№ 186
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20215300900641 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, адрес: град Пловдив, ул. Христо Г.
Данов 6, в качеството й на правоприемник на „Сосиете Женерал
Експресбанк" АД, твърди, че на 29.10.2010 г. между „Сосиете Женерал
Експресбанк" АД, от една страна като кредитор, и от друга Д. Н. Г., като
кредитополучател, и А.Г. Г. като съдлъжник, е сключен договор за кредит
„Експресо" № 254355, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя сума в размер на 15 000 евро. Твърди също, че на
03.06.2015 г. е изтекъл крайния срок на договора, като към тази дата
кредитополучателя не е изпълнил задължението си към кредитора да върне
получения кредит, начислената възнаградителна лихва, както и обезщетение
за забава. Ето защо, в полза на банката била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение от 08.11.2018 г. по ч. гр. д. № 17608/2018 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, с която ответниците били осъдени да й заплатят
солидарно сумата от 13 900,55 евро – главница, представляваща неплатен
остатък по отпуснатия кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.11.2018 г. до окончателното й плащане, както и сумите 5 268,77
евро възнаградителна лихва за периода от 05.11.2015 г. до 05.11.2018 г.;
сумата от 7 807,94 евро обезщетение за забава за периода от 05.11.2015 г. до
15.11.2018 г., както и разноските в производството. Предвид постъпило от
длъжниците възражение против издадената заповед, ищецът моли да се
установи спрямо същите, че дължат на Банката посочените суми. Ангажира
писмени и гласни доказателства. Претендира разноски, направени в
заповедното производство, както и в производството пред настоящата
инстанция.
Ответниците Д. Н. Г. и А.Г. Г., двамата със съдбен адрес: **** – адв. Н.,
1
не са подали отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание
оспорват предявените против тях искове. Правят възражение за изтекла
погасителна давност, както и възражение, че въпреки непогасяване на
дължимите вноски, Банката не е упражнила правото си на предсрочно
погасяване на кредита, което е довело да увеличаване размера на
задълженията им.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото е приложено ч. гр. д. № 17608/2018 г. по описа на Районен съд
– Пловдив. От същото се установява, че по подадено на 07.11.2018 г.
заявление от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, в полза на Банката е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
9642/08.11.2018 г. против двамата ответници Д. Н. Г., като кредитополучател,
и А.Г. Г. като солидарен длъжник, както и изпълнителен лист №
10128/09.11.2018 г., с който същите са осъдени да заплатят солидарно на
банката сумата 13 900,55 евро – главница, представляваща неплатен остатък
по отпуснат кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.11.2018 г. до окончателното й плащане, както и сумите 5 268,77 евро
възнаградителна лихва за периода от 05.11.2015 г. до 05.11.2018 г.; сумата от
7 807,94 евро обезщетение за забава за периода от 05.11.2015 г. до
15.11.2018 г., както и разноски в производството в размер на 1055.26 лв.
заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен титул е било образувано
изпълнително дело № 20189080400940 при ЧСИ Б. Андреева, рег. № 908 на
КЧСИ с район на действие ОС – Пловдив.
От двамата длъжници са подадени възражения против издадената
заповед за изпълнение като в указания на кредитора месечен срок, същият е
предявил настоящия установителен иск, който съдът намира за допустим.
Не се спори между страните, че ищецът е правоприемник на „Сосиете
Женерал Експресбанк" АД. Не се спори и относно факта, че на 29.10.2010 г.
между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, от една страна като кредитор, и
от друга Д. Н. Г., като кредитополучател, и А.Г. Г. като съдлъжник, е сключен
договор за кредит „Експресо" № 254355, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя сума в размер на 15 000 евро.
Съгласно приетия като доказателство договор, неоспорен от
ответниците, банката е предоставила на кредитополучателя Д. Г.
потребителски кредит в размер на 15 000 евро за срок до 05.11.2017 г., като
кредитополучателят се е задължил да погаси същия на месечни вноски в
размер на 290.04 лв. за период от 84 месеца, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора, при падеж на всяка вноска на 5-то число от
съответния месец. Съгласно чл.8, страните са договорили лихвен процент в
размер на 14.45, увеличен с надбавка от 10.35 пункта на година. Съгласно чл.
9.1. от договора, върху просрочени погасителни вноски се начисляват 6
пункта над номиналния лихвен процент, като при сключване на договора,
този процент е 20.45.
2
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. С.К. заключението по която не е оспорено от страните, не
противоречи на събраните по делото доказателства и като компетентно, съдът
го кредитира изцяло. Съгласно същото, кредитополучателят е получил по
банкова сметка договорения кредит в размер на 15 000 евро на 29.10.2010 г.
Кредитополучателят е извършил плащания по договора общо в размер на
3110.85 евро, с които е погасил главница в размер на 1099.55 евро; договорна
лихва в размер на 1865.53 евро, както и застраховка в размер на 145.87 евро.
Така, неплатената главница по договора към датата на изтичане на неговия
краен срок 05.11.2017, както и към датата преди деня на подаване на
заявлението 05.11.2018 г., е в размер на 13900.55 евро. Съгласно посочените
по-горе текстове от договора, е начислена, но кредитополучателят не е
заплатил договорна лихва в размер на 5133.35 евро, както и наказателна лихва
в размер, уговорен в чл.9.1. от договора, или 7269.94 евро.
При указана доказателствена тежест изцяло върху ответниците, същите
не са ангажирали доказателства за плащане на други суми по кредита.
При така установените факти, съдът намира, че се налагат следните
правни изводи:
Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по което е уговорено солидарно задължение на
двамата ответници към ищеца за всички задължения по така сключения
договор.
Ответниците, чрез процесуални си представител са направили две
възражения – че вземанията на банката са погасени по давност, както и че
същата не е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което е довело до увеличаване размера на задълженията им.
Тези две възражения са направени не в отговора на исковата молба, а в
първото по делото заседание. Съгласно чл. 133 от ГПК, когато в установения
месечен срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не
направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не
упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността
да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства. В настоящото производство и двамата
ответници са редовно уведомени за последиците от неподаване на отговор.
Същите не са твърдели и не са установили наличие на особени непредвидени
обстоятелства, поради които не са подали отговор, както и не са направили
възражения. Ето защо, съдът намира, че са загубили възможността да
направят това по-късно.
С решение № 111 от 8.10.2010 г. по т. дело № 1068/2009 г. на ВКС, ТК, I
т.о., както и с решение Решение № 54 от 20.07.2012 г. на ВКС по т. д. №
336/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова, двете
постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че правото на ответника да
направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. В
конкретния случай ответниците не са подали писмен отговор на исковата
3
молба, а възражението за изтекла давност е направено в открито съдебно
заседание. В случай, че съдът се позове на възражение, което е преклудирано,
поради това, че не е направено в срока по чл. 133, ал. 1 ГПК, би допуснал
съществено нарушение на процесуалния и материалния закон - чл. 133, ал. 1
ГПК и чл. 120 ЗЗД, съгласно който давността не се прилага служебно.
За пълнота на изложението, съдът намира, че така направените
възражения са и неоснователни. Крайният срок на договора, както се посочи,
е 05.11.2017 г., а заявлението за издаване заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, е подадено една година по-късно.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че банката не е обявила
договора за предсрочно изискуем. Касае се до право, а не за задължение на
кредитора, упражняването на което, е изцяло в негова преценка.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не се установи
ответниците да са изпълнили задълженията, които са поели солидарно към
кредитора-ищец. Същите дължат връщане на непогасената част от главницата
в размер на 13 900.55 евро, както и начислената договорна лихва в размер на
5133.35 евро за периода 05.11.2015 - 05.11.2018 г. На основание чл.9 от
договора, ответниците дължат и начислената наказателна лихва в размер на
7269.94 евро, като в посочените размери исковете са основателни и доказани
и следва да бъдат уважени, а до пълния претендиран от ищеца размер на
договорна лихва от 5268.77 евро и на наказателна лихва от 7807.94 евро,
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и ТР 4/2014 г. – т.12, на ищеца,
съобразно уважената част на исковете, следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 1516.38 лв., както и разноски в заповедното
производството в размер на 1055.26 лв. заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл. 422 от ГПК във
вр. с чл.415 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Д. Н. Г. ЕГН ********** и
А.Г. Г. ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: **** – адв. Н., че същите
дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, адрес: град Пловдив,
ул. Христо Г. Данов 6, в качеството й на правоприемник на „Сосиете Женерал
Експресбанк" АД, сумата от 13 900,55 евро – главница, представляваща
неплатен остатък по договор за потребителски кредит „Експресо" № 254355/
29.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.11.2018 г. до окончателното й плащане, както и сумите 5133.35 евро
възнаградителна лихва за периода от 05.11.2015 г. до 05.11.2018 г. и сумата от
7269.94 евро обезщетение за забава за периода от 05.11.2015 г. до 15.11.2018
г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените установителни
искове за заплащане на договорна за периода 05.11.2015 - 05.11.2018 г. в
останалата му част до пълния предявен размер от 5268.77 евро, както и за
4
заплащане на обезщетение за забава за периода 05.11.2015 - 05.11.2018 г. в
останалата му част до пълния предявен размер от 7807.94 евро.
ОСЪЖДА Д. Н. Г. ЕГН ********** и А.Г. Г. ЕГН **********, двамата
със съдебен адрес: **** – адв. Н., да заплатят на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, адрес: град Пловдив, ул. Христо Г. Данов 6, направените в
заповедното производството разноски в размер на 1055.26 лв. заплатена
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в
настоящото производство в размер на 1516.38 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5