Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 13.02.2013г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 1 брачен състав в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯНА АНГЕЛОВА
при секретаря Р.Г. и в присъствието на прокурор СИМЕОНОВА като разгледа
докладваното от съдия М.Ангелова гр.дело
№ 1010 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание
чл.336 и сл. от ГПК.
Л.Г.И., като сестра на ответника И.Г.И. е предявила иск
за поставянето на последния под пълно запрещение. В исковата молба се твърди,
че ответникът страда от параноидна шизофрения с промяна на личността. Трудоустроен
е с 80% намалена трудоспособност. Поради наличието на душевна болест, ответника
не може да се грижи за своите работи, не е в състояние да преценява правилно
реалните житейски ситуации, лесно манипулируем е от хора с користни намерения.
Не осъзнава болестното си състояние. Отказва да спазва предписаната терапия и
категорично отказва да приема лекарства, поради което неговото здравословно
състояние прогресивно се влошава. Проявява силна агресия, както към майка си, с
която живеят заедно, така и към децата си, които поради постоянно физическо и
емоционално насилие, са били настанени за отглеждане в специализирана
институция, а към настоящия момент са настанени за приемна грижа в нейното
семейство. Ответникът сам получава пенсията си и разполага със сумите
безконтролно. Купува стари, ненужни и непотребни вещи. След продажба на
наследствен имот е изразходвал придобитите финансови средства за закупуване на
ненужни вещи, включително и лек автомобил. Всеки ден иска допълнителни
финансови средства от майка си. Залага движими вещи в заложни къщи. Нанасял е
побой на бившата си съпруга, с която живеят във фактическо съжителство, като
инцидента е бил провокиран от финансови взаимоотношения. Многократно е лекуван
принудително в психиатрични клиники, но от там има няколкократни регистрирани
бягства. Здравословното състояние на ответника се влошава все повече, което го
прави напълно негоден да преценява действията си и поведението си. Не е в
състояние да се грижи за себе си, здравословното си състояние и за своите работи.
Излага доводи в подкрепа на тезата, че ответника в следствие на заболяването си
не е в състояние да разбира и осъзнава действията си, със своето състояние е
опасна за себе си, близките и обществото, като моли съда да го постави под пълно запрещение.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК не е подала писмен
отговор по исковата молба. В съдебно заседание на 29.01.2013г. ответникът моли
да не бъде поставян под запрещение заради децата му, заради него самия и заради
съпругата му. Ще бъде лишен от всички права, дори и от социални помощи,
Решение по
гр.д.1010/12г.,СГС,ГО,1 брачен състав,стр.2
тъй като няма да може да се подпише. Делото се води от сестра му, за да му
вземе дела от наследството с намерение да лиши него и децата му от наследство.
Представителят на СГП
изразява становище, че са налице изискванията на закона и съобразно
заключението на вещото лице и събраните доказателства по делото, поставянето на
ответника под пълно запрещение ще е в негов интерес.
Съдът, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено
следното:
По делото са представени писмени доказателства –
удостоверение за родствени връзки, което установява, че ищцата е сестра на
ответника и попада в кръга на лицата посочени в чл.336, ал.1 ГПК имащи право да
предявят настоящия иск. Представени са доказателства за здравословното
състояние на ответника – медицинско свидетелство издадено от Висш военно
медицински институт – психиатрична клиника от 14.09.1978г., когато му е била
поставена диагноза – циклотимия-хиподепресивен синдром. С решение на ТЕЛК на
ответника е определена 80% трайно намалена трудоспособност за срок от три
години, с диагноза – параноидна шизофрения, промяна на личността. По делото е
представено съдебно решение по гр.д.10834/11г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 87
състав образувано по молба на дъщерята на ответника за предприемане на мерки за
защита от домашно насилие. Съдът намира, че представеното решение не е
подписано от съдия и няма заверка, че е влязло в сила, поради което намира, че
същото е негодно доказателствено средство и не го обсъжда. От представените
Заповеди от 08.07.2011г. на ДСП „Възраждане” се установява, че децата на
ответника са били настанени в институция по силата на съдебно решение от 04.01.2007г.,
като с настоящите заповеди са настанени временно в семейството на тяхната леля Л.Г.И.
/ищец по делото/.
Съдът, след като
разпита лично ответника по реда на чл.337, ал.1 ГПК констатира, че с последния
лесно се осъществява контакт. Не е критичен към заболяването си. Твърди, че си
взема редовно лекарствата и ходи на прегледи в Психиатричния център. Доброволно
е ходел да се лекува. Заявява, че е имало случаи когато е трябвало принудително
да го изпращат на лечение, след което отрича и заявява, че всъщност доброволно
е постъпил на лечение, а не принудително.
Тези твърдения на
ответника се опровергават от представената Епикриза от 29.09.2010г. издадена от
ДПБ „Св.И. ***, която установява, че е бил заведен от екип на 05-РПУ, тъй като
е нанесъл тежък побой на бившата си съпруга.
През 2008г. е бил нанесъл побой на непознат, което е наложило да бъде
настанен на задължително лечение в ДСП „Св.И. Р.”.
От заключението на
приетата съдебнопсихиатрична експертиза се
установява, че ответника страда от параноидна шизофрения, промяна на
личността. Заболяването е с дългогодишна давност и е довело до промяна на
личността. Лекуван е по задължителен ред, като хоспитализациите са се налагали
поради обостряне на психотичната симптоматика и тежки агресивни прояви. Не
приема медикаменти извън болничното лечение. Последната
Решение по
гр.д.1010/12г.,СГС,ГО,1 брачен състав,стр.3
хоспитализация е била през 2011г. по задължителен ред, във връзка със ЗЗ,
тъй като е проявил тежка агресия към околните. В момента не приема поддържаща
терапия в амбулаторни условия. Снет е от диспансерно наблюдение по негово
желание през 1998г. Настъпилите психопатологични промени са довели до загуба на
продуктивността, стесняване на интересите, преустановяване на социалната
свързаност, неспособност за установяване и поддържане на емоционални връзки. На
преден план е емоционално-волева промяна по шизофренен тип и морално-етична
деформация. Социалните норми са загубили своите контролиращи функции.
Протичането на заболяването се утежнява допълнително от алкохолната
злоупотреба. Експертът твърди, че заболяването представлява продължително
разстройство на съзнанието, при което освидетелствания не може да разбира
свойството и значението на действията си и да ги ръководи, както и да поеме
грижи за себе си.
Разпитаните свидетели И.а
и М. установяват, че ответника страда от психично заболяване. Свидетелката И.,
майка на страните, заявява, че ответника в момента си взима лекарствата.
Последно е лекуван в лечебно заведение през 2011г. Получава пенсия. Когато е в
криза става агресивен и прави неща които не следва да прави. Не може да се
грижи за децата си, тъй като няма доходи. Децата са в пансион. За сега не ги
тормози, но през миналата година, когато е бил в криза е имал проблеми с тях.
Бил е дъщеря си, като я е ударил няколко пъти, тъй като тя не го е послушала. В
това си състояние купува неща които не му трябват, напр.купил е кола, която не
кара. За Новата 2012 година е бил на лечение в Курило, тъй като е бил много зле.
Държал се е агресивно с нея, но повече с децата. Свидетелят М. заявява, че
състоянието на ответника от време на време е нормално, но има пристъпи, когато
не може да се държи нормално. Държал се е агресивно с близките си, като и на
свидетеля е нанесъл побой.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, които са
обективни и има непосредствени впечатления от ответника, като отчита
разпоредбата на чл.172 ГПК при обсъждане показанията на майката на страните.
Предмет на иска по чл.5 ЗЛС за поставяне на едно лице по
запрещение е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на
душевна болест или слабоумие /медицински критерий/ и невъзможността на
страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи
/юридически критерий/. Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови
ограничаване дееспособността или обявяване пълната недееспособност на лицето.
От събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че ответника не е в състояние да се грижи сам за себе си. Налагало
се е да бъде лекуван по принудителен начин, поради агресивното му поведение,
както към близките му, така и към непознати хора. Снет е от диспансерно
наблюдение по негово желание. Не може разумно да разполага с финансови
средства, тъй като закупува непотребни за него вещи. Поради агресивното му
поведение децата му са били настанени в институция, а в последствие са
настанени в семейството на неговата сестра.
Решение по
гр.д.1010/12г.,СГС,ГО,1 брачен състав,стр.4
Предвид изложеното съдът приема, че ответника страда от
параноидна шизофрения, промяна на личността и в резултат на посоченото заболяване не може
да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките
си. При направените констатации съдът намира, че ответника не може да се грижи сам
за себе си и да защитава своите интереси, което обосновава и извода, че е
напълно недееспособен, като това налага поставянето му под пълно запрещение и
назначаването на настойник.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОСТАВЯ ПОД
ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ И.Г.И., ЕГН **********,***
по иска на неговата сестра Л.Г.И., ЕГН **********,***.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се изпрати на органа по настойничество по местоживеене
на ответника за назначаване на настойник на последния.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: