Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 25.04.2019 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                  

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         мл.с.: АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №8307 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

          С решение №337222 от 13.02.2018г., постановено по гр.дело №71445/2017г. по описа на СРС, Г.О., 128-ми състав, са отхвърлени предявените от Д.Д.С. и Р.Д.Г. срещу „Ч.Е.Б.” АД искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, че всеки от ищците не дължи на ответника 1/2 от сумата от 2150.28 лв., съставляваща начислена служебно по констативен протокол стойност за електроенергия за периода 15.06.2017г. - 12.09.2017г. за имот, находящ се в град София, ул."******, партида с клиентски №300022994736. С решението е осъден всеки от ищците Д.Д.С. и Р.Д.Г. да заплати на „Ч.Е.Б.” АД сумата от по 300.00 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода му.

         Постъпила е въззивна жалба от Д.Д.С. и Р.Д.Г., чрез адв.Кр.Д., с която се обжалва изцяло решение №337222 от 13.02.2018г., постановено по гр.дело №71445/2017г. по описа на СРС, Г.О., 128-ми състав. Инвокирани  са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушения на материалния закон. Навежда се оплакване, че изложените в исковата молба доводи и възражения не са обсъдени от първоинстанционния съд, което води до необоснованост на постановеното решение. Поддържа се, че в случая първоинстанционният съд неправилно приема, че „Ч.Е.Б.” АД има законово основание да извърши едностранна корекция на сметката на ищците за потребена ел.енергия за минал период от време - 15.06.2017г. - 12.09.2017г.. Твърди се, че ответникът няма право да извършва корекции на сметки за електрическа енергия, тъй като такова право не е предвидено в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и в чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и законодателят не е делегирал на КЕВР правомощия да приема правила, по които да бъдат корегирани сметките на потребителите. Поддържа се още, че нормата на чл.48 от приложимите ПИКЕЕ е нищожна като приета при липса на законова делегация. Счита, че неправилно съдът е приел, че е налице фактическият състав за ангажиране на отговорността на потребителя, тъй като по делото не е установен периодът на неточното измерване.  Излага се още, че ответникът не е доказал, че в действащите Общи условия е предвидено право на едностранна корекция, както и че в чл.17, ал.2 от тях се съдържа ред за уведомяване на клиента. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго решение, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - „Ч.Е.Б.” АД, чрез юрисконсулт М., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е доказал, че в действащите Общи условия е предвидено право на едностранна корекция, както и че процедурата по ПИКЕЕ е надлежно проведена, предвид на което са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на потребителя на ел.енергия. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

         Предявени са от Д.Д.С. и Р.Д.Г. срещу „Ч.Е.Б.” АД при условията на обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника 1/2 от сумата от 2150.28 лв., съставляваща начислена служебно по констативен протокол стойност за електроенергия за периода 15.06.2017г. - 12.09.2017г. за имот, находящ се в град София, ул."******, партида с клиентски №300022994736.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

      Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от Д.Д.С. и Р.Д.Г. срещу „Ч.Е.Б.” АД при условията на обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника 1/2 от сумата от 2150.28 лв., съставляваща начислена служебно по констативен протокол стойност за електроенергия за периода 15.06.2017г. - 12.09.2017г. за имот, находящ се в град София, ул."******, партида с клиентски №300022994736. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В случая не се спори между страните и видно от доказателствата по делото оспорената от ищците сума, а именно, че всеки от тях не дължи на ответника 1/2 от сумата от 2150.28 лв., е в резултат на едностранно извършена служебна корекция на сметката на ищците от страна на ответника за консумирана електрическа енергия за минал период от 15.06.2017г. - 12.09.2017г., въз основа на съставен констативен протокол №1018170/12.09.2017г., подписан от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. Въззивният съд приема, че дължимата от всеки от ищците 1/2 от сумата от 2150.28 лв., е начислена от ответника като корекция въз основа на констативен протокол /КП/ №1018170/12.09.2017г., съставен след извършена проверка, при която са установени нарушения, които създават условия и представляват нерегламентиран достъп до СТИ с промяна в схемата на свързване на електромера и съответно водят до частично отчитане на потребената ел.енергия. Видно от съдържанието на протокола, същият е съставен в присъствие на служител на МВР, в съответствие с изискването на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, предвид установената при самата проверка видима промяна на схемата на свързване. Констативният протокол, подписан от служител на МВР е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК за следните удостоверени с него обстоятелства:  присъствието на служителя на МВР при проверката, останалите лица, взели участие в проверката, както и установеното при проверката видимо състояние на проверения електромер. Като официален документ КП се ползва с материална доказателствена сила за посочените удостоверени факти. Същото се потвърждава и от показанията на свидетелите Г.Д., С.П.и присъствалия служител на СДВР. Същевременно от приетото по делото експертно заключение по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, което съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че сумата, начислена с процесната фактура, е определена правилно по реда на чл.48, ал.1, б.„а“ от ПИКЕЕ, въз основа на посоченото в констативния протокол отклонение /грешка/ в измерваната от СТЕ ел. енергия в размер на минус 95,36 %, като изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените цени на електрическа енергия за процесния период от ДКЕВР. Ето защо законосъобразно корекцията е извършена на база само на КП, съгласно нормата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. С оглед правомерно извършената корекционна процедура, съдът приема, че всеки от ищците дължи на ответника начисленните суми и възраженията за липса на правно основание на извършената корекция на сметките се явяват неоснователни. 

На следващо място от представените по делото предложение за корекция на сметка и известие за доставяне на препоръчано писмо, получено на 18.09.2017г. се установява, че предложението за корекция е било надлежно връчено на въззивниците, предвид на което съдът намира, че наведените във въззивната жалба възражения относно неспазване на реда за извършване на корекции по ПИКЕЕ са неоснователни.

На последно място, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ищците за противоречие на нормите на ПИКЕЕ на тези от по-високия по степен нормативен акт - ЗЕ. В рамките на проверката по чл.15, ал.3 от ЗНА, настоящият съдебен състав приема, че ПИКЕЕ са приети в изпълнение и в рамките на законовата делегация по чл.83, ал.1, т.6  от ЗЕ от компетентния държавен орган по чл.83, ал.2 от ЗЕ. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (чл.195, ал.1 АПК ). Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. В случая към периода, когато е бил съставен констативен протокол №1018170/12.09.2017г., на основание на който ответника е извършил процесната корекция в сметката на ищците, е постановено съдебно решение №1500/06.02.2017г. по адм.дело №2385/2016г. на 5-чл. състав на ВАС, с което се отменят ПИКЕЕ, приети по т.3 от протоколно решение №147/14.10.2013г. на ДКЕВР /обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г./ с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от същия акт, които именно разпоредби регламентират реда за корекция на сметки, предвид на което така постановеното решение не би рефлектирало върху приложимите правни норми за конкретния казус. Настоящият състав счита, че уредбата, приложима в конкретния случай и в частност разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ не е постановена при липса на законова делегация. Законът за енергетиката урежда, че ДКЕВР има правото с подзаконов нормативен акт да определи начините за установяване на неправилно измерена енергия. Установяването на неправилно измерената енергия няма друга правна цел освен създаването на задължение или доказването на възникнало задължение, по същия начин, както установителният иск е немислим без правен интерес - никое електроснабдително дружество не се нуждае от специална законова норма, за да подмени средствата си за отчитане при установени грешки. Доколкото от всички предпоставки на фактическия състав, от който възниква вземането на дружеството /наличие на договорно правоотношение, реално потребление на ел.енергия и количество на доставена ел.енергия/, единствената, която няма как да се "установи" за минал период от време е количеството потребена енергия, то следва да се приеме, че именно това законодателят цели да "установи" чрез една уредена в подзаконов акт процедура. Отделно от това формулировката на нормата на чл.48 ПИКЕЕ показва, че установяването на неотчетената електроенергия се извършва чрез използване на наличните данни, които се коригират с установената грешка на измервателното средство, т.е. посочената формула цели наистина да се установи максимално близък до действителността начин потреблението, което няма как да бъде отчетено реално и напълно. Така тя създава баланс между интереса на електроснабдителното предприятие - за пълно заплащане на потребената енергия и потребителя - за възможно най-точно доказване на потреблението му. Този баланс, базиран на принципа за отчитане на обективно наличните факти, ограничаване на възможностите за корекция във времето без цялостното им премахване, и процедурните гаранции означава, че посочената уредба може да се приеме за справедлива и съответстваща на забраната за неоснователно обогатяване и на принципа за установяване на истината по делата.

Въз основа на горното, съдът намира, че правилно в обжалваното решение е прието, че за ответника е възникнало правото по чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ да извърши едностранна корекция на сметката на абоната. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод, на основание на който е приел, че предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК са неоснователни и недоказани, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има ответника – въззиваем в настоящото производство. На основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК (изм. и доп.,бр.8 от 24.01.2017г.) въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за ответника – въззиваем в размер на 100 лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с оглед фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с извършените от процесуалния представител правни действия. Всеки от въззивниците - Д.Д.С. и Р.Д.Г. следва да бъде осъден да плати на „Ч.Е.Б.“ АД разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение от по 50.00 лв..

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №337222 от 13.02.2018г., постановено по гр.дело №71445/2017г. по описа на СРС, Г.О., 128-ми състав.

 ОСЪЖДА Д.Д.С., с ЕГН **********, с адрес: ***; и Р.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***; всеки от тях да заплати на „Ч.Е.Б.” АД,с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център; на правно основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК, сумата от по 50.00 лв., юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

                        

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1./                     2./