РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Карлово, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320101921 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „В. И К.“
ЕООД, ЕИК: **********със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Ш.
с.“ № ****, представлявано от О. Ц. К., чрез юрк. Р. Х. против О. А. И., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. К., обл. П., ул. „П.“ №*.
В исковата молба се твърди, че за периода от 17.11.2020 г. до
18.04.2023 г. ответникът имал задължения към „В. и к.“ ЕООД – гр. П. за
предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1716,56 лева, както и мораторна
лихва към главницата за периода от 31.01.2021 г. до 30.04.2023г. в размер на
142,16 лева за обект, с адрес: гр. К., ул. „П.“ №*.
Твърди се, че периодът посочен по-горе съставлява период формиран
от датите на издадените за тази доставка фактури. Съгласно чл. 198о от Закона
за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от
ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Твърди се, че
ответникът, в качеството си на собственик, респ. ползвател на имота, е
1
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка
ответникът фигурира в базата данни на оператора като потребител с №
**********. Към настоящия момент отношенията между потребителя и
експлоатационното дружество се уреждали от публично известни Общи
условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били
общодостъпни на сайта на дружеството www.v..
Твърди се, че ответникът има качеството потребител, съгласно
разпоредбата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор - гр. П. тъй като бил
собственик/ползвател на водоснабдения имот.
В имота на потребителя за процесния период нямало поставено годно
измервателно устройство, което да отговаря на закона за измерванията,
поради което предоставяните ВиК услуги били определяни съгласно чл.26 (2)
от Общите условия действащи за процесния период. Номерът, посочен като
номер на водомер 13301290574 в справките за задължения на потребителя,
представлявал системен номер, а не физически номер на измервателно
устройство. Измервателните устройства в имотите на потребителите били
индивидуални и предвид това подмяната им, респ. поставянето им било
задължение на потребителя на ВиК услуги. Именно поради това били
начислявани количества вода по тарифа, като съгласно разпоредбата на ОУ се
начислявали по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб. м. за
топлофицирано жилище на всеки един обитател, като било предвидено
завишаването им с по 1 куб. м. на човек на всяко тримесечие, с оглед
изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното
устройство. В случая било начислявано количество вода за двама обитатели по
5 куб. м. на човек или общо 10 куб. м. В карнетата били поставяни подписи на
потребителя, респективно негов представител, член на семейството му,
живеещ в имота.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите:
„Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите
отвеждане и пречистване па отпадни води и други услуги, предвидени в този
закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като
предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера
2
на задължението”, „В. и к.” ЕООД - гр. П. подало заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника О. А. И. за
натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били
заплатени.
Било образувано ч. гр. д. № 954/2023 г., по което била издадена
заповед за изпълнение. Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5
ГПК, поради което за ищцовото дружество бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
„В. и к.“ ЕООД – гр. П. моли, съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи следните суми, за които по ч.
гр. д. №954/2023 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- 1716.56 лева, представляваща неплатена сума за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода от 17.11.2020г. до 18.04.2023 г.;
- 142.16 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от
31.01.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 25.05.2023 г. до изплащането на вземането.
Претендират се направените разноски по делото, включително и тази
в заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът, представляван от особения
представител адв. Н. Б., оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Оспорва фактите и обстоятелствата, на които ищеца основава
исковете си.
В исковата молба се сочело, че не било поставено годно
измервателно устройство в обекта на ответника, а ответникът бил посочен
като номер 13301290574 в справките за задълженията на потребителите, което
представлявало системен номер, а не физически номер на измервателно
устройство. С оглед на това, счита, че не може да се установи дали посоченият
номер се отнася за посочения в исковата молба имот. Твърденията на
ищцовото дружество за наличие на основание за заплащане на суми за ВиК
услуги били недоказани. Ищцовото дружество твърдяло, че в карнети с
3
номера 3251906 и 03561206 приложени към исковата молба били поставяни
подписи на ответника, респективно на негов представител. Видно от
представените с исковата молба карнети било, че няма положени никакви
подписи на потребител. Счита, че не се представени доказателства, които да
доказват твърдението на ищцовото дружество, че ответникът е потребил ВиК
услуги в претендирания в исковата молба период, както и съответно
доказателства конкретизиращия техния размер установени по съответния ред.
Не били приложени към исковата молба процесните фактури,
установяващи съответните количества потребена вода и за какъв период. В
посочения табличен вид номера на фактури, и в представените карнети с
номера 3251906 и 03561206, били посочени различни периоди, и различни
показания от тези, които се твърдят във фактурите.
Ответникът счита, че от представените доказателства, не се
установява ищцовото дружество, да е начислявало потребното количество
вода, съобразно правилата предвидени в Общите условия. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърлите изцяло предявените
искове, като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. №954/2023 г. по описа на РС К. е видно, че
по заявление на ищеца (кредитор по заповедното производство) от 25.05.2023
г. е издадена Заповед №552/01.06.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК. Съдът е разпоредил ответникът (длъжник в
заповедното производство) да заплати на „В. и к.“ ЕООД – гр. П. следните
суми: 1716.56 лева, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода от 17.11.2020г. до 18.04.2023 г.; 142.16 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода от 31.01.2021 г. до 30.04.2023 г.;
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2023 г.,
до изплащането на вземането; 36.96 лева – разноски по делото за заплатена
държавна такса; 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта е
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и след дадени от съда на осн.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК указания, ищцовото дружество е предявило иск срещу
О. А. И..
В заповедното производство делото са представени Общи условия
4
(ОУ), с които се уреждат отношенията между „ВиК“ ЕООД – гр. П. и
потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги
на територията, обслужвана от ищцовото дружество. В чл. 2 от тях са
посочени потребителите на ВиК услуги, между които физически лица -
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги,
какъвто безспорно е ответникът. Визирани са услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, както и правата и задълженията на страните. В чл. 33,
ал.2 от ОУ е прието, че ВиК потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях услуги в рамките на 30 дни след датата на
фактуриране.
По делото са представени: обобщена справка за задълженията на
ответника и неплатените за процесния период фактури, издадени във връзка с
предоставените от „ВиК“ ЕООД услуги; копие от карнети за процесния
период; справка от Агенция по вписванията за собственост на недвижим имот.
В карнетите са описани потребените водни количества, които са съставени от
служители на ищцовото дружество и в графата „Подпис на потребителя“ няма
положени подписи. За адрес на водомера е посочен имот в гр. К., ул. „П.“ №*,
който е собственост на ответника, видно от справката на Агенция по
вписванията.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът я кредитира изцяло като обективна и
компетентно изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че
липсват счетоводни данни за платени суми по партидата на О. А. И. за
периода от 17.11.2020 г. до 18.04.2023 г. Размерът на задължението за главница
по партида на ответника за посочения обект за процесния период към „В. и к.“
ЕООД – гр. П. е в общ размер на 1716.56 лв., а за лихва за просрочване
плащането – 186.73 лв. за периода от 31.01.2021 г. до 30.04.2023 г. Вещото
лице е констатирало, че счетоводството на „В. и к.” ЕООД - гр. П. се води
съгласно изискванията на Закона за счетоводството за периода от 03.01.2014 г.
до 31.01.2020 г., като задълженията на абоната за периода от 17.11.2020 г. до
18.04.2023 г. са редовно осчетоводявани.
По допустимостта:
Искът е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от
получаване на съобщението, изпратено до заявителя „. и к.” ЕООД – гр. П..
5
По основателността:
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали
облигационни отношения с ответника по силата на Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите. За да бъде уважен предявеният
иск е необходимо ищецът да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки: облигационна връзка между страните, точно изпълнение на
поетите от дружеството задължения, неизпълнение на насрещните
задължения от ответника, както и размерът на претендираните суми. В този
смисъл е разпределена и доказателствената тежест в процеса.
В настоящия случай се претендират дължими суми по възникнали
правоотношения между страните, за периода от 17.11.2020 г. до 18.04.2023 г.,
поради което и наличието на горните предпоставки следва да се изследва към
този момент.
Ответникът оспорва иска, позовавайки се на настъпила погасителна
давност и на факта, че в карнетите липсва положен подпис от ответника или
негов представител.
Вземайки предвид постоянната съдебна практика и въведените
законодателни решения, съдът счита, че в случая се касае за периодични
плащания, които съобразно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Периодично задължение по
смисъла на тази законова разпоредба е налице, когато съществуват повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения. За тях е
характерно, че произтичат от един и същ правопораждащ факт, с погасяването
на който се погасява и задължението на длъжника. Този въпрос е разрешен и
със задължителна съдебна практика на ВКС (ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК
на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГК). Началният момент, от който започва
да тече давностният срок по общо правило при облигационните задължения
възниква от деня, в който вземането е установено по основание и размер и е
настъпил падежа на негово плащане. При периодични вземания съдът следва
да установи изискуемостта и давността на всяко периодично вземане, които
настъпват поотделно. При това се взе предвид, че съобразно чл. 33 от ОУ, ВиК
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
услуги в рамките на 30 дни след датата на фактуриране.
С оглед изложеното и доколкото заявлението за издаване заповедта
6
за изпълнение е депозирано в съда на 25.05.2023 г., следва да се приеме за
неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност,
тъй като първото от претендираните вземания е от дата 17.11.2020 г.
Относно съществуването на процесното вземането на ищеца спрямо
ответника, съдът счита иска за неоснователен. Представените карнети не
могат да се разглеждат като годен частен свидетелстващ документ, ползващ се
с доказателствена сила за сочените задължения на ответника към ищцовото
дружество. Липсва положен подпис за потребител за процесния период,
карнетите са оспорени относно липсата на подписи, поради което не могат да
се противопоставят на ответника. Не може да се противопостави на ответника
и обобщената справка за задължения, доколкото също не съдържа подпис на
абоната, а фактурите не са представени като доказателство по делото. В този
смисъл писмените доказателства, представени от ищеца не представляват
годни частни свидетелстващи документи и не съставляват доказателство за
изявленията, които съдържат. Липсват подписи на абоната или негов
представител, поради което нямат обвързваща доказателствена сила за
задължението за плащане в посочения размер изразходвана вода.
Материалната им доказателствена сила е оборена и съдът не може да приеме,
че за възникване на процесното вземане съществува основание /предоставена
водоснабдителна услуга в посочения обем/. Налага се извод, че ответникът не
дължи процесните суми за доставка на вода за сочения в исковата молба
период.
Поради неоснователността на главните искове, неоснователни се
явяват и акцесорните такива за присъждане на мораторна лихва за забава.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора, на ответника
се полагат разноските в исковото и заповедното производство деловодни
разноски. Доказателства за сторени такива не са представени, поради което не
следва да се присъждат.
На особения представител адв. Н. Б. следва да се издаде разходен
касов ордер за определеното възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД, предявен от „В. И К.“ ЕООД, ЕИК: ************със седалище и адрес на
управление: гр. П., бул. „Ш. с.“ № ***, представлявано от О. Ц. К., чрез юрк.
Р. Х. за признаване на установено, че О. А. И., ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес: гр. К., обл. П., ул. „П.“ №* дължи на ищцовото дружество
следните суми, за които по ч. гр. д. №954/2023 г. по описа на РС К. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- 1716.56 лева, представляваща неплатена сума за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода от 17***.11.2020г. до 18.04.2023
г.;
- 142.16 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от
31.01.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 25.05.2023 г. до изплащането на вземането.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на назначения на ответника особен представител –
адв. Н. Б. от АК П., РКО за сумата от 585.87 лв. (петстотин осемдесет и пет
лева и осемдесет и седем стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ок. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8