№ 46
гр. Пазарджик, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220201797 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Б. Г., ЕГН ********** против: Наказателно
постановление № 22-5313-000024/24.03.22г. на началник група КПДГПА в
ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева и лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца
С жалбата се заявява незаконосъобразност, претендирана за НП с
доводите за материално-правна неизправност на двата административни акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, настоява
да се отмени НП по изложените в жалбата съображения, вкл. и по ангажирани
гласни доказателствени средства.
Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител.
депозира писмено становище по хода, по същество и с претенции за разноски.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 04.08.2020г. жалбоподателят закупил л.а. рег. № *****.Сделката била
изповядана по надлежен ред, пред нотариус, който заверил подписите на
страните по нея и транслативният ефект настъпил на посочената дата.
Купувачът не спазил двумесечния срок за регистрация на автомобила на
свое име като нов собственик ( чл. 3, ал.4 от Наредба І-45/2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
1
данни за регистрираните пътни превозни средства). Поради това и на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на автомобила била
служебно прекратена - на 05.10.2020г.- л.18 За това прекратяване не бил
уведомен собственика.
Уведомление било изпратено до собственика, но за предходно ( м.
август 2020г.- л.18) служебно прекратяване, което е било на друго основание
чл. 143, ал.10 ЗДвП . това уведомление за предходното прекратяване било
получено от счетоводител на 20.10.23г. , както става ясно от писмо от ОД
МВР Кюстендил вх. 1575/19.01.24
Без да знае за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила ,
жалбоподателят предприел управлението му на 07.01.22г. по АМ Тракия в
посока Пловдив и бил спрян на км. 83 от св. полицай Г. В.. Последвала
проверка на водача и автомобила, при която било установено, че
регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 05.10.22г. на осн.
чл. 143, ал.15 от ЗДвП .
Съставен на място бил АУАН по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, предявен
надлежно срещу подпис и с връчен препис.
По случая била образувана пр.пр.№260/22. по описа РП-Пазарджик с
данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от
21.01.22г. прокурор от РП-Пазарджик отказвал образуване на досъдебно
производство срещу лицето, поради липса на престъпен състав и изпратил
преписката в ОД МВР Пазарджик – СПП , за преценка за реализиране на
административно-наказателна отговорност. Резултатът е издаване на
настоящото НП на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и за нарушението по чл.
140, ал.1 от ЗДвП.
Не се претендира конкретна процесуална неизправност на последното и
констативния акт въз основа на който е издадено, а и в хода на служебната
проверка такава не се установи. Спазени са изискванията за пълно, ясно и
точно отразяване на обстоятелствата по извършване на нарушението е
изпълнено, и е гарантирано правото на защита по изложените релевантни за
възприетото нарушение факти.
При служебната проверка досежно редовността в процедурите, касаещи
акта и НП и тяхното съдържание не се откриха нарушения на
съдопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за
отмяна на тези актове, издадени от компетентни, предвид представената
заповед, лица.
Липсва мотивираната резолюция , с която административно-
наказващият орган да е прекратил образуваното по процесния АУАН поради
наличие на данни за извършено престъпление. Така това административно-
наказателно производство , водено по същото обвинение, с оглед
идентичността на фактите ТР 3/2015 е останало висящо .
Независимо от това преписката била изпратена на прокурора, който
постановил отказ да се образува наказателно производство, отчитайки липса
на съставомерност на разследваното престъпление и връщайки материалите
на наказващия орган в РУ Септември за преценка относно извършено
административно нарушение по процесния текст. Издадено било НП, в което
2
се сочи основанието за това решение на автора му – чл. 36, ал.2 от ЗАНН, с
оглед постановения отказ на прокурора да образува наказателно
производство за престъпление по чл.345, ал.1 от НК.
До акта на прокурора не се е стигнало след постановена резолюция за
прекратяване на административно-наказателното производство, с оглед
предписанието по чл.54, ал.1 т.9 вр. чл.33, ал.2 от ЗАНН. Това не е дублирало
( виж подробните мотиви в ТР 3/2015г. с докл. Галина Захарова ) двете
наказателни по своя характер производства, тъй като не е образувано ДСП , а
само прокурорска преписка за преценка относно наличие на основание за
образуване на такова. Решението на прокурора е обективирано в постановени
отказ да се образува ДСП за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. .
Така е издаденото след него НП в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН( а
не по акта , което е процесуално нарушение, но не от категорията на
съществените).
В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип
на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне
повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в
сила акт- ne bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015
г. на ОС НК, ВКС. Дублирането на наказателни процедури (bis) е
недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след
като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7
поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни
процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от
тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от
момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото
преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на
властите , възниква състояние на нарушение на правилото. Принципът nе bis
in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с
окончателно решение.“ ( ТР, б.“Г“, Общи положения)
При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и
отговорът е също в ТР. Изясняването му е от същество значение в настоящия
случай, тъй като формално дори да бе постановена резолюцията – тя
прекратява административно-наказателното производство, но !- не и
окончателно; прекратяването слага формален край на производството пред
администрацията, който не е окончателен, тъй като въпросът в каква степен
деянието защитава обществения интерес ( дали е нарушение или
престъпление) се отнася да решаване от компетентния според националното
законодателство орган – прокурора ( чл. 211ал.1 и чл. 212, ал.1 НПК) . Тоест
производството продължава своето развитие, тъй като тази преценка е
суверенно право само на прокурора, а за нея е необходимо процесуалното
разрешение на чл. 33, ал.2 от ЗАНН, каквото правилно е взето от
постановилия резолюцията наказващ орган.
Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно
производство,образувано със съставяне на акта, изпратено на прокурора,
постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление
по чл. 345, ал.1 от НК, послужил в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за
издаване на обжалваното НП , е законосъобразно. Този извод следва
3
директно от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК ВКС : „Принципът nе
bis in idem препятства повторението на наказателно производство,
приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване
постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В
противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право
на обжалване в наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7.
Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт –
когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани,
или са пропуснати възможностите за редовен контрол“. Дори да бе
постановена резолюция за прекратяване - тя формално не подлежи на
обжалване ( както и актовете,с които се прекратява съдебното производство
поради друга подсъдност) и е така, тъй като не се слага окончателен край на
производството, а то продължава развитието си пред друг орган, чиято
преценка продължава да решава процесуалната съдба на обвинението.
Влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е този, с
който е окончателно разрешен правен спор относно конкретно деяние
(административно нарушение или престъпление) – ТР 3/15 : само при един
такъв акт са недопустими всички последващи действия по обвинението за
същото деяние.
Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП и
предпоставя обсъждане на нарушението по същество.
За разлика от доводите против процесуалната законосъобразност,
възраженията за материално-правната неизправност на НП са основателни.
Установено е безспорно, че преди датата на процесното управление на
два пъти е имало прекратяване на регистрацията на процесното МПС.
Първият път е било през август 2020г. и на посоченото в справката на л. 18
основание, а второто – което е относимо към процесното управление, т.к.
непосредствено го предхожда, е на 05.10.2020г. За това служебно
прекратяване на регистрацията на 05.10.2020г- не е уведомяван нито
собственика ( той е уведомен само за предходното прекратяване) . Не е знаел
и водачът, въпреки че неговото бездействие досежно задължението му
в двумесечен срок от придобиването на автомобила ( 04.08.2022) ( чл. 3,
ал.4 от Наредба І-45/2000) да подаде информация за промяна на
собствеността и пререгистрира автомобила на свое име, е послужило като
основание по чл. 143, ал.15 ЗДвП ( и чл. 18б, ал.1,т.10 от Наредба І-45 / 2000)
и автомобилът бил служебно дерегистриран на 05.10.2020г., за което нито
той, нито предходния собственик е уведомен.
Действията по служебно прекратяване са резултат от ползван софтуерен
продукт, който отчита само изтичането на срока и автоматично отразява
действието по служебно прекратяване на регистрацията като последица от
неизпълнение на изискването за въвеждане на новите данни за собственик.
Действията се изпълняват автоматично от съответното програмно
осигуряване и в случая прекратяването на регистрацията е активирано от
05.10.2020г.
Вмененото с акта и НП нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, който състав
наистина е осъществен, е при управление на нерегистрирано МПС. Няма
4
спор по делото, че управляваното в процесния случай МПС е било
регистрирано, но поради неспазване на срока за продаване на данни за
промяна на собствеността, е постановена ЗПАМ за служебно прекратяване на
регистрацията, като прекратяване е преди нарушението. Не се изготвя акт
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, а фактът за това
прекратяване не бил съобщен на собственика.
Няма доказателства, че служебното прекратяване на регистрацията е
било известно на жалбоподателя към момента на проверката в процесната
дата. Наистина, служебното прекратяване е законова последица от друго
нарушение ( неуведомяване за промяна в собствеността) и като такава тя
следва да е известна като принудителна мярка във връзка с определено
бездействие. Това, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация не
влече след себе си като последица знанието на собственика досежно този
факт, доколкото той категорично не знае точно към момент/ коя дата
автомобилът вече е дерегистриран, защото това е резултат от процедура въз
основа на конкретен компетентен орган. Без значение за верността на този
извод е, че този орган ползва за улеснение в работата си ( константна
практика от няколко години) програмни продукти за въвеждане на факта на
прекратяване.
Вярно е, че водачът , който поема управлението на несобствено МПС
следва да се осведоми предварително за изпълнение на определени
задължения на собственика ( ГТП, договор за ЗЗГО, регистрация и т.н.) и
неуведомяването не може да е основание по чл. 14 НК. В случая обаче фактът
на прекратяване на регистрацията въобще не е довеждан до знанието дори на
собственика, а е настъпил като резултат от техническа дейност на програмен
продукт .
Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл. 11
ЗАНН), тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на
жалбоподателя не е бил известен ( липсва изцяло обективна възможност да му
стане известен) факт, който принадлежи към състава на нарушението (
дерегистрацията).
Неправилното решение на наказващия орган в обратния смисъл е
погрешно и следва да се коригира с отмяна на издадения незаконосъобразно
санкционен акт .
Това влече и основателност на претенцията на жалбоподателя за
сторените от него разноски за адвокат ( 500 лева) , против размера на които
обосновано се прави възражение за прекомерност. Така е, тъй като, предвид
проведените заседания за събиране на доказателства, респ. предвид
последните и фактическата и правна сложност на делото, следва да се уважи
претенцията до минималния размер на предвиденото в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7,
ал.2, т.1 НМАВ размер за процесното представителство – 400 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5313-000024/24.03.22г. на
началник група КПДГПА в ОДМВР Пазарджик, с което на Т. Б. Г., ЕГН
********** са наложени на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в
размер на 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на Т. Б. Г., ЕГН **********
сума в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6