Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 30.08.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 7034/2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В.Б.И., непълнолетна, действаща
със съгласието на своята майка и законен представител Б.И.М. твърди, че е
пострадала от ПТП, реализирано на 19.05.2014г.
в гр. София, вина за което има водачът на т.а. „Форд”, с рег. № *****РС. Твърди, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.и.” АД отговаря
за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство.
Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди- болки и страдания от
настъпилото травматично увреждане- контузия на главата, комоцио церебри, статус
пост комоцио церебри, церебрастения. Сочи, че след инцидента е трябвало да
спазва определен режим ограничаващ ежедневните й дейности, че главоболието в
следствие на травмата продължило с месеци, както и че преживяният стрес довел
до силни негативни емоции, проблеми със съня и безпокойство. Счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 26 000лева и претендира същите,
ведно с лихва за забава от датата на деликта до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът З. „Б.и.” АД оспорва иска. Оспорва
да е налице противоправно поведение на водача на процесния автомобил,
евентуално прави възражение за съпричиняване, изразяващо се в предприемане на
пресичането без ищцата да съобрази скоростта и посоката на движение на товарния
автомобил. Оспорва и наличието на причинно- следствена връзка между
произшествието и всички вреди, за които ищецът претендира обезщетение, техния
интензитет, както и претендирания размер на обезщетението. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние
на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на неимуществени вреди съгласно
чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на пострадалия в причинна връзка, с което е настъпило произшествието и вредоносният
резултат.
На 19.05.2014г. е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К-509, в който е посочено, че на същата
дата около 8,40ч., в гр. София, на ул. СлатИ.ка река, по пешеходна пътека след
кръстовището на ул. Роглец е настъпило ПТП между участник 1- т.а. „Фолксваген
Транзит”, с рег. № *****РС, с водач Д.Р.Я.
и участник- 2- пешеходец- В.Б.И., за която е посочено, че след преглед е
настанен в Пирогов с работна диагноза „сътресение на мозъка“. Като
обстоятелства и причини за настъпване на произшествието в протокола е посочено,
че участник 1 се е движел по ул. СлатИ.ка река от бул. Гео Милев с посока на
движение към ул. Камчия и след кръстовището с ул. Роглец на пешеходна пътека
тип Зебра- М 8.1, сигнализирана с пътен знак № Д 17 от ЗДвП, участва в ПТП с
пресичащият от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на лекия автомобил
участник № 2. В частта, в която съставителят на протокола е удостоверил лично
възприети от него факти – в случая видимите щети, заварените на произшествието
лица, за които има данни да са участници в него, мястото на произшествието и
пътната обстановка и маркировка, описани
в него, документът има характер на официален удостоверителен и обвързва
съда с материална доказателствена сила.
Според заключението на автотехническата
експертиза по делото не са налице обективни данни за скоростта на движение на
моторното превозно средство участвало в произшествието, нито за тази на
пешеходеца. Въз основа на данните от протокола за ПТП вещото лице сочи, че
мястото на произшествието е пешеходна пътека тип „Зебра“, сигнализирана с пътен
знак Д 17. Водачът на автомобила е предприел аварийно спиране, за което
свидетелства оставената спирачна следа, но е настъпил удар с пешеходката.
Според заключението автомобилът е имал възможност да спре преди мястото на
удара и да не допусне ПТП, ако
пешеходката е вървяла ходейки, но ако тя е тичала водачът на МПС не е имал
възможност да го предотврати чрез предприемане на аварийно спиране.
Според показанията на свидетелката Н., депозирани
след приемане на автотехническата експертиза, тя е очевидец на произшествието.
Свидетелката сочи, че на пешеходната пътека детето било малко пред нея. Тя
видяла, че буса идва отдолу, с бърза скорост и блъснал детето пред очите й. То
се ударило в стълба и паднало на бордюра, било в несвяст и шокирано. Свидетелката
сочи, че на мястото на произшествието трафикът е интензивен. Свидетелката сочи,
че между двете платна тя спряла, но детето продължило, както и че бусът изобщо
не намалил и с предната си част го ударил.
Съдът намира за несъмнено
установен по делото факта, че на 19.05.2017г. около 8,30ч. е настъпило пътно-
транспортно произшествие при следния механизъм, установени на база обсъдените
по- горе доказателства: товарен
автомобил „Форд Транзит”, с рег. № *****РС,
се е движел по ул. СлатИ.ка река от бул. Гео Милев с посока на движение към ул.
Камчия е след кръстовището с ул. Роглец на пешеходна пътека тип Зебра- М 8.1,
сигнализирана с пътен знак № Д 17 от ЗДвП удря пресичащото от ляво на дясно дете В.Б.И..
Причина за настъпване на произшествието е противоправното поведение на водача
на товарния автомобил Д.Р.Я., който е нарушил правилото на чл. 119,
ал.1 от ЗДвП. По делото от страна на ответника, чиято е доказателствената
тежест за това обстоятелство, не са ангажирани доказателства за наличие на
противоправно поведение у ищеца, което да е в причинна връзка с настъпване на
произшествието или вредните последици.
Не е спорно между страните, че
към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът
намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.
Относно претърпените от ищеца увреждания
и свързаните с тях неимуществени вреди по делото е приета съдебномедицИ.ка експертиза и са
събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелката Л.М..
Според показанията на
свидетелката М.тя е майка на ищцата. Свидетелката сочи, че към 11ч. в
деня на произшествието й се обадили от болницата и тя отишла там и видяла, че
разкарват дъщеря й по кабинетите, куцала, имала оплаквания, че я боли дясната
страна на тялото и главата. Два- три дни останала в болницата, като й
предписали лекарства за главоболието. Десет дни след произшествието тръгнала на
училище. Главоболието продължило и към момента на депозиране на показанията.
Завели В. на лекар и й предписали да не ходи много на слънце. Тъй като имала
оплаквания от главоболие често бягала от час. След катастрофата била много
уплашена.
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза в следствие на произшествието ищцата е получила
лекостепенна черепномозъчна травма и контузия на дясната мишница. Проведено е 3
дневно болнично лечение в МБАЛСМ „Пирогов“ в Клиника по неврохирургия. Вещото
лице сочи, че ищцата е претърпяла умерени болки и страдания за срок от 10-15
дни и леки до 30 дни, както и че описаните на 18.05.2015г. анамнестични сведения
за „постоянно главоболие, замайване, периодично гадене, замъгленост на погледа,
лесна раЗ.разнимост и капризност, емоционална лабилност“ не са потвърдени от
обективни данни и клинични изследвания и не могат да бъдат приети без резерви.
Вещото лице сочи, че при липса на усложнения, каквито не се констатират в
настоящия случа, периодът на възстановяване от мозъчно сътресение е 20-30 дни и
съобщените в последствие оплаквания от главоболие, забравяне, нарушено зрение
не са потвърдени от проведените медицински прегледи и изследвания и не могат да
се приемат за последица от преживяната травма. Предвид заключението на вещото
лице, в това число и отговорите му в о.с.з. съдът намира за пълно доказан
факта, че в следствие процесното произшествие ищцата е получила лекостепенна
черепномозъчна травма и контузия на дясната мишница с период на възстановяване 20-
30 дни. Не се установява в следствие на травмата при ищцата да са настъпили
усложнения или остатъчни болки изразяващи се в описаното в исковата молба
постоянно главоболие.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от В.Б.И. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 7000лева. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че
самата травматична увреда у ищеца е била
лека и оЗ.равителният процес е бил кратък- около 20- 30дни, протекъл е стандартно, като болките никога не са били
с интензивен характер. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и възрастта на ищцата, която към момента на настъпване на произшествието е
била на 11 години, дете, на което психическият шок от произшествието и
последващият болничен престой са се отразили негативно. За период от 10 дни
ищцата е излязла извън нормалния си житейски ритъм, не е ходила на училище, което
е наложило последващо приспособяване с пропуснатото в учебния процес. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа
конюктура в страната към момента на настъпване на произшествието, както и
непрекъснатото осъвременяване в посока на увеличение на нивата на
застрахователно покритие на неимуществените вреди, причинени от застрахования
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на трети лица. В тази връзка като ориентир за определяне
размера на обезщетенията съдът взема предвид и лимита на отговорността на
застрахователя към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Предвид изложеното предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 7000,00лева и отхвърлен
за горницата до пълния предявен размер от 26 000лева.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди,
лихва върху които единствено се претендира до датата на подаване на исковата
молба/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент –
аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят
отговаря само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той
е удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде
присъдена и лихва за забава за периода от датата на деликта- 19.05.2014г. до
окончателното плащане.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски в
производството.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Ц. Славиева В. на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска в размер на 352,69лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 2192,30лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 280,00лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 121,15лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.И.” АД, ЕИК:
*******, да заплати на В.Б.И., ЕГН: **********,
непълнолетна, действащ със съгласието на своя баща и законен представител Б.И.М.,
ЕГН: ********** на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 7 000лв. представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 19.05.2014г. пътно-транспортно
произшествие, в следствие противоправното поведение на Д.Р.Я., като водач на
т.а. „Фолксваген Транзит”, с рег. № *****РС,
неимуществени вреди- болки и страдания
от настъпила лекостепенна черепномозъчна
травма, комоцио церебри и преживян психически стрес, ведно с лихва за забава,
считано от 19.05.2014г. /датата на
деликта/ до плащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 26 000лева.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК:
******* да заплати на адв. Ц. Славиева В. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр.
с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от
иска в размер на 352,69лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК: ******* да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 280,00лева-
държавна такса и разноски за депозити за вещи лица в размер на 121,15лева.
ОСЪЖДА В.Б.И.,
ЕГН: **********, непълнолетна, действащ със съгласието на своя баща и законен
представител Б.И.М., ЕГН: ********** да
заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК: *******, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 2192,30лева- разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: