МОТИВИ по НОХД № 51/2021 г. на РС-А.
Съдебното производство по НОХД
№ 51/2021 г. на РС-А. е образувано и се води против подсъдимият Г.Д.Г.
– роден на ***
***, българин български
гражданин, постоянен адрес ***, образование – средно специално, безработен,
разведен, осъждан, ЕГН
********** за това, че на 12.03.2018 година, около 22:30 часа по път III-ти клас № 539 град А. – с.К., със същата посока на движение, управлявал
МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***, собственост на Д.Г. ***,
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 /нула цяло и пет/ на хиляда, а
именно – 1,16 /едно цяло и шестнадесет/ на хиляда, установено по надлежния ред
– протокол за химическа експертиза № ОХ 18-86/09.08.2018 година на БНТЛ ОД МВР
– Бургас, след като е осъден с влязла в сила присъда – одобрено Споразумение №
114/31.08.2015 година по НОХД № 446/31.08.2015 година на РС – град Царево в
сила от 31.08.2015 година за извършено деяние по чл.343б, ал.1 от НК– престъпление
по чл. 343б,
ал. 2 от
НК.
Съдебното производство по НОХД № 51/2021 г. на РС-А. е образувано след като първоинстанционната
присъда по НОХД № 257/2019 г. на РС-А. е била отменена по ВНОХД № 1218/2020 г.
на БОС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда. Спазени са
задължителните указания в отменителното решение –
гарантирано и обезпечено е участието на подсъдимия в съдебното производство,
като същият и неговият защитник са взели участие във всички съдебни заседания,
както и му е предоставена възможност да даде обяснения. В първото съдебно
заседание е посочил, че на този етап не желае да дава обяснения, а ще даде
обяснения след събиране на доказателствата. В последното съдебно заседание е
дал частично обяснения по случая, а след събиране на всички доказателствата с
оглед заявеното от него в първото съдебно заседание изрично е бил поканен от
съда да даде такива, но не е пожелал да стори това.
Представителят на РП-А. поддържа обвинението, така както е предявено в
обвинителния акт, считайки го за безспорно и категорично доказано от обективна
и субективна страна, от вменения престъпен състав и при изцяло потвърдена
фактическата обстановка, от събраните непротиворечиви и кореспондиращи си
доказателства. Пледира за признаването
на подс. Г. за виновен, по повдигнатото обвинение като му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно
ефективно, при режим „общ”, както и кумулативно бъде присъединено наказанието
„Лишаване от управление на МПС”, а също така и „Глоба” в размер на 500 лева.
Подсъдимият Г.Д.Г., участва лично в съдебно заседание и с упълномощения си защитник -
адв. Г.. Същият не се признава за виновен в повдигнатото обвинения и моли
да бъде оправдан. Адв.
Г. поддържа тезата, че автомобилът е бил управляван от друго лице по прякор „***”,
което междувременно е починало. Моли за оправдателна присъда.
Съдът, след като внимателно
обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото, съобразно закона и по вътрешно
убеждение, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Г.Г.
е осъждан за извършено деяние по чл.343б, ал.1 от НК по НОХД №
446/31.08.2015 година на РС – град Царево, с одобрено споразумение, влязло в
сила от 31.08.2015 година. Наложеното му наказание „пробация” е билo изтърпяно на 28.07.2016 г. Към момента
на извършване нa деянието, предмет на настоящото производство, подсъдимият Г. не
е реабилитиран, тъй като не е изтекъл изискуемият по закон срок.
Към момента на деянието, предмет на настоящото производство, подсъдимият Г.Г. не притежавал лек автомобил, но синът му Д.Г. му
предоставил за ползване безсрочно и безвъзмездно собствения си лек автомобил марка „***", модел
„***", с per. № ***.
Ha 12.03.2018
г., преди 22.30 часа, подсъдимият Г. като водач на гореописания лек автомобил пo път III — ти клас № 539 се
движел с посока на движение от гр. А. към с. К.. При навлизане в завой, Г. загубил контрал
над МПС-то, и излязъл от плaтнoтo за движение. Управляваният от него автомобил се преобърнал, след което отново паднал
на кoлeлaтa си в крайпътната канавка. В следствие на настъпилото ПТП, подсъдимият получил
наранявания. Той излязъл от автомобила и се опитал да се придвижи в посока към селото,
където да търси помощ, но нараняванията му не позволили да се отдалечи
значително и той успял само да пресече пътното платно и да остане в канавката
от противоположната страна на пътя. За настъпилото ПТП от неустановено лице бил подаден
сигнал на тел.112. На място
пристигнали свид. Ж.Ж. и Н.Ц.
***. Видели катастрофиралия автомобил, който бил празен и тръгнали да
осветяват с фенерчета и да търсят пострадали лица. На отсрещната страна на пътя
намерили подсъдимия, който имал видими наранявания (от главата му течала кръв)
и се наложило да извикат линейка. Пред свид. Ж. и Ц.
подсъдимият първоначално отрекъл да е управлявал лекия автомобил. След проверка
в ОДЧ полицейските служители се свързали със сина на пострадалия – свид. Д.Г., който обяснил, че се намира в С., не е
управлявал лекия автомобил и го е предоставил на баща си за ползване. След
проведения разговор подсъдимият потвърдил пред полицейските служители, че
именно той е управлявал лекия автомобил. При
извършената от полицейските служители проверка за наличие на алкохол в кръвта
на подсъдимия с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510", с № ARBB 0071, уредът отчел концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, a именно
- 1,19 промила.
Свид. Ж. и Ц. направили обход на цялата
местност, като не намерили други лица. Видели, че лекият автомобил е тотално
деформиран. Самият лек автомобил се е преобръщал преди
окончателно си спиране в крайпътната канавка и части от ходовата му част били
разпилени настрани. Лявата врата откъм водача била отворена, предното панорамно
стъкло откъм шофьорското място било напукано и имало следа от удар по него,
като свидетелите не могат да кажат категорично дали е бил от глава или нещо
друго.
След като дошла повиканата линейка свид. Г. Я. Г.-медицински фелдшер
прегледал подсъдимия – от главата му течала кръв, а самият той посочил, че не
може да се движи. Поради това свид. Г. Я. Г. решил да
го откарат в ЦСМП към УМБАЛ –Бургас, а свид. Ж. и Ц.
помогнали подсъдимия да бъде качен в линейката. В ЦСМП на подсъдимия била взета
кръв за изследване, лабораторният анализ на която показал наличие на 1,16
промила алкохол в кръвта.
Горната фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от събраните
гласни и писмени доказателства. Събрани са показанията на свидетелите Д.Р., Ж.Ж., Н.Ц., Д.Р., В.С., Г. Я. Г., Д.Г.. От
показанията на свидетелите се установяват фактите, относими
към предмета на доказване – настъпилото ПТП, за което свидетелства и предявения
на страните диск, ведно с писмо от Дирекция „Национална система 112” – Районен
център 112 Бургас, факта, че единствен участник в ПТП е бил подсъдимия Г.Г., открит от полицейските служители на метри от
катастрофиралия лек автомобил, наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия над
допустимото и нанесените му увреждания в резултат на настъпилото ПТП. Събраните
по делото гласни и писмени доказателства в своята взаимовръзка образуват стройна логична и последователна система, в която хармонизират едни с други и се допълват взаимно,
поради което съдът няма основание
да не ги
кредитира или да постави под
съмнение тяхната достоверност и безпристрастност. Свидетелските показания кореспондират със заключението на ВЛ З. Л. (протокола за химическа
експертиза № ОХ 18-86/09.08.2018 година на БНТЛ ОД МВР – Бургас), с което е потвърдено
наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия – 1.16 промила, което кореспондира
с показанията на свид. Ж. и Ц.,
които са тествали подсъдимия с техническо средство и същото е отчело 1.19
промила. Както става ясно от изслушването на вещото лице в
съдебно заседание, срокът за съхранение на контролните проби от кръвта е 3
месеца, след което се пристъпва към тяхното унищожаване. По делото няма данни и
не се твърди от защитата, че в този срок е направено искане за потвърждаване на
резултата, поради което възражението на защитата в тази посока не се възприема.
Анализът на събраните гласни и писмени доказателства обосновава извод, че на
посочените в обвинителния акт място и дата подсъдимият Г.Г.
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 /нула цяло и пет/
на хиляда, а именно – 1.16 /едно цяло и шестнадесет/ на хиляда, установено по
надлежния ред, след като същият вече е бил осъден за извършено деяние по
чл.343б, ал.1 от НК с влязла в сила присъда по НОХД № 446/31.08.2015 година на
РС-Царево – престъпление по чл. 343б, ал.
2 от НК.
Възражението на защитата относно авторството на деянието, предмет на
настоящото производство, съдът не възприема. Съдът е събрал поисканите от защитата
доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Г., И.К., В.И. и М.И.,
но те не съдържат данни, които да разколебаят направените фактически съждения
от съда. Свид. Д.Г. е син на подсъдимия, той чул от
баща си и приятелите му, че не той е карал лекия автомобил на процесната дата. Съвсем разбираемо от житейска гледна точка
е желанието на свидетеля да повярва в невинността на баща си, но това не са
показания, които да разколебаят показанията на свид. Ж.
и Ц., които имат преки и непосредствени впечатления от местопроизшествието.
Аналогична е ситуацията с показанията на свид. И.К. и
В.И., които разказват как един ден от месец март видели „***” (приятел на подсъдимия) да управлява лекия автомобил,
докато подсъдимият се вози като пътник в лекия автомобил. Като се абстрахира от
приятелските взаимоотношения между подсъдимия и свидетелите, съдът дори може да
приеме, че свидетелите наистина са видели това, което описват, но очевидно
данните по тези показания не могат да се свържат категорично с процесния инцидент, станал повод за образуване на
настоящото производство. Самите показания не са достатъчно конкретизирани
относно време и място, поради което съдът не констатира относимост
към главния предмет на доказване и още по-малко към авторството на деянието по
време на настъпване на пътно транспортното произшествие на 12.03.2018 г. Свид. М.И. е брат на починалия Г.И., познат с прякор „***”.
Твърди, че последният му споделил за инцидента и си признал пред него, че е карал
колата, но не е бил пострадал в резултат на катастрофата. Съдът не кредитира тези
показания, тъй като са в пълво противоречие със
събраните преки гласни и писмени доказателства. От показанията на полицейските
служители Ж.Ж. и Н.Ц. се установява, че на
местопроизшествието освен подсъдимия други лица не са открити въпреки
направения от тях обход на местността и оглед на лекия автомобил. Лекият автомобил е бил тотално
деформиран в резултат на удара, поради което в абсолютен разрез с житейската
логика се явява твърдението за наличие на второ лице, което е било в него по
време на удара, напуснало го е невредимо след ПТП и то по начин, че е останало
незабелязано от полицейските служители. Нещо повече, полицейските служители Ж.
и Ц. са констатирали, че лявата врата откъм шофьорското място е отворена, пак
там - откъм шофьорското място - на предното панорамното стъкло са видели и
следите от удар (вероятно с глава), което кореспондира с обективните данни за
кървяща рана в областта на главата на подсъдимия, наложила и превоза му в ЦСМП
към УМБАЛ –Бургас. Същевременно по този начин се опровергават данните по
показанията на свид. М.И., тъй като очевидно предвид
напуканото предно стъкло от страната на шофьорското място и смачкания лек
автомобил водачът на лекия автомобил не е могъл да остане без увреждания от
инцидента. Не на последно място, следва да се отчете и липсата на
последователност в защитната теза. Лансираната теза, че друго лице е
управлявало лекия автомобил в нощта на инцидента, търпи толкова изменения в
хода на наказателното производство, че прави невъзможно възприемането й от съда
като недостоверна, нелогична и некореспондираща със събрания доказателствен материал. Това е така, тъй като
непосредствено след ПТП пред полицейските служители, посетили ПТП на място,
конкретно лице не е назовано от подсъдимия Г.. Направена е проверка на сина на
подсъдимия – свид. Д.Г., като същият е отказал да
потвърди подобно твърдение, заявявайки местоположението си в гр. С.. Конкретно
лице не е назовано при първото привличане на Г. като обвиняем и разпита,
извършен непосредствено след това – на 16.11.2018 г., като за първи път такова
конкретно лице се появява в протокола за разпит от 28.03.2019 г., като става
ясно от данните по делото, че това конкретно лице към този момент вече е било
починало. Правно неаргументирано и житейски неправдоподобно при това положение
се явява възражението на защитата, че не подсъдимият, а друго лице с прякор „***”
е управлявало лекия автомобил през процесната нощ.
Нещо повече, събраните доказателства сочат, че се касае до тежко болен човек на
хемодиализа, което не кореспондира с данните по
делото относно настъпилото ПТП и обстоятелствата около него. Това е така, тъй
като се касае до тежко ПТП, лекият автомобил е изхвърчал от пътя, преобръщал се
е в крайпътната канавка, части от него са били откъснати, самият подсъдим е
пострадал сериозно. Същевременно в контекста на тези данни защитната теза
изисква от съда да приеме, че вече починалият болен е останал невредим, отишъл
е сам до близкото населено място – с. К., намерил е помощ в него и все пак по
някакъв начин неговото състояние е останало незабелязано за хората там, които
не са сигнализирали нито една от компетентните институции – полицията или бърза
помощ. Очевидно е, че подобна версия не намира опора в доказателствения
материал от една страна и от друга страна категорично не кореспондира с
принципите на здравата житейска логика, която съдът е длъжен да съобразява при
установяване на обективната истина. При това няма основание съдът да не кредитира свидетелските
показания на полицейските служители, посетили ПТП, за сметка на показанията на свидетелите Д.Г., И.К., В.И. и М.И..
Показанията на полицейските служители съдържат пряко и непосредствено възприети
от тях факти и обстоятелства относно инцидента, в логическа връзка и единство
са с останалия доказателствен материал, при това са
безпристрастни и няма никакво съмнения относно тяхната достоверност за разлика
от показанията на свидетелите Д.Г., И.К., В.И. и М.И.,
които са съответно в близки родствени и приятелски отношения с подсъдимия.
Показанията на тези свидетели не са достатъчно конкретни и ясни, за да
разколебаят събраните гласни и писмени доказателства по делото и да поставят
под съмнение установените въз основа на тях факти по делото относно датата,
мястото, механизма на извършване на деянието и неговото авторство.
При така изяснената фактическа обстановка се налага извода,
че от обективна и субективна страна с действията си подсъдимият Г.Г. е осъществил състава на
престъпление по чл.343б, ал.2 НК, а именно: на 12.03.2018 година, около 22:30 часа по път III-ти клас № 539 град А. – с.К., със същата посока на движение, управлявал
МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***, собственост на Д.Г. ***
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 /нула цяло и пет/ на хиляда, а
именно – 1,16 /едно цяло и шестнадесет/ на хиляда, установено по надлежния ред
– протокол за химическа експертиза № ОХ 18-86/09.08.2018 година на БНТЛ ОД МВР
– Бургас, след като е осъден с влязла в сила присъда – одобрено Споразумение №
114/31.08.2015 година по НОХД № 446/31.08.2015 година на РС – град Царево в
сила от 31.08.2015 година за извършено деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
От обективна страна с действията
си към момента на инкриминираното деяние подсъдимият Г.Г.
е реализирал всички признаци на състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК се
осъществява чрез действия - управлението на моторно превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.
Наличието на алкохол в кръвта на обвиняемия е установено по надлежния
ред, регламентиран в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена
от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.
Правилна е правната квалификация на деянието в обвинителния акт като престъплението по чл.343б
ал.2 от НК - подсъдимият
е осъждан за извършено деяние по чл.343б, ал.1 от НК по НОХД №
446/31.08.2015 година на РС – град Царево, с одобрено споразумение, влязло в
сила от 31.08.2015 година. Наложеното му наказание „пробация” е билo изтърпяно на 28.07.2016 г. Към момента
на извършване нa деянието, предмет на настоящото производство, подсъдимият Г. не
е реабилитиран, тъй като не е изтекъл изискуемият по закон срок.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването на тези последици. Подсъдимият Г. е знаел, че има предходно
осъждане за управление на МПС с наличие на алкохол в кръвта и въпреки това е
предприел управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол
в кръвта 1.16 на хиляда.
Налице е съставомерно деяние по чл.343б, ал.2, от НК, поради което съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
Относно вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени, че за престъплението
по чл.343б, ал.2 от НК са предвидени размери на наказанието от една до пет
години лишаване от свобода и кумулативно глоба от 500 лева до 1500 лева. Като
отегчаващо вината обстоятелство се отчете, че между изтърпяване на наказанието
по предходното осъждане също за шофиране след употреба на алкохол и настоящата
престъпна деятелност е изминала едва година и половина. Освен това, от
справката за нарушител е видно, че подсъдимият има множество нарушения по ЗДвП
и в този смисъл системно нарушава ЗДвП. На следващо място следва да се отчете и
факта, че установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е висока
и е довела до ПТП, което обосновава извод, че степента на обществена опасност
на деянието е по-висока от обичайната за този вид престъпление. Поради това не
са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказание
под минимума при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при
които и най-лекото предвидено наказание се окаже несъразмерно тежко, като съдът
прецени, че целите на наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат,
ако на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при режим „общ“ , както и наказание „глоба” в размер на 500 лева.
Съобразявайки
императивната разпоредба на чл.343г от НК съдът наложи на подсъдимия и
допълнително наказание по чл.37 ал.1 т.7 от НК – „лишаване
от право да управлява МПС”, като прецени, че справедливо, съответно на извършеното
деяние и достатъчно възпиращо наказание би било такова за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
На основание чл.59, ал.4 от НК времето, през което подсъдимият е бил лишен от
права по административен ред - считано от 13.03.2018 година, следва да бъде
приспаднато от срока на наказанието.
Мотивиран от гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: