Н
Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.С., 14.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 09 октомври, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 523/2019 г. по описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.В.Г.,***, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника М.В.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, за сумата 100,66 лв. представляваща потребени за периода от 18.08.2016г. до 24.12.2016г. далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 18.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 17.01.2019г., до окончателното изплащане на сумата, както и да се осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски по заповедното производство, включително и адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото производство.
С исковата молба е поискано да се осъди
ответницата М.В.Д. да заплати на
ищцовото дружество и сумата от 111,80 лв.
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 05.04.2016г.
за периода след м.12/2016г. до м.07/2018г. с абонатен № *********.
И.м. е била оставена без движение от 15.04.2019г. и в изпълнение указанията на съда, ищцовото дружество с писмена молба вх.№ 3370/09.05.2019г. е посочило, че мораторната лихва за забава в размер на 42,96 лв. за периода от 10.01.2017г. до 07.01.2019г не представлява интерес за дружеството и не претендира тази сума.
Представило е вносна бележка за сумата от 75.00 лв.-внесена държавна такса за иска за главницата и за иска за лизинговите вноски.
С определение постановено в з.з. на 14.08.2019г. по реда на чл.140 от ГПК съдът е прекратил производството по гр. д. № 523/2019 г. по описа на Районен съд – Б.С., образувано по искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.В.Г.,***, с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.205 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника М.В.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, за сумата от 42,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.01.2017г. до 07.01.2019г– поради ненадлежно предявен иск.
Обезсили заповед № 34/22.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 63/2019г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за сумата 42,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.01.2017г. до 07.01.2019г.
Определението за прекратяване на делото в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Ищцовото дружество е поискало при възможност и наличие на предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК и чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника М.В.Д. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 63/2019г. по описа на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 63/2019г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника М.В.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 34/22.01.2019г. за общата сума от 212.46 лв., от която: 100,66 лв. представляваща потребени за периода от 18.08.2016г. до 24.12.2016г. далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 18.08.2016г. и 111,80 лв. представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 05.04.2016г. за периода след м.12/2016г. до м.07/2018г. с абонатен № *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 17.01.2019г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
Заповедта е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Т.Б.“ ЕАД, ***, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.
В срока по чл.131 от ГПК съобщението е получено от племенница на ответницата Адриана В.. Ответницата М.В.Д. е редовно призована за с.з. насрочено за 09.10.2019г. и е получила лично призовката на 26.08.2019г., видно от върнатата разписка.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 63/ 2019 год. по описа на Районен съд-Б.С..
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
1/въпреки, че на ответницата М.В.Д. са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явила в проведеното публично съдебно заседание насрочено за 09.10.2019г., за което лично е уведомена, видно от върнатата разписка на призовката.
2/искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираните суми.
Ответницата
М.В.Д. следва да заплати на
ищеца „Т.Б.” ЕАД, общата сума от 212.46 лв., от която: 100,66 лв.
представляваща потребени за периода от 18.08.2016г. до 24.12.2016г.
далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга
от 18.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 17.01.2019г., до
окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 111,80 лв. представляваща
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 05.04.2016г. за периода след
м.12/2016г. до м.07/2018г. с абонатен № *********, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК № 34/22.01.2019г. по ч.гр.д.№ 63/2019г. по описа
на РС-Б.С..
По разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника М.В.Д. следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 63/2019г. по описа на РС-Б.С. в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника Д. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 75,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар, съгласно списък обективиран в молба-становище вх.№ 6874/08.10.2019г.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответницата М.В.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ НА „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***,
Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.В.Г.,***,
общата сума от 212.46 лв., от
която: 100,66 лв. представляваща потребени за периода от 18.08.2016г. до
24.12.2016г. далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга от 18.08.2016г., както и сумата от 111,80
лв. представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
05.04.2016г. за периода след м.12/2016г. до м.07/2018г. с абонатен № *********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 17.01.2019г., до
окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
34/22.01.2019г. по ч.гр.д.№ 63/2019г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН **********,*** и
настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.В.Г.,***, направените деловодни разноски по исковото
производство по гр.д.№ 523/2019г. по
описа на БСлРС, в размер на 75.00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар, както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 63/2019г. по описа на РС-Б.С.
разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се
връчи на всяка от страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 63/2019г. по
описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: