Р Е Ш
Е Н И Е
№ 16.07.2020 година гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
X състав
На четиринадесети юли 2020 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Станка Желева
като разгледа докладваното от председателя
търговско дело № 88 по описа за 2019 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава 32 от ГПК.
Иск с
правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 150 000 обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от
на 21 374.64 лв. обезщетение за имуществени вреди , съединени с иск по чл. 86
от ЗЗД.
Производството
е образувано по постъпила искова молба, подадена от от адв. П.К., САК,
пълномощник на Е.П.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, адрес за призоваване: гр. Казанлък ул. “Славянска” № 6, офис 10,
против ЗД „Евроинс” АД, гр. София, бул. “Христофор Колумб“ № 43, за сумата от
60000 частичен иск от сумата от 120000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
увеличен в съдебно заседание на сумата от 150 000 лева, и за сумата от 21 374.64 лв. обезщетение за
имуществени вреди.
В
исковата молба се твърди следното:
На
15.05.2019 г. около 10:15 ч., в гр. Търговище, по ул. „Паисий“ до № 18, при
управление на моторно превозно средство - л.а. „Рено Меган Сценик“, с per. № хххх,
водачът С.Н.М., ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата и
блъснал пресичащата по пешеходна пътека пешеходка Е.П.Н.. По случая е
образувано ДП № 321/2019 г. по описа на РУ - Търговище, пр. пр. № 580/2019 г.
по описа на РП – Търговище. Причина за настъпване на процесното ПТП и вредните
общественоопасни последици от него е виновното нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на водача С.Н.М., който поради недостатъчно внимание
по отношение на пътната обстановка е блъснал правомерно движещия се участник в
движението. За увреждащия л.а. „Рено Меган Сценик“, с per. № хххх, управляван
от виновния водач С.Н.М. има сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”,
з.п. № BG/07/519000377608/31.01.2019 г., със срок на валидност една година,
считано от 31.01.2019 г. до 31.01.2020 г. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019
г.
В
конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД
„Евроинс” АД и е представила всички документи, с които разполага. По случая е
заведената претенция, с вх. № 8767 от 13.06.2019 г., по която застрахователят
не се е произнесъл в законоустановения за това срок.
В
резултат на процесното ПТП пострадалата Е.П.Н. е получила следните травматични
увреждания: Счупване на ацетабулума — закрито-дясно; Фрактура ацетабули
декстра; Счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост — закрито-дясно;
Черепномозъчна травма. След инцидента на 15.05.2019 г. пострадалата е приета в
МБАЛ Търговище, първоначално в КАИЛ, впоследствие в Отделение по ортопедия и
травматология, изгубила е съзнание след инцидента, като първите й спомени са от
17.05.2019 г. Извършени са й клинични прегледи, консултация със специалист,
направени са й лабораторни и образно-диагностични изследвания. Диагностицирана
е с фрактура на ацетабулума - лекувана с екстензия, фрактура на хумеруса-
лекувана с гипсова шина, черепномозъчна травма. На 22.05.2019 г. пострадалата е
приета за оперативно лечение в „I-ва к-ка по ортопедия и травматология“ към
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – ЕАД. Проведено е медикаментозно лечение и съгласно
оперативен протокол № 1881 от 28.05.2019 г. е извършена оперативна интервенция,
при която са извършени открита репозиция и остеосинтеза с реконструктивна плака
и винтове и кръвна репозиция и остеосинтеза е една реконструктивна плака и
винтове. На 31.05.2019 г. пострадалата е изписана от болницата с окончателна
диагноза: Счупване на ацетабулума - заклито-дясно; Фрактура ацетабули декстра;
Счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост - закрито-дясно. При изписването
й са дадени препоръки за ХДР и медикаментозно лечение за дома, сваляне на
конците на 14 следоперативен ден, дадени са указания да се наблюдава от личен
лекар и за два контролни прегледа в болницата след изписването.
В
исковата молба подробно се описва проведеното лечение и рехабилитация на
ищцата.
Ищцата твърди, че в резултат на уврежданията,
получени при процесното ПТП, търпи болки и много страдания. Възстановяването на
пострадалата от получените при процесното ПТП тежки увреждания продължава и към
настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на
инцидента пострадалата е трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не
се натоварва физически, имала е оплаквания за болки, като за известен период от
време е разчитала изцяло на помощ от близките си. Поради множеството оперативни
интервенции и необходимите медицински грижи пострадалата е настанена в хоспис
за срок от два месеца след инцидента, тъй като е имала нужда постоянно и
непрекъснато от специализирани грижи.
Преди
процесното ПТП ищцата твърди, че е била в добро здравословно състояние,
работоспособна и активна жена, която се е грижила за всичките си домакински
задължения и за семейството си, но след инцидента за дълго време е лишена от
обичайния си начин на живот. Изпитвала е цялостен дискомфорт поради вследствие
на травмите, като оплакванията й продължават и към настоящия момент. Изживяла е
и изключителен стрес при инцидента, като преживяното от нея ще остане за цял
живот в съзнанието й. Към настоящия момент продължава да изпитва болки в
наранените области, има нарушения на съня, напрегната е, не е в състояние да се
натоварва психически и физически.
В
резултат на процесното ПТП пострадалата Е.П.Н. е претърпяла и имуществени вреди
в общ размер на 21 374.64 лв., които също следва да й бъдат възстановени.
Посочените разходи са направени за закупуване на лекарствени средства и
медицински изделия, извършени оперативни интервенции, транспорт, медицинско
обслужване, настаняване в хоспис, прегледи и изследвания, рехабилитация и
кинезитерапия.
Предвид
изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да приеме, че
предявените граждански искове са основателни и доказани по размер, и да осъди
ответника ЗД „Евроинс” АД да й заплати обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес
вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, в размер на
сумата от 60 000 лв., частичен иск от сумата от 120 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и сумата от 21 374.64
лв., за причинените й имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за
закупуване на лекарствени средства и медицински изделия, извършени оперативни
интервенции, транспорт, медицинско обслужване, настаняване в хоспис, прегледи и
изследвания, рехабилитация и кинезитерапия.
Претендира се законна лихва върху сумите, считано от 22.05.2019
г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ
до окончателното изплащане.
Моли да
им се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В срока
по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от изпълнителните директори - Йоанна
Цонева и Евгени Игнатов, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Й.С.,
сл. тел ххх, електронна поща:ххх.
В
отговора се изразява становище за нередовност на исковата молба.
Излага се
и следното:
Произшествието е настъпило поради това, че пострадалата не се е
съобразила с приближаващия автомобил в нарушение на чл. 113, ал. 1, от 1 ЗДвП.
Въпреки, че е можела да възприеме своевременно МПС, тя е навлязла внезапно в
опасната му зона за спиране и не му е оставила възможност да спре или да
предприеме спасителна маневра, с което е нарушила чл. 114, т. 1 ЗДвП.
Оспорва и
твърдението, че произшествието е станало на пешеходна пътека. Ищцата е
пресичала на необозначено за целта място в нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДвП. По
отношение на водача на лекия автомобил е налице случайно събитие. Поведението
му не е било противоправно и той не е имал техническа възможност да предотврати
катастрофата. В случай, че се установи виновно и противоправно поведение на
водача на лекия автомобил, прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата във връзка с твърденията за допуснати от нея
нарушения на правилата за движение. Оспорва уврежданията и връзката им с ПТП.
Оспорва и това, че травмите, получени вследствие на инцидента са довели до
твърдените оперативните интервенции. Действително ищцата е получила наранявания
в резултат от катастрофата, но те не са били толкова тежки, както се описва в
исковата молба. Оспорва продължителността на възстановителния период. Оспорва
размера на претенцията за неимуществени вреди. Оспорва претенцията за
имуществени вреди. Оспорва и връзката им с уврежданията и инцидента. Също така
твърди, че същите не са реално направени. Видно от разходните документи,
приложени към исковата молба, част от лекарствата са за настинка. Оспорва
разходите за медицинско обслужване и транспорт. Оспорва претенцията за лихва за
забава, считано от 22.05.2019 г. Извънсъдебната претенция е предявена пред
застрахователя на 13.06.2019 г. като към нея е представено единствено
пълномощно и справка за сключена застраховка. В този момент са уведомени за
събитието. До изтичане на рекламационния срок на 13.09.2019 г., ответното
дружество не дължи лихва за забава. Освен това, налице е забава на кредитора
съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ, тъй като банкова сметка ***.
Предвид
изложеното, моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове като недоказани и
неоснователни.
В срока
по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба.
В нея се
излага следното: Оспорва всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Представеният по делото
Констативен протокол за ПТП, представлява официален свидетелстващ документ и се
ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на
своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато
ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви
документи са представени от участниците в произшествието.
По
отношение вината на водача на л.а. С.М. и противоправността на извършеното от
него деяния, следва да се има предвид, че съгл. чл. 383, ал.1 от НПК,
одобреното от съда Споразумение за решаване на делото има последиците на влязла
в сила присъда. Представя Протокол от 12.09.2019 г. по нохд № 743/19 г. по
описа на PC - гр. Търговище, в който е обективирано влязлото в сила
Споразумение. Възраженията на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, са неоснователни. Същите
са голословни и неподкрепени с доказателства. Нещо повече, от влязлото в сила
Споразумение, обективирано в Протокола от 12.09.2019 г. става ясно, че деянието
е извършено на пешеходна пътека.
Неоснователни са оспорванията от страна на ответника на причинените на
ищцата травматични увреждания, тяхното проявление и интензитет. Всички описани
в исковата молба травми и страдания, техния интензитет и проявление при ищцата
са настъпили следствие процесното ПТП. С исковата молба представили множество
медицински документи, установяващи причинените й травми вследствие ПТП, както и
са направили доказателствени искания - разпит на свидетели и назначаване по
делото на СМЕ.
По
извънсъдебната претенция са представени всички документи, с които същата
разполага, а именно заверено копие на КП за ПТП, медицински документи и множество
фактури за извършени от нея разходи във връзка с получените от нея увреждания
при процесното ПТП. В случая следва да се има предвид, че при представен
Констативен протокол за ПТП, застрахователят не може да откаже изплащане на
обезщетение. А съгл. разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КЗ, на застрахователя му
се дава право да получи необходимата информация, съхранявана от органите на
МВР, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и
здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването
на обстоятелствата за установяване на застрахователното събитие и причините от
него, както и да получава заверени преписи от документи. Ако за произнасяне на
ответника са му били нужни още документи, то той е имал правото и възможността
да се снабди с тях и при желание да се произнесе по предявената претенция, като
определи справедливо обезщетение.
В срока
по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, в която дава отговор на наведените от ищците
съображения, и по конкретно:
Поддържа
всички твърдения, възражения и доказателствени искания, направени с отговора на
исковата молба. Относно механизма и причините, довели до ПТП: Протоколът за ПТП
има обвързваща сила само по отношение на установяване на факта на
произшествието и участниците в него. Причините за настъпването му изискват
специални знания, с които служителите на МВР на място не разполагат. Освен това
те не са станали преки очевидци на инцидента. Касае се за предположение от
тяхна страна, което няма обвързваща сила.
Поддържа
всички възражения, наведени с отговора на исковата молба. Представеното
споразумение по НОХД № 743/2019г. на Районен съд - Търговище, II наказателен
състав, не изключва възможността ищцата да е нарушила разпоредбата на чл. 113,
ал. 1, т. 1 ЗДвП. Всъщност в споразумението се говори за внезапно възникнала
опасност пред водача на МПС. Следователно най - вероятно е налице
съпричиняване. Единственият начин да се докаже възражението е посредством
поисканата САТЕ и свидетелски показания. Ето защо поддържат искането за
експертиза.
Поддържа
всички доказателствени искания, направени с отговора на исковата молба. Оспорва
изпяло допълнителната искова молба, включително оспорванията.Оспорва всички
разходи, за които са представени касови бонове. От тях не може да се установи
кой е направил съответните разходи и дали те имат връзка с лечението. Изрично
оспорва: Фактура № 11013/26.05.2019 г. за закупен дезодорант „Нивея“; Фактура №
11027/30.05.2019 г. за закупени Биогайа таблетки за дъвчене с вкус на ягода,
Хербалсепт пастили с лайка и мед, Фактура № 11031/31.05.2019 г. за закупени
шампоани и мокри кърпи.
Тъй като
наказателното производство е приключило със споразумение, молят съдът служебно
да изиска и приложи НОХД № 743/2019г. на Районен съд - Търговище, II
наказателен състав.
В първото
по делото съдебно заседание ищцата лично и чрез своя процесуален представител
поддържа исковите претенции.
В съдебно
заседание ответното дружество оспорва исковите претенции.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, представени с исковата молба, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
По
фактите съдът съобрази следното:
На
15.05.2019 г. около 9.30 ч., в гр. Търговище, по ул. „Паисий“ до № 18, при
управление на моторно превозно средство - л.а. „Рено Меган Сценик“, с per. № хххх,
водачът С.Н.М., ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата и
блъснал пресичащата по пешеходна пътека пешеходка Е.П.Н.. Причина за настъпване
на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него е виновното
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача С.Н.М.,
който поради недостатъчно внимание по отношение на пътната обстановка е блъснал
правомерно движещия се участник в движението. Видно от протокол от проведено на
12.09.2019 г. съдебно заседание по нохд № 743/2019 г. по описа на PC - гр.
Търговище, съдът е одобрил споразумение, по силата на което споразумението, по
силата на което страните са се съгласили за следното: І. Страните приемат за
безспорно установено, че подсъдимият С.Н.М. на 15.05.2019 г. около 09:30 часа в
гр. Търговище, на ул. „Паисий“ при управление на МПС – л.а. „Рено Меган Сциник“
с рег. № Т 58 34 СТ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: -
като водач на пътното превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението – пешеходци, с което е нарушил чл. 5, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП; - като водач на пътното превозно средство не е намалил скоростта
и не е спрял при възникналата опасност за движението, с което е нарушил чл. 20,
ал. 2 изр. 2 от ЗДвП; - като водач на пътното превозно средство не е бил
внимателен и предпазлив към пешеходец, с което е нарушил чл. 116 от ЗДвП; - при
приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал преминаващия по пешеходна
пътека пешеходец, с което е нарушил – чл. 119, ал. 1 ЗДвП; и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Е.П.Н. *** изразяваща се в: . депресионно счупване на лявата слепоочна кост
с малък травматичен излив на кръв над твърдата мозъчна обвивка, което е
причинило на пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота; - счупване на дъгата на лявата ябълчна
кост/костта е функционално свързана с горната челюст/ е довело до трайно
затрудняване на дъвченето при
пострадалата; - многофрагментно счупване на ставната ябълка на дясната
тазобедрена става, което довело до трайно затрудняване на движението на долен
десен крайник при пострадалата; - счупване на лявата хълбочна кост и лявата
срамна кост на таза, което е довело до трайно затрудняване на движението на долен
десен крайник при пострадалата; - счупване на дясна раменна кост, което е довело
до трайно затрудняване на движението на дясната ръка при пострадалата; като деянието е извършено на пешеходна
пътека, с което от обективна страна осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 3 б.„а" във
връзка с ал. 1, б."б" във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.
129, ал. 1 от НК във вр. чл. 5, ал. 2 т. 1, чл. 20, ал. 2 изр. 2, чл. 116 и чл.
119, ал. 1 от ЗДВП. От субективна страна деянието е извършено непредпазливо,
под формата на престъпна небрежност. ІІ.
За това престъпление и на основание чл. 381, ал. 5, т. 2 НПК чл. 343,
ал.3, б.„а" във връзка с ал. 1, б."б" във вр. чл. 342, ал. 1 от НК на подсъдимия се налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на 1 /една/
година, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага за
изпитателен срок от 3 години.
