Р Е Ш Е
Н И Е № 41
14. 11. 2014 год.
гр. Ч.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд Ч.…………………….състав
На 14. 10.
2014 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: М.Т.
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от председателя ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 350
по описа за 2014
година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата изнася в ИМ, че на 21. 11.
2013 г. в с. Г., общ. Ч., в ОУ “ Васил Левски “ около 10. 30 часа по време на
работата й като учител, в учебен час, в класната стая нахлула ответницата П.М.П.,
майка на ученик и й нанесла побой, като пред учениците я удряла с юмруци в
главата, блъскала я и я скубала. В следствие на това ищцата получила кръвонасядане и оток в дясната скулна
област, отоци и кръвонасядане в дясната слепоочна
област по окосмената част на главата и темето, оскубване на косата/ обезкосмяване с площ 2 см на границата на дясната слепоочна
и теменна област, и лекостепенно мозъчно сътресение.
Описаните травматични увреждания
съставлявали временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, попадащи в състава на леката телесна повреда, причинени по
хулигански подбуди, причинена на учител при изпълнение на службата му.
За това деяние, квалифицирано
като престъпление по чл. 131 ал. 2 предл. последно т.
4 във вр. с чл. 130 ал. 2 предл.
2 от НК на ответницата било повдигнато обвинение и образувано АНД № 34/ 2014 г.
по описа на РС Ч., по което дело ответницата била освободена от наказателна
отговорност и е било наложено административно наказание – глоба.
Моли съда, след като се убедите в основателността на изложеното
и в истинността на твърденията й да постанови решение, по силата на което ответницата П.М.П.
да
бъде осъдена да й заплати сумата от 3 000 ( три хиляди ) лева, обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания в размер на 800 лв., временна нетрудоспособност– 200 лв.,
срам пред обществото от временното обезобразяване на лицето, вследствие на
отоци и кръвонасядания в дясната скулна
област и обезкосмяване на слепоочна област вдясно на
главата – 800 лв. и накърняване авторитета й на учител, вследствие на нанесения
й пред учениците побой- 1200 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането - 01.12.
2013 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Моли, да й бъдат
присъдени, направените по делото разноски.
Ответницата редовно призован, не се явява, не изпраща
представител и не подава отговор в определения й за това срок. Същата не прави
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени по отделно и в тяхната
съвокупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Исковата
претенция е допустима и основателна, поради следните съображения:
Относно основателността на
претенцията ищцата е представила писмени доказателства в подкрепа на своите
твърдения.
Настоящото производство е
образувано по ИМ на С.Г.Д. срещу П.М.П.. А с тази ИМ са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр.с
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В ИМ се твърди, че в резултат на
деяние, квалифицирано като извършено престъпление по смисъла на чл. 131 ал. 2 предл. последно т. 4 вр. с чл.
130 ал. 2 предл. 2 от НК, извършеното от ответницата
срещу ищцата, последната е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в размер на 800 лв., временна нетрудоспособност–
200 лв., срам пред обществото от временното обезобразяване на лицето,
вследствие на отоци и кръвонасядания в дясната скулна област и обезкосмяване на
слепоочна област вдясно на главата – 800 лв. и накърняване авторитета й на
учител, вследствие на нанесения й пред учениците побой- 1200 лв.
За да е налице непозволено
увреждане, визирано в нормата на чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да е налице противоправно извършено действие, наличие на вредоносен
резултат, наличие на вина, както и на пряка и непосредствена причинна връзка на
противоправното действие и на причинения вредоносен
резултат.
Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и вината
на дееца.
Следва да се има предвид, че в
тази насока е и разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, а именно, че във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното, т. е. тежестта на доказване, че действието или бездействието не е
извършено виновно, в конкретния случай действието, тежи на ответника по делото,
а относно останалите елементи на непозволеното увреждане следва ищцовата страна да установи вида, размера на претърпяната увреда, продължителността на причинените болки и страдания.
Съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо, а в чл. 52 от ЗЗД се сочи начина по който следва
да се определи размера на обезщетението, а именно: по справедливост, което
обхваща характера на увреждането, начина на извършване, формата на вината,
всички обстоятелства при които е извършено, периода на възстановяване, тъй като
съгласно константната практика на съдилищата в РБългария,
пострадалият следва да бъде репариран в пълен обем на претърпените от него неимуществени вреди.
В срока за отговор ответната
страна не взима становище по ИМ и представените с нея писмени доказателства,
въпреки предоставената й за това процесуална възможност.
В хода на производството и на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК ищцовата страна
направи искане съдът да постанови неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239
от ГПК, за да постанови неприсъствено решение следва да са налице следните
предпоставки: Първо следва ответникът да не е представил в срок отговор на
исковата молба, на второ място да не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, на трето място на страните следва да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание и на последно място искът вероятно да е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
Видно
от нарочно определение от 04. 08. 2014 г. и приложеното съобщение- получено от
ответната страна на 13. 08. 2014 г. се установява, че на ответната страна са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от не представянето
в срок писмен отговор на исковата молба.
Видно от
призовка до страна, с която ответницата е призована за с. з. и получена лично от
нея на 30. 09. 2014 г. се установява, че на същата е разяснено обстоятелството,
че при неявяване в първото заседание по делото, без да е направила искане за
разглеждането на делото в нейно отсъствие може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на ищеца.
В
конкретния случай съдът счита, че искът вероятно е основателен с оглед
посочените в ИМ обстоятелства и представените с нея писмени доказателства.
Искът е вероятно основателен, тъй като наведените в ИМ факти обосновават в
достатъчна степен основателността на исковата претенция, които факти се
подкрепят и от представените с ИМ писмени доказателства.
По
отношение на акцесорния иск: Съгласно чл. 86 от ЗЗД
лихвите се дължат от деня на забавата, като при непозволено увреждане същите се
дължат от деня на събитието, когато е извършено увреждането лихвите се явяват
компенсаторни, а не мораторни и се дължат от деня на
увреждането, от деня на злополуката, защото съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД
длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо при успешно провеждане на
иска следва да бъде присъдена законната лихва, считано от деня на причиненото
увреждане до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно изхода от делото и на осн. чл. 78 ал. 1
от ГПК съдът следва да задължи ответницата да заплати на ищцата направените по
делото разноски в размер на 200,00 лв. – представляващи адвокатски хонорар по
настоящото гражданско дело.
На основание
разпоредбата на чл. 78, ал.6 от ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати върху уважената искова претенция ДТ в
размер на 4% върху цената на иска или сумата в размер на 120. 00 лв.
Водим от
горното и на осн. чл. 45 от ЗЗД, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД,
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ГПК,съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.М.П.,
ЕГН ********** *** да заплати на С.Г.Д., ЕГН: ********** ***, сумата в размер
на 3 000 / три хиляди/ лева- главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както следва: - претърпени болки
и страдания в размер
на 800 лв.; - временна нетрудоспособност– 200 лв.; - срам пред обществото от
временното обезобразяване, вследствие на отоци и кръвонасядания
в дясната скулна област и обезкосмяване
– 800 лв. и накърняване авторитета й на учител, вследствие на нанесения й пред
учениците побой- 1200 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 01.12.
2013 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА П.М.П.
с п. а. и ЕГН да заплати на С.Г.Д. с п.а. и ЕГН направените по делото
разноски в размер на 200. 00 / двеста /
лева– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.М.П.
с п. а. и ЕГН да заплати по сметка РС Ч. държавна такса в размер на 120,00 / сто
и двадесет / лева, съобразно уважената искова претенция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: