№ 36
гр. Велико Търново, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500310 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 33/8.03.2022 година по гр. д. № 144/2021 година на Окръжен съд
Габрово И. К. И. – кредитополучател, Д. Д. Т. – поръчител, са осъдени да заплатят
солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 29 154 лева – неиздължен главница,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 26.03.2021 година, до
окончателното изплащане.
С посоченото решение И. К. И. – кредитополучател, Д. Д. Т. – поръчител, са
осъдени солидарно да заплатят на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 1 780.77 лева –
изискуема редовна лихва за периода 5.03.2020 година – 21.03.2021 година, ведно със законна
лихва от 26.03.2021 година до окончателното изплащане.
Със същото решение И. К. И. – кредитополучател, Д. Д. Т. – поръчител, са
осъдени солидарно да заплатят на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 219.95 лева –
лихва за забава върху неиздължените вноски за времето от 5.04.2020 година до 21.03.2021
година.
С посоченото решение И. К. И., Д. Д. Т. са осъдени да заплатят на
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 1 546.19 лева – разноски по делото.
1
Със същото решение И. К. И., Д. Д. Т. са осъдени да заплатят на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С посоченото решение Д. Д. Т. е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД сумата 1 464.64 лева – заплатено възнаграждение за назначения
представител.
Със същото решение И. К. И., Д. Д. Т. са осъдени да заплатят по сметка на
Окръжен съд Габрово сумите: 200 лева – разноски, заплатени от касата на съда; 5 лева –
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски в
полза на съда.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д. Д. – особен
представител на Д. Д. Т., против Решение № 33/8.03.2022 година по гр. д. № 144/2021
година на Окръжен съд Габрово в частите, с които Д. Д. Т. – поръчител, е осъдена
солидарно с И. К. И. – кредитополучател, да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
сумите: 29 154 лева – неиздължена главница, ведно със законната лихва от 26.03.2021
година; 1 780.77 лева – изискуема редовна лихва, ведно със законната лихва от 26.03.2021
година; 219.95 лева – лихва за забава върху неиздължените вноски. Във въззивната жалба се
изразява несъгласие с извода на първостепенния съд, че кредитът не е надлежно обявен за
предсрочно изискуем и срокът по чл. 147 от Закона за задълженията и договорите не е
изтекъл до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Излагат се подробни
съображения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита с отправените уведомления
от банката до длъжника и поръчителя; изтичането на шестмесечния срок до 22.02.2020
година – датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. При възприемане за
основателни на аргументите за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди
подаване на исковата молба се прави искане да се приеме, че редовна лихва върху
главницата не се дължи от обявяването. Поддържат се останалите възражения, направени
пред първостепенния съд. Изтъкват се доводи за неправилност на изводите на състава на
Окръжен съд Габрово за яснота на клаузите на договора за кредит; неоснователност на
възражението за непредоставяне на преддоговорна информация на кредитополучателя и
поръчителя. Сочи се, че дружеството-ищец не е представило договора за застраховка, което
е основание за прилагане на чл. 161 от ГПК – сумата 1 500 лева е недължимо платена по
нищожен договор и подлежи на приспадане от направените вноски по кредита (със същата
да се намали дълга). Прави се искане да се разгледат и другите възражения за нищожност на
договора за кредит на основание чл. 23; чл. 24 от Закона за потребителския кредит, Закона за
защита на потребителите и при извод за тяхната основателност – да се намали размера на
претендираната главница с недължимо платените суми за лихви, такси и разноски,
изчислени от вещото лице. Оспорва се заключението на първостепенния съд, че банката не е
начислявала обезщетение за забава в периода на забраната за това. Изтъква се, че при
начисляването му няма изключени периоди и суми, освен тези, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК (за времето от 5.04.2019 година до
2
13.03.2020 година).
Направено е искане да се отмени Решение № 33/8.03.2022 година по гр. д. №
144/2021 година на Окръжен съд Габрово в частите, с които Д. Д. Т. е осъдена солидарно да
заплати претендираните суми от „Райфайзенбанк България“ ЕАД и да се постанови друго
такова, с което претенциите спрямо нея да се отхвърлят на основание чл. 147 от Закона за
задълженията и договорите, ведно със законните последици; при невъзприемане на
аргументите за прекратяване на поръчителството и извод за основателност на възраженията
за нищожността на договора за потребителски кредит и застрахователния договор – да се
намали присъдената главница с размера на вече изплатените суми за разноски, лихви и
застрахователна премия, да се отхвърлят исковете против Д. Д. Т. за редовна лихва и лихва
за забава, ведно със законните последици.
В срока за обжалване е депозирано и допълнение към въззивната жалба относно
изтичането на срока по чл. 147 от Закона за задълженията и договорите към 22.02.2021
година и прекратяването на поръчителството на Д. Д. Т..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД („Кей Би Си банк България“ ЕАД), в който се излагат
съображения за нейната неоснователност.
С писмени бележки процесуалният представител на „Кей Би Си банк България“
ЕАД поддържа отговора на въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД („Кей Би Си банк България“ ЕАД) против Решение №
33/8.03.2022 година по гр. д. № 144/2021 година на Окръжен съд Габрово в частта, с която е
прието, че Д. Д. Т. е задължена по договора за кредит в качеството си на поръчител, а не на
солидарен длъжник (отговорът и насрещната въззивна жалба са обективирани в един
документ). В насрещната въззивна жалба се изтъква, че Д. Д. Т. недвусмислено е наричана
солидарен длъжник в договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 6 от договора за
кредит тя се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за изплащане на
всички дължими към банката суми по договора за кредит при условията на чл. 121 и
следващи от Закона за задълженията и договорите – като солидарен длъжник. Уговорка за
поръчителство липсва в договора за кредит и не може да породи действие. Изводът на
първостепенния съд, че Д. Д. Т. е поръчител, тъй като кредитът е усвоен само от
ответницата И. К. Т., е погрешен. Няма как солидарният длъжник също да усвоява кредита –
при условие, че и той усвоява част от кредита, същият ще е съкредитополучател, а не
солидарен длъжник. Недвусмислено в чл. 3 от договора за кредит е визирано, че същият ще
се усвоява и обслужва по банкова сметка с титуляр кредитополучателят. Не може друго
лице да се разпорежда с авоарите по сметката. Пакет „Комфорт“ включва таксата по
банковата сметка. Съставът на Окръжен съд Габрово смесва понятията договор за банков
кредит и договор за банкова сметка. Д. Д. Т. е страна по договора за кредит, а по договора за
3
банкова сметка страна е единствено нейният титуляр – И. К. И..
Направено е искане да се отмени Решение № 33/8.03.2022 година по гр. д. №
144/2021 година на Окръжен съд Габрово в обжалваната част и да се постанови друго
такова, с което ответницата Д. Д. Т. да бъде осъдена, че дължи посочените в решението
суми, солидарно с И. К. И. в качеството на солидарен длъжник съгласно чл. 121 и
следващи от Закона за задълженията и договорите, в полза на дружеството-жалбоподател да
се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна
жалба от адвокат Д. Д. – особен представител на Д. Д. Т., в който развива доводи за нейната
недопустимост и при условията на евентуалност – за неоснователност на същата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат Д. Д. – особен
представител на Д. Д. Т., оспорва насрещната въззивна жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 144/2021 година на Окръжен съд Габрово
е образувано въз основа на предявени от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против И. К. И.,
Д. Д. Т. искове с посочени правни основания чл. 124, ал. 1 от ГПК; чл. 432, ал. 1 от
Търговския закон, във връзка с чл. 79, ал. 1; чл. 86 и чл. 121 от Закона за задълженията и
договорите за вземане в общ размер на 31 154.72 лева. В исковата молба се твърди, че на
26.06.2018 година между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, кредитополучателя И. К. И. и
солидарния длъжник Д. Д. Т. е сключен Договор за потребителски кредит №
1806112366643835, по силата на който банката отпуснала кредит в размер на 33 440 лева.
Срокът на действие на договора е 5.07.2028 година (чл. 5.1. от договора). Кредитът подлежи
на погасяване на сто и двадесет равни анюитетни месечни вноски, дължими на пето число
на съответния месец, считано от 5.08.2018 година до 5.07.2028 година (чл. 5.2. от договора).
Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите дванадесет месеца, е
369.58 лева. Между страните е възникнало валидно кредитно правоотношение. Кредитът е
първо усвоен на 26.06.2018 година.
Редовно изискуеми са вземанията на банката, представляващи вноски по кредита
и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на исковата
молба. Извънсъдебна или съдебна покана за плащане на падежираните вземания не се
изисква и няма нужда от известяване, за да се постави длъжникът в забава – денят на
изпълнение е точно определен като календарен такъв (чл. 84, ал. 1, изречение първо от
Закона за задълженията и договорите). Кредитополучателят/солидарният длъжник са спрели
плащанията – не са платени дължими вноски за периода 5.04.2020 година – 5.03.2021
4
година. Поради липса на изпълнение в полза на кредитора са възникнали вземанията,
посочени в петитума на исковата молба. Обстоятелството, че солидарните длъжници дължат
едно и също нещо на кредитора е предпоставка ищецът да може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците, страни по сключения валиден договор за
банков кредит. Претендира се присъждане на законна лихва за забава върху всяко отделно
вземане, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им плащане.
Възнаградителната лихва, неустоечното съглашение (наказателна лихва), комисионната за
управление и комисионната за ангажимент са предвидени в договора – съставляват
договорно задължение за страната, в чиято тежест са вменени. Възнаградителният характер
на редовната лихва и санкционният характер на неустойката не препятстват приложението
на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите – задължението за тяхното заплащане е
самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86., ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. При уговорена в договор за заем за потребление предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума настъпва предсрочна
изискуемост и на непадежираните към този момент анюитетни вноски, включително в
частта за възнаградителните лихви и такси. Размерът на възнаградителната лихва е уговорен
в чл. 4.1. от договора. При забава на заплащането на дължимите вноски по кредита се дължи
неустойка – наказателна лихва (чл. 4.5. от договора за кредит).
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците И.
К. И., Д. Д. Т. при условията на солидарност да заплатят на „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД: 29 154 лева – предсрочно изискуема главница на 22.03.2021 година; 1 780.77 лева –
изискуема редовна главница за периода 5.03.2020 година – 21.03.2021 година включително;
219.95 лева – обезщетение за забава за времето от 5.04.2020 година до 21.03.2021 година
включително; законна лихва върху всяко отделно претендирано вземане от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане; в полза на дружеството-ищец
да се присъдят направените по делото разноски, както и тези в заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от И. К.
И..
Депозиран е отговор на исковата молба от адвокат Д. Д. – особен представител на
Д. Д. Т., в който излага съображения за неоснователност на исковете – оспорва качеството
на Д. Д. Т. на съдлъжник по договора – тя е поръчител по смисъла на чл. 138, ал. 1,
изречение първо от Закона за задълженията и договорите; срокът по чл. 147, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите е изтекъл и задължението на поръчителя е погасено;
претенцията за обезщетение за забава обхваща периода от датата на обявяване на
извънредното положение – 13.03.2020 година, до подаването на исковата молба на
22.03.2021 година и е в противоречие с чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 година и за преодоляване
на последиците; редовна лихва не се дължи от датата на обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита; претенцията на банката за присъждане на законна лихва върху
редовната лихва е анатоцизъм, който е допустим само между търговци при наличие на
5
уговорка; същото се отнася и за обезщетението за забава; навежда доводи за
недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22, във връзка с чл.
10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, точки 7 – 12; чл. 12, точки 7 – 9 от Закона за потребителския кредит.
В съдебно заседание пред първостепенния съд не се е явила И. К. И. или неин
представител и не е изразила становище по исковете.
Особеният представител на Д. Д. Т. пред Окръжен съд Габрово оспорва
претенциите.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 33/8.03.2022 година по гр. д. № 144/2021 година на Окръжен съд
Габрово е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства, направеното искане,
съдът смята, че предявените от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (към момента „Кей Би Си
банк България“ ЕАД) против Д. Д. Т. искове са с правни основания чл. 430, ал. 1 от
Търговския закон, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 121 от Закона за задълженията и
договорите.
Договор за потребителски кредит № 1806112366643835/26.06.2018 година е
сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – банка; И. К. И. – кредитополучател, Д.
Д. Т. – съдлъжник, като солидарни длъжници при условията на чл. 121 и следващи от
Закона за задълженията и договорите. Съобразно договора банката отпуска на
кредитополучателя кредит в размер на 33 440 лева, който ще се използва за рефинансиране
на кредит и потребителски нужди. Крайният срок за погасяване на кредита е 5.07.2028
година (чл. 1 от договора). Кредитополучателят усвоява еднократно сумата по кредита след
представяне на всички изискани от банката документи, като подписването на договор се
смята за неотменяемо искане за усвояване на средствата по кредита (чл. 2 от договора).
Банката отпуска еднократно цялата сума по договора по сметка на кредитополучателя при
банката (чл. 3 от договора). При рефинансиране на кредит банката превежда дължимите
суми по кредита по сметка/и на кредитополучателя/съдлъжника, изброени в чл. 3.1. от
договора за потребителски кредит. За първите дванадесет месеца, считано от първата
падежна дата на кредита, кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва
в размер на 5.90% (чл. 4.1. от договора). След изтичането на срока по чл. 4.1. от договора
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва, формирана от сбора на две
компоненти: променлив референтен лихвен процент, представляващ шестмесечен Sofibor, и
надбавка в размер на 6.035 пункта. Първоначалната стойност на шестмесечния Sofibor ще се
определи на база стойността на посочения пазарен индекс, обявена на страницата на БНБ
два работни дни преди 1.03.2019 година (чл. 4.2. от договора). Описани са подробно
предпоставките за промяна на лихвата в частта за шестмесечния Sofibor (чл. 4.2.1. – чл. 4.2.3.
6
от договора). След всяка промяна на лихвата по реда на чл. 4.2. и чл. 4.2.1. банката изготвя
нов погасителен план за дължимите по кредита месечни вноски, за което информира
кредитополучателя. Общата сума, дължима от кредитополучателя към датата на подписване
на договора, е 45 606.13 лева (чл. 4.4. от договора). Годишният процент на разходите за
кредита към момента на сключване на договора е 6.74% (чл. 4.4.1. от договора). При забава
на плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на банката
обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно,
върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на
забавените задължения (чл. 4.5. от договора). Към момента на сключване на договора
лихвеният процент при просрочени плащания, изчислен съгласно чл. 4.1. от договора, е в
размер на 15.90% (чл. 4.5. от договора). Определената лихва по чл. 4.1. и чл. 4.2. от договора
при преференциални условия, представляващи отстъпка общо в размер на 3 пункта от
размера на лихвата по чл. 4.1., съответно от надбавката по чл. 4.2., се прилага при изпълнени
от кредитополучателя едно или няколко условия, визирани в чл. 4.8. от договора.
Кредитополучателят губи съответната преференция при осъществяване на някоя от
хипотезите, изброени в чл. 4.9. от договора. Кредитът ще бъде погасен на сто и двадесет
анюитетни месечни вноски, дължими на пето число на съответния месец, считано от
5.08.2018 година до 5.07.2028 година, включващи приложимата годишна лихва съгласно чл.
4.1., съответно чл. 4.2. от договора. Размерът на анюитетната вноска, дължима за първите
дванадесет месеца от действието на договора, с включена годишна лихва по чл. 4.1. е 369.58
лева съгласно погасителен план, неразделна част от договора (чл. 5.2. от договора). За
целите на изпълнението на договора кредитополучателят се е задължил да открие и
поддържа пакет „Комфорт“ (чл. 5.3. от договора). Банката има право едностранно с писмено
уведомление до кредитополучателя/съдлъжника да обяви всички усвоени и непогасени по
договора суми, начислена лихва (евентуално наказателна надбавка) и комисионните за
предсрочно и незабавно изискуеми (чл. 9.2. от договора). Последиците при просрочие на
задължение, произтичащо от договора, са посочени в чл. 10.1. от договора. Договорът за
потребителски кредит и погасителният план към него са подписани от И. И. като
кредитополучател и от Д. Д. Т. в качеството ѝ на съдлъжник.
Въз основа на депозирано на 23.02.2021 година от „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е образувано ч. гр. д.
№ 333/2021 година по описа на Районен съд Габрово. С Разпореждане № 161/25.02.2021
година по ч. гр. д. № 333/2021 година на Районен съд Габрово е разпоредено да се издаде
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
срещу длъжника И. К. И. в качеството на кредитополучател, солидарно с Д. Д. Т. като
съдлъжник, да заплатят на кредитора „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД редовно падежирани
главници за времето от 5.04.2019 година до 5.03.2020 година, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в Районен съд Габрово – 23.02.202 година, лихва за забава за
периода 5.04.2019 година – 13.03.2020 година, разноски за уведомяване, разноски по делото
съобразно уважената част от претенциите. Вземането произтича от неизпълнено задължение
по Договор за потребителски кредит от 26.06.2018 година с настъпила изискуемост до
7
5.03.2020 година. Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и издаване на
изпълнителен лист.
С Разпореждане № 161/25.02.2021 година по ч. гр. д. № 333/2021 година на
Районен съд Габрово е отхвърлено заявлението на „Райфайзенбанк (България) „ЕАД против
И. К. И. – кредитополучател, солидарно с Д. Д. Т. – съдлъжник, за заплащане на предсрочно
изискуема главница в размер на 29 154 лева, настъпила на 27.03.2020 година и законна
лихва върху тази главница – 2 664.36 лева от 17.03.2020 година до 18.02.2021 година,
останалата част от разноските, поради противоречие на искането със закона. Съдът се е
позовал на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 година и за преодоляване на
последиците. Указано е на заявителя, че в едномесечен срок може да заведе осъдителен иск
за отказаните му вземания по реда на чл. 415, ал. 1, точка 3, във връзка с ал. 3 от ГПК.
Препис от разпореждането е връчен на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на 16.03.2021
година.
На 26.03.2021 година е депозирана искова молба от „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД против И. К. И., Д. Д. Т., въз основа на която е образувано гр. д. № 144/2021 година на
Окръжен съд Габрово.
Договорът за потребителски кредит е подписан от „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД – банката; И. К. И. – кредитополучател, Д. Д. Т. – съдлъжник, като солидарни
длъжници при условията на чл. 121 и следващи от Закона за задълженията и договорите. В
договора изрично е посочено, че Д. Д. Т. е съдлъжник, тя е подписала същия, както и
погасителния план към него в това си качество. Съобразно чл. 6.1. от договора
съдлъжникъът се задължава заедно с кредитополучателя при условията на чл. 121 и
следващи от Закона за задълженията и договорите да погасява всички дължими суми (в това
число главница, лихва, наказателна надбавка) в срок и съгласно условията на договора.
Клаузите на чл. 3.1.; чл. 5.3.; чл. 5.5.; чл. 5.5.1.; чл. 5.6.; чл. 5.6.1.; чл. 5.8.1.; чл. 6; чл. 8.1.; чл.
8.2.; чл. 8.3.; чл. 9.1.; чл. 9.2.; чл. 11.1.; чл. 11.2.; чл. 11.3; чл. 11.4.; чл. 11.6.; чл. 11.12. от
договора за потребителски кредит касаят не само кредитополучателя, но и солидарния
длъжник Д. Д. Т..
Договорът за банков кредит по смисъла на чл. 430 от Търговския закон е
консенсуален за разлика от реалния договор за заем за потребление по чл. 240 от Закона за
задълженията и договорите и се смята за сключен с постигане на съгласие между страните
по съществените елементи на съглашението в изискуемата форма за валидност. Договорът
за банков кредит е търговска сделка (чл. 1, ал. 1, точка 7 от Търговския закон). Лицата, които
при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни
длъжници, ако от сделката не следва друго (чл. 304 от Търговския закон). Освен в
определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква
само, когато е уговорена (чл. 121 от Закона за задълженията и договорите). Въз основа на
изложеното, настоящият състав приема, че с подписването на договора за потребителски
кредит Д. Д. Т. е поела задължение да отговоря като солидарен длъжник с
8
кредитополучателя И. К. И.. Д. Д. Т. е поела общо задължение с И. К. И., от договора за
потребителски кредит не следва друго, поради което е налице солидарна отговорност по
смисъла на чл. 121 от Закона за задълженията и договорите. От съдържанието на клаузите
на договора за потребителски кредит, включително чрез тяхното тълкуване по правилата на
чл. 20 от Закона за задълженията и договорите не може да се направи заключение, че Д. Д.
Т. е поела задължение като поръчител. В преамбюла към договора за потребителски кредит
е отразено, че И. К. И. – кредитополучател, Д. Д. Т. – съдлъжник, сключват същия като
солидарни длъжници при условията на чл. 121 и следващи от Закона за задълженията и
договорите. В чл. 6.1. от договора за потребителски кредит изрично и недвусмислено е
посочено, че съдлъжникът се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за
плащане на всички дължими към банката суми по кредита. Следователно налице са
предпоставките за ангажиране на отговорността на Д. Д. Т. като съдлъжник по договора за
банков кредит при условията на чл. 121 от Закона за задълженията и договорите. Д. Д. Т.
няма качеството на поръчител, поради което не може да се позовава на чл. 147, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите. При уговорена солидарна задълженост всеки от
солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма
акцесорен характер за разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд
дълг. Изводът на първостепенния съд, че Д. Д. Т. има качеството на поръчител, а не на
съдлъжник по договора за потребителски кредит, е неправилен.
С оглед на изложеното, настоящият състав смята, че е безпредметно обсъждането
на доводите на особения представител на Д. Д. Т. за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита преди връчването на препис от исковата молба, въз основа на която
е образувано производството по гр. д. № 144/2021 година на Окръжен съд Габрово, свързани
с течението на срока по чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, на който Д. Д.
Т. в качеството на солидарен длъжник по договора за потребителски кредит не може да се
позовава.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 година по тълкувателно дело №
4/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от
страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции
предполага изявление на кредитора, че ще смята целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако в същото време
са настъпили обективните факти, обуславящи нейното настъпване.
По делото е представено заключение, изготвено от експерта В. С. А., което съдът
приема за законосъобразно и обосновано. От заключението се установява, че към датата на
депозиране на исковата молба и към момента на изготвяне на заключението по договора за
9
потребителски кредит са дължими: 29 154 лева – главница; 1 798.64 лева – лихва; 224.90
лева – лихва за забава; 120 лева – други разходи (такси за връчване на два броя
уведомления). На 26.06.2018 година по банковата сметка на И. К. И. еднократно е преведена
сумата 33 440 лева. Извършените плащания са: погасена главница – 1 669.85 лева (сумите и
датите на плащане са отразени в Таблица 1 от констативно-съобразителната част на
заключението); платена възнаградителна лихва – 1 338.29 лева (сумите и датите на плащане
са посочени в Таблица 6 от констативно-съобразителната част на заключението); платена
наказателна лихва за просрочие – 2.69 лева (сумите и датите на плащане са визирани в
Таблица 9 от констативно-съобразителната част на заключението). Отговорът на въпроса
върху какви главници е определена претендираната с исковата молба редовна
(възнаградителна) лихва, за какви периоди е начислявана и при какъв лихвен процент се
съдържа в Таблица 12 от констативно-съобразителната част на заключението. В Таблица 13
от констативно-съобразителната част на заключението е отразено върху какви главници е
определена наказателната лихва (неустойка), за какви периоди е начислявана и при какъв
лихвен процент. Размерът на редовната лихва по кредита за периода 27.03.2020 година –
22.03.2021 година е 1 780.77 лева; за времето от 15.07.2020 година до 22.03.2021 година – 1
192.44 лева; за периода 30.07.2020 година – 22.03.2021 година – 1 192.44 лева.
Обезщетението за забава за времето от 13.03.2020 година до 15.07.2020 година е 738.76 лева.
От Таблица № 15 от констативно-съобразителната част на заключението се установява, че
през периода 5.10.2019 година – 5.03.2020 година лихвеният процент по кредита е 6.145; за
времето от 5.04.2020 година до 5.09.2020 година – 6.125; за периода 5.10.2020 година –
22.03.2021 година – 6.095 (лихвеният процент е намаляван, като банката се е съобразявала с
понижаването на стойността на шестмесечния Софибор). В констативно-съобразителната
част на заключението са изброени услугите, включени в пакет „Комфорт“ и „Райфайзен
онлайн“, предлагани от банката. Според експерта услугите на пакет „Комфорт“ са ползвани.
В. С. А. не може да установи дали услугата „Райфайзен онлайн“ е ползвана. В
предоставените документи не се съдържа застрахователен договор, описан на гърба на
Декларацията-съгласие от 11.06.2018 година (лист 102 от гр. д. № 144/2021 година на
Окръжен съд Габрово). Главницата, върху която са начислени претендираните лихви,
включва единствено главницата по кредита. Последното плащане по кредита е по вноска с
падеж 5.03.2019 година – погасена главница 212.35 лева, на 5.04.2019 година е платена
частично редовна лихва в размер на 2.20 лева.
В съдебно заседание пред първостепенния съд вещото лице В. С. А. заявява, че с
отпуснатия кредит са погасявани други малки кредити в различни финансови институции,
във връзка с което са начислявани такси. Дължимите суми по кредита са погасявани от
банковата сметка на И. К. И.. На 5.11.2019 година е „последното движение“ – сметката е
захранена от И. К. И.. От сметката на кредитополучателката на 26.06.2018 година са платени
1 440 лева, а на 2.07.2018 година – още 60 лева (общо 1 500 лева) – Застраховка „Живот“
към ЗК „Уника“ АД. В сайта на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД експертът е констатирала,
че банката има договори със ЗК „Уника“ АД във връзка с отпускането на кредити.
10
Въз основа на изложеното, съдът приема, че към датата на депозиране на
исковата молба – 26.03.2021 година, в която е обективирано изявление на кредитора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са налице обективните факти, обуславящи
нейното настъпване. В случая предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с
връчването на препис от исковата молба, в която е обективирано изрично изявление за
обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем.
Клаузите от договора за потребителски кредит относно размера на дължимата
възнаградителна лихва не са неравноправни. Установява се по несъмнен начин, че
процентът на възнаградителната лихва е намаляван в сравнение с първоначално
определения такъв с оглед понижаването на единия от компонентите за неговото
изчисляване – спадането на променливия референтен лихвен процент, което е съобразявано
от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. След подписването на договора размерът на
възнаградителната лихва не е увеличаван едностранно от банката. В клаузите на договора
ясно е разписано по какъв начин се формира възнаградителната лихва, в какъв период от
време и при какви условия подлежи на промяна, какъв лихвен процент се прилага при
осъществяване на описани в нормите хипотези. Промяната на договорения лихвен процент е
предвидена на основание, регламентирано в договора, свързано с обективни обстоятелства,
които са извън контрола на доставчика на услугата. Посочени са вида, количествените
изражения и относителната тежест на отделните компоненти, от които се формира
дължимата договорна лихва (налице е конкретна формула за определяне на
възнаградителната лихва). Регламентирано е задължение на банката да поддържа на своята
интернет страница информация за прилаганите от нея стойности на шестмесечния Sofibor.
Не без значение е обстоятелството, че обслужването на кредита е преустановено на
5.03.2019 година/5.04.2019 година – по малко от една година след неговото отпускане и
усвояване.
В чл. 11.1. от договора за потребителски кредит е обективирано извънсъдебно
признание на кредитополучателя и съдлъжника за получаването предварително в
достатъчен срок на преддоговорна информация съгласно изразените предпочитания под
формата на стандартен европейски формуляр, изготвен съгласно Закона за потребителския
кредит, и потвърждение от тяхна страна, че са се запознали с нея, което следва да се
съобрази от съда. Същевременно в кредитното досие се съдържа декларация, подписана от
кредитополучателя И. К. И., за получена преддоговорна информация съгласно изразените от
нея предпочитания под формата на стандартен европейски формуляр съгласно Закона за
потребителския кредит в оригинал, в която е изразено съгласие банката да съхранява
електронно копие (а не на хартиен носител) от изготвения стандартен европейски формуляр.
И. К. И. е попълнила и подписала и Формуляр за застраховка за необезпечени
кредити на физически лица или обезпечени/необезпечени кредити за лични цели на
физически лица – собственици на фирми, с който е изразила желание да ползва застраховка
„Живот плюс“ на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски при ЗК „Уника-
живот“ АД. Съобразно формуляра застрахователната премия е еднократна и се изчислява
11
като се умножи срокът на застраховката в години по тарифното число (0.45% на годишна
база) и по застрахователната сума. Изрично е посочено, че задължен за плащане на
застрахователната премия е кредитополучателят. Ползващо се лице от застраховката е
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Пред първостепенния съд не е правено искане от
особения представител на Д. Д. Т. за задължаване на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (към
момента „Кей Би Си банк България“ ЕАД) да представи договора за застраховка, сключен
във връзка с процесния договор за потребителски кредит, и такова не е вменявано на
банката от състава на Окръжен съд Габрово. От данните по делото е видно, че е заплатена
еднократно сумата 1 500 лева в съответствие с формуляра за застраховка, която според
експерта е „логична“ като застрахователна премия. С оглед на изложеното, съдът приема, че
е заплатена застрахователна премия в размер на 1 500 лева във връзка със сключения
договор за потребителски кредит. Не са налице предпоставки за приспадане на тази сума от
вземанията на банката.
При направената служебна проверка съдът не констатира наличие на
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Същият е действителен по
смисъла на Закона за потребителския кредит. Клаузите, определящи основния предмет на
договора, са изразени по ясен и разбираем начин.
Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на
срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и
размера, който би имало, при изтекъл срок. Освобождаването на длъжника от отговорност за
лихвите за периода от настъпване на предсрочната изискуемост поради неизпълнение на
разсроченото задължение на падежа би представлявало предоставяне на преимущество, с
който той разполага единствено при предсрочно погасяване на задължението. Предсрочното
погасяване с приспадане на лихвите за останалата част от срока на договора предполага
изправност на длъжника и доброволен отказ от уговорения в негова полза срок.
Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което
последиците следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то
съществува и се дължи при настъпване на срока. При неупражнено право на предсрочна
изискуемост от страна на кредитора и неизправност на длъжника, на падежа на
задължението последният дължи връщане на заетата сума, възнаградителната лихва и
обезщетение за забавата. Упражняването на предоставеното от договора право на
предсрочна изискуемост не погасява уговорените задължения, не следва да се тълкува като
отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера,
който би имало при добросъвестност на длъжника.
От представените от вещото лице В. С. А. в съдебно заседание счетоводни
документи, изготвени от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (към момента „Кей Би Си банк
България“ ЕАД) е видно, че при изчисляване на обезщетението за забава в размер на 219.95
лева е съобразена датата на отмяна на извънредното положение в страната (14.05.2020
година). Съобразно Таблица 14 от констативно-съобразителната част на заключението
обезщетението за забава за времето от 13.03.2020 година до 15.07.2020 година е в размер на
12
738.76 лева, а за периода 5.04.2020 година – 21.03.2021 година е начислена и се претендира
лихва за забава, възлизаща на 219.95 лева. Същевременно съгласно чл. 6 (изм. – ДВ, бр. 34
от 2020 година, в сила от 9.04.2020 година, бр. 44 от 2020 година, в сила от 14.05.2020
година) от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 година и за преодоляване на последиците
(загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 година, в сила от 14.05.2020 година) до два месеца след
отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставено от
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на
дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки,
финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да
бъде развален поради неизпълнение. Страна по договора за потребителски кредит е
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (към момента „Кей Би Си банк България“ ЕАД), а не
финансов институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции (дефиницията
за банкова (кредитна институция) се съдържа в чл. 2 от Закона за кредитните институции),
поради което спрямо същия не намира приложение цитираната редакция на посочената
разпоредба.
Уговорената в договора за банков кредит възнаградителна лихва не е лихвата,
която се дължи при забавено изпълнение на парично задължение, имаща обезщетителен
характер. Договорната лихва при банков кредит по своята същност е възнаграждението,
платимо на кредитора за ползване на предоставените на кредитополучателя парични
средства. Договорната лихва е цената на стойността на капитала, предоставен за временно
ползване. При неплащане в срок от длъжника на тази цена той дължи мораторна лихва
върху просрочените суми – главница и възнаградителна лихва, при условията на чл. 86, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, а при липса на такава – законна лихва. В тази
хипотеза не е налице анатоцизъм, който да нарушава ограничението по чл. 10, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите.
По изложените съображения, съдът смята, че Д. Д. Т. в качеството си на
съдлъжник дължи на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (към момента „Кей Би Си банк
България“ ЕАД) солидарно с И. К. И. сумите: 29 154 лева – неиздължена главница, ведно
със законната лихва от 26.03.2021 година (датата на депозиране на исковата молба) до
окончателното изплащане; 1 780.77 лева – изискуема редовна лихва за периода 5.03.2020
година – 21.03.2021 година, ведно със законната лихва от 26.03.2021 година до нейното
окончателно изплащане; 219.95 лева – лихва за забава върху неиздължените вноски за
времето от 5.04.2020 година до 21.03.2021 година. Няма данни до настоящия момент
посочените суми да са изплатени на банката. Предявените искове с правни основания чл.
430, ал. 1 от Търговския закон, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 121 от Закона за задълженията
и договорите са основателни и доказани.
Предмет на обжалване е диспозитивът на съдебното решение – в него се
13
обективира волята на съда. Със сила на пресъдено нещо се ползва решението по отношение
на спорното материално право, въведено с основанието и петутима на иска, респективно
отговора на исковата молба като предмет на делото. В случая в исковата молба се твърди, че
вземанията на банката произтичат от Договор за потребителски кредит №
1806112366643835/26.06.2018 година, сключен с И. К. И. като кредитополучател и
солидарния длъжник Д. Д. Т.. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да
осъди ответниците И. К. И. и Д. Д. Т. при условията на солидарност да заплатят на банката
претендираните суми. С отговора на исковата молба, депозиран от адвокат Д. Д. – особен
представител на Д. Д. Т., се оспорва качеството на последната на съдлъжник по договора по
смисъла на чл. 121 и следващи от Закона за задълженията и договорите; излагат се
аргументи, че тя е поръчител по смисъла на чл. 138, ал. 1, изречение първо от Закона за
задълженията и догорите. С решението в обжалваните части Д. Д. Т. е осъдена в качеството
на поръчител да заплати на банката солидарно с кредитополучателя И. К. И.
претендираните суми. От изложеното по-горе е видно, че Д. Д. Т. дължи сумите по договор
за потребителски кредит на банката солидарно с И. К. И., но не в качеството на
поръчител, а на съдлъжник по смисъла на чл. 121 и следващи от Закона за задълженията и
договорите. Законът допуска солидарната отговорност на единия от длъжниците да
възникне на самостоятелно основание наред или след вземането срещу другия длъжник
(например поръчителство, встъпване в дълг, прехвърляне на търговско предприятие).
Поръчителят отговаря за чужд дълг, докато при уговорена солидарна задълженост всеки от
солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма
акцесорен характер. Солидарна отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът
има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението
на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 от Закона за задълженията
и договорите). Общите правила, уредени в чл. 121 – чл. 127 от Закона за задълженията и
договорите, са приложими при наличие на пасивна солидарност при липса на друга
уговорка. Различни са основанието за възникване на солидарността и уговорките на
страните в съответната хипотеза.
По изложените съображения, съдът приема, че „Кей Би Си банк България“ ЕАД
(преди това „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД) има правен интерес да обжалва Решение №
33/8.03.2022 година по гр. д. № 144/2021 година на Окръжен съд Габрово в частите, с които
Д. Д. Т. е осъдена в качеството на поръчител да заплати на банката солидарно с
кредитополучателя И. К. И. присъдените суми. Депозираната насрещна въззивна жалба е
допустима.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на
първостепенния съд. Решение № 33/8.03.2022 година по гр. д. № 144/2021 година на
Окръжен съд Габрово е неправилно в частите, с които Д. Д. Т. е осъдена в качеството на
поръчител да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (към момента „Кей Би Си банк
България“ ЕАД) солидарно с кредитополучателя И. К. И. присъдените суми, поради което
следва да се отмени на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и да се постанови друго такова, с
14
което Д. Д. Т. да бъде осъдена в качеството на съдлъжник по смисъла на чл. 121 и
следващи от Закона за задълженията и договорите да заплати на „Кей Би Си банк България“
ЕАД (преди това „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД) солидарно с кредитополучателя И. К.
И. присъдените с първоинстанционното решение суми. Решение № 33/8.03.2022 година по
гр. д. № 144/2021 година на Окръжен съд Габрово в останалите обжалвани части е правилно,
поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК подлежи на потвърждаване. Оплекванията
на особения представител на Д. Д. Т. са неоснователни.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Д. Д. Т. следва да бъде
осъдена да заплати на „Кей Би Си банк България“ ЕАД (преди това „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД) сумата 2 088.10 лева – направени разноски пред въззивната инстанция.
Д. Д. Т. следва да бъде осъдена да заплати в полза на „Кей Би Си банк България“
ЕАД (преди това „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД) сумата 100 лева – възнаграждение за
защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 33/8.03.2022 година по гр. д. № 144/2021 година на
Окръжен съд Габрово В ЧАСТИТЕ, с които Д. Д. Т. е осъдена в качеството на поръчител
да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (към момента „Кей Би Си банк България“
ЕАД) солидарно с кредитополучателя И. К. И. присъдените суми, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: село Душево, ********, в
качеството на съдлъжник по смисъла на чл. 121 и следващи от Закона за задълженията и
договорите да заплати на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (преди това
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Лозенец, **********, БЦ „Експо 2000“, солидарно с кредитополучателя И.
К. И. присъдените с Решение № 33/8.03.2022 година по гр. д. № 144/2021 година на
Окръжен съд Габрово суми.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33/8.03.2022 година по гр. д. № 144/2021 година
на Окръжен съд Габрово в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Д. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: село Душево, ********, да
заплати на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (преди това „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,
**********, БЦ „Експо 2000“, сумата 2 088.10 лв. (две хиляди осемдесет и осем лева и десет
стотинки) – направени разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: село Душево, ********, да
заплати в полза на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (преди това „Райфайзенбанк
15
(България)“ ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, **********, БЦ „Експо 2000“, сумата 100 (сто) лева – възнаграждение за защита от
юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките, визирани в
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16