За
увреждащия л.а. „Рено Меган Сценик“, с per. № хххх, управляван от виновния
водач С.Н.М. има сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”,
з.п. № BG/07/519000377608/31.01.2019 г., със срок на валидност една година,
считано от 31.01.2019 г. до 31.01.2020 г.
По делото
е приложена многобройна медицинска документация, която, съвместно със
заключенията на двете вещи лица – медици, установява, че вследствие на
получения удар от застрахованото при ответника МПС ищцата е била в много тежко
състояние в резултат на получени многобройни травми.
След
инцидента на 15.05.2019 г. пострадалата е приета в МБАЛ Търговище, първоначално
в КАИЛ, впоследствие в Отделение по ортопедия и травматология, възможно е да е
загубила съзнание според показанията на вещото лице д-р Г.. Диагностицирана е с
фрактура на ацетабулума - лекувана с екстензия, фрактура на хумеруса- лекувана
с гипсова шина, черепномозъчна травма. На 22.05.2019 г. пострадалата е приета
за оперативно лечение в „I-ва к-ка по ортопедия и травматология“ към УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ - ЕАД, със следното обективно състояние: десен долен крайник -
скъсен, деформация в областта на проксимална дясна мишница, с болка при опит за
движение в десния долен крайник. Извършени са й клинични прегледи, консултация
със специалист - травматолог, анестезиолог, неврохирург, очни болести,
направени са й лабораторни и образно- диагностични изследвания. Проведено е
медикаментозно лечение и съгласно оперативен протокол № 1881 от 28.05.2019 г. е
извършена оперативна интервенция, при която са извършени открита репозиция и
остеосинтеза с реконструктивна плака и винтове и кръвна репозиция и
остеосинтеза е една реконструктивна плака и винтове. На 31.05.2019 г. пострадалата
е изписана от болницата с окончателна диагноза: Счупване на ацетабулума -
заклито-дясно; Фрактура ацетабули декстра; Счупване на тялото /диафиза/ на
раменната кост - закрито-дясно. При изписването й са дадени препоръки за ХДР и
медикаментозно лечение за дома, сваляне на конците на 14 следоперативен ден,
дадени са указания да се наблюдава от личен лекар и за два контролни прегледа в
болницата след изписването. На 01.06.2019 г. пострадалата постъпва за
продължаване на оперативното лечение в „I-ва к-ка по ортопедия и
травматология“ към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - ЕАД, със следното обективно
състояние: постоперативен цикатрикс в областта на дясна тазобедрена става, ляв
горен крайник оточен и деформиран. Извършени са й клинични прегледи,
консултация със специалист — травматолог, интернист, анестезиолог, направени са
й лабораторни и образно-диагностични изследвания. Проведено е медикаментозно
лечение и съгласно оперативен протокол № 1933 от 04.06.2019 г. е извършена
оперативна интервенция, при която са извършени остеоклазия и открита наместване
на фрактурата на дясна раменна кост, Фрактурата е стаблизирана чрез
интрамдяларен пирон, който е застопорен проксимално и дистално с по един винт.
На 05.06.2019 г. пострадалата е изписана от болницата с окончателна диагноза:
Счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост - закрито-дясно. Фрактура хумери
декстра диафизария. При изписването й са дадени препоръки за ХДР и
медикаментозно лечение за дома, да се наблюдава активно от личен лекар, с
указания за продължаване на лечението в амбулаторен порядък с Фраксипарин за 30
дни, продължаване на превръзките в амбулаторен порядък, сваляне на конците на
13.06.2019 г. и за два контролни прегледа в болницата след изписването. На
06.06.2019 г. пострадалата постъпва за извършване на рехабилитация на
опорно-двигателния апарат следоперативно в „I-ва к-ка по ортопедия и
травматология“ към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – ЕАД. На 11.06.2019 г. пострадалата е изписана от
болницата с окончателна диагноза: Лечение, включващо други видове
рехабилитационни процедури. Последици от други счупвания на долен крайник, таз
и горен крайник. При изписването й са дадени препоръки да спазва
следстационарен режим, да провежда рехабилитационна програма в съответния
оздравителен период. На
18.07.2019 г. пострадалата постъпва за пореден път за оперативното лечение в „I-ва
к-ка по ортопедия и травматология“ към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - ЕАД, с
оплаквания от болки и ограничени движения в областта на дясна раменна става, с
наличие на постоперативен цикатрикс в областта на дясна раменна става, с болки
и ограничени движения в областта. Проведено е медикаментозно лечение и съгласно
оперативен протокол № 2313 от 19.07.2019 г. е извършена оперативна интервенция,
поради необходимост от редрисман и артролиза. На 22.07.2019 г. пострадалата е
изписана от болницата с окончателна диагноза: Последици от счупване на горен
крайник, с изключение на китката и дланта. При изписването й са дадени
препоръки за ХДР и медикаментозно лечение за дома, да се наблюдава активно от
личен лекар, с указания за продължаване на лечението в амбулаторен порядък с
Фраксипарин за 30 дни, продължаване на превръзките в амбулаторен порядък,
издаване на протокол за използван на помощни средства след представяне на ЛКК
комисия, сваляне на конците на 05.08.2019 г. и за два контролни прегледа в
болницата след изписването. Поради оплаквания от ежедневна болка в областта на
таза, най-силно в дясната тазобедрена става, засилваща се в седнало положение,
изтръпване на десния крак, болки в областта на дясното рамо и дясната
предмишница, пострадалата е прегледана от специалист на 10.09.2019 г. и
30.09.2019 г., съгласно Амб. лист № 3935 и № 4302, при прегледите е установено
ограничен обем движения на дясната ръка, дясното рамо и десен крак, и накуцваща
походка. На
14.10.2019 г. на пострадалата е извършен преглед, при който са установени
оплаквания от болка в областта на таза, засилваща се в седнало положение,
главоболие и виене на свят, прием на аналгетици ежедневно, болката в рамото не
отминава, болка в десния крак с невъзможност за клякане и обуване на чорапи.
Установено е също така ограничен обем движения на дясната ръка, дясното рамо и
десен крак, и накуцваща походка.
Видно от заключението на вещото лице д-р С.Х.,
който е извършил преглед на ищцата на 20.05.2020 година, се установява, че
същата не е възстановена -налице са ограничени болезнени движения на дясната
тазобедрена и дясната раменна става. Не може да се обслужва в пълен обем с
десния горен крайник. От заключението на вещото лице д-р Г. и уточненията,
дадени от него пред съда, се установява, че след инцидента ищцата е била с
разстройство, временно опасно за живота; била е много тежък случай, което е
наложило тя да бъде преведена в ОАИЛ, лекувана
е медикаментозно за черепно-мозъчната травма; състоянието е изискало
привеждането й в УМБАЛ „Пирогов“ където са извършени сложни операции в областта
на тазобедрената става. Според вещото лице д-р Г. поради възрастта на ищцата
/72 години/, тя няма да се възстанови напълно. Ще има продължителни болки и страдания,
особено при студено и влажно време, при физически труд и при стоене дълго време
изправена. Не може да има пълно възстановяване
както преди произшествието.
Във връзка
с възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат,
тъй като ищцата е излязла внезапно на пътното платно, по делото бе назначена
авто-техническа експертиза, която категорично отхвърля такава възможност.
Ищцата е пресичала пътното платно на пешеходна пътека и е започнала пресичане
7-8 секунди преди удара, която ясно показва, че тя не е излязла внезапно на
пътното платно. От тротоара, от който тръгва да пресича пешеходката, до мястото
на удара, разстоянието навътре в пешеходната пътека е около 8 метра, заявява
вещото лице в съдебно заседание. Съдът приема категорично, че така направеното
от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно.
По делото
са разпитани свидетели за установяване на вида, обема и характера на
претендираните от ищцата неимуществени вреди.
Съдът,
който непосредствено разпита тези свидетели, се убеди в това, че ищцата е била
в извънредно тежко положение след инцидента, както се казва по-простичко –
имала е късмет да оживее. Болките и страданията, които е изпитвала в резултат
на получените травми, са били силни и продължителни.
Синът на
ищцата св. Г.Л.Г. заявява: „Когато я видях, аз едва я познах, лицето й беше
надуто, очите свити, синьо-червено лицето, съсиреци от кръв по лицето, по
косата. Беше със светло кожено яко, което цялото беше в кръв.“ Свидетелят
пояснява, че „Поне шест месеца пиеше постоянно обезболяващи, защото нямаше как
просто, те бяха невъзможни болките. Сега също има постоянни болки, но преди
беше много. Има оплаквания от виене на свят, има болки в рамото и в ръката.
Почти не може да движи ръката (дясната ръка), защото не може да стигне до
главата си да си измие косата, не може да обува чорапи, обувки. Купили сме
приспособления с които да може да си обува чорапите и обувките (лостове), тъй
като не може да се наведе напълно за да се обуе. Преди инцидента тя водеше
много активен начин на живот, беше постоянно на туризъм, по планини, по хижи,
сред природата, а сега са невъзможни тези неща, няма как.“
Подобна
картина очертава и свидетелката З. Т. Ц., близка приятелка на пострадалата. Същата
е посетила няколко дни след инцидента пострадалата и заявява следното: „Не
искам да си спомням в какво състояние беше тя (свидетелката плаче). Лявата й
страна беше цялата посинена, червена, окото и беше почти затворено червено, рани
по главата. Аз бях шокирана.“ Свидетелката има представа за сегашното състояние
на ищцата, а именно: „Преди инцидента не съм разбрала да пие някакви лекарства,
освен ако е пила лекарства за кръвното. Сега вече се оплаква. Когато тръгнем да
вървим до някъде, спира, боли я. Със сядането докато седне, докато стане, не е
тоя човек, който беше. Пие постоянно
лекарства за болка и то много. Само рехабилитации и предстоят, а и вкъщи
ходеха рехабилитатори. Инцидента се отрази и психически върху нея. Имаше един случай,
който няма да го забравя. Бяхме се срещнали на ул.Паисий и викам: „хайде ще
минем по пътечката, направо да минем към нас“. Стигаме, аз не знаех, тунелчето
където е има една пешеходна пътека, стигаме до там и тя вика: „ Олеее, аз
спирам тука.“ Аз я попитах защо, а тя ми каза: „Тука не мога да вървя, нещо ми
става.“ Викам й: „То вече колко време мина, трябва да се отпуснеш!“ Това е
същата пешеходна пътека на която е станал инцидента. Тя каза, че това нещо
страшно много я подтиска. Аз продължих, а тя се върна, изчака, мина нагоре и
тогава прекоси по друга пешеходна пътека.“
От правна гледна точка съдът съобрази
следното:
Имуществената
отговорност на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е функционално
обусловена от основанието и размера на имуществената отговорност на
застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” обезпечава деликтната отговорност на виновния извършител на противоправното
деяние – до размера на установената в закона, респ. уговорената в
застрахователния договор застрахователна сума. Съобразно правната природа на
обезпечително-гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените
вреди само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован -делинквент
по застраховка „Гражданска отговорност”. Функциите на този вид специална
имуществена застраховка, са обезщетителна и обезпечителна - целящи да бъдат
отстранени неблагоприятните последици, възникнали в тежест на застрахования от
непозволено увреждане, чрез покриване на отговорността му за обезвреда от
застрахователя, с което се гарантира запазване на неговото имущество, както и
да се обезпечи правото на обезщетение чрез възможността пострадалият да иска
пряко от застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично
обезщетение. При застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите
втората функция има не само обществена оправданост, но и важно социално
предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица. Специфичното
предназначение на тези застраховки е основанието те да бъдат уредени от закона
като задължителни и да бъдат подчинени на специални правила и на институции за
контрол относно удостоверяване сключването на застрахователния договор по
законовоопределен начин, информация за конкретния застраховател и за заплащане
на обезщетение по прекия иск на увредения в определени хипотези от създадения
Гаранционен фонд.
В отношенията
между страните в настоящото производство е безспорно установено наличието на
правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на
увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от
застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение, сключено по полица „
Гражданска отговорност” - з.п. № BG/07/519000377608/31.01.2019 г., със срок на
валидност една година, считано от 31.01.2019 г. до 31.01.2020 г.; настъпване на застрахователно събитие в
срока на действие на договора - ПТП, претърпени
неимуществени и имуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение,
които вреди са в резултат на виновното поведение на застрахования водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК „Влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.“ Същата сила има и споразумението, което е одобрено от съда по НОХД
№ 743/2019 година на Районен съд – Търговище.
Спорните
въпроси основно са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди,
което обезщетение следва да се определи по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с
наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно
чл. 51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. В т.
7 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието, че приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. В случая съдът изложи по-горе съображения,
че в настоящия случай съпричиняване няма.
Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съобразявайки посоченото, съдът намира, че следва да определи
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева. Пострадалата е
получила многобройни травми и увреждания, претърпяла е много болки и страдания,
преминала е през много и различни медицински интервенции и рехабилитации, но
възможност за пълно оздравяване с оглед нейната възраст от 72 години е
невъзможно. Тя и в момента търпи болки и ще търпи такива и занапред. Травмите
са я лишили от физическа активност и възможност да бъде със свои приятели на
разходи и походи в планината. Тя има и психологическа травма във връзка с
пресичане на най-удобната пешеходна пътека пред дома й, която също и създава
затруднения във всекидневието й. Тя се обслужва трудно сама, защото движенията
на дясната й ръка и на десния й крак са ограничени. В такъв период от живота,
когато трябва да живее спокойно и пълноценно съобразно възрастта си, тя е
принудена да живее постоянно в условия на намален жизнен комфорт.
Предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и
доказан за сумата от 60 000 лева и следва да се уважи в такъв размер като
се отхвърли за горницата над 60 000 лева до пълния предявен размер от
150 000 лева.
По
претенцията на ищците обезщетението да бъде присъдено ведно със законната
лихва, считано от 22.05.2019 г., ответното дружество в отговора на исковата
молба е изразило становище, че от представената извънсъдебна претенция, а и
дори с настоящата искова молба не е представена банкова сметка, ***какви
обезщетения; в тази връзка застрахователят не е в забава и не дължи лихва, а в
условията на евентуалност - най-ранната дата, от която може да се претендира
законна лихва за забава е датата 13.09.2019 година.
Съдът приема
следното:
На
основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него
към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ, на което кореспондира задължението на
застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на
установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването й. Според
чл. 496, ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в лимитирания от чл. 496,
ал. 1 КЗ тримесечен срок, може да се изрази: или 1/ в определяне и изплащане на
размера на обезщетението, или 2/ в отказ за плащане, поради - а/ доказано
основание за отказ за плащане на обезщетението; б/ липса на пълно доказване на
основанието на претенцията или на размера на вредите, като в последния случай
отказът за плащане може да бъде и частичен – само по отношение на недоказания
от общо претендирания размер на вредата. В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т.1/ или изтичането
на 3-месечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната
претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ /т.2/. С
оглед обезпечаване на извънсъдебното уреждане на застрахователните претенции, с
разпоредбата на чл. 106, ал. 3 КЗ е възложено в тежест на застрахователното
дружество да изиска от увреденото лице представяне на необходимите за доказване
на претенцията доказателства, в качеството му на професионалист при
осъществяване на дейността по предоставяне на застрахователните услуги,
включваща и изплащане на дължимите застрахователни обезщетения.
Видно от
разпоредбите на чл. 498, ал. 1 и чл. 496, ал. 1 КЗ, предявяването на писмената
застрахователна претенция по задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите става по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя. Съгласно
нормата на чл. 380, ал. 1 КЗ, заедно със застрахователната претенция лицето е
задължено да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура. В чл. 380, ал. 3 КЗ е предвидено, че непредставянето
на данни за банковата сметка от страна на увреденото лице има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи
лихва по чл. 409 КЗ след изтичането на срока, в който е следвало да се извърши
плащането на застрахователното обезщетение. С оглед систематичното място на чл.
380 КЗ в Глава тридесет и шеста „Обща част” от Дял първи „Общи изисквания към
всички договори” на КЗ и препращането на чл. 498, ал. 1 и чл. 496, ал. 1 КЗ към
реда по чл. 380 КЗ, спрямо увреденото лице, предявило претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, приложение намира,
както правилото на ал. 1 на чл.380 КЗ, установяващо задължение на увредения за
представяне на данни за банковата му сметка, ведно с претенцията му, така и нормата
на ал. 3 на чл.380 КЗ, уреждаща последиците от неизпълнение на това задължение
– забава на кредитора по отношение на плащането и произтичащата от това
недължимост на мораторната лихва, въпреки забавата на длъжника, която при този
вид застраховка настъпва с изтичането на срока по чл. 497, ал. 1 КЗ.
Общата
уредба на института „забава на кредитора” се съдържа в чл.95 ЗЗД. Според
даденото в цитираната разпоредба определение, забава на кредитора е налице,
когато кредиторът: 1/ неоправдано не приеме предложеното му от длъжника
изпълнение или 2/ не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би
могъл да изпълни задължението си. Правилото на чл. 380, ал. 3 КЗ урежда
конкретна проявна форма на забавата на кредитора относно плащането на
застрахователното обезщетение, а именно - непосочване от лицето, предявило
застрахователна претенция, на банкова сметка ***, като свързва с нея
настъпването на една от уредените в чл.96 ЗЗД последици на забавата на
кредитора – освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забава,
и по-конкретно – от заплащане на законна лихва за забава, тъй като престацията
на длъжника е парична. Когато застрахователят не е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, мораторна лихва не се дължи с оглед липсата на забава на длъжника, поради
което въпросът за приложението на чл.380, ал.3 КЗ не стои, тъй като посочената
разпоредба урежда условията за отпадане на последиците от забавата на длъжника,
каквато в тази хипотеза не е налице.
Непосочването
на банковата сметка, видно от самата разпоредба на чл. 380, ал. 3 КЗ, не касае
дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване
на щета по застрахователната претенция и за определяне на размера на
застрахователното обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото
лице като кредитор възпрепятства единствено изплащането на застрахователното
обезщетение и то в хипотезата, когато то е определено по размер от
застрахователя или с влязло в сила съдебно решение. Когато произнасянето по
застрахователната претенция по чл. 498, ал.1 КЗ е отказ на застрахователя да
заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или недоказаност на същото по
основание или размер, въпреки представяне на изисканите от застрахователя по
реда на чл.106, ал. 3 КЗ доказателства или в хипотеза на неизискани от
застрахователя доказателства по реда и условията на чл.106, ал.3 КЗ,
неизпълнението на длъжника не е поради непосочване на банкова сметка ***. В
този случай не е налице причинна връзка между неизпълнение на задължението за
посочването й и неизплащането на застрахователното обезщетение. Забава на
кредитора по чл.380, ал.3 КЗ е налице само, ако неплащането на обезщетението се
дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, ***.380,
ал.1 вр. ал.3 КЗ съдействие от страна на кредитора за изпълнение на
задължението на застрахователя за плащане на обезщетението. Когато длъжникът
отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се приеме, че
причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие, като в този
случай е неоправдано за длъжника да отпадат негативните последици на
собствената му забава.
С оглед
горното, ВКС в свое Решение №167/30.01.2020 по дело №2273/2018 на ВКС, ТК, II
т.о. приема, че когато застрахователят е в забава по чл. 497, ал.1 КЗ, но не е
определил дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло
претенцията на увреденото лице, включително в съдебното производство по чл. 432,
ал. 1 от КЗ, в хода на което е посочена от увредения банкова сметка ***етение,
не е налице забава на кредитора по см. на чл. 380, ал. 3 КЗ за периода от
изпадане на длъжника в забава по чл. 497, ал.1 КЗ до посочване от увреденото
лице на пълните и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши
плащането на обезщетението.
В
конкретния случай ищците са предявили своята претенция пред ответното
застрахователно дружество на 13.06.2019 година. По случая е заведената
претенция, с вх. № 8767 от 13.06.2019 г. Поискани са им допълнителни документи
с писмо изх. № 2767/2 от 18.06.2019 година. В рамките на предвидения тримесечен
срок застрахователя не е проявил активност да определи обезщетение, поради
което същият дължи лихва за забава, считано от 13.09.2019 година.
По така
предявения иск ищцата за заплащане на обезщетение за причинените й имуществени
вреди, съдъът съобрази следното:
Към
исковата молба са представени 52 броя писмени документи, издадени в периода
22.05.2019 година – 09.10.2019 година от „Алфамед Хоспис“ ООД, където ищцата е
провеждала рехабилитации; от УМБАЛСМ „Пирогов“, където са й правили медицински
интервенции и рехабилитации, от „Разградфарма“ ООД, фактури и касови бонови за
лекарства и рехабилитационни процедури, които установяват основателността на
исковата претенция за заплащане на имуществени вреди. Ответникът изрично
оспорва Фактура № 11013/26.05.2019 г. за закупен дезодорант „Нивея“; Фактура №
11027/30.05.2019 г. за закупени Биогайа таблетки за дъвчене с вкус на ягода,
Хербалсепт пастили с лайка и мед, Фактура № 11031/31.05.2019 г. за закупени
шампоани и мокри кърпи. В съдебно заседание вещото лице д-р Г. пояснява, че
когато едно лице е на легло, с описаните травми, несъмнено не може да се
обслужва само и се нуждае от мокри кърпи и други козметични продукти, които да
облекчат престоя му на легло. А от своя житейски опит съдът добавя и това, че
пастилите за смучане овлажняват дихателните пътища и при едно залежаване
несъмнено са добър начин за създаване на известен комфорт в тази област от
тялото.
Предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е изцяло основателен,
но доколкото съдът няма данни, че на застрахователя са представени приложените
по делото писмени документи, които доказват основателността на тази претенция,
то последният дължи лихва за забава от датата на предявяване на иска –
11.11.2019 година /според датата на клеймото/.
Относно разноските:
С оглед
извода на съда за частична основателност на предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди, разноските по делото следва да се разпределят както
следва:
Ответникът претендира разноски в размер на 300 лева за внесен депозит и
за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Или общо разноски,
направени от ответника – 500 лева.
Ищцата е
представлявана безплатно от адвокат като претендира ответното дружество да бъде
осъдено да заплати адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1 от 2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38
от Закона за адвокатурата адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени
лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. т. 4. (изм.
- ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм. ДВ, бр. 84 от 2016 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС - ДВ,
бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г.) при интерес от 10 000 лв. до 100
000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., поради което следва се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2971.24 лева без ДДС или 3565.48
лева с ДДС съобразно уважената част на исковете общо в размер на 81 374.64
лева.
Общият
размер на исковите претенции е 171374.64 лева. Уважените претенции са в размер
на 81374.64 лева, поради което ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част на исковете /52.22%/ в
размер на 262.60 лева, които следва да
се възложат в тежест на ищцата.
Доколкото
ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, дължимата държавна такса за
разглеждане на делото следва да се присъди в тежест на ответника. Последният
следва да заплати по сметка на Окръжен съд-Търговище държавна такса в размер на
3254.98 лева при обща уважена искова претенция в размер на 81374.64
лева. Ответникът следва да поеме и част от направените разходи, които са
изплатени за сметка на съда – две експертизи с изплатено възнаграждение на
всяко вещо лице в размер на 200 лева или общо 400 лева. Ответното дружество
следва да заплати 52.52% от тези разходи съобразно общата уважена искова
претенция, или сумата от 210.08 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от изпълнителните директори - Иоанна Цонева и Евгени
Игнатов, чрез упълномощен процесуален представител
юрисконсулт Й.С., да заплати на Е.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща
чрез адвокат П.К. – САК, адрес ***, офис 10, сумата от 60 000 /шестдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – травматични
увреждания, болки и страдания, причинени й в ПТП на 15.05.2019 година от водач
на моторно превозно средство - л.а. „Рено Меган Сценик“, с per. № хххх,
застраховано в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ведно със законната
лихва, считано от 13.09.2019 година до окончателно изплащане на задължението,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1
от КЗ, като отхвърля така предявения иск до пълния му предявен размер от 150 000
/сто и петдесет хиляди/ лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от изпълнителните директори - Иоанна Цонева и Евгени
Игнатов, чрез упълномощен процесуален
представител юрисконсулт Й.С., да заплати на Е.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез адвокат П.К. – САК, адрес ***, офис 10, сумата от 21 374.64 /двадесет и една хиляди
триста седемдесет и четири лева и 64 стотинки/ лева, за причинените й
имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за закупуване на
лекарствени средства и медицински изделия, извършени оперативни интервенции,
транспорт, медицинско обслужване, настаняване в хоспис, прегледи и изследвания,
рехабилитация и кинезитерапия в периода 22.05.2019 година – 09.10.2019 година
във връзка с травми, болки и страдания, причинени й в ПТП на 15.05.2019 година
от водач на моторно превозно средство - л.а. „Рено Меган Сценик“, с per. № хххх,
застраховано в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ведно със законната
лихва, считано от 11.11.2019 година до окончателно изплащане на задължението,
на основание 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано заедно от
изпълнителните директори - Иоанна Цонева и Евгени Игнатов, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Й.С., да
заплати на адвокат П.К. от Софийска
адвокатска колегия, гр. София, ул. „Лом“ 1, ап. 9, в качеството й на
процесуален представител на Е.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** – ищец по
търговско дело № 88/2019 година по описа на Търговищкия окръжен съд, сумата от 2971.24
лева без ДДС или 3565.48 лева с ДДС адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Е.П.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, действаща чрез адвокат П.К. – САК, адрес ***, офис 10, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от
изпълнителните директори - Иоанна Цонева и Евгени Игнатов, чрез упълномощен процесуален
представител юрисконсулт Й.С., сумата от 262.60
лева, представляваща направените по делото разноски съобразно отхвърлената
част на исковете.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от изпълнителните директори - Иоанна
Цонева и Евгени Игнатов, чрез упълномощен процесуален
представител юрисконсулт Й.С., да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище
в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 3254.98 /три
хиляди двеста петдесет и четири лева и 98 стотинки/ лева дължима държавна такса в производството съобразно уважената част на
исковете, както и сумата от 210.08 лева направени разноски за сметка на
бюджета на съда.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Апелативен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: