№ 8545
гр. София , 27.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110139391 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "фирма" срещу М. В. ИВ.,
с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за суми по договор за паричен заем № 241994,
сключен на 12.05.2018г.
Със заявлението се иска присъждане и на сумите 241.39 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за обезпечаване на заема чрез поръчител, както и 65.00 лева - разходи за извънсъдебно събиране на
вземането.
Съдът намира, че по отношение на така посочените суми заявлението следва да се отхвърли по следните
съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и ако намери, че
са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3
ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между М. В. ИВ. и "фирма" договор за кредит има характер на потребителски договор.
Търсената сума от 241.39 лева по него е за неустойка. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Със задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради
накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на
договора и то служебно от съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои
от следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с уговорената
неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, от
което произтича, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението, независимо от размера й. Начислена по този начин, тази неустойка по същество
е добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява неоснователно,
което противоречи на принципа за справедливост в гражданските правоотношения. С нея рискът от оценката на
1
кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е недопустимо и от гледна
точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да извърши преценка на риска от отпускане на заема
на база събраната предварителна информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие.
Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради
това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което отхвърля заявлението в тази част.
В частта на заявената претенция за присъждане на сумата от 65.00 лева – разходи по събиране на
вземането, съдът също счете, че то се основава на нищожна клауза отново по съображения, че дейностите по
отчет на договорите е задължение на кредитора да положи грижата на добрия търговец при водене на делата си и
начисляването на допълнителна такса за това е в нарушение на добрите нрави и също води до скрито оскъпяване
на заема.
С оглед частичното отхвърляне на исковата претенция са и присъдените със заповедта разходи.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от "фирма",
ЕИК ,,,, в частта относно сумата от 241.39 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
обезпечаване на задълженията по договор за паричен заем № 241994, сключен на 12.05.2018г., както и в частта
относно сумата от 65.00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по същия договор.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2