РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 24.08.2020 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично
заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА търг. дело № 127 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 и сл. от ТЗ.
Съдът е
Ищецът излага, че на 04.10.2018г., в качеството на кредитор е
подал до Районен съд - Ловеч заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,
въз основа на извлечение от счетоводни документи, по повод на което е
образувано ч.гр.д. №1989/ 2018година срещу длъжника П.П.Д., ЕГН **********, за
заплащане на дължими към Банката суми, както следва: главница в размер на 84 140.92 лева, договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 05.08.2013г. до 03.10.2018г.: 31 662.39 лева, санкционна
лихва /обезщетение за забава/ за периода от 18.08.2013г. - 03.10.2018г. в
размер на 824.69 лева и заемни такси в размер на 1 623.85 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2018г. до окончателното
погасяване на задължението.
С
Разпореждане на PC - Ловеч е издадена Заповед
№1177/05.10.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 05.10.2018г. срещу длъжника за
дължимите към Банката суми, ведно със заплатените държавна такса в размер на 2 365.04 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
По молба
на „Банка ДСК”ЕАД, на основание чл.426 от ГПК е образувано
изп.д.№20188790402475 по описа на ЧСИ Велислав Петров, с peг. №
879 на КЧСИ, с район на действие ОС- гр. Ловеч.
На
07.12.2018г. в Банката е получено Разпореждане №3821 от 26.11.2018г., издадено
по ч.гр.д.№ 1989/2018г. по описа на PC- Ловеч, с което са уведомени,
че е подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение и им е указана възможността в едномесечен срок от получаване
на определението да предявят установителен иск относно вземането си.
В срока по
чл.415, ал.1 от ГПК, предявяват настоящия иск за установяване съществуване на
вземането им по издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ и изпълнителен лист.
Излагат,
че вземането произтича от сключен между страните Договор за ипотечен кредит от
18.12.2007г. „Банка ДСК”ЕАД е предоставила на П.П.Д. банков кредит в размер на
90 000 лева със срок за издължаване на кредита от 360 месеца, считано от дата на неговото
усвояване, като кредитът е усвоен изцяло еднократно на 20.12.2007г. Кредитът е
обезпечен с договорна ипотека върху следния недвижим имот: Апартамент №**,
находящ се в гр. *** с площ от 124.84 кв. метра. Твърдят, че кредитополучателят преустановява
редовното обслужването на кредитното задължение, считано от август 2013г.,
когато дължимата месечна погасителна вноска е платена частично и не са
достигали 278.54 лева вноската да бъде пълна. На основание т.20.2, раздел VII
„Отговорности и санкции” от Общите условия към Договора - при допусната забава
в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие, при което за Банката е възникнало договореното
потестативно право да обяви вземането си по договора за кредит за предсрочно
изискуемо. Твърдят, че банката е упражнила правото си да превърне кредита в
предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен, при условията на чл.47 от ГПК на 20.06.2018г. На 19.09.2018г. кредитът е отнесен като предсрочно
изискуем, към която дата не са погасени 62 броя погасителни вноски, всяка в
размер на 616.21 лева. Начислени са съответните лихви за забава, съгласно
чл.20.2 от общите условия.
При
изложената фактическа обстановка ищецът моли да бъде признато за установено, че
длъжника П.П.Д., ЕГН ********** дължи на кредитора „Банка ДСК”ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.*** по силата на Договор за
ипотечен кредит от 18.12.2007г., сумите, за които са издадени Заповед
№1177/05.10.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 05.10.2018г. по ч.гр.д.№1989/2018г. по
описа на PC - Ловеч, както следва: главница
в размер на 84 140.92 лева; договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 05.08.2013г. до
03.10.2018г. в размер на 31 662.39
лева; санкционна
лихва /обезщетение за забава/ за периода от 18.08.2013г. до 03.10.2018г. в
размер на 824.69 лева; заемни такси в размер на 1 623.85 лева; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.10.2018г. до
окончателното погасяване на задължението. Моли и за сторените разноски в
заповедното производство пред PC - Ловеч, в т.ч. – 2 365.04
лева заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, както
и направените в настоящото производство разноски, за които ще представи списък
по чл. 80 от ГПК. Направени са
доказателствени искания.
На основание чл.367, ал.1 от ГПК с Разпореждане №90 от 29.01.2019г., съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника с указанията по чл.367 – чл.370 от ГПК.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, с
вх.№1214 от 15.02.2019г. от ответника П.П.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника
адв.В.В. – САК, със служебен адрес: *** е подаден писмен отговор, с който на първо место, на основание чл.369
от ГПК възразява срещу разглеждането на спорът по реда на Глава тридесет и
втора от ГПК, с аргумента, че сключеният Договор за ипотечен кредит от
18.12.2007г. не е сделка между търговци. По този договор ответникът притежава
качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, затова не са налице
предпоставките на чл.365 от ГПК. Моли съдът да
постанови разглеждане на делото по общия ред на ГПК. Моли искът като
неоснователен и недоказан по размер да бъде отхвърлен, като се присъдят
направените разноски.
Позовава
се на изтекла петгодишна погасителна давност, тъй като договорът е обявен за
предсрочно изискуем на 22.08.2011г., което е видно от извлечението от
счетоводните книги, приложено от „Банка ДСК” ЕАД към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. №1305/2012г. по описа на Районен съд - Ловеч. Развива подробни
съображения.
В същото време ответникът възразява, че
кредитът не е предсрочно изискуем, тъй като липсва надлежно получено до него
волеизявление за обявена предсрочна изискуемост от банката - ищец. Банката не е
имала основание да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като не е настъпил
фактическият състав за това. Не е изпадал в забава при заплащане на месечните
анюитетни вноски. Твърди, че няколко месеца след сключване на договора за банков кредит,
банката едностранно увеличила лихвения процент, което драстично увеличило и
месечната анюитетна вноска, като за увеличението Банката не го е уведомила по
никакъв начин. Липсва индивидуална уговорка помежду им, в кои случаи кредитът
може да бъде обявен за предсрочно изискуем от банката. Към настоящият момент от
него могат да бъдат търсени само незаплатени вноски по кредита, но не и
заплащане на цялата главница.
Моли да бъде съобразено, че с влязло в сила Решение
от 22.11.2017г., постановено по гр.д. №19206/2014г. по описа на Софийски
градски съд, ГО, І-16 с-в, съдът е признал за нищожни следните клаузи от договора
за кредит: чл.7, чл.13, чл.14, чл.15, чл.16 и за нищожни следните клаузи от
общите условия на банката: част от т. 9.1, т. 9.4,
т. 20.1., част от т.20.2., т.25.2. и т.25.3., при което приел, че сумите, заплатени над първоначално определената вноска от 586.13
лева са недължимо платени и въз основа на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза банката на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е осъдена да възстанови недължимо
платените суми. Позовава се на неравноправни клаузи.
По
отделните претенции ответникът възразява, че:
Не дължи
главница в размер на 84 140.92
лева, тъй като не е ясно как е изчислен този размер и как Банката е стигнала до
извода, че при изтеглен кредит в размер на 90 000 лева, който е плащан и дори
надплащан, в момента остатъкът от нея е в размер на 84 140.92 лева. Още
повече, че не дължи изпълнение на цялата главница, тъй като липсват посочени в
договора условия относно обстоятелствата, при които кредитът може да бъде обявен
за предсрочно изискуем. Извлечението
от сметка не представлява доказателство за основанието и размера на вземането.
Претенцията за законна лихва върху
главницата, считано от дата 04.10.2018г. следва да бъде отхвърлена изцяло, тъй като кредитът
не е следвало да бъде обявяван за предсрочно изискуем.
Отделно прави възражение за изтекла
погасителна давност, по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД относно падежиралите
месечни вноски за главница. Касае се за ежемесечни погасителни вноски, които по
същността си имат характера на периодични плащания по смисъла на тази
разпоредба от ЗЗД.
Изтъква,
че не дължи сумата в размер на 31 662.39
лева, представляваща договорна лихва /възнаградителна лихва/ за периода от 05.08.2013г. до 03.10.2018 година. След твърдените забава
и изискуемост, считано от 19.09.2018г. не дължи договорна /възнаградителна/
лихва,
поради това, че подобно вземане с
характер на възнаграждение се уговаря за ползвани парични средства за времето
от предоставянето им до настъпване на забавата за тяхното връщане. Щом
вземането по договора за кредит е станало предсрочно изискуемо, както се твърди
в исковата молба, на кредитора се следва единствено наказателна лихва, но не и
възнаградителна такава, която несъмнено е обвързана с продължителността на
ползване на дадените в заем суми. Изпадането
на длъжника в забава обуславя правото не кредитора да търси единствено
мораторна лихва за тази период и то съизмерима с лимитирания размер законна
лихва, което в случая не е така. Позовава се на Определение №974/07.12.2011г.
на ВКС, постановено по ч.т.д. №797/2010г., ТК, II т.о., и Решение №1194 от
29.05.2017г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №5936/2016г., 8 с-в.
Счита, че банката
не само не е имала основание да увеличава месечната анюитетна вноска, но е
имала основание да я намали.
Не дължи и търсената сума в размер на 824,69 лева, представляваща санкционна
лихва за периода от 18.08.2013г. до 03.10.2018г., тъй като претенцията е претендирана на
основание чл. 20.1 и чл.20.2 от Общите условия на същата, които при изложените
съображения са неприложими.
Ответникът моли да бъде взето предвид, че
процесният договор е сключен между търговец и потребител, поради което е
напълно приложим Законът за защита на потребителите и общите условия изготвени
от банката-ищец са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като
съгласно тази разпоредба същите не могат да се считат за индивидуално
уговорени.
Не дължи и
сумата в размер на 1 623.85
лева, представляваща претендирани заемни такси. Ищецът не посочва какво представляват тези заемни
такси, на какво основание се дължат, в кой текст на договора за кредит са
предвидени, както и за какъв период са начислени и се претендират тези суми.
Моли да бъдат отхвърлени изцяло исковите
претенции, като неоснователни и недоказани. Моли и за направените по делото
разноски, включително и адвокатския хонорар, който е изплатен, както и за
разноските в заповедното производство.
Оспорва
посочените клаузи от Договора за ипотечен кредит сключен на 18.12.2007г., като
иска да се обсъди нищожността им при изложените твърдения, че те са неравноправни по смисъла на ЗЗП.
Оспорва:
съдържанието на приложените Общи условия
към договора за кредит като неравноправни и съответно нищожни; Извлечение от Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, като документ който не може да бъде обвързан
със сключения договор за кредит; съдържанието на извлечение от счетоводни книги
за сметка №14947043, което не му е връчван и не съдържа него подпис. Прави
доказателствени искания и възразява срещу приемане на някои от приложените
писмени доказателства, както и срещу назначаването на съдебно-счетоводна
експертиза със задачите поставени в исковата молба.
Приетият от съда отговор ведно с
приложенията, с Разпореждане №155 от 19.02.2019г., на основание чл.372, ал.2 от ГПК е изпратен на ищеца. От страна на ищеца, в срока по чл.372, ал.1 от ГПК е
подадена допълнителна искова молба, с която заявява, че
поддържа първоначално предявените искове, както и направените с исковата молба
доказателствени искания и в допълнение изразява становище по отговора на
исковата молба:
Счита направеното
възражение за погасяване по давност на задължението по процесния договор за
кредит за напълно неоснователно и необосновано. Относно възраженията на
ответника за настъпила погасителна давност ищецът се позовава на практика на
ВКС по чл.290 от ГПК.
Оспорва и останалите възражения и твърдения, като излага аргументи в тази насока.
По направените от ответника оспорвания на
представените доказателства и направените доказателствени искания ищецът счита възраженията за
необосновани и неаргументирани, поради което моли същите да бъдат оставени без
уважение. Към исковата молба са приложени документи, които са относими и от
значение за предмета на спора и които отговарят
на всички изисквания за достоверност и автентичност, поради което моли да бъдат
приети като доказателства по делото.
Не
възразява да бъдат допуснати допълнителни въпроси към вещо лице за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза, оспорва
четвъртия от поставените от ответната страна въпроси, като некоректно формулиран - не е налице надплащане на суми под формата на
лихва от кредитополучателя. Моли, да бъдат допуснати допълнителни въпроси към
съдебно-счетоводната експертиза.
С Разпореждане №257 от 19.03.2019г. съдът е изпратил препис от допълнителната искова молба на ответника, на когото е указал, че в двуседмичен срок от получаването й може да подаде допълнителен отговор.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил
допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че поддържа всички направени
възражения, оспорвания, доказателствени искания и твърдения, изложени в
писмения отговор и ги допълва.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител в писмена молба, поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на разноските по делото, за което представя списък с разноски.
Ответникът П.П.Д. не се явява и не се представлява. Представена е писмена защита от пълномощника адв. В.В., в която моли да бъде отхвърлена исковата претенция, като неоснователна и недоказана, като им бъдат присъдени направените разноски за които е представен списък по чл. 80 от ГПК.
От събраните по делото доказателства; заключението на съдебно-икономическата експертиза, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:
На 18.12.2007 година между "БАНКА ДСК“ ЕАД и П.П.Д., ЕГН **********,*** е сключен Договор за ипотечен кредит в размер на 90 000 лева със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване на равни месечни вноски съгласно погасителен план. Съгласно чл. 5.1 от договора главницата по кредита се олихвява ежемесечно с годишен лихвен процент, формиран от базов лихвен процент 4.19 %, надбавка 3.10 % - 7.29 %, отстъпка 0.5% при изпълнение на условия ДСК „УЮТ“ (Приложение 3.1) или лихвеният процент по кредита е 6.79%.
Съгласно чл. 13 от Договора неразделна част от него са Общите условия /ОУ/ за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица. При забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита, банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 3 пункта над договорения в чл. 5.1.- чл. 20.1 от ОУ. При забава повече от 90 дни целият остатък на кредита става предсрочно изискуем до предявяване на претенцията по съдебен ред се олихвява с уговорения лихвен процент с наказателна надбавка от 10 пункта – чл.20.2 от ОУ.
В чл. 25.1 и25.2 от Общите условия са предвидени такси и комисионни (Приложение 3) към договора.
В ОУ било предвидено било право на банката едностранно да променя размера на лихвения процент и таксите по договора, в зависимост от промените на седем конкретно посочени параметри, за което уведомява Кредитополучателя. Дадена е възможност на длъжника в случай на несъгласие с новите лихвен процент и такси за погаси предсрочно кредита без допълнителни такси. Към договора за кредит е подписан и погасителен план.
Кредитът е обезпечен с договорна ипотека на недвижим имот, собственост на кредитополучателя находящ се в град Ловеч.
Към договора е подписани условия за ползване на преференциален лихвен процент по ипотечен кредит по програма „ДСК Уют“.
Поради забавяне на плащането по кредита от страна на дължника между страните е сключено допълнително споразумение от 12.11.2009 година. Съгласно него кредиторът се съгласил да се откаже от вземането си за наказателни лихви за периода 27.10.2009 година до 12.11.2009 година, договорен е гратисен период – шестмесечен срок, за издължаване на главницата, като за този срок ще заплаща лихва в размер на 329.69 лева. Уговорено е остатъкът от непогасената начислена лихва да се капитализира към главницата, на първия работен ден, следващ падежната дата на гратисния период. Съгласно чл.2.3 от Допълнителното споразумение при настъпване на предсрочна изискуемост, по време на гратисния период лихвата не се капитализира. Посочено е, че допълнителното споразумение влиза в сила от 12.11.2009 година, при условие, че дължимата погасителна вноска за лихва и главница към първата падежна дата след сключването на настоящото е внесена.
По
повод издадена заповед № 815/ 01.08.2012 година за незабавно изпълнение по чл.
417 по ч.гр.д. № 1305/ 2012 година "БАНКА ДСК“ ЕАД – София е предявила иск за установяване
на вземането си като предсрочно изискуемо. В хода на исковото производство
длъжникът П.П.Д. е предявил осъдителен иск с посочено правно основание Закона
за потребителския кредит и чл. 55 от ЗЗД, да бъде осъдена Банката да му заплати
сумата от 3 000 лева представляваща разликата между предварително
договорените анюитетни вноски и заплатените от него за периода от подписването
на договора 18.12.2007 година до последното плащане по кредита, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
С влязло в сила решение № 7810/ 22.11.2017 година на СГС постановено по гр.д. № 19206/ 2014 година е отхвърлен предявеният от банката срещу длъжника Д. иск за установяване, че същият дължи предсрочно изискуеми суми по договор за ипотечен кредит от 18.12.2007 година. Банката е осъдена да заплати на Д. на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД сума от 1 136.25 лева, представляваща заплатена без основание сума за лихви по договора за периода от подписването на договора до последното плащане по кредита, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2015 година до окончателното плащане на сумата. За да постанови решението, в мотивите си съдът е приел, че Банката не е уведомила длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост, а по отношение на предявения насрещен иск е приел, че чл. 25.3 от ОУ е неравноправна клауза и от там нищожна по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
С писмо изх. № 01-20-02798/ 26.04.2018 година "БАНКА ДСК“ ЕАД – София е уведомила длъжника П.П.Д., че поради забава в погасяване на задълженията от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената по договора надбавка за забава. В поканата е посочено, че банката ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред.
Представен е протокол от 20.06.2018 година на ЧСИ Велислав Петров, с който е постановено, че цитираното по-горе уведомление е връчено при условията на чл. 47 от ГПК, тъй като в 14дневен срок от залепването на уведомление от длъжностното лице по призоваването длъжникът или негов представител, не се е явил да получи книжата. Приложена е разписка № 01-20-02798/ 26.04.2018 от 05.06.2018 година, в която длъжностното лице, извършващо призоваването, е посочило, че адреса на длъжника, че е посетило три пъти в различни дни и време в рамките на един месец, при което не е открил никой на адреса, както и лице, което да получи уведомлението. На 05.06.2018 година е залепил уведомление.
По повод подадено на 04.10.2018 година от "БАНКА ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 1989/ 2018 година по описа на РС – Ловеч. Издадена е заповед № 1177/ 05.10.2018 година, с която е разпоредено длъжникът да заплати на банката сумата от 84 140.92 лева главница, 31 662.39 лева договорна лихва за периода от 05.08.2013 година до 03.10.2018 година, 1 623.85 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 04.10.2018 година до изплащане на вземането, а също и 2 515.04 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които 2 365.04 лева – държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение длъжника, поради което заповедният съд с разпореждане № 3821/ 26.11.2018 година е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. Същото е връчено на 07.12.2018 година, като с молба вх. № 3/ 02.01.2019 година банката е приложила доказателства за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК.
От заключението на съдебно-счетоводните експертизи първоначална, повторна
и допълнителни, се установява,
че кредитът е усвоен на 20.12.2007 година,
като сумата от 90 000 лева е усвоен от Кредитополучателя П. П. Д. чрез разплащателна
му сметка № 02/14929354 с IBAN: ***. Към датата на сключване на настоящия
договор базовия лихвен процент е 4.19 %, стандартната надбавка е в размер на
3.10 процентни пункта т.е 7.29 %, 0,5% отстъпка при изпълнение на условията ДСК
„УЮТ"от договорената стандартна лихвена надбавка или лихвения процент по
кредита е общо 6.79%.
През периода 20.12.2007 година до
04.10.2018 година, датата на подаване на заявлението пред заповедния съд
кредитополучателят е заплатил по кредита общо сумата от 41 154.53 лева.
Експертът е констатирал, че с тези средства банката е погасила 5 859.08
лева – главница; 34 9290 лева - договорна лихва; 81.45 лева - санкционираща лихва, и 285 лева - такса
управление.
В зависимост от това дали са изпълнение условията по
програма ДСК Уют, софтуерният продукт при отчетено неизпълнение изменя
стойността на лихвения процент до първоначално уговорения между страните -7.29
%. При отчитане на последващо изпълнение на условията на Програма ДСК Уют кредитополучателя
пак придобива право на олихвяване при ползване на 0,5% -ната отстъпка.
През процесният период кредитът е олихвяван със
стойности на лихвения процент както следва: от 20.12.2007 година до 22.03.2009
година - 6,79 %; от 23.03.2009 година до 10.02.2011 година – 7.29 % -увеличен с
0,5% поради неизпълнение условията на ДСК Уют; от 11.02.2010 година до
03.02.2011 година - 6,79 % - намален с 0,5% поради изпълнение условията на ДСК
Уют; от 04.02.2011 година до 03.10.2018 година – 7.29 % - увеличен с 0,5%
поради неизпълнение условията на ДСК Уют; от 04.10.2018 година - 10.00% -
подадена искова молба по общия ред.
Вещото лице е установило, че на 02.04.2018 година в
сметката обслужваща кредита - № ********* от Банката са извършени счетоводни
операции за привеждане на кредита съгласно Решение от 22.11.2017 година на
СГС -сторниране на капитализираните
задължения и начислентата наказателна лихва и отнасянето им в погасяване на
задължения по главница, договорна и санкционираща лихва.
След тази промяна дължимата главница е в размер
84 140.92 лева, като целият кредит е преизчислен по първоначално
договорените лихвени проценти, като по този начин са елиминирани извършените в
миналото едностранни изменения на лихвата по кредита. Следствие на това
преизчисляване към 12.11.2009 година не са налични закъснели плащания, поради
което по Допълнително споразумение не са извършени никакви счетоводни операции.
Посочено е, че само първите три погасителни вноски
са внесени в пълен размер и на датата на погасителната вноска, след това са
допускани множество просрочия, както по отношение на неспазване на падежните
дати, така и по отношение на размера на задълженията, поради това, че внасяните
суми са били недостатъчни да покриват целия размер на анюитетните вноски. При
проследяване на движението на средствата по кредитната сметката под която е
заведен процесния кредит - № ********* е установено, че новият размер на
дължимата главница и лихва по всяка анюитетна вноска са изчислени от Банката
правилно т. е. размерите им са определени при договорените размери на лихвения
процент и при съобразяване с направените от длъжника предходни вноски за
погасяване на кредита.
Последната парична вноска направена
от длъжника е на 29.07.2014 година и е в размер на 404.40 лева, като с тази
сума са погасени: начислени наказателни лихви - 8,83 лева към 18.08.2013
година; просрочена договорна лихва – 337.68 лева част от вноската към
18.08.2013 г година; - просрочена главница – 57.89 лева част от вноската към
18.07.2013 година. От редовната вноска към 18.08.2013 година в общ размер
616.21 лева са останали непогасени: - 99.02 лева целия размер на главницата и
179.51 лева частично от договорната лихва. Посочва, че кредитополучателят е
преустановил редовното обслужване на кредита, считано от м. август 2013 г.
Кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на 19.09.2018 година, поради непогасени 62 броя погасителни вноски по
616.21 лева /от 18-та -18.08.2013 година в непълен размер - до 18.09.2018
година вкл./. Към датата на подаване на Заявлението за незабавно изпълнение и
след направеното преизчисление на кредита по първоначално договорените лихвени
проценти задължението по процесния кредит е
118 251.85 лева, от които главница - 84 140.92 лева /90
000,00- 5859,09 погасени/; договорна /възнаградителна лихва/ - 31 662.39
лева за периода от 05.08.2013 година – 03.10.2018 г година /66 591.39 начислени
– 34929.00 погасени/; обезщетение за забава – 894.69 лева /906.14 начислени –
81.45 погасени/; дължими заемни такси -
1 623.85 лева в т.ч. такса за управление - 665 лева /950 лева начислени -
285 лева погасени/; Застраховка обезпечение – 372.35 лева; заемни такси -586.50
лева.
При лихвен процент - 6,79 %, месечна анюитетна
вноска - 586,13 лева, след преизчисление погасената главница е 6518.12 лева -
дължимата главница е 83481.88 лева;
дължимата договорна лихва към – 19.09.2018 година - датата на предсрочната
изискуемост е 27 766.46 лева - дължимата договорна лихва към -04.10.2018
година - датата на подаване на Заявлението за незабавно изпълнение е 28018.39
лева.
Направено е преизчисление на процесния кредит при
изпълнени по горе посочените параметри като е включен и шест месечния гратисния
период съгласно Допълнително споразумение от 12.11.2009 г и определената в него
погасителна вноска в размер на 329,69 лева /част от дължимата лихва/. Съгласно това преизчисление по вариант първи,
без гратисен период, дължимите суми по процесния кредит са както следва: към
04.10.2018 година – главница – 83481.88 лева, лихви – 28018.39 лева, дължима
падежирала главница - 6689.77 лева. Към 19.09.2018 година; главница –
83 481.88 лева, лихви – 27766.46 лева,
дължима падежирала главница - 6158.77 лева.
При съобразяване с гратисния период
- дължимите суми по процесния кредит са както следва: към 04.10.2018 година,
главница – 83481.88 лева, лихви -
27 011.33 лева, към 19.09.2018 година, главница – 83481.88 лева,
лихви - 26759.40 лева, дължима
падежирала главница – 6158.19 лева.
Съдът, като съобрази изложеното в исковата молба и доказателствата, представени към нея, счита е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК – да бъде установено по отношение на ответника П.П.Д., ЕГН ********** постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, че Д. дължи на "БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, по силата на Договор за ипотечен кредит от 18.12.2007г., за сумите за които са издадени Заповед № 1177/ 05.10.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1989/ 2018 година по описа на РС - Ловеч и Изпълнителен лист от 05.10.2018г., както следва: главница в размер на 84 140.92 лева; договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.08.2013г. до 03.10.2018г. - 31 662.39 лева; санкционна лихва /обезщетение за забава/ за периода от 18.08.2013г. - 03.10.2018г. в размер на 824.69 лева и заемни такси в размер на 1 623.85 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2018г. до окончателното погасяване на задължението, като бъде осъден длъжникът за заплати разноските по заповедното производство, а именно: 2 365.04 лева д.т. и юрисконсултско възнаграждение – 150 лева
Наличието на процесуална легитимация на ищеца се установява от служебна справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Така предявената претенция е допустима. По делото е приложено ч.гр.д. № 1989/ 2018 година по описа на РС - Ловеч, от което се установява, че в производството по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от сметка е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника в настоящото производство. Видно от писмо № 22970/ 08.11.2018 година на ЧСИ Велислав Петров поканата за доброволно изпълнение е връчена при условията лично на длъжника на 12.11.2018 година. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПН е постъпило възражение от Д., поради което с Разпореждане № 3821/ 26.11.2018 година по ч.гр.д. № 1989/ 2018 година по описа на РС - Ловеч на основание чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК на банката е указано възможността за предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от връчването. Съобщението е получено на 07.12.2018 г., а искът е предявен на 27.12.2018 г. /п.кл. 21.12.2018г./, т.е. спазен е срокът по чл. 415, ал.1 от ГПК, поради което искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
От
събраните по делото доказателствата по делото се установява, че между "БАНКА ДСК“ ЕАД – София, като
кредитор, от една страна и П.П.Д., ЕГН **********
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, като длъжник, е сключен Договор за ипотечен кредит от 18.12.2007
година в размер на 90 000 лева със срок на издължаване 360
месеца, считано от датата на неговото усвояване на равни месечни вноски
съгласно погасителен план. Договорът е обезпечен с учредяване на договорна
ипотека върху имот, собственост на П.П.Д.. Съгласно чл. 5.1 от договора главницата по
кредита се олихвява ежемесечно с годишен лихвен процент, формиран от базов
лихвен процент 4.19 %, надбавка 3.10 %, отстъпка 0.5% при изпълнение на условия
ДСК „УЮТ“ или лихвеният процент по кредита е 6.79%. Предвидени са клаузи
относно предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По повод издадена заповед №
815/ 01.08.2012 година за незабавно изпълнение по чл. 417 по ч.гр.д. № 1305/
2012 година "БАНКА ДСК“ ЕАД – София е предявила иск за установяване на вземането си като
предсрочно изискуемо. В хода на исковото производство длъжникът П.П.Д. е
предявил осъдителен иск с посочено правно основание Закона за потребителския
кредит и чл. 55 от ЗЗД, да бъде осъдена Банката да му заплати сумата от
3 000 лева представляваща разликата между предварително договорените
анюитетни вноски и заплатените от него за периода от подписването на договора
18.12.2007 година до последното плащане по кредита, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
С влязло в сила решение № 7810/ 22.11.2017 година на СГС постановено по гр.д. № 19206/ 2014 година е отхвърлен предявеният от банката срещу длъжника Д. иск за установяване, че същият дължи предсрочно изискуеми суми по договор за ипотечен кредит от 08.12.2007 година. Банката е осъдена да заплати на Д. на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД сума от 1 136.25 лева, представляваща заплатена без основание сума за лихви по договора за периода от подписването на договора до последното плащане по кредита, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2015 година до окончателното плащане на сумата. За да постанови решението, в мотивите си съдът е приел, че Банката не е уведомила длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост, а по отношение на предявения насрещен иск е приел, че чл. 25.3 от ОУ е неравноправна клауза и от там нищожна по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
От
приетите заключения по назначените съдебно-икономически експертизи се
установява, че след постановяване на решението по горецитираното дело Банката е
направила корекции по кредита в съответствие със съдебния акт, като е
начислявала договорна лихва по първоначално уговорения погасителен план, като
единствено и съобразявала изпълнението от страна на длъжника на допълнителния
пакет ДСК Уют. Съгласно заключението към датата
на подаване на Заявлението за незабавно изпълнение и след направеното
преизчисление на кредита по първоначално договорените лихвени проценти и
съобразяване изпълнението по допълнителния пакет ДСК Уют, задължението по
процесния кредит е главница -
84 140.92 лева; договорна /възнаградителна лихва/ - 31 406.82
лева /справка приложение 1 към повторната експертиза/ за
периода от 05.08.2013 година – 19.09.2018 година – датата на предсрочната
изискуемост; а наказателните лихви до датата на подаване на заявлението
са в размер на 894.69 лева (474.14 лева начислени съгл. т.
20.1 от ОУ в размер на 3% до датата на предсрочната изискуемост – 19.09.2018
година и 350.55 лева за периода 19.09.2018 година до 03.10.2018 година съгл. т.
20.2 от ОУ в размер на 10%); дължими
заемни такси - 1 623.85 лева в т.ч. такса за управление - 665 лева; Застраховка
обезпечение /недвижимо имущество/– 372.35 лева; заемни такси -586.50 лева, от
които 120 лева такса изискуемост и 466.50 лева такса за подновяване на ипотеката.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност с твърдението, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 22.08.2011 година. Видно от доказателствата по делото с влязло в сила решение № 7810/ 22.11.2017 година на СГС постановено по гр.д. № 19206/ 2014 година е отхвърлен предявеният от банката срещу длъжника Д. иск за установяване, че същият дължи предсрочно изискуеми суми по договор за ипотечен кредит от 18.12.2007 година. Съдът е приел, че не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към 22.08.2011 година. В инициираното ново заповедно производство и настоящото производство се установява, че с писмо изх. № 01-20-02798/ 26.04.2018 година "БАНКА ДСК“ ЕАД – София е уведомила длъжника П.П.Д., че поради забава в погасяване на задълженията от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената по договора надбавка за забава. В поканата е посочено, че банката ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред. Видно от приложения протокол от 20.06.2018 година на ЧСИ Велислав Петров, цитираното по-горе уведомление е връчено при условията на чл. 47 от ГПК, тъй като в 14 дневен срок от залепването на уведомление от длъжностното лице по призоваването длъжникът или негов представител, не се е явил да получи книжата. Приложена е разписка № 01-20-02798/ 26.04.2018 от 05.06.2018 година, в която длъжностното лице, извършващо призоваването, е посочило, че адреса на длъжника, че е посетило три пъти в различни дни и време в рамките на един месец, при което не е открил никой на адреса, както и лице, което да получи съобщението, като на 05.06.2018 година е залепил уведомление. В този смисъл е изпълнена надлежно процедурата по чл. 47 от ГПК. От приетите заключения по СИЕ се установява, че длъжникът е преустановил плащането на 14.07.2014 година, като преди това също не е извършвал редовно плащане след третата вноска, като е преустановил плащането окончателно през м. юли 2014 година. Поради което кредиторът е използвал правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на 19.09.2018 година, поради което петгодишния погасителен давностен срок не е изтекъл.
Неоснователно е и възражението, че
кредитът не е обявен надлежно за предсрочно изискуем, тъй като връчителят не е
посетил адреса поне три пъти в различни дни в рамките на един месец. Видно от
приложената разписка № 01-20-02798/ 26.04.2018 от 05.06.2018 година, се
установява, че длъжностното лице, извършващо призоваването е посетило три пъти
в различни дни и време в рамките на един месец, при което не е открил никой на
адреса, както и лице, което да получи съобщението, като на 05.06.2018 година е
залепил уведомление. От констативния протокол е видно, че в срока по чл. 47 от ГПК не се е явило лице да получи съобщението. Поради което, както бе отбелязано
процедурата по връчването е спазена. Не могат да бъдат споделени и доводите за
недобросъвестност на банката, предвид на това, че не е дала достатъчно срок за
доброволно издължаване на кредита. Видно от доказателствата по делото длъжникът
е преустановил окончателно плащанията през 2014 година и Банката е инициирала
заповедно производство и исково по чл. 422 от ГПК, при което съдът е приел, че
не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост. В този смисъл след съдебното
решение длъжникът е имал възможност да продължи плащането по първоначалния
погасителен план или да погаси изцяло кредита, което той не е сторил.
Не се подкрепя от доказателствата по
делото и твърдението, че е плащал редовно задълженията си по кредита, видно от
заключението на СИЕ окончателното спиране на плащането е станало м.юли 2014
година, а след постановяване на съдебното решение, с което чл. 25.3 от Общите
условия, съгласно клаузите по договора са обявени за
неравноправни и като такива нищожни, банката извършила преструктуриране на
кредита и е начислила първоначално уговорените лихви, като в зависимост от
изпълнението на пакета ДСК Уют е бил променян и лихвения процент.
Не е доказано и твърдението, че не се дължи главница по кредита и, че има надплащане. С влязло в сила решение № 7810/ 22.11.2017 година на СГС постановено по гр.д. № 19206/ 2014 година, насрещният иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане на начислените въз основа на призната за нищожна клауза на чл.25.3 от Общите условия, е уважен. Банката е осъдена да заплати на длъжника – ответник в настоящото производство, надплатените суми в размер на 1 136.25 лева. След влизане в сила на решението Банката е коригирала лихвения процент в съответствие с първоначално уговорения в договора от 18.12.2007 година, което се установява от приетите по делото заключения.
Съгласно заключенията на СИЕ дължимата и неплатена главница, при уговорените по договора лихви и в зависимост от спазването на условията по пакета ДСК УЮТ, е в размер на 84 140.92 лева. Експертите са установили, видно от справките за начислени и погасени задължения, че само първите три вноски от кредита са погасени на падежа, забавянето е започнало на 18.04.2007 година, като длъжникът не е заплащал пълна месечна вноска по първоначално уговорения погасителен план с преференциалната лихва при изпълнение на програмата „ДСК УЮТ“. В този смисъл претенцията на Банката в този размер е основателна и доказана и следва да бъде уважена.
По отношение
на договорната (възнаградителна) лихва. Съгласно заключенията на СИЕ
неплатената договорна лихва за периода 18.12.2007 година до 19.09.2018 година –
датата на предсрочната изискуемост е в размер на 31 406.82 лева. Тази
лихва е начислена, съгласно първоначално уговорената по договора. В справка
приложение № 3 от първоначалното заключение и в повторното заключение е
посочено по месеци кога лихвата е начислявана с отстъпката по програма ДСК Уют.
По делото не са сочени
от ответника и не са събрани доказателства за изпълнението на този пакет в
случаите, когато е начисляван лихвен процент в размер на 7.29 %.
Настоящата инстанция счита, че не може да бъдат
споделени доводите на ответника, за приложимост на допълнителното споразумение
от 12.11.2009 година, предвид на това, че споразумението касае изменението на
лихвите и клаузите от ОУ, обявени за нищожни, поради неравноправност.
В останалата част за сумата от 255.57 лева, претенцията
на банката за възнаградителна лихва за периода след обявената предсрочна
изискуемост до датата на подаване на заявлението не се дължи, поради което
следва да бъде отхвърлена. Съображенията за това са следните: договорната лихва
е цената, която длъжникът плаща за ползване на заемните суми, след прекратяване
на договора и обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не се дължи
възнаградителната лихва. (ТР 3/2017 от 27.03.2019г. по т.д. № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС)
Начислените наказателни лихви до датата на подаване на заявлението са в размер на 824.69 лева, същите са предвидени съгласно ОУ. Наказателните лихви до датата на подаване на заявлението са в размер на 824.69 лева (474.14 лева начислени съгл. т. 20.1 от ОУ в размер на 3% до датата на предсрочната изискуемост – 19.09.2018 година и 350.55 лева за периода 19.09.2018 година до 03.10.2018 година съгл. т. 20.2 от ОУ в размер на 10%). При действието на чл. 146, вр. чл. 143, т.5 от Закона за защита на потребителите, чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на СЪВЕТА от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, решение на Съда /първи състав/ от 14.03.2013 г. (преюдициално запитване) по дело С-415/11, клаузата на т.20.2 от Общите условия предвиждаща при обявяване на предсрочна изискуемост, целият остатък от кредита до предявяване на молба за събирането му по съдебен ред да се олихвява с уговорения лихвен процент с надбавка 10 пункта, т.е. 17.29%, съдът счита за неравноправна. Тази разпоредба задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения за заплати необосновано високо обезщетение за забава, като същата не е уговорена индивидуално, а в ОУ, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе. При тези съображения, възражението занеравноправност в тази част се явява основателно и претенцията за сумата от 350.55 лева за периода 19.09.2018 година до 03.10.2018 година, начислена наказателна лихва, следва да бъде отхвърлена.
По
отношение на претендираните заемни такси в размер на 1 623.85 лева. Съдът счита претенцията за неоснователна
поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна при
условието на пълно главно доказване е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Съдът с протоколно определение от
13.12.2019 година на основание чл. 190 от ГПК е задължил Банката да представи
пълното кредитно досие на длъжника по конкретния договор, като е указал, че при
неизпълнение ще приложи последиците по чл. 161 от ГПК. Банката не е представила
досието по кредита до приключване на съдебното дирене. От назначените и
изслушаните СИЕ е видно, че Банката си е начислила претендираните такси, но в
настоящия спор не е ангажирала доказателства, които да установят безспорно
валидно възникнало задължение за дължимостта на така предявения акцесорен
иск.
При тези съображения исковите претенции са частично основателни
и доказани и следва да бъдат уважени, като на основание чл. 422 от ГПК се
признае за установено по отношение на ответника П.П.Д., ЕГН **********
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, че Д. дължи на "БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.***, по силата на Договор за ипотечен кредит от 18.12.2007г., за
сумите за които са издадени Заповед № 1177/ 05.10.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1989/
2018 година по описа на РС - Ловеч и Изпълнителен лист от 05.10.2018г., както следва: главница в размер на 84 140.92 лева; договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 05.08.2013г. до 19.09.2018г. - 31 406.82 лева; санкционна лихва /обезщетение за
забава/ за периода от 18.08.2013г. - 19.09.2018г. в размер на 474.14 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2018г. до окончателното
погасяване на задължението, като исковите претенции, както
следва: за договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.09.2018г.
до 03.10.2018г. в размер на 255.57 лева до пълния претендиран размер от
31 662.39 лева, за санкционна лихва /обезщетение за забава/ за периода от
20.09.2018г. - 03.10.2018г. в размер на 350.55 лева до пълния претендиран
размер от 824.69 лева, както и заемни такси в размер на 1 623.85 лева, като
неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени
При този изход на процеса следва да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца разноските съразмерно уважената част от иска по заповедното
производство: държавна такса в размер на 2 320.44 (две хиляда триста и
двадесет 0.44) лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 147.17 (сто
четиридесет и седем 0.17) лева, в исковото производство държавна такса – 2
337.13 (две хиляда триста тридесет и седем 0.13) лева, 490.57 (четиристотин и
деветдесет 0.57) лева заплатен депозит за вещо лице, юрисконсултско
възнаграждение – 98.11 (деветдесет и осем 0.11) лева. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сторените в исковото производство разноски
съобразно отхвърлената част на иска, както следва: 75.43 (седемдесет и пет
0.43) лева за адвокатско възнаграждение и 9.43 (девет 0.43) лева депозит за
вещо лице.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1 от ГПК, по отношение на П.П.Д.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, че дължи на "БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.***, по силата на Договор за ипотечен кредит
от 18.12.2007г., сумите за които са издадени Заповед № 1177/
05.10.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1989/ 2018 година по описа на РС - Ловеч и Изпълнителен лист от 05.10.2018г., както
следва: главница в размер на 84 140.92 (осемдесет и четири хиляди сто и четиридесет
0.92) лева; договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.08.2013г.
до 19.09.2018г. - 31 406.82 (тридесет и
един четиристотин и шест 0.82) лева; санкционна
лихва /обезщетение за забава/ за периода от 18.08.2013г. - 19.09.2018г. в
размер на 474.14 (четиристотин седемдесет и
четири 0.14) лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.10.2018г. до окончателното погасяване на задължението.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции, както следва: за договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.09.2018г. до
03.10.2018г. в размер на 255.57 лева до пълния претендиран размер от
31 662.39 лева, за санкционна лихва /обезщетение за забава/ за периода от
20.09.2018г. - 03.10.2018г. в размер на 350.55 лева до пълния претендиран
размер от 824.69 лева, както и за заемни такси в размер на 1 623.85 лева, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК П.П.Д., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, да заплати
на на "БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.***, разноски по делото съразмерно уважената част
на иска, както следва: по заповедното производство: държавна такса в размер на 2 320.44
(две хиляда триста и двадесет 0.44) лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 147.17 (сто четиридесет и седем 0.17) лева, в исковото производство
държавна такса – 2 337.13 (две хиляда триста тридесет и седем 0.13) лева,
490.57 (четиристотин и деветдесет 0.57) лева заплатен депозит за вещо лице,
юрисконсултско възнаграждение – 98.11 (деветдесет и осем 0.11) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от на "БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.***, да заплати на П.П.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
настоящ адрес:***, разноски съобразно отхвърлената част на иска, както следва:
75.43 (седемдесет и пет 0.43) лева за адвокатско възнаграждение и 9.43 (девет
0.43) лева депозит за вещо лице.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: