Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1819/ 31.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети октомври, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. №964 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Жалбоподателят
Д. А. Д., ЛНЧ **********, с адрес ***, е оспорил ревизионен акт (РА) №Р-02000219003330-091-001/08.01.2020г.,
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Н.К.Ж. на длъжност началник-сектор
„Ревизии“ – възложил ревизията, и Ж.С.Д
на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, в
частта потвърдена с решение №53/23.03.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас
при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят
твърди, че РА е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалните
разпоредби. Оспорва приетото от ревизиращият орган начално салдо на паричните
средства в брой, като счита, че следва да бъдат взети предвид получените от
него трудови възнаграждения в Р.Турция, както и сумата в размер на 80 000
лева получени от сватбеното му тържество. Твърди, че неправилно са приети за
лични средства, получените от него средства от трети юридически лица, с които е
заплатил техни задължения към други юридически лица. Иска оспорения РА да бъде
отменен, в обжалваната част.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
представител по пълномощие адвокат В., поддържа жалбата, ангажира доказателства
и иска РА да бъде отменен. Претендира разноски, за които представя списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Жалбата
е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по
чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което
жалбата е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
На
жалбоподателя била извършена предходна ревизия, приключила с издаването на РА №
Р-02000218005643-091-001/21.02.2019г. (л.304-312), който бил
обжалван по реда на чл. 152 от ДОПК и отменен с решение на директора на
дирекция ОДОП Бургас № 80/17.05.2019г. (л.781-786). На основание
чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката била върната за извършване на нова ревизия
при изпълнение на дадените от решаващият орган указания на органа по приходите,
които да бъдат изпълнени в хода на новата ревизия. Въз основа на тях със
заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000219003330-020-001/23.05.2019г.
(л.718), издадена от Н.К.Ж. на длъжност началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП
– гр.Бургас, е възложена процесната ревизия на жалбоподателя обхващаща
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2015г.-31.12.2016г. Заповедта е изменена със ЗВР № Р-02000219003330-020-002/25.09.2019г.
(л.589) издадена от същия орган, с която е удължен срока за извършване на
ревизия и със ЗВР Р-02000219003330-020-003/30.10.2019г. (л.574), с която е
удължен срока за извършване на ревизия.
Възложилият ревизията орган е оправомощен от
директора на ТД на НАП със заповед №РД-3/02.01.2019г. (л.42). Резултатите от
ревизията са обективирани в ревизионен доклад по чл.117 от ДОПК № Р-02000219003330-092-001/13.12.2019г.
Въз основа на извършената ревизия и съставения ревизионен доклад на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК органи по приходите, определени в посочената разпоредба са
издали ревизионен акт № Р-02000219003330-091-001/08.01.2020г. (л.15), който е
обжалван по административен ред. Решаващият орган е потвърдил обжалвания
ревизионен акт в частта, с която са определени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г.
в размер на 2 046,60 лв. – главница и 766,43 лв. – лихви и за периода
01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 1 298,73 лв. – главница и 354,29
лв. лихва.
С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на
чл.160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по
издаването му и при отсъствие на предпоставки за приложение на чл.171, ал.1 от ДОПК.
ФАКТИ:
С РА,
в обжалваната част са определени задължения на Д. А. Д. за данък върху
годишната данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ
-в
размер на 2 046.60 лв. за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г., тъй като от
органа по приходите е установено, че през 2015г. получените от лицето източници
на доходи/финансиране не съответстват на имущественото и финансово състояние -
установено е превишение в размер на 20 466 лв. и
-в
размер на 1 298.73 лв. за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г., тъй като през
2016г. получените от лицето източници на доходи/финансиране не съответстват на
имущественото и финансово състояние - установено е превишение в размер на 12 987,26
лв.
През
ревизирания период Д. А. Д. е гражданин на Турция. За периода 2015г. и 2016г.
той е местно физическо лице и съгласно ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за
доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина, тъй като е
установено, че за периода 2015г. – 2016г. е пребивавал на територията на
България повече от 183 дни през всяка една от годините, т.е. отговаря на един
от критериите на чл.4 от ЗДДФЛ.
При
извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП е установено, че Д. А. Д.
притежава дружествени дялове в следните търговски дружества:
- „Баргелло“
ООД, с ЕИК *********, регистрирано в Търговския регистър на 22.06.2010г., с
капитал в размер на 100 лв. и едноличен собственик Д. А. Д.. На 17.07.2012г. Д.
А. Д. прехвърля 50% от своите дялове на К. К.. На 29.05.2014г. Д. А. Д.
прехвърля 40% от своите дялове на Е. Д., а на 05.04.2017г. Д. А. Д., Е. Д. и К.
К. прехвърлят своите дялове на О.Е.П., който става едноличен собственик на
капитал на „Баргелло“ ЕООД. С решение №24 от 26.06.2018г. по дело № 8/2018г. на
Окръжен съд – Сливен е открито производство по несъстоятелност;
-
„Рафелла“ ООД, с ЕИК *********, регистрирано в Търговския регистър на
02.01.2013г., с капитал в размер на 1000 лв. и едноличен собственик на капитала
К. К.. На 25.11.2013г. К. К. прехвърля 50% от своите дялове на Д. А. Д., а на
31.03.2017г. Д. А. Д. прехвърля 50% от своите дялове на Е. Д.. На 06.10.2017г. Д.
А. Д. прехвърля своите дялове на Е. Д., а К. К. прехвърля своите дялове на Д. А.
Д., в резултат на което съдружници остават Д. А. Д. и Е. Д. с по 50% дялово
участие. С решение № 249 от 17.06.2019г. по дело №35/2019г. на Окръжен съд – Бургас
е открито производство по несъстоятелност;
- „Дурак 2017“ ЕООД, с ЕИК *********,
регистрирано в Търговския регистър на 08.02.2017г., с капитал в размер на 1000
лв. и едноличен собственик на капитала Д.А.Д.. На 19.09.2017г. Д. А. Д. е
прехвърлил всички свои дялове на Сашо Недялков Стоянов;
-
„Старт 1 – 2017“ ЕООД, с ЕИК *********, регистрирано в Търговския регистър на
17.11.2017г., с капитал в размер на 100 лв. и едноличен собственик на капитала Д.А.Д.;
-
„Старт 2 – 2017“ ООД, с ЕИК *********, регистрирано в Търговския регистър на
17.11.2017г., с капитал в размер на 200 лв. и едноличен собственик на капитала Д.
А. Д.. На 03.01.2019г. Д. А. Д. и Е. Д. стават съдружници в дружеството с равни
дялове в капитала;
-
„Старт 3 – 2017“ ООД, с ЕИК *********, регистрирано в Търговския регистър на
27.02.2018г., с капитал в размер на 50 лв. и едноличен собственик на капитала Д.А.Д..
Ревизията
е във връзка с решение № 80/17.05.2019г. на директора на дирекция
„ОДОП“ по жалба на ревизираното лице против РА № Р-02000218005643-091-001/21.02.2019г., с което преписката е
върната за нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт за определяне на
задължения по ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД 2015г.
При
извършена проверка в ИМ на НАП е установено, че за отчетната 2015г. Д. А. Д. не
е подал годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
Д.
твърди, че началното салдо не е определено правилно, защото не са взети предвид
получени от него суми от работа в Турция през 2011г. – 18 998,39 TL ; 2012г. – 38 789,33
TL; 2013г. – 47 805,25 TL и до м.07.2014г. –
26 908,33 TL
и получена през 2013г. сума в размер на 80 000 лв. (102 000 TL), събрана от сватбата със
съпругата му в Турция (л.142-143 и л.327). Твърди, че към 01.01.2015г. е
разполагал с 200 000 TL
в Турция. Към обяснението от 31.01.2018г. е приложена справка за осигурителния
доход на лицето през проверявания период (л.149-152). Ревизираното лице твърди,
че средствата с които е разполагал е придобил в Турция, като през проверявания
период доста често е пътувал от България до Турция и на всяко идване е пренасял
пари от Турция, които не са били повече от 10 000 евро и не е било
необходимо да ги декларира на границата (л.327). Приходният орган не е приел
тези твърдения за доказани и е определил налични парични средства в брой към
01.01.2015г. в размер на 5000 лв. и към 31.12.2015г. - 0,00 лв.
През
проверявания период ревизираното лице е декларирало, че разходите, които е
извършил за ревизирания период
са средностатистическите разходи за издръжка на човек (л.142-143). Предвид това
и въз основа на данните от НСИ, ревизиращият орган е приел, че статистическите
разходи на едно лице за 2015г. са в размер на 4 666 лв., които са взети
предвид при извършена съпоставка между доходите на физическото лице и
направените от него разходи.
Жалбоподателят
е представил нотариален акт № 162 от 01.06.2015г., съгласно който Д.Д. и Д. Е.
купули апартамент в гр. Велико Търново за сумата от 32 000 лв.
(л.145-148). Доколкото съпрузите живеят в СИО, органа по приходите е приел, че
разходите за придобиването на недвижимия имот следва да бъдат разделени по равно
между двамата съпрузи, поради което в паричния поток на жалбоподателя като
разходи за придобиване на недвижимо имущество е включена сумата в размер на
16 000 лв.
В
хода на ревизионното производство настоящият жалбоподател е декларирал покупка
на лек автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“ през юли 2014г., с твърдението, че
той е закупил колата за сумата от 10 800 лв.(негови средства), но по
документи тя е записана на името на Е.К., а той е имал пълномощно за управлението.
Същият автомобил е продаден през септември 2015г. за 10 000 лв.
(л.142-143) Тази сума е включена в паричния поток в графа постъпления като
получени пари на заем.
Ревизираното
лице е декларирало и покупка на друг лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“ през
септември 2015г., закупен за сумата от 14 800 лв. и отново записан на
името на Е.Ф.К. (л.142-143). За извършената покупко-продажба е представен
договор от 25.09.2015г., сключен между „Аско 96“ ЕООД и Е.Ф.К. (л.153), фактура
№ ********** от 25.09.2015г. (л.154) и пълномощно (л.155), съгласно което Е.К.
упълномощава Д.Д. да управлява в страната и чужбина закупения лек автомобил.
Сумата от 14 800 лв. е отразена в паричния поток в графа разходи, като
предоставени парични заеми на трети лица.
В
резултат на така изготвения паричен поток ревизиращият орган е установил, че
през 2015г. получените от жалбоподателя източници на доходи/финансиране не
съответстват на имущественото и финансовото състояние, тъй като е установено
превишение в размер на 20 466 лв. (5000 лв.–наличните парични средства в
брой + 10 000 лв.–получените парични заеми минус 35 466 лв.,
представляващи 4 666 лв.–разходи за издръжка и живот + 16 000 лв.-разходи
за придобиване на недвижимо имущество + 14 800 лв.–представени парични
заеми на трети лица).
Органът
по приходите е приел, че от ревизираното лице не са представени доказателства
за произхода на средствата, необходими за покриване на това несъответствие,
поради което е приложил разпоредбата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а именно
„декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние“
за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. В тази връзка до Д.Д. е уведомен по
чл.124 от ДОПК (л.565;л.569-570), връчени по електронен път на 05.11.2019г.
(л.567-568 и л.572-573).
След
направен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК и чл.123,
ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК е определена годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. общо в размер на 20 466 лв., а
дължимият данък е в размер на 2 046,60 лв. (или 10 % от 20 466 лв.).
На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения данък
е определена лихва в размер на 766,43 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД 2016г.
При
извършена проверка в ИМ на НАП е установено, че за 2016г. Д.Д. не е подал
годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
Ревизираното
лице не е декларирало налични парични средства в брой в началото и края на
отчетната година, поради което органа по приходите е приел начално салдо към
01.01.2016г. в размер на 0,00 лв. и към 31.12.2016г. в размер на 0,00 лв.
В
хода на ревизията са изискани документи, сведения и писмени обяснения от много
банки (л.136, 183, 187, 192, 193, 195, 196, 197, 198, 216, 217, 221, 223, 226,
228, 229, 256, 257, 260, 261, 262, 263, 264, 265, 268, 271, 272, 286 и 288)
относно наличие на банкови сметки с титуляр - жалбоподателя.
В
резултат на получените отговори е установено, че Д.Д. поддържа в
„Райфайзенбанк“ ЕАД разплащателна сметка с дебитна карта „Маестро“ в лева,
открита на 23.02.2015г., активна към 31.12.2016г. (л.219), като за 2015г.
началното салдо е 0,00 лв., а крайното салдо е 0,53 лв., а за 2016г. началното
салдо е 0,53 лв. и крайното салдо е 0,53 лв. (л.231). Приложено е извлечение от
същата (л.231 – гръб). Установено е също, че Д.Д. има открита на 22.02.2016г.
банкова сметка *** „Търговска банка Д“ АД – Финансов център Бургас – офис
Сарафово (л.267). Приложено е движение по банковата сметка за периода
01.01.2012г. – 31.12.2016г. (л.274-282), видно от което към 31.12.2016г. Д.Д. е
разполагал с 351,55 лв., които са отразени в изготвения паричен поток като
парични средства в края на данъчния период.
През
проверявания период ревизираното лице е декларирало, че разходите които е
извършил за ревизирания период са средностатистическите разходи за издръжка на
човек (л.142-143). Предвид това е направена справка в сайта на НСИ, при което е
установено, че статистическите разходи на едно лице за 2016г. са в размер на 4 755
лв., които са взети предвид при извършена съпоставка между доходите на
физическото лице и направените от него разходи.
С
протокол от 07.11.2019г. (л.119) са присъединени доказателства, събрани в
производство, приключило с протокол от 14.09.2018г. (л.201-213). Д.Д. е
представил за 2016г. РКО за получени от него суми от „Баргелло“ ЕООД,
„Маркафони“ ЕООД, „Рафелла“ ООД и „Кайсу“ ЕООД и ПКО за върнати суми на
„Баргелло“ ЕООД. Съгласно РКО от 25.02.2016г., от 01.03.2016г., от
02.03.2016г., от 07.03.2016г., от 09.03.2016г., от 21.03.2016г., от
24.03.2016г., от 12.05.2016г., от 19.10.2016г., от 20.10.2016г., от
26.10.2016г., от 31.10.2016г., от 01.11.2016г., от 14.11.2016г. и от
08.12.2016г. Д.Д. е получил общо 69 175,88 лв. от „Баргелло“ ЕООД, а
съгласно ПКО от 13.05.2016г. Д.Д. е върната в „Баргелло“ ЕООД сумата от
10 000 лв. Съгласно РКО от 14.04.2016г., от 13.10.2016г., от 19.10.2016г.,
от 20.10.2016г. и от 31.10.2016г. Д.Д. е получил общо 39 081,34 лв. от
„Кайсу“ ЕООД. Съгласно РКО от 13.10.2016г. и 01.11.2016г. Д.Д. е получил общо
2 980 лв. от „Рафелла“ ЕООД и съгласно РКО от 13.10.2016г. и от
01.11.2016г. Д.Д. е получил общо 8 543 лв. от „Маркафони“ ЕООД.
При
ревизията е установено, че през 2016г. по банковата сметка на ревизираното лице
в „Търговска банка Д“ АД са постъпили суми общо в размер на 119 780,22
лв., внесени от Д.Д. и съответно получени от него с РКО от „Баргелло“ ЕООД,
„Маркафони“ ЕООД, „Рафелла“ ООД и „Кайсу“ ЕООД за плащане на разходи на тези
дружества.
Във
връзка с получената от Д.Д. сума в размер на 2 980 лв. от „Рафелла“ ООД и
тяхното разходване са представени счетоводни документи на „Рафелла“ ООД,
присъединени към настоящото производство - оборотна ведомост за 2016г.;
хронологични регистри на сметка 5031; хронология на сметка 499 – Д.Д.; преводни
нареждания при „Търговска банка Д“ АД за платен наем от Д.Д. за „Рафелла“ ЕООД
на „Кауфланд България“ ЕООД (л.243-245). За това органът е приел, че получените
от жалбоподателя суми са изразходвани за плащане на задължения на дружеството.
За
изясняване на основанията за получените суми от Д.Д. от „Баргелло“ ЕООД са
присъединени с протокол от 24.09.2019г. (л.594-595) доказателства от данъчното
досие на „Баргелло“ ЕООД -протоколи за посещение на адреса за кореспонденция за
връчване на документи на дружеството и ревизионен доклад №
Р-020002017007072-092-001 от 09.05.2018г., издаден на „Баргелло“ ЕООД
(л.596-655). При направен сравнителен анализ относно основанията за наредените
суми от банковата сметка на Д.Д., в които са посочени номерата на фактурите, по
които се плаща на съответните дружества (доставчици на „Баргелло“ ЕООД), с това
дали всички фактури са отразени в дневника за покупки по ЗДДС за съответните
периоди, не са установени неотразени фактури. Установено е, че получените от Д.Д.
суми от „Баргелло“ ЕООД с РКО напълно съвпадат с направените от банковата
сметка на физическото лице плащания към доставчиците на дружеството. За това
приходният орган е приел, че получените от Д.Д. суми са свързани с плащане на
задължения на „Баргелло“ ЕООД.
Относно
получените от Д.Д. суми от „Маркафони“ ЕООД и „Кейсу“ ЕООД в хода на ревизията
са изискани обяснения и документи (л.676-677). Жалбоподателят представил
писмени обяснения (л.678), според които не притежава пълномощно от дружествата да
ги представлява пред банка за опериране с банковите им сметки. Използвал е
личната си банкова сметка *** „Маркафони“ ЕООД и „Кейсу“ ЕООД със средствата,
които са му били предоставени от тези дружества. Не е получавал възнаграждение
от дружествата. Не е предоставял паричен заем или финансиране на „Маркафони“
ЕООД и „Кейсу“ ЕООД. Твърди, че за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. е бил
пълномощник на тези две дружества, като е получавал суми от тях само за
заплащане на задълженията им. Посочва, че сумите му били предоставяни с РКО, в
брой и същите внасял в личната си банкова сметка, ***ърговски дружества. Като
причина сочи запор на банковата сметка на „Баргелло“ ЕООД, затова плащанията
извършвал от личната си сметка. Така е извършвал преводи към „Сити Марк“ ЕООД
за наем на помещения/офис на „Кейсу“ ЕООД.
По
отношение разплащанията към Стефан Заев в обясненията е отбелязано, че са във
връзка с изработването на мебели за търговските помещения на „Кайсу“ ЕООД,
„Маркафони“ ЕООД и „Баргелло“ ЕООД.
Плащанията
към С.П.С., В.Д.и С.С.били за наем за м.11.2016г., тъй като те били собственици
на търговско помещение, наето от „Баргелло“ ЕООД. Приложени са три броя вносни
бележки (л.679-680). Сочи още, че от личната му банкова сметка ***тническо бюро
Свиленград на „Баргелло“ ООД със суми на същото.
От
органа по приходите е извършена проверка в информационните масиви на НАП
относно подадена от „Баргелло“ ЕООД справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми
по извънтрудови правоотношения за 2016г., при която проверка е установено, че в
справката фигурират лицата – С.С., В.Д.и С.С.като получатели на доходи от наем
на недвижимо имущество. Извършена е проверка и в ИМ на НАП относно подадени ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ от трите лица, при която е констатирано, че същите са
декларирали тези суми като доходи от наем, посочени в справката по чл.73 от ЗДДФЛ, подадена от „Баргелло“ ЕООД. На основание така извършените проверки
органа по приходите е приел за достоверни представените от ревизираното лице
обяснения относно наредените суми в полза на тези три лица.
Приходният
орган е приел за недоказани твърдените в обясненията на ревизираното лице факти
относно платените суми от банковата му сметка към „Сити Марк“ ООД за наем на
помещение/офис на „Кайсу“ ЕООД, тъй като след извършен преглед на представените
от Е.К. счетоводни документи на „Кайсу“ ЕООД няма фактури издадени от „Сити
Марк“ ООД към „Кайсу“ ЕООД, не са представени договор/анекси между двете
дружества, уреждащи наемните отношения.
Органът
е направил справка в ИМ на НАП относно отразените фактури от извършените
доставки от „Сити Марк“ ООД през 2016г., при която не са установени издавани
фактури към „Кайсу“ ЕООД, но са установени издавани фактури към лицата К. К. и Д.Д.,
а именно: фактура № 1547 от 12.02.2016г. на Д.Д. на стойност 900 лв.; фактура №
1548 от 12.02.2016г. на К. К. на стойност 700 лв.; фактура № 1559 от
17.02.2016г. на Д.Д. на стойност 900 лв.; фактура № 1560 от 17.02.2016г. на К. К.
на стойност 700 лв.; фактура № 1578 от 07.03.2016г. на Д.Д. на стойност 900
лв.; фактура № 1579 от 07.03.2016г. на К. К. на стойност 700 лв.; фактура №
1608 от 14.04.2016г. на Д.Д. на стойност 900 лв.; фактура № 1609 от
14.04.2016г. на К. К. на стойност 700 лв.; фактура № 1631 от 12.05.2016г. на Д.Д.
на стойност 900 лв.; фактура № 1632 от 12.05.2016г. на К. К. на стойност 700
лв.; фактура № 1660 от 14.06.2016г. на Д.Д. на стойност 900 лв.; фактура № 1661
от 14.06.2016г. на К. К. на стойност 700 лв.; фактура № 1679 от 18.07.2016г. на
Д.Д. на стойност 900 лв.; фактура № 1680 от 18.07.2016г. на К. К. на стойност
700 лв.; фактура № 1699 от 15.08.2016г. на Д.Д. на стойност 900 лв.; фактура №
1700 от 15.08.2016г. на К. К. на стойност 700 лв.; фактура № 1716 от
10.09.2016г. на Д.Д. на стойност 900 лв.; фактура № 1717 от 10.09.2016г. на К. К.
на стойност 700 лв.; фактура № 1738 от 18.10.2016г. на Д.Д. на стойност 900
лв.; фактура № 1739 от 18.10.2016г. на К. К. на стойност 700 лв.; фактура №
1763 от 17.11.2016г. на Д.Д. на стойност 900 лв.; фактура № 1764 от
17.11.2016г. на К. К. на стойност 700 лв.; фактура № 1791 от 14.12.2016г. на Д.Д.
на стойност 900 лв. и фактура № 1792 от 14.02.2016г. на К. К. на стойност 700
лв.
От
приложените банкови извлечения от „Търговска банка Д“ АД се установява, че
сумата която Д.Д. е платил на
„Сити Марк“ ООД е в размер на 1 600 лв. (на 19.10.2016г.) и същата
отговоря на общия месечен размер на дължимия от двете лица наем (900 лв. + 700
лв.), като посоченото в банковото извлечение основание за превода е наем на
апартамент 3 и апартамент 4 в кв.Сарафово.
От
органа по приходите е констатирано, че има ревизионно производство на К. К.,
касаещо 2016г., при което е установено, че същият е извършил плащания за наем в
размер на 11 200 лв., по 1600 лв. за месеците март, май-септември и
декември, която сума включва и дължимият наем от Д.Д. към дружеството. Предвид
това органа по приходите приел за установено, че задълженията за наем на
жалбоподателя за тези месеци са поети от трето лице. Доколкото обаче липсват
данни за платен наем от К. К. по издадените от „Сити Марк“ ООД фактури за
месеците януари, февруари, април и ноември, решаващият орган е приел, че
жалбоподателят е извършил плащанията по тях и същите следва да се отразят в
направените от него разходи в изготвения паричен поток в размер на 3 600
лв. (или 4 месеца по 900 лв.).
С
писма от 25.10.2019г. са представени документи на „Маркафони“ ЕООД - оборотна
ведомост за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г., хронология на сметка №499 – Д. А.
Д. за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., хронология на сметка № 499 – К. К.
за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., хронология на сметка № 499 – Е. Д. за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., хронология на сметка №499 – Е.Ф. К. за
периода 01.01.2026г. – 31.12.2016г., хронология на сметка №499 – „БТК“ ЕАД за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., хронология на сметка №499 – „Максима
България“ ЕООД за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г., хронология на сметка №501
за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. и хронология на сметка №702 за периода
01.01.2016г.-31.12.2016г. (л.681-688) и на „Кайсу“ ЕООД – оборотна ведомост за
периода 01.01.2016г.-31.12.2016г., хронология на сметка №499 – Д. А. Д. за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., хронология на сметка №499 – К. К. за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., хронология на сметка №499 – Е. Д. за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., хронология на сметка №499 – „Недвижимости“
ЕООД за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., хронология на сметка №501 за
периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. и хронология на сметка №702 за периода от
01.01.2016г.-31.12.2016г. (л.689-696).
От
направена проверка в ИМ на НАП се установило, че „Кайсу“ ЕООД и „Маркафони“
ЕООД не са подали годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за 2016г.
На
08.11.2019г. от Е.Ф.К. са представени извлечения от разплащателната сметка на
„Кайсу“ ЕООД (л.361-366); главна книга на „Кайсу“ ЕООД за периода
01.01.2016г.-31.12.2016г. (л.367-368); оборотна ведомост на „Кайсу“ ЕООД за
периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. (л.369); главна книга на „Маркафони“ ЕООД за
периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. (л.370-371); оборотна ведомост на „Маркафони“
ЕООД за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. (л.372); извлечение от
разплащателната сметка на „Маркафони“ ЕООД (л.373-393); отчет за продажбите на
„Маркафони“ ЕООД за м.януари-м.декември 2016г. (л.398-409);фактури, издадени от
„Кауфланд България“ ЕООД с получател „Кайсу“ ЕООД с № 2500136-554, -208, - 422,
- 359, -463, -735, -288, -532, -517, 494, -221, -509, -252, -093, -№
2500135-524, -567, -536, -739, -674, -603, -778, -808, -868, -846, -832, -823,
-053, -126, -095, -186, -149, -140, -136, № 2500134-989, -918, -885, -842,
-854, -505, -495, -468, -482, -310, -374, -416, -445, -239, -205, -174, -163,
-044, -048, № 2500133-736, -496, -527, -560, -630, -693, -765, -779, -788, -802, -825, -149, -126, -112, -105,
-090, -018, -061, № 2500132-954, -883, -849, -818, -426, -471, -140, -171,
-383, -412, -433, № 2500132-205, -340, -277, -448, № 2500131-766, -436, -467,
-728, -743, -710, -636, -679, -721, -573, -500, -308, -303, -080, -035, -025, -057,
№ 2500130-889, -951, -994, -816, -751,
-096, -365, -235, -342, 277, -170, -319, № 2500129-906, -890, -892,
№002100-2924, -3966, -3871, -3791, -3633, -3566, -3479, -3389, -3324, -3211,
-3068 (л.414-543).
На
18.11.2019г. Д.Д. предоставил писмени обяснения относно движенията по банковата
му сметка (л.353-354). В тях твърди, че на 13.10.2016г. е получил 8 295,56
лв. от „Кайсу“ ЕООД и 3 775 лв. от „Маркафони“ ЕООД, като същите е привел
по банкова сметка ***; на 19.10.2016г. получил от „Кайсу“ ЕООД 17 087,92
лв., от които е платил 15 121,62 лв. на „Кауфланд“ за наема на „Кайсу“
ЕООД и 1600 лв. на „Сити Марк“ също за наем и 60 лв. е погасил задължения на
„Кайсу“ ЕООД към служба по трудова медицина – „Руст-200“ ЕООД; на 20.10.2016г.
е получил 2 300 лв.от „Кайсу“ ЕООД, които е превел в полза на Стефан Заев
за мебели на „Кайсу“ ЕООД; на 31.10.2016г. е получил 350 лв. от „Кайсу“ ЕООД,
които е прехвърлил по банковата сметка на дружеството; на 01.11.2016г. е
получил 4 768 лв. от „Маркафони“ ЕООД, с които е платил фактури на
дружеството към „Кауфланд“ в размер на 3 564 лв. и към „Максима България“
ЕООД в размер на 1200 лв. за наем за търговски помещения на „Маркафони“ ЕООД.
С
възражение от 27.12.2019г. от Д. А. Д. са представени пълномощно от
04.01.2016г. и от 12.04.2016г., с което Е.Ф.К. като представител на „Маркафони“
ЕООД упълномощава Д. А. Д. да представлява дружеството пред физически,
юридически лица, общини и навсякъде другаде, където е необходимо и се налага
във връзка с дейността на дружеството, в това число да извършва плащания, да
сключва договори, да подписва счетоводни документи (л.53); пълномощно от
04.01.2016г. и 12.04.2016г., с което Е.Ф.К. като представител на „Кайсу“ ЕООД
упълномощава Д. А. Д. да представлява дружеството пред физически, юридически
лица, общини и навсякъде другаде, където е необходимо и се налага във връзка с
дейността на дружеството, в това число да извършва плащания, да сключва
договори, да подписва счетоводни документи (л.54); РКО от 14.04.2016г. с което Д.Д.
е получил от „Кайсу“ ЕООД сума в размер на 11 047,86 лв. и преводно
нареждане от 14.04.2016г., с което Д.Д. е наредил 11 047,86 лв. на
„Кауфланд България“ по фактури № **********, 0951, 1035, 0994, 1057, 1080,
0816, 0889, 0751 – „Кайсу“ ЕООД (л.55); фактури с № 250013-1025, -0951, -1035,
-0994, -1057, -1080, -0816, -0889 и -0751 с издател „Кауфланд България“ ЕООД и
получател „Кайсу“ ЕООД (л.56-60); РКО от 19.10.2016г., с което Д.Д. е получил
от „Кайсу“ ЕООД сума в размер на 17 087,92 лв. и преводно нареждане от
19.10.2016г., с което Д.Д. е наредил 15 121,52 лв. на „Кауфланд България“
по фактури № **********, 842, 885, 918, 989, 135149, 053, 126, 095, 140, 163,
186 – „Кайсу“ ЕООД (л.61); фактури с № 2500134-854, -842, -885, -918, -989, №
2500135-149, -053, -126, -095, -140, -163, -186 (л.62-68); отчет за продажбите
за м.януари-м.декември 2016г. на „Кайсу“ ЕООД (л.69-95); отчет за продажбите за
м.януари-м.декември 2016г. на „Маркафони“ ЕООД (л.96- 108) и РКО, преводно
нареждане и фактура от „Кауфланд България“ ЕООД (л.109).
Тъй
като „Кайсу“ ЕООД и „Маркафони“ ЕООД не са регистрирани по ЗДДС и не са налични
данни от подадени от тях дневници за покупки по ЗДДС, е извършена справка в ИМ
на НАП по отношение дневниците за продажби на „Кауфланд България“ ЕООД, касаещи
контрагенти „“Маркафони“ ЕООД и „Кайсу“ ЕООД и е установено, че в дневниците за
продажби на „Кауфланд България“ ЕООД са отразени фактури с посочените номера в
преводните нареждания.
След
направен анализ на получените от Д.Д. суми с РКО от „Кайсу“ ЕООД и „Маркафони“
ЕООД с наредените суми за плащане на дружествени задължения на същите дружества
органа по приходите е приел следното:
- от
„Кайсу“ ЕООД с РКО Д.Д. е получил общо 39 081,34 лв. (РКО от 14.04.2016г.
– 11 047,86 лв. (л.55), РКО от 13.10.2016г. – 8 295,56 лв., РКО от
19.10.2016г. – 17 087,92 лв. (л.61), РКО от 20.10.2016г. – 2 300 лв.
и РКО от 31.10.2016г. – 350 лв.). От тези пари ревизираното лице е възстановило
средства на дружеството, като е привело по банковата сметка на същото сума в
размер на 8 635,15 лв. (на 13.10.2016г. – 8 285,15 лв. и на 31.10.2016г.
– 350 лв.) или сумата, която ревизираното лице е следвало да ползва и с нея да
плаща дружествени задължения е в размер на 30 446,19 лв. (39 081,34
лв. – 8 635,15 лв.). От тези пари ревизираното лице е платило задължения
на дружеството в размер на 26 169,48 лв. (на 14.04.2016г. – 11 047,86
лв. и на 19.10.2016г. – 15 121,62 лв.) към „Кауфланд България“ ЕООД.
- от
„Маркафони“ ЕООД с РКО Д.Д. е получил общо 8 543,00 лв. (РКО от
13.10.2016г. – 3 775,00 лв. и РКО от 01.11.2016г. – 4 768,00 лв.). От
тези пари ревизираното лице е възстановило средства на дружеството, като е
привело по банковата сметка на същото сума в размер на 3 775,00 лв. (на
13.10.2016г.) или сумата, която ревизираното лице е следвало да ползва и с нея
да плаща дружествени задължения е в размер на 4 768,00 лв. (8 543,00
лв. – 3 775,00 лв.). От тези пари ревизираното лице е платило задължения
на дружеството в размер на 3 564 лв. (на 01.11.2016г.) към „Кауфланд България“
ЕООД и в размер на 1 200 лв. (на 01.11.2016г.) към „Максима България“ ЕООД.
Посочено е, че не са представени фактури, издадени от „Максима България“ ЕООД
на „Маркафони“ ЕООД, но по данни от информационната система на НАП от
дневниците за продажби е установено, че „Максима България“ ЕООД е издало на
„Маркафони“ ЕООД фактури с № **********/30.11.2016г., №
**********/30.11.2016г., № **********/30.12.2016г. и № **********/30.12.2016г.
на обща стойност 1 889,62 лв.
Органът
е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че на 20.10.2016г. е
привел на Стефан Заев сума в размер на 2 300 лв. за изработка на мебели за
търговски помещения на „Кайсу“ ЕООД, тъй като от представените от Е.К.
счетоводно документация на „Кайсу“ ЕООД е констатирано, че няма фактури,
издадени от Стефан Заев или от някое дружество за изработка и доставка на
мебели. В счетоводната документация липсват заведени като дълготрайни активи
мебели и няма приложен данъчно-амортизационен план, поради което не става ясно
да ли действително има изработка на мебели и ако има такива, дали същите са във
връзка с осъществяваната дейност на „Кайсу“ ЕООД или са за лични нужди на жалбоподателя.
В
ревизионното производство органът не е приел за доказано, че сумите
предоставяни на жалбоподателя от „Кайсу“ ЕООД са свързани със заплащане на дружествени
задължения на дружеството към „Сити Марк“ ЕООД, тъй като от събраните
доказателства се установило, че на „Сити Марк“ ЕООД не се плаща наем за нает от
„Кайсу“ ЕООД офис, а е свързано с плащане на наем за наети от К. К. и Д.Д.
апартаменти за лични нужди.
От
така изложеното е прието, че събраните в хода на ревизията доказателства
удостоверяват, че паричните средства в размер на 30 933,48 лв. са
предоставени от „Маркафони“ ЕООД и от „Кайсу“ ЕООД на ревизираното лице с цел
заплащане на техни задължения, а сумата в размер на 4 280,71 лв.
(35 214,19 лв. (30 446,19 лв. + 4 768,00 лв.) – 30 933,48
лв. (26 169,48 лв. + 4 764 лв.)) следва да се третират като доход на
лицето, които следва да бъдат обложени по ЗДДФЛ и следва да бъдат включени в
паричния поток като други облагаеми доходи в графа постъпления и разходи.
Ревизията
се извършва по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като са налице обстоятелствата
визирани в чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а именно „декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и
финансовото му състояние“ за периода 01.01.2015г. – 31.12.2016г.
След
направен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК и чл.123,
ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК е определена годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. общо в размер на 12 987,26 лв.
(4 280,71 лв. – доход на лицето с недоказан произход + 8 706,55 лв. –
установено превишение). В резултата на което дължимият данък е в размер на 1 298,73
лв. (или 10 % от 12 987,26 лв.). На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с
чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения данък е определена лихва в размер на 354,29 лв.
В
хода на съдебното производство от Д.Д. е представено извлечение от отдел
„Пенсионно осигуряване“ на Р.Турция за получени от него доходи в Р.Турция,
представено в оригинал на турски език (л.736-738 и 775-780) и в превод на
български език (л.741-753 и л.761-774).
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Е.Ф.К.,
която в показанията си заяви, че познава жалбоподателя Д.Д. като съпруг на
нейна близка приятелка, с която се познават от деца. През 2013г. жалбоподателят
сключил граждански брак с Е. Д., по повод на който в гр.Бурса, Турция, имало
сватбено тържество с около 300 гости. Свидетелката твърди, че присъствала на
тържеството, дори била от неговите организатори. Посочи, че на тържеството
гостите подарявали предимно пари, когато минавали да поздравят младоженците.
Парите били основно в евро, но имало и в турски лири и български левове, тъй
като младоженците имали близки и в България. Свидетелката посочи, че събраната
в края на сватбеното тържество сума от младоженците била около 80 000 лв., като
тя лично видяла тази сума, която след сватбата била прибрана в сейф от бащата
на булката, а по-късно е превалутирал тази сума в евро. На въпрос на съда
свидетелката заяви, че на следващия ден след сватбата участвала в преброяването
на сумата, събрана като дар от гостите. Посочи още, че е помогнала и при
пренасянето на сумата в България, като на два пъти пренесла – веднъж 5000 евро
и веднъж 10 000 евро. Според свидетелката цялата сума от сватбата е
изразходвана в България, като сумата била внесена в страната през 2014г., а
разходите по самата сватба били платени от родителите на младоженците, защото
такава е традицията в Турция. Свидетелката заяви, че нейните приятели Д. и Е.
използвали парите да живеят в България за разходите, които имали. Освен това си
купили една кола през 2014г., а след това си купили апартамент във Велико
Търново, който по-късно продали. Според свидетелката апартаментът е купен през
2015г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Няма
спор между страните, че жалбоподателят, макар да не е български гражданин, а
гражданин на Република Турция, за ревизирания период – 2015г-2016г., е местно
физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ, съгласно който местно
физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което пребивава на
територията на Република България повече от 183 дни през всеки 12-месечен
период.
По
делото няма спор и относно установените записвания в Търговския регистър
относно дружествата „Баргелло“ ООД, „Рафелла“ ООД, „Дурак 2017“ ЕООД, „Старт
1-2017“ ЕООД, „Старт 2-2017“ ООД, „Старт 3-2017“ ООД и факта, че жалбоподателят
притежава/ е притежавал част или целия капитал на тези дружества.
Няма
спор и относно факта, че жалбоподателят не е подавал данъчна декларация по
ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г.
По
отношение на данъчен период 2015г. с ревизионния акт са определени задължения
по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 2046,60 лв. главница и 766,43 лв. лихви. С
решението на решаващия орган така установените задължения са потвърдени изцяло.
Основните
възражения на жалбоподателя са свързани с определяне на началното салдо за този
данъчен период. Ревизиращият орган е определил начално салдо в размер на 5000
лв., а жалбоподателят твърди, че към 01.01.2015г. е разполагал с над 200 000
турски лири, чийто източник са подарените на сватбеното му тържество суми в
размер на 80 000 лв. и сумите, които той е получил от престиране на труд в
Турция през 2011, 2012, 2013 и до м. юли 2014г., като твърди, че тези суми са
спестени изцяло, не са харчени.
По
делото е представена справка от социалното осигуряване на Д.А.Д. в Република
Турция, според която жалбоподателят е регистриран в Държавната осигурителна
служба, не е пенсионер и не получава пенсия и в табличен вид е приложена
справка за неговото социално осигуряване. Справката обхваща три месеца от
2004г., 11 месеца от 2011г., цялата 2012г., цялата 2013г., първите седем месеца
от 2014г., както и данни за периода 2017г.-2019г. За 2011г. общият осигурителен
доход е в размера, който жалбоподателят твърди в жалбата. Същото се отнася и за
2012г., 2013г. и за първите седем месеца от 2014г. От тези доказателства съдът
приема, че се установява надлежно осигуряване в Република Турция върху
посочения в справката доход, като от този пряко установен факт следва да се
презумира, че жалбоподателят действително е получил такъв доход за съответните
периоди. Твърдението обаче, че жалбоподателят е разполагал с пълния размер на
този доход към 01.01.2015г. не може да бъде обосновано само от обстоятелството,
че той се е осигурявал върху въпросния доход през посочения по-ранен период.
Няма никакви твърдения и доказателства по какъв начин се е издържал, така че да
бъде прието, че описаните в справката суми са били спестени изцяло. Освен това
съдът споделя извода на решаващия орган за това, че няма доказателства тези
суми изцяло или частично да са останали до началото на 2015г., за да бъдат
възприети като начално салдо за този период. Не се установява как са
съхранявани, нито са представени доказателства за превалутирането им. В този
смисъл твърденията в жалбата относно получените суми, които изцяло следва да се
пренесат като начално салдо към 01.01.2015г., са необосновани доколкото
жалбоподателят в хода на ревизионното производство и в съдебното производство
не е доказал, че през периода 2011-2014г. е имал други доходи, от които да се
издържа, за да се възприемат установените с осигурителната справка доходи като
изцяло спестени, освен това жалбоподателят не е доказал, че въобще има каквито
и да е спестени суми, а тежестта на доказване в производство по чл.122 от ДОПК,
както и в случаите когато твърди положителен факт, жалбоподателят е този, който
следва да го докаже.
Същите
изводи следва да се направят и по отношение на другото възражение, свързано със
сумата, получена от сватбено тържество, за която се твърди, че е в размер на 80 000
лв. Сватбеното тържество се е състояло в Турция през 2013г. Не са представени
доказателства, че сумата е съхранявана в банка от тъста на жалбоподателя, както
твърди свидетелката К., нито доказателства за „обръщането й в евро“. В случая,
както и в горната хипотеза, няма въобще данни както за размера на сумата, която
е получена като дар от гостите на сватбеното тържество, така и за
обстоятелството, че пълният размер на тази сума е запазен към 01.01.2015г. В
този смисъл съдът не дава вяра на показанията на свидетелката К., дадени в хода
на съдебното производство, защото тя е лице, спрямо което също е съставен
ревизионен акт за данъчни задължения, които тя не е платила, който от своя
страна е станал повод за съдебен спор – адм.д.№1249/2019г. по описа на АСБ.
Тоест според съда жалбоподателката проявява негативно пристрастие към ответника
с оглед това ревизионно производство. От друга страна в показанията се съдържа
противоречие с обясненията, които жалбоподателят е давал в хода на ревизионното
производство - свидетелката твърди, че е участвала и в пренасянето на тази
сума, като лично е пренесла на два пъти общо 15 000 евро, или около 30 000
лв. Същевременно в хода на ревизионното производство жалбоподателят твърди, че
той постепенно е пренесъл сумата на марки порции, всяко от които по-малка от 10 000
евро, затова и тази сума не е била декларирана пред Митницата. Въз основа на
изброените съображения съдът счита, че няма категорични доказателства за
размера на сумата, която жалбоподателят и неговата съпруга са получили в дар от
гостите на тяхното сватбено тържество, още по-малко са налице доказателства, че
тази сума е запазена до началото на 2015г. В този ред на изложението следва да
се посочи, че никой няма задължение да съхранява паричните си средства в банка,
но доказването на наличието на голяма сума парични средства само с твърдението,
че ги спестява вкъщи практически би било трудно доказуемо, тъй като твърденията
нямат доказателствена стойност, а хората рядко показват на трети лица съхраняваните
вкъщи пари и ценности, още по-малко ги преброяват пред трети лица с оглед
нуждата от опазване на такива средства. Затова и в случая твърденията на
жалбоподателя за наличието на начално салдо към 01.01.2015г. по-голямо от
възприетата от ревизиращия орган сума са останали недоказани.
При
определяне на направените от жалбоподателя разходи ревизиращият орган се е
съобразил с твърденията, че за издръжката му са били необходими средно
статистически разходи, затова и ревизиращият орган, и по-късно решаващият
орган, са възприели разходите, определени от Националния статистически институт
за 2015г. за едно физическо лице.
От
събраните в хода на ревизията данни, в т.ч. и такива, представени от
жалбоподателя, се е установило, че той има общо 15 000 лв. приход, съставен
от възприетото начално салдо от 5000 лв. и 10 000 лв., които ревизиращият
орган е квалифицирал като получен паричен заем. Тази квалификация е правилна,
тъй като парите са получени след продажбата на лек автомобил, марка БМВ, модел
525D, който бил закупен
предходната година. Жалбоподателят в обясненията си твърди, че автомобилът
фактически е негов. Той е платил парите за покупката, но в документите като
собственик на автомобила е записано друго лице, а именно Е.К.. Същият автомобил
през 2015г. е продаден за 10 000 лв., отново по твърдения на
жалбоподателя. Ревизиращият орган е включил тази сума като приход на
жалбоподателя, но тъй като юридически автомобилът не се води на негово име,
сумата е квалифицирана като получен заем от лицето, записано в документите на
автомобила като негов притежател.
При
определяне на разходите ревизиращият орган е установил, че жалбоподателят за
същия данъчен период е направил разходи в размер на 35 466 лв., от които 4 666
лв. са разходи за издръжка и живот според данните от Националния статистически
институт и твърденията на жалбоподателя, че такива са му по принцип разходите
за живот. Отчетена е сумата от 16 000 лв., представляваща половината от
цената за закупеното през 2015г. жилище в гр. Велико Търново, което е
съпружеска имуществена общност, както и сумата от 14 800 лв.,
квалифицирана от ревизиращия орган като предоставен паричен заем на трети лица,
тъй като жалбоподателят в обясненията си заявил, че през 2015г. е закупил лек
автомобил БМВ, модел Х6 за тази сума, но отново автомобилът не е бил записан на
негово име. Затова след като самият жалбоподател твърди, че той е предоставил
сумата на лицето, което формално се води собственик, ревизиращият орган е
приел, че жалбоподателят е предоставил заем на това лице за покупката на
автомобила. При този баланс се установява, че разходите на жалбоподателя през
2015г. са в превишение спрямо приходите със сумата от 20 466 лв., затова и
дължимият размер на данъка при 10 % данъчна ставка е определен в размер на
2046,60 лв.
По
изложените съображения съдът счита, че в тази част обжалваният ревизионен акт е
законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна.
Относно
данъчен период 2016г. с ревизионния акт са определени задължения по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 4 197,23 лв. главница и 1 146,17 лв. лихви. С
решението на решаващия орган по отношение на този период съществено е намалена
главницата, а от там и дължимата лихва, като решаващият орган е определил
дължим данък по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 1 298,73 лв. главница и 354,29
лв. лихви, а в частта до определената с ревизионния акт сума последният е бил
отменен. Предмет на разглеждане в това съдебно производство е сумата,
определена от решаващия орган.
Решаващият
орган е приел, че данъчната основа за данъчен период 2016г. е в размер на 12
987,26 лв., формирана от сумите 4280,71 лв., представляваща част от сумите
получени от жалбоподателя от дружествата „Кайсу“ ЕООД и „Маркафони“ ЕООД, по
отношение на които няма доказателства, че са изразходвани за задължения на тези
дружества и фактически са останали по сметката на жалбоподателя, и сумата от
8706,55 лв., представляваща разходи-превишение спрямо приходите за този данъчен
период. Анализът на фактите установени за периода и описани по-горе в решението
сочи, че този извод на решаващият орган е правилен. По отношение на сумата
получена от „Кайсу“ ЕООД и „Маркафони“ ЕООД, въпреки събраните доказателства,
не се установява да е използвана за погасяване на задължения на тези дружества,
а сумата формираща превишението на разходите над доходите е обоснована от
събраните доказателства.
С
оглед изложеното жалбата на Д. А. Д. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При
този изход на спора и на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати в полза на ответника претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 543 лева.
Мотивиран
от горното, Административен съд
гр.Бургас,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. Д., ЛНЧ **********, с
адрес ***, против ревизионен акт №Р-02000219003330-091-001/08.01.2020г.,
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Н.К.Ж. на длъжност началник-сектор
„Ревизии“ – възложил ревизията, и Ж.С.Д
на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията,
в частта потвърдена с решение №53/23.03.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“
Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Д.
А. Д., ЛНЧ **********, с адрес *** да заплати на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 543 лева (петстотин четиридесет и три лева).
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: