РЕШЕНИЕ
Номер 1401 Година
2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІ
граждански състав
На 14.04 Година
2020
В публично
заседание на 19.02.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
номер 17442 по описа за
2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Л.Й.К. *** моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 30 000
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 23.04.2018
г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на настъпване на трудовата злополука до датата на подаване на
исковата молба в размер на 1 641, 67; сумата 105, 64 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука,
изразяващи се в разходите за лечение на последиците от трудовата злополука –
заплатени разходи за 10-дневен престой в болнично заведение, за закупуване на
медикаменти и за такси за преглед; сумата 1 122, 37 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука,
изразяващи се в разликата между полагащото се на ищеца брутно трудово
възнаграждение и получените обезщетения за временна неработоспособност за
периода месец май – месец септември 2018 г., заедно с мораторна
лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане –
последно число на съответния месец до датата на подаване на исковата молба в
размер общо на 31, 80 лева, заедно със законната лихва върху трите главници, по
изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски
и присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. за пълномощника му.
Ответникът “Бибъл Комерс” ООД (в ликвидация) – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове
по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани, а ако бъдат приети исковете за основателни – да уважи претенцията
за неимуществени вреди до размера от 4 000 лева, а останалите обективно
съединени искове – до половината от претендираните им
размери, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави
възражение за съпричиняване на трудовата злополука от
ищеца. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и
от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът работи по трудово правоотношение при ответника
като “**************” от ************** г.
Както се установява от представените от страните писмени
доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели М.Н. и Н. С., действително на 23.04.2018 г. около 7.30
часа, ищецът се е явил на работното
си място и след като е натоварил стоката в поверения му за управление лекотоварен автомобил, е потеглил по маршрута за доставки към
клиенти на ответното
дружество, като около 8.30 часа е пристигнал пред офиса
на «ЛЪКИТРАНС - 70» ЕООД на бул. «В.А. № **** в гр. П., за да достави два бидона с питейна вода
– което е било първата му доставка за работния ден, и е пренесъл на ръка двата бидона по външното стълбище до откритата площадка на
тази фирма, но при проведен разговор със служителка в офиса на фирмата се е оказало, че заявката е изпълнена няколко дни преди това и К. е взел бидоните и е тръгнал с тях обратно към автомобила, но в този момент е
ударил главата си в стърчащ
елемент от покрива на сградата, спускащ се над откритата площадка до входната
врата на офиса, при което е загубил равновесие и е паднал върху площадката – като в този момент Л.К. е усетл силна болка
в десния си крак, не е могъл да стане и е започнал да
вика за помощ, като на виковете му се е отзовала служителката на
«ЛЪКИТРАНС - 70» ЕООД Д. Х., която веднага се е обадила в намиращия се наблизо офис на ответното дружество и след няколко
минути на мястото на инцидента са пристигнали
служителите на работодателя на ищеца
Н. С. и А. С. (който е пренесъл
ищеца надолу по стълбището до автомобила на Н. С.,
а той от своя страна е транспортирал ищеца до спешния кабинет на УМБАЛ
«Пловдив» АД), като на 23.04.2018 г. след инцидента ищецът е постъпил в Отделението по ортопедия и травматология при УМБАЛ
«Пловдив» АД с болки в ***************************************,
и на пострадалия е била поставена
окончателна диагноза «******************************»
и той е бил опериран на 26.04.2018 г., като при операцията е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация – тибия и фибула, и от Специализираната
ЛКК – Ортопедия, отделение по ортопедия и травматология при УМБАЛ «Пловдив» АД
на 09.05.2018 г. на Л.К. е бил издаден болничен лист за 46 дни отпуск за
временна неработоспособност - като злополуката
е била приета за трудова по
чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 5104-15-257/28.08.2018 г. на Длъжностно лице от НОИ – РУСО гр. Пловдив.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията
на разпитаните свидетели и преди всичко – от заключенията на вещите лица по СМЕ
М.Б. от 12.02.2019 г., Е.А. от 14.05.2019 г. и К.Ш. от 20.01.2020 се установя,
че следствие трудовата злополука ищецът е претърпял редица травматични
увреждания – ****************** (довело до трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник), причинено по директен механизъм от удар с или върху твърд тъп предмет, ***************** и
ограничени и болезнени движения в нея, ************************, тежка и
практически необратима увреда на **********************,
водеща до трайни и необратими функционални рестрикции на за движенията в
дясната глезенна става (макар и прогнозите за в
бъдеще да са благоприятни,ако ищецът следва дадените му препоръки и насоки от
невролог и ортопед-травматолог), като непосредствено след инцидента
пострадалият е изпитвал от умерени до значителни по сила и интензитет болки и
страдания, които постепенно са затихвали (през което време се е придвижвал с инвалидна
количка – и то с чужда помощ), поставена му е и диагноза „*****************“
след консултация с психиатър на 01.11.2018 г. и е приемал и медикаменти за
лечението на депресията, като и до момента оздравителният процес не е приключил
и поради настъпили усложнения в неговия ход не могат да се дадат прогнози за
приключването му а освен това и към момента ищецът, макар и да се придвижва без
помощни средства, продължава да накуцва, да приема успокоителни лекарства и да посещава
лекари за преглед, а освен това се нуждае и от физиотерапия). От събраните по
делото писмени доказателства (и особено Разпореждането на НОИ за приемане на
злополуката за трудова) не се установява да е налице съпричиняване
на злополуката от страна на ищеца (като – както се установява и от показанията
на свидетеля С.- фирмата, пред чийто офис е настъпила трудовата злополука, е
била в търговски отношения с ответното дружество към момента на злополуката и
ответникът е зареждал нейни обекти, с оглед на което съдът намира за
неоснователни наведените от ответника доводи за съпричиняване
на злополуката от ищеца поради отклоняване на управлявания от него автомобил
със стоката в автомобила и присвояване на тази стока).
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че е налице пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и трудовата
злополука, претърпяна от ищеца на 23.04.2018 г., а оттук - че са налице
условията на чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на
ответника за причинените на ищеца от претърпяната трудова злополука
неимуществени вреди. Що се отнася до размера, в който следва да се уважи този
иск, съдът – изхождайки от степента и характера на телесните и здравословните
увреждания, претърпени от ищеца поради злополуката, сегашното състояние на ищеца,
възрастта му (почти 67 години), прогнозите за развитието на уврежданията,
необратимия характер на част от тях и необходимостта от продължаване на
лечението и възстановяването им, и преди всичко - от общественото разбиране за
справедливост, намира, че справедливият размер на обезщетението е 30 000 лева – поради което, доколкото този размер съвпада с претендирания от ищеца, съдът намира, че този иск се явява
доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло. Както се установява от служебно
извършеното от съда с компютърна програма изчисление, размерът на мораторната лихва върху тази главница за посоченият в исковата молба период е в размер на 1 641, 67 лева – поради което, доколкото
претендираният от ищеца
размер на мораторната лихва върху
тази главница съвпада с действително дължимия, съдът намира, че този иск също се явява доказан по
основание и по размер и следва да се уважи изцяло.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение на вещото
лице по СМЕ М.Б., действително след злополуката ищецът е заплатил за лечението на уврежданията от злополуката
общо 105, 64 лева - разходи за 10-дневен престой в болнично заведение, за закупуване на
медикаменти и за такси за преглед – поради което, доколкото претендираният
размер на обезщетението за тези, причинени от злополуката на ищеца, имуществени вреди, съвпада с
установения от доказателствата по делото действително дължим размер, съдът
намира, че този иск също се явява доказан по основание и по размер и следва да
се уважи изцяло.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от заключението от 20.01.2020 г. на вещото лице по СМЕ М.М., разликата между брутното трудово възнаграждение, което
ищецът би получил, ако не беше претърпял трудовата злополука и работеше, и
получените от него обезщетения за временна неработоспособност през процесния период е в размер общо на 1 122, 37 лева
(поради което и доколкото претендираният от ищеца
размер на това обезщетение съвпада с установения от ССЕ действително дължим
размер, съдът намира, че и този иск се явява доказан по основание и по размер и
следва да се уважи изцяло), а мораторната лихва върху
тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 21, 69 лева –
поради което съдът намира, че този иск се явява доказан по основание и до
установения от ССЕ размер, до който размер следва да се уважи, като за
разликата над него до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
И трите главници следва да се присъдят заедно със
законната лихва върху тях от 05.11.2018 г. – датата на подаване на исковата
молба.
С оглед на изхода от спора и на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на съда 1 415, 67 лева ДТ за петте уважени иска и 900 лева
депозит за трите СМЕ и за ССЕ, а на пълномощника на ищеца - адв.
Р.П., на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв.
– 1 000 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Бибъл Комерс” ООД (в ликвидация), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Стамат Икономов“ № 5, ет.3,
ап.6, с ********* И. М. М., ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ Ликвидатора В. М. Ш., със съдебен адрес:*** – ************, адв. К.А. - В., ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.К., ЕГН **********,***, *************, със съдебен адрес:***, **********, адв. Р.П., СУМАТА 30 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 23.04.2018 г., ЗАЕДНО С
МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от 23.04.2018 г. до 05.11.2018 г. В
РАЗМЕР НА 1 641, 67; СУМАТА 105, 64 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в
разходите за лечение на последиците от трудовата злополука – заплатени разходи
за 10-дневен престой в болнично заведение, за закупуване на медикаменти и за
такси за преглед; СУМАТА 1 122, 37 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в
разликата между полагащото се на ищеца брутно трудово възнаграждение и
получените обезщетения за временна неработоспособност за периода месец май –
месец септември 2018 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от
датата на падежа на всяко едно вземане – последно число на съответния месец до 05.11.2018
г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 21, 69 лева, КАТО този иск за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 31, 80 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ЗАЕДНО
СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху двете главници, начиная от 05.11.2018
г., до окончателното им изплащане, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО
СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 1 415, 67 лева ДТ И 900 лева депозит за
трите СМЕ и за ССЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2
във връзка с ал.2 от ЗАдв. “Бибъл Комерс” ООД (в ликвидация), с посочените ЕИК, седалище
и адрес на управление, Управител, Ликвидатор и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Р.Р.П.,***, *******,
адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 1 000 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала!
КГ