№ 605
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря И. Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20231100902372 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на „Юробанк
България“ АД, с която са предявени срещу К. С. Д. и при условията на
евентуалност срещу „АТИ Къмпани“ ЕООД пасивно субективно съединени
искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 10.05.2023 г. К. Д. посетил офис на
„Юробанк България“ АД- ФЦ Съдебна палата, находящ се в гр. София, бул.
Витоша № 3, с искане да направи чрез Банката паричен депозит по левова
сметка в PAYSERA LT UAB PD /платформа за бързи валутни преводи в цяла
Европа/, в размер на 15 500 евро. Обслужващият служител създал в системата
платежно нареждане и предявил за подпис от К. Д. нареждането, но К. Д. не го
подписал, защото искал да бъде посочена друга сметка. След уточняване на
сметката, служителят му предявявил ново платежно нареждане за подпис,
след което паричният превод успешно бил направен в евро. Ищецът твърди,
че след проверка и ревизия на касата на същата дата 10.05.2023 г. във
финансовия център на Банката, във връзка с описаната по- горе транзакция, се
установил дефицит на оперативна каса в размер на 15 500 евро поради
дублиране на транзакциите и невъзможност от страна на PAYSERA да се
направи сторно. Сочи, че допълнителната проверка по възникналия казус
установила, че до дефицит се стигнало, защото имало два последователно
извършени превода (вместо един) чрез сметка на Paysera и без да е поискано
1
одобрение от дружеството за сторно на първата операция е осъществена
втората, като от приложените доказателства по делото се установявало, че на
бордерото за валутния превод на 15 500 евро, равняваща се на 30 240,50 лв.,
нямало подпис на вносителя, именно защото лицето не е поискало да се
направи тази вноска в лева чрез левова сметка -BG********* като при
нареждането на сумата към еврова сметка BG********* на бордерото с №
********* бил налице подпис на вносителя.
Ищецът твърди, че веднага след извършената ревизия бил осъществен
контакт с представител на дружеството PAYSERA, който бил уведомен за
осъщественото дублиране на превод, но след като преводът бил направен
имало много малък времеви период, след който Paysera заверявала сметката на
техния клиент- крайният получател на превода, в случая „АТИ Къмпани“
ЕООД, чийто едноличен собственик бил наредителя на сумата К. Д.. След
получаване на сумата г-н Д. веднага изтеглил повторно получената без
основание сума и така вече за PAYSERA не съществувала възможност да
сторнира сумата по бордеро 9397017 в размер на 15 500 евро. Твърди се, че
макар сумата от 15 500 евро да е внесена само веднъж от К. Д., тя била
наредена два пъти, като била получена без основание по сметка при Paysera на
„АТИ Къмпани“ ЕООД. След установяване на горепосочените обстоятелства,
ищецът се свързал с К. Д., за да бъдат възстановени погрешно наредените
пари, но в крайна сметка до възстановяване така и не се стигнало. Ищецът
счита, че К. Д. като управител и едноличен собственик на капитала на „АТИ
Къмпани“ ЕООД, е получил и се е разпоредил с получените средства по
сметката на дружеството в Paysera, като напълно е съзнавал, че сумата е
постъпила поради грешка и не принадлежи нито на К. Д., нито на „АТИ
Къмпани“, с оглед на което смята, че следва да се ангажира личната му
отговорност за сумата от 15 500 евро. Същият като наредител на сумата е бил
наясно, че сметката на дружеството „АТИ Къмпани" ЕООД в Paysera не е
следвало да се заверява с тази сума, защото той такава сума не е внасял и не е
нареждал по тази сметка и следователно е бил наясно още в момента на
заверяване на сметката с факта, че тази получена сума е получена без
основание и подлежи па връщане. Счита, че същият е действал
недобросъвестно и е разходвал получената без основание сума с ясната
представа, че същата е получена без основание и подлежи на връщане и
следва да носи отговорност за действията си, с които целял да увреди
2
имуществото на „Юробанк България" АД, като следва да възстанови сумата в
размер на 15 500 евро.
На следващо място ищецът твърди, че съобразно разпоредбата на
чл.55,ал.1, предл. първо ЗЗД, „АТИ Къмпани“ ЕООД се е обогатило
неоснователно със сумата от 15 500 евро, равняващи се на 30 240, 50 лева, за
сметка на Банката, защото реално нареждане - чрез предоставяне на парични
средства в офиса на Банката от К. Д. за осъществяване на превод към „АТИ
Къмпани“ ЕООД чрез Paysera - BG********* не е имало. Твърди, че
постъпилите парични средства са собственост на Банката и не е съществувало
правно основание, на което Банката да дължи превеждането на посочената
сума по сметката на дружеството.
По изложените съображения ищецът моли съда да постанови съдебно
решение, с което да бъде осъден главния ответник К. С. Д. да му заплати
сумата от 15 500 евро, равняващи се към дата 10.05.2023 г. на 30 240,50 лв.,
която сума е получена без правно основание в резултат от грешно нареден
превод на 10.05.2023 г. по сметка в „Paysera“ на дружеството „АТИ Къмпани“
ЕООД, на което същият е управител и едноличен собственик на капитала,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба – 21.12.2023 г. до окончателното й изплащане. При условията на
евентуалност, в случай че искът срещу К. С. Д. бъде отхвърлен, ищецът моли
да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдено „АТИ
Къмпани“ ЕООД да му заплати сумата от 15 500 евро, равняващи се към дата
10.05.2023 г. на 30 240,50 лв., която сума е получена без правно основание в
резултат от грешно нареден превод на 10.05.2023 г. по сметка в „Paysera“ на
дружеството „АТИ Къмпани“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023 г. до окончателното й
изплащане. Ищецът претендира разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от
ответника К. С. Д., с който предявения иск се оспорва като неоснователен, тъй
като същият не е получил в лично качество каквито й да било суми. Титуляр
на банковата сметка е различен от ответника, а именно дружеството „АТИ
къмпани“ ЕООД, ЕИК *********. Ответникът К. Д. не е получавал в лично
качество каквито и да е било суми, поради което не е налице обогатяване, за да
бъде основателна претенцията за връщане на сума. По изложените
3
съображения моли да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 10 декември 2024
г. ответникът К. Д. признава, че е внесъл на каса само една сума, а именно
сумата 15 500 евро, както и че е подписал само едно платежно нареждане за
тази сума. Не твърди, че е внесъл повторно същата сума на каса в ищцовата
банка.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от
ответника „АТИ Къмпани“ ЕООД, с която предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Твърди се, че ответникът не следва да носи отговорност за
връщане на получените суми, тъй като извършването на банков превод
съставлявало техническа дейност по прехвърляне на парични средства, които
не са собственост на банката, като видно от приложеното бордеро, същите
били предварително внесени на каса преди извършването на превода, поради
което с тази сума не можело да бъде генерирана липса. Ето защо претенциите
за вредоносни последици били неоснователни, тъй като не било налице пряко
увреждане в активите на ищеца. Посочва се също, че ответникът нямал
отношение към извършването на преводите в негова полза, нито към тяхното
сторниране, като всички постъпили по сметката му суми били предварително
разпоредени, поради което връщането им в рамките на деня на извършване на
транзакцията не било възможно. По изложените съображения моли да бъде
отхвърлен предявения иск.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба, с
която ищецът е оспорил подадените отговори, поддържат се твърденията,
изложени в исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
От служебно извършената справка в Търговския регистър се установява,
че ответното търговско дружество „АТИ Къмпани“ ЕООД, ЕИК ********* е
регистрирано на 09.07.2014 г. с вписан управител и едноличен собственик на
капитала К. С. Д..
По делото е представена вносна бележка от 10.05.2023 г., 11:29 ч., видно
4
от която К. С. Д. е внесъл 15500 евро в полза на PAYSERA LT UAB с посочен
IBAN BG********* с основание за внасяне EVP3810010233008. Във
вносната бележка е посочен банков служител И. Н. Г., каса № 0002 и № на
бордеро *********.
Представено е бордеро № 9397017/10.05.2023 г., видно от което е
извършена покупко- продажба на валута на каса № 0002 в размер на 15 500
евро по курс 1,951 за 30 240,50 лв. от г-н Кр. С. Д. /служител на банката/,
отчетена е курсова разлика и е заверена сметка BG*********.
По делото е представен Акт за извършена ревизия от 10.05.2023 г., видно
от който банков служител на длъжност „мениджър оперативен риск и качество
на обслужване“- К. Ф., след проверка на наличността на каса № 0002 в
процесния клон/офис при ищцовата банка, е установил, че има разлика със
счетоводните данни в размер на 15500,00 евро. След проверка на касовите
документи и записванията по касовия дневник е установена причината, а
именно „Дублирана транзакция- 15500 евро“. Актът е подписан от двама
служители при ищеца.
По делото са представени две писма, издадени от Pаysera LT, UAB, на
13.12.2024 г., съгласно които сметка № BG********* е открита на 01.11.2020 г.
и принадлежи на дружеството „АТИ Къмпани“ ЕООД, регистрирано в
България, ЕИК *********, с адрес на управление ул. Цар Симеон 313, гр.
София, п.к. 1000 с предоставен имейл адрес ***********@*****.*** и
телефонен номер +*********5. Посочено е, че сметка с номер BG********* e
тяхна междинна сметка, от която плащането се заверява автоматично по
сметката на крайния получател, като преводът е извършен с посоченото
основание за плащане. Към писмата са представени отчети по сметка
BG********* за периода от 10 май 2023 г. до 04 ноември 2024 г.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на
кредитиране, се установява, че въведените в банковата система на ищеца
операции с наредител К. Д. на 10.05.2023 г. по данни от „Контролен лист“ са,
както следва: 1/ 15500 евро – в 11,29 ч. на 10.05.2023 г. и 2/ 30 240,50 BGN /
15500 евро/ - l4,46 ч. на 10.05.2023 г. В 11,29 ч. на 10.05.2023 г. Банката е
осчетоводила превод от 15 500 евро с наредител К. Д. /по данни от вносна
бележка № ********* с подпис на клиент/. В 11,40 ч. на 10.05.2023 г. Банката е
5
обменила 15500 евро на 30240,50 лв. от клиент К. Д. /по данни от бордеро №
9397017 без подпис на клиент/. В 14,46 ч. на 10.05.2023 г. Банката е
осчетоводила превод от 15 500 евро /30 240,50 BGN/ с наредител К. Д. по
данни от бордеро № 9397017 /без подпис на клиент/. В 16,54 ч. на 10.05.2023
г. Банката е установила дефицит от 15500 евро по данни от Акт за извършена
ревизия на банкова каса, като в 17,32 ч. на същата дата Банката е осчетоводила
дефицит от 15500 евро по сметка „Вземания по липси и начети“. Вещото лице
заключава, че от К. Д. е бил нареден един превод от 15500 евро на 10.05.2023 г.
по данни от вносна бележка № *********. На същата дата Банката е
изпълнила в полза на „АТИ Къмпани“ ЕООД два превода, както следва: 15500
евро – в 11,29 ч. и 30 240,50 BGN /15500 евро/ – в 14,46 ч., общо за 31 000
евро. На дата 10.05.2023 г. е извършено осчетоводяване на превод, нареден от
К. Д. към сметка на дружеството „АТИ Къмпани“ ЕООД чрез сметка
BG********* за сумата от 15500 евро, равняващи се на 30 240,50 лв., като
преводът е постъпил реално чрез Банката по сметка на ответното търговско
дружество в PAYSERA. Налице е реално постъпил чрез Банката превод от 15
500 евро чрез депозитната сметка в евро в PAYSERA BG********* по
преводно нареждане с наредител К. Д. на дата 10.05.2023 г. Вещото лице е
установило, че няма сторнираща /дебитираща/ операция по сметка
BG********* или по сметка на „АТИ Къмпани“ ЕООД в PAYSERA, като е
било извършено разпореждане с постъпилата сума по превода. Сумата от
30240,50 лв., предмет на несторнирания превод, не е била внесена от К. Д. в
Банката. При изслушване на заключението на ССчЕ в открито съдебно
заседание на 08 април 2025 г. вещото лице уточнява, че сметката на ответника
- юридическо лице в PAYSERA се води в два вида валута – в евро и в лева.
Преводът на процесната сума е нареден два пъти, като единия път сумата е
постъпила по сметката на ответника - в евро, и втори път- по сметката в лева.
Сумата в евро е постъпила по сметка в PAYSERA в 11,35 ч. на 10.05.2023 г.,
като в 11.56 ч. е извършено разпореждане с нея /преведена сума в полза на
„Престиж Парфюмс“ БВ/. Преводът в лева в размер на 30 240,50 лв. е получен
по сметка на ответника юридическо лице в PAYSERA в 14,51 лв. на 10.05.2023
г., като със средствата е било извършено разпореждане чрез сделки по обмяна
на валута и изходящи преводи до 21,00 ч. на 10.05.2023 г.
В производството пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката
И. Н. Г., която е била служител при ищцовата банка в клона на бул. „Витоша“
6
на длъжност „касиер“ в периода от 2006 г. до м. юли 2024 г. Свидетелката Г.
разказва за случая на 10.05.2023 г., когато клиентът К. Д. влезнал на каса и
попитал дали може да внесе евро в левова сметка. Св. обяснила, че може да
бъде извършена такава вноска. Клиентът започнал да диктува на свидетелката
IBAN на сметката. При подписването на бордерото на вноската обаче
клиентът не пожелал да разпише вносната бележка, тъй като вписания номер
на IBAN не бил този, по който искал нареждане на сумата. Свидетелката
сигнализирала служител на длъжност „мениджър оперативен риск и качество
на обслужване“, който дошъл на касата. Свързали се с отдела, който се
занимава с преводи на Paysera, а междувременно клиентът вече разговарял със
служители на Paysera, които му дали еврова сметка, по която да внесе
директно евро. Свидетелката не знае кой е допуснал грешка при изписване на
IBAN по първото платежно нареждане. Тя отказала първата вносна бележка,
по която трябвало да се преведе евро в левова сметка. Клиентът предоставил
процесната сума в евро, тя се броила на касата, и била внесена сумата от 15500
евро, която била преведена. Клиентът разписал преводното нареждане и
свидетелката веднага освободила парите към главна каса. Св. Г. заявява, че
малко по- късно в деня била извършена ревизия, при която било констатирано,
че на каса са вписани 15500 евро, които реално ги няма. Обяснява, че
служителя Кирил Ф., който знаел че била внесена една сума и че първото
бордеро било отказано, потвърдил по грешка вносната бележка, която
свидетелката Г. отказала. След като одобрил вносната бележка, сумата била
преведена по сметка на Paysera. След като разговаряли със служители при
Paysera, колеги на свидетелката потвърдили, че двете суми са изразходвани и
че клиента обещал в утрешния ден да ги внесе на каса в банката. Същата
вечер на 10.05.2023 г. свидетелката се обадила на клиента, който изразил
съжаление и обещал да върне сумата в рамките на утрешния ден. Св. провела
кореспонденция по вайбър с клиента К. Д. във връзка с връщане на сумата.
След това управителя и регионалния мениджър поели случая и няколко пъти
те се срещали с клиента, който обещавал, че ще върне сумата.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Изложените в исковата молба фактически обстоятелства са за
неоснователно обогатяване, като ищецът се позовава на изначална липса на
основание, която е специфичен белег на фактическия състав на
7
неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Поради
това и спорното право следва да се квалифицира именно по посочения
законов текст. Фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.
е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това
основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената
ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Исковете са предявени в условията на пасивно субективно евентуално
съединяване срещу К. С. Д. и срещу „АТИ Къмпани“ ЕООД. Възникването на
спорните права по евентуално съединените кондикционни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу К. С. Д. /главен ответник/ и „АТИ
Къмпани“ ЕООД /евентуален ответник/ се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки: 1/ процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; 2/ тя да е постъпила в имуществения комплекс на
главния ответник – физическо лице, съотв. на евентуалния ответник-
юридическо лице и 3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника да е без правно основание /при начална липса на
годен юридически факт/.
Съгласно закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/,
платежна операция е действие, предприето от платеца /от негово име/ или от
получателя, по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от
основното правоотношение между платеца и получателя. Платежно
нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на
платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция.
Наличен паричен превод е платежна услуга, при която средствата се
предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на
платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума
на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името
на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на
получателя и са на негово разположение. Изпълнение на налични парични
преводи е платежна услуга съгласно чл. 4, ал. 1 ЗПУПС, ДР, &1, т. 20 ЗПУПС,
както и чл. 22 от Наредба № 3 на БНБ от 18 април 2018 г.
По делото е несъмнено установено от представените по делото писмени
8
и гласни доказателствени средства, както и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, че
на 10.05.2023 г. е бил нареден от клиента К. Д. един превод от 15500,00 евро с
вносна бележка № *********/10.05.2023 г., но ищцовата банка е изпълнила
два превода по сметка на ответника „АТИ Къмпани“ ЕООД в „Pаysera“, на
същата дата. Единият превод е извършен от банката за сумата от 15 500,00
евро в 11,29 ч., а втория превод е извършен от банката за сумата от 30 240,50
лв. – в 14,46 ч. Не е спорно и е установено по делото, че наредителят е внесъл
единствено сумата от 15 500 евро, като сума по несторнирания превод,
извършен в 14,46 ч., не е била внесена от наредителя/платец в Банката.
Следователно по делото успешно се доказа, че на 10.05.2023 г. ищецът реално
е извършил два превода по сметка на ответното юридическо лице „АТИ
Къмпани“ ЕООД – един път за сумата от 15 500 евро и втори път за сумата от
30 240,50 лв., но не се доказа основанието за задържането на повторно
постъпилата по сметка на ответното търговско дружество сума. Напротив,
установи се, че повторно постъпилата по сметка в PAYSERA се дължи на
допуснат пропуск от страна на служител при ищцовата банка, който по грешка
е одобрил превода въз основа на вносна бележка, която служителката на каса -
свидетелката Г., разпитана в настоящото производство, отказала.
Следователно това имуществено разместване от патримониума на ищеца в
имуществения комплекс на ответника „АТИ Къмпани“ ЕООД е извършено
при начална липса на годен юридически факт – плащане от страна на платеца.
В процесния случай се касае за неточно изпълнена платежна операция
от банката - ищец. Съгласно чл. 96, ал. 1-5 ЗПУПС когато доставчикът на
платежни услуги на платеца носи отговорност пред платеца за неточно
изпълнена платежна операция, при която платежната операция е изпълнена
повече от веднъж, доставчикът на платежни услуги на платеца има право да
поиска от доставчика на платежни услуги на получателя извършване на
служебен коригиращ превод от сметката на получателя, по която погрешно са
постъпили средствата, в срок до 5 работни дни от датата, на която доставчикът
на платежни услуги на платеца е възстановил сумата на неточно изпълнената
платежна операция по сметката на платеца, но не по-късно от един месец,
след като е бил уведомен от платеца или по друг начин за неточно
изпълнената платежна операция. Когато доставчик на платежни услуги по
иницииране на плащания носи отговорност в описаните случаи, той може да
9
отправи искане за извършване на служебен коригиращ превод към доставчика
на платежни услуги на получателя директно или чрез доставчика на платежни
услуги, обслужващ сметката, в описания срок. Доставчикът на платежни
услуги на получателя на неточно изпълнената или неразрешената платежна
операция в срок до 5 работни дни от получаването на искането извършва
коригиращ превод от сметката на получателя по сметка на доставчика на
платежни услуги на платеца, обслужващ сметка, или когато е приложимо, по
сметка на доставчик на платежни услуги по иницииране на плащания /чл. 96,
ал. 3 ЗПУПС/. Когато по този ред не е извършен служебен коригиращ превод,
отношенията между страните се уреждат по общия ред. В този смисъл са и
разпоредбите на чл. 11 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за
откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата
служебният коригиращ превод е в размер, при който платежната сметка се
възстановява в състоянието, в което тя би се намирала без изпълнението на
неточно изпълнената операция, но без да надвишава средствата, които са
налични или постъпят по сметката в срока по чл. 96, ал. 3 от Закона за
платежните услуги и платежните системи. В чл. 11, ал. 3 от наредбата е
предвидено, че служебен коригиращ превод може да се извършва независимо
от наличието на ограничения в действащото законодателство или в договора
за платежни услуги, доколкото средствата, постъпили в резултат на неточно
изпълнено платежно нареждане, не принадлежат на титуляря на сметката. В
процесния случай от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че в рамките на 5-дневния срок няма извършена
сторнираща дебитираща/ операция, съотв. коригиращ превод по сметката на
ответника „АТИ Къмпани“ ЕООД в Paysera. Следователно по делото е
доказано преминаването на материалната облага в патримониума на
юридическото лице – ответник, тъй като паричната сума е преведена по
сметка на ответника „АТИ Къмпани“ ЕООД. Ето защо пасивно материално-
правно легитимиран да отговаря по иска за връщане на платената от ищеца
сума при начална липса на основание е търговското дружество „АТИ
Къмпани“ ЕООД. Правото се стреми към икономическо изравняване на
неоправданото имуществено разместване, поради което знанието/незнанието
за липсата на правно основание или за неговия порок към момента на
престирането не е елемент от фактическия състав на кондикциите по чл. 55,
10
ал. 1 ЗЗД. Отговорността на ответника физическо лице, в качеството му на
едноличен собственик на капитала се ограничава до размера на дела му, а в
случай на неправомерно разпореждане с дружествени средства в качеството
му на управител той би могъл да отговаря спрямо търговското дружество за
причинените му вреди, но не и спрямо третите лица.
В контекста на изложеното, в процеса на доказване се установиха
юридическите факти, на които ищеца основава своя кондикционен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради което имуществената
облага на банката е получена при начална липса на основание. В този смисъл,
ответното търговско дружество „АТИ Къмпани“ ЕООД дължи връщане на
сумата от 30 240,50 лв. – на „Юробанк България“ АД. В случая е престирана
парична сума в българска валута, поради което именно тази реално заплатена
сума в същата валута е действителният предмет на настоящите искови
претенции, независимо, че ищецът претендира заплащане на сумата в евро.
Това е така, защото паричните задължения по правило подлежат на
изпълнение в същата валута, в която са възникнали, а в хипотезите на чл. 55,
ал. 1 ЗЗД кондикционните вземания възникват във валутата на
неоснователното реално престиране. Ето защо при пряка престативна
кондикция се дължи връщане на същата облага, която е получена от
неоснователно обогатилия се, в който смисъл са и задължителните за
правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 4/29.04.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК.
При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените
правни съображения настоящата съдебна инстанция достига до правния
извод, че предявения главен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на
получената без правно основание сума в резултат от грешно нареден превод от
ищеца срещу К. С. Д. следва да бъде отхвърлен, но да бъде изцяло уважен
предявения под евентуалност срещу ответното търговско дружество „АТИ
Къмпани“ ЕООД кондикционен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
извършените съдебни разноски срещу „АТИ Къмпани” ЕООД общо в размер
на сумата от 2 654,18 лв., представляваща сборът от заплатени държавна
такса, възнаграждения за свидетел и вещо лице, такси за съдебни
удостоверения, за превод и за легализация на документи, както и за
11
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
К. С. Д. извършените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 3500,00 лв.,
като договарянето и плащането на възнаграждението се установяват от
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024
г. Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, което настоящият
състав намира за основателно. Като съобразява материалния интерес, вида на
производството, както и вида и броя на извършените процесуални действия от
страна на процесуалния представител на ответника, участието му в едно
открито съдебно заседание, както и фактическата и правна сложност на
делото, съставът на СГС намира, че уговореното и платено адвокатско
възнаграждение от 3500,00 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 1 580,00 лв. Този размер е под
минималния размер, определен съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г., но при
приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от
посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждение с оглед
задължителното на основание чл. 633 ГПК решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 г.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260 срещу К. С. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „********* адв. М. А., иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 240,50 лв., представляваща
подлежаща на връщане като платена без основание в резултат на грешно
нареден превод на 10.05.2023 г. по сметка в „Paysera“ на дружеството „АТИ
Къмпани“ ЕООД, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба
– 21.12.2023 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „АТИ Къмпани“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
12
„Илинден”, ул. „Цар Симеон”, бл. 313, ап. 51 да заплати на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата от 30 240,50 лв.
/тридесет хиляди двеста и четиридесет лева и петдесет ст./, представляваща
заплатена сума при начална липса на правно основание, в резултат на грешно
нареден превод на 10.05.2023 г. по сметка в „Paysera“ на дружеството „АТИ
Къмпани“ ЕООД, ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба – 21.12.2023 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „АТИ Къмпани“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден”,
ул. „Цар Симеон”, бл. 313, ап. 51 да заплати на „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 направените разноски в исковото
производство в размер на 2 654,18 лв. /две хиляди шестстотин петдесет и
четири лева и осемнадесет ст./.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 да заплати на К. С. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********* адв. М. А. разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 580,00 лв. /хиляда петстотин и
осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13