№ 189
гр. Шумен, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630200278 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0869-000001 от 11.01.2022г. на
Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Т. СЛ. З., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Дибич, обл. Шумен, ул. Васил Левски № 8 са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като в жалбата са
изложени съображения за това. В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован се
явява лично и с упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата и
излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и за присъждане на направените
разноски.
Въззиваемата страна редовно призована изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло и
съдът присъди юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 07.11.2021г. около 00,25 часа, лек автомобил марка „Субару Легаци“, с рег. №
Н10 71ВН се движел по ул. Генерал Гурко в гр. Шумен. В близост до площад Гривица, в
посока ул. Ген. Скобелев автомобилът бил спрян за рутинна проверка от служители на
сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен – свидетелите М. С. Х. и СВ. Б. СТ.. При извършената
проверка на документите на водача и на автомобила, свидетелите Х. и С. констатирали, че
водач на автомобила бил собственика му – жалбоподателя Т. СЛ. З.. Свидетелите
констатирали, че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил
„Субару Легаци“. След справка установили, че автомобила е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДв.П от 27.07.2021г. В тази връзка свид. М.Х. съставила
срещу жалбоподателя Т.З., Акт за установяване на административно нарушение серия АА,
бл. Номер 765461, като посочила, че с описаното деяние е нарушил разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДв.П. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя и подписан от него без
възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. След съставяне на акта
административно-наказателното производство е било прекратено на основание
разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била изпратена на Районна прокуратура
– Шумен с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление
за отказ да се образува наказателно производство от 06.01.2022г. било отказано
образуването на наказателно производство. Въз основа на постановлението за отказ да бъде
образувано наказателно производство и съобразявайки материалите в преписка с вх.№
18//2022г. по описа на ШРП на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено наказателно
постановление № 22-0869-000001 от 11.01.2022г. на Началник сектор Пътна полиция към
ОД МВР – гр. Шумен, с което на Т. СЛ. З., с ЕГН **********, с адрес: с. Дибич, обл.
Шумен, ул. Васил Левски № 8 са наложени административни наказания “глоба” в размер на
200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на
основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетеля М. С.
Х. - актосъставител, свиидетеля СВ. Б. СТ. – свидетел при установяване на нарушението и
при съставяне на АУАН, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени
доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М.Х. и
С.С.. Същите са непротиворечиви, последователни и кореспондират и се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изречение първо от ЗДв.П по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
2
това места.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11
от Кодекса за застраховането. Цитираната норма от КЗ сочи, че компетентните органи по
чл.547, ал.1 от КЗ предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни
средства и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била
сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10 от кодекса не са били
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност» на автомобилистите", Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 да
прекрати регистрацията на моторното превозно средство, което е било направено в
настоящия казус.
Не се спори между страните по делото, че към момента на констатиране на
нарушението автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя Т. СЛ. З., поради
което се налага извода, че управлявайки автомобил със служебно прекратена регистрация
/т.е. без регистрация/ същият е осъществил от обективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми– умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми– небрежност и самонадеяност,
като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на
противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1
от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДв.П, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние–
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П, водачът следва да носи административно наказателната
отговорност по чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДв.П.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДв.П служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Служебно прекратената регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния
фонд по реда на чл.574, ал.6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл,
узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство от
собственика му не представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на
регистрацията на същото. Собственикът на МПС е носител на задължението за сключване
на договор за гражданска застраховка, поради което е длъжен да познава законовите
последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение. Обстоятелството
дали е изпълнено задължението за уведомяване на собственика на автомобила за служебно
прекратената регистрация се явява ирелевантно, още повече, че се касае за период от близо
3
пет месеца – към 12.06.2021г. няма данни за сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и въпреки това е управлявал процесното МПС, което
е негова собственост.
В тази връзка съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата и
в съдебно заседание, че не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на
автомобила и не е знаел за нея. Собственикът на процесното МПС е бил напълно наясно, че
не е сключвал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила си към
месец ноември 2021г.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е
ясно, обосновано и доказано, като не са налице сочените от страна на жалбоподателя
пороци. Не е налице нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като видно от приложените
писмени доказателства, НП е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, след влизане в
сила на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.01.2022г.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението, като такова по чл.140, ал.1 от ЗДв.П, като правилно е издирил и
приложил и съответната за това нарушение санкционна норма, предвиждаща наказание за
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Съдът намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал и наказанията, като
е наложил на жалбоподателя предвидените в разпоредбата на чл.175, ал.3, предл. първо от
ЗДвП санкции в техния минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява ЗДв.П
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на
нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направените искания от страните за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и адвокатско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда,
че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая
4
за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото не е посочен конкретен размер на
поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД
МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в
тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0869-000001 от 11.01.2022г.
на Началник сектор Пътна полиция към ОД МВР – гр. Шумен, с което на Т. СЛ. З., с ЕГН
**********, с адрес: с. Дибич, обл. Шумен, ул. Васил Левски № 8 са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Т. СЛ. З., с ЕГН **********, с адрес: с. Дибич, обл. Шумен, ул. Васил
Левски № 8 да заплати на ОД МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.27а от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5