№ 928
гр. Пловдив, 07.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330200469 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. Т. Д., ЕГН ********** против Електронен
фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, с който
на Д. Т. Д., ЕГН **********, на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.139 ал.5 и 6 вр. чл.102
ал.2 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез
процесуалния представител адв. С.П., жалбоподателят Д. моли съда да
отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и неправилен. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна процесуална
помощ по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, чрез
процесуалния представител юрк. С.К.-Г. пледира за потвърждаване на ЕФ
като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 20.06.2020г. в 10:30ч. в Община Марица, на път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа - Републикански път, втори клас 64 км 45+850, с
посока намаляващ километър, било установено движение на ППС - лек
автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № ..., с обща техническа допустима
максимална маса 2210, брой оси 2, категория на ППС:ЕВРО 3, за което не
била заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от ЗП според категорията на пътното
превозно средство. Така извършеното нарушение №
А89342ЕВ58D63C5CE053011F160A32E9 било установено с устройство №
10682, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на Републикански път, втори
клас път 64 км 45+850.
Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС, е
жалбоподателят Д. Т. Д., срещу който бил съставен процесният ЕФ, като
същият бил санкциониран на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от ЗДП с
налагане на административно наказание глоба в размер на 300 лв. за
нарушение на чл.139 ал.5 и 6 вр. чл.102 ал.2 от ЗДП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, които съдът
кредитира като обективни и непротиворечиви – доклад, създаден от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДП за
установени нарушения по чл.179 ал.3 от ЗДП, статични изображения
/снимки/, създадени от електронната система за събиране на пътни такси на
ППС с рег. № ..., справка за собственост на МПС с рег. № ..., справка за
наличие на платена винетна такса, Заповед № РД-11-4/23.01.20202г. на
Председателя на Управителния съвет /УС/ на АПИ, ведно с приложения към
нея и Протокол 24400/20 от заседание на УС на АПИ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
ЗДП и ЗП предвиждат заплащане на такси за преминаване по платената
пътна мрежа, с което се въвежда смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на
база изминато разстояние. Въведени са съответно и различни санкционни
последици за всяко нарушение, свързано с неплащане на дължимите такси.
Съобразно чл.10 ал.1 т.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се
дължи заплащане на такса за ползване – винетна такса за пътни превозни
средства по чл.10а ал.7 /с обща технически допустима максимална маса до
или равна на 3,5 тона/, като заплащането на такава дава право на едно пътно
превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
Съгласно чл.10а ал.7 от ЗП това са моторни превозни средства, които имат
2
най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторни
превозни средства, които имат най малко четири колела и са предназначени за
превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост.
Разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДП указва движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да се извършва
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл.10 ал.1 от ЗП, а в ал.6 е въведено
изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по
чл.10 ал.1, т.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията
на пътното превозно средство. Санкционната разпоредба на чл.179 ал.3 от
ЗДП предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. В
разпоредбата на чл.187а ал.1 от ЗДП е предвидено, че при установяване на
нарушения по чл.179 ал.3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното
превозно средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. За да е осъществен състав на
административно нарушение, съгласно общата разпоредба по чл.6 от ЗАНН,
от субективна страна е необходимо да е извършено виновно, т.е. умишлено
или по непредпазливост. Изложеното налага извод, че за да се приеме, че е
извършено вмененото административно нарушение е необходимо да бъде
установено, че субектът на административното нарушение /водач -
собственик или ползвател/ съзнателно не е заплатил дължимата пътна такса и
въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, ППС-то се е движело по път в
обхвата на платената пътна мрежа.
Изхождайки от горецитираните разпоредби и след анализ на събраните
по делото доказателства, съдът приема, че е налице съставът на
административно нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 от ЗДП, тъй като на
посочените в ЕФ дата и час жалбоподателят Д. не е изпълнил задължението
си преди движението по път от републиканската пътна мрежа, втори клас,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати пътна такса по чл.10
ал.1 т.1 от ЗП – според категорията на пътното превозно средство, а именно
винетна такса при управление на личното му ППС „Хюндай Тусон“ с рег. №
... в участъка на Община Марица, 64 км 45+850, с посока намаляващ
километър. Пътното превозно средство е било с обща техническа допустима
максимална маса 2210, брой оси 2, категория на ППС:ЕВРО 3 и съгласно
чл.10а ал.7 от ЗП за пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса до или равна на 3,5 тона се заплаща винетна такса. В
нарушените разпоредби от ЗДП се съдържа ясното изискване преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да бъде заплатена
таксата по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според
3
категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена
от трето лице. Това задължение следва да се изпълни преди да се предприеме
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Дължимостта на такава такса за движението на МПС по процесния път
произтича от характеристиката му на път, част от републиканската пътна
мрежа, която съгласно чл.3 ал.2 от ЗП включва автомагистралите,
скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които
осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа. В случая път ІІ-64 е второкласен път и е част от
републиканската пътна мрежа, за който се събира такса за ползване на пътна
инфраструктура – пътна такса. Същият е включен в утвърден с Решение на
МС № 959/31.12.2018г. списък на републиканските пътища в Република
България, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –
винетна такса. Списъкът е публичен и общодостъпен и всеки един водач,
включително жалбоподателят, може да го достъпи и да се информира, преди
да предприеме управление на ППС по конкретния път. Действително в ЕФ не
е посочено изрично, че процесното място представлява републикански път, за
който пропуск е направено възражение в жалбата и в съдебно заседание от
процесуалния представител на санкционираното лице. Въпреки това съдът
намира, че пропускът не е съществен и не ограничава правото на защита на
санкционираното лице, доколкото изрично в санкционния акт е посочено, че
път 64 км 45+850 е включен в обхвата на платената пътна мрежа, което ясно
показва, че при управление на конкретното място водачът следва да заплати
изискуемата по закон пътна такса, каквото е и изискването на нарушените
разпоредби на чл.139 ал.5 и ал.6 от ЗДП. Ето защо съдът намира, че
направеното в ЕФ описание на мястото на извършване на нарушението
съдържа достатъчно индивидуализиращи признаци, позволяващи описаното
място да бъде отграничено по ясен начин от кое да е друго място, както и
ясно да показва, че за движение на ППС по този път се изисква заплатена
пътна такса по чл.10 ал.1 от ЗП. По никакъв начин жалбоподателят не е бил
затруднен да разбере на кое точно място му се вменява във вина да е
извършил процесното нарушение, като той активно се е защитавал,
включително като оспорва извода на наказващия орган, че за това място се
дължи заплащане на винетна такса.
Липсата на пътен знак със специално предназначение „Д25“ не отменя
задължението на водачите на МПС да заплатят винетна такса за движение по
републиканската пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на чл.121а от Наредба
№ 18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, с пътен знак
Д25 „за използването на пътя се изисква платена винетна такса“ се
сигнализира републикански път, чието използване изисква платена винетна
такса. Наличието или липсата на знак „Д25“ не означава въвеждане на
задължение или не за управление на ППС със заплатена винетна такса.
Поставянето или не на пътен знак „винетка“ не изключва виновността на
поведението на жалбоподателя и не го освобождава от отговорност. Още
4
повече, че както се посочи по-горе, информацията за списъка на пътищата, за
които се дължи винетна такса е общодостъпна за всеки един гражданин /така
Решение № 2224 от 13.12.2017 г. по к.а.н.д. № 2856/2017 г. на
Административен съд – Пловдив/.
Съдът не споделя и изложеното в жалбата становище, че на територията
на Община Марица няма път 64, доколкото за същия път в списъка на
републиканските пътища в Република България е отразено, че включва
Карлово - Баня - Долна Махала - Труд - п.в. “ Труд ” – Пловдив. От
официалния сайт на Община Марица се установява, че същата обхваща 19
села, сред които е и с. Труд, попадащо в обхвата на второкласен път 64, който
е част от републиканската пътна мрежа на Република България.
Процесното нарушение е извършено чрез бездействие по отношение
задължението за заплащане на съответната според категорията на ППС-то
такса. Приложената по административната преписка справка от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП има доказателствена
сила за отразените в нея обстоятелства /мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси/, доколкото не бъде доказано противното, така както указват
разпоредбите на чл.189е ал.8 и ал.9 от ЗДП. В случая жалбоподателят не
твърди да е платил пътната такса към процесните дата и час. Липсват и
твърдения или данни таксата да е заплатена от трето лице. По делото не са
ангажирани каквито и да е доказателства санкционираното лице да е
изпълнило задължението си по заплащането на винетна такса при положение,
че изпълнението на посоченото задължение е положителен факт от
обективната действителност, който подлежи на доказване от лицето, което
черпи благоприятни за себе си правни последици. /Решение №
1477/03.07.2019г. по к.а.н.д. № 1471/2019г. на Административен съд -
Пловдив/.
Нарушението е заснето с устройство № 10682, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП и се
намира на процесния път. Съгласно чл.167а ал.3 от ЗДП електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП създава доклади за
всяко установено нарушение по чл.179 ал.3 - 3в от ЗДП, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, каквито са приложени по
административната преписка. Докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
5
техническото средство - част от системата. Електронната система
функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и
букви и не извършва измерване, поради което не подлежи на техническо
измерване по Закона за измерванията. Предвид приложения по делото доклад
от електронната система за събиране на пътни такси и статично изображение
на процесния автомобил, съдът приема за безспорно установено, че на
посочените в ЕФ дата и час същият се е движел в Община Марица, по
Републикански път, втори клас 64 км 45+850, в посока намаляващ километър.
При тези факти се налага извод, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му във вина административно нарушение, за което е
санкциониран.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
Д.Д. като собственик на въпросното ППС. В тази връзка следва да се съобрази
разпоредбата на чл.10а ал. 3 от ЗП, съгласно която винетната такса се заплаща
от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, след
деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно
средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му. В случая нарушението по чл.179 ал.3 от ЗДП е установено в
отсъствието на нарушителя и не е констатирано, нито доказано, ППС да е
управлявано от трето лице /липсват и твърдения в тази насока от
жалбоподателя/ и в този смисъл правилно е направена връзка с предвиденото
в разпоредбата на чл.187а ал.1 от ЗДП, според която се счита, че конкретното
ППС е управлявано от неговия собственик, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател – от ползвателя. Видно от приложената по преписката справка за
собственост на МПС с рег.№ ..., собственик на лекия автомобил е именно
жалбоподателят, като липсват данни за ползвател. Жалбоподателят не се е
възползвал от предоставената в чл.187а ал.4 от ЗДП възможност да бъде
освободен от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 при
нарушение по чл.179 ал.3 и в срок от 7 дни от връчването на ЕФ не е
представил декларация, в която да посочи данни за лицето, което е
извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, поради което съдът приема за правилно
определен субектът на нарушението, който е следвало да бъде санкциониран.
За нарушението по чл.179 ал.3 от ЗДП, установено и заснето от
електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДП е издаден обжалваният ЕФ в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, който по съдържание
отговаря на изискванията на чл.189ж ал.1 от ЗДП. В ЕФ се съдържат
предвидените в закона данни за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10 ал.2 от ЗП,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
6
Образецът на ЕФ е одобрен по надлежния ред, за което в преписката са
представени Протокол 24400/20 от заседание на УС на АПИ от 16.01.2020 г.,
както и Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на Председателя на УС на АПИ.
Предвид всичко изложено, правилно жалбоподателят е бил ангажиран с
административна отговорност за вмененото му нарушение, като му е
наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1
от ЗДП. Така наложената глоба е предвидена в закона във фиксиран размер и
не подлежи на ревизиране.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на ЕФ.
С оглед изложените съображения, ЕФ следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
При този изход на спора и съобразно с чл.63д ал.4 вр. и ал.1 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като съдът отхвърля претенцията за
разноски на другата страна. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № ********** за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на Д. Т. Д., ЕГН **********, на основание чл.179
ал.3 вр. чл.187а ал.1 от Закона за движението по пътищата му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.139
ал.5 и 6 вр. чл.102 ал.2 от ЗДП.
7
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, сумата в размер на 80 лв., представляваща разноски по
делото за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8