МОТИВИ: Срещу подсъдимия И. *** е предявено
обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл.
29, ал. 1, б. „б“ от НК.
Предаден е на съд за това, че на 19.10.2019 година
в село ***, община Севлиево, от маса пред магазин, находящ се на ул. „***“ № 2,
при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон
„Самсунг А50“ с черен кожен калъф на обща стойност 504,00лв. /петстотин и
четири/ лева, от владението на Б. ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Прокурорът
поддържа предявеното обвинение.
От обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и
останалите доказателства, събрани на досъдебното производство и на съдебното
следствие, съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. е осъждан многократно за престъпления против собствеността
на гражданите, като последните му осъждания са следните:
С Присъда № 25/26.05.2016 година по НОХД № 211/2016 година по описа на
Севлиевски районен съд, влязла в сила на 02.06.2016 година, В. бил признат за
виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр.чл. 194, ал. 1
във вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК и му било наложено наказание ПЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Наказанието по тази присъда В. изтърпял на
07.11.2016г.
С Присъда №62/24.11.2016 година по НОХД № 413/2016 година по описа на
Севлиевски районен съд, влязла в сила на 09.12.2016 година, В. бил признат за
виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр.чл. 194,
ал. 1 от НК и му било наложено наказание СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Наказанието по тази присъда В. изтърпял
на 19.02.2016г.
Подсъдимият И.В. ***. Той не работи постоянно и няма постоянни доходи от
трудова дейност. Къщата, която същият обитава, се намира в близост до магазин
за хранителни стоки, намиращ се на ул. „***“ № 2 в селото. В магазина като
продавачка работ*** свидетелката Б..
На 19.10.2019г. подсъдимият В. се прибирал към дома си в около 19:00ч..
Минавайки покрай магазина, същият забелязал на маса пред входа на магазина
поставен мобилен телефон марка „Самсунг А50“ с черен кожен калъф, който бил
собственост на свидетелката Б., която го била оставила там за малко докато
влезе в къщата. В мобилния апарат имало поставена действаща СИМ-карта на
мобилния оператор „ВИВАКОМ“.
Във времето, през което свидетелката била във вътрешността на къщата, в която се
помещавал магазина, подсъдимият минал по улицата и след като видял оставения от
нея телефон, решил да го отнеме. Поради това той взел мобилния апарат и го
прибрал в себе си. Същевременно взел и угарките от цигари, останали в пепелника на съседната маса, както често имал
навик да прави това. След това се отдалечил от магазина и се прибрал в дома си.
След като излязла от магазина, свидетелката Б. установила, че ѝ
липсва мобилния телефон, който нямал парола за заключване. В по-късен момент
свидетелката звъннала на номера, който
ползвала, като телефонът давал сигнал „свободно“. Такъв сигнал същият давал до
края на следващия ден.
Няколко дни след това – на 25.10.2019г., подсъдимият В. отишъл при
свидетеля А.Т., който работел като продавач в магазин на „Промедия„ ЕООД в гр.
Севлиево. Там В. предложил на свидетеля Т. да му продаде мобилния апарат, който
бил отнет от него на 19.10.2019г., като заявил на свидетеля Т., че вещта е на
приятелката му и го продава, тъй като са му нужни пари за лекарства. Свидетелят
Т. не се усъмнил, че апаратът може да е краден, тъй като пред него подсъдимият В.
го отключил. Именно поради това свидетелят се съгласил да закупи апарата, като
дал за него на подсъдимия сумата от 80,00 лева.
Известно време след кражбата на мобилния телефон свидетелката ***. След проведени издирвателни мероприятия
било установено местонахождението на мобилния телефон, собственост на
свидетелката .
На 28.10.2019г. свидетелят А.Т. предал доброволно на свидетеля ***, мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел
А50.
С Приемо-предавателен протокол от 13.12.2019г. мобилният апарат бил върнат
на свидетелката .
Първоначално в хода на досъдебното производство била изготвена оценъчна
експертиза, според заключението на която стойността на мобилния телефон, ведно
с поставената в него сим карта, към датата на инкриминираното деяние била
387,00 лева /цена в ново състояние 430,00 лева с приспаднати 10% овехтяване/, а
стойността на черния кожен калъф 18,00 лева.
В последствие, след направено искане от страна на защитника на подсъдимия
при предявяване на разследването на 17.08.2020 година /л. 71 от ДП/, била
изготвена повторна оценъчна експертиза, според която стойността на отнетия
мобилен апарат с черен кожен калъф и сим карта към него е 504 лева, от които
мобилният апарат е на стойност 480,00 лева, черният кожен калъф 18,00 лева, а
сим картата 6,00 лева.
Подсъдимият Стефанов не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани пострадалата свидетелка ,
както и свидетелите и А.Т., а по искане
на прокурора и свидетелите М.М. и Х.М..
От показанията на пострадалата свидетелка /тези, дадени непосредствено пред съда и тези,
дадени от нея в хода на досъдебното производство, които бяха прочетени от съда
по предвидения в НПК ред, стана ясно, че същата стопанисва магазин за
хранителни стоки в село *** и че на 19.10.2019 година, преди да заключи
магазина оставила телефона си на масата пред него. След това влязла за 5-10
минути в жилищната част на къщата, в която бил магазина, за да остави някаква
торба с личен багаж. След като се върнала, за да заключи магазина с катинар,
установила, че телефонът го нямало. За него свидетелката обясни, че бил закупен
месец преди това от Виваком на преференциална цена /“на половина от пазарната
стойност, дори и по – малко“/. При връщането си пред магазина свидетелката
установила и че угарките от цигарите, които оставяла ежедневно в пепелниците,
тъй като подсъдимият, който живеел в къщата срещу магазина, имал навик вечерта
да ги взима, тъй като нямал пари да си купи цигари, липсвали. Тогава същата се
усъмнила, че той е взел телефона. Веднага започнала да звъни, но сигналът бил
свободен и никой не се обаждал. В понеделник вече телефонът бил изключен и
свидетелката подала сигнал за кражбата му в РУ на МВР – Севлиево.
Междувременно, веднага след като установила липсата на телефона и на угарките
от цигари, което я убедило, че телефонът бил взет от под В., свидетелката се
свързала със свидетелите М.М. и Х.М. и ги помолила да отидат при нея. След като
те направили това, тримата отишли до къщата на подсъдимия, но същата била
тъмна. В продължение на два часа звънели от мобилния телефон на свид. М. на
телефона на свидетелката, но сигналът давал свободно. Най – много звънели в
близост до къщата на подсъдимия и се ослушвали дали няма да се чуе звъненето на
телефона, но нищо не чули. На следващата сутрин Б. се обадила във Виваком, за
да спрат изходящите обаждания от телефона, а в понеделник подала сигнал за
кражбата в полицейското управление в гр. Севлиево. И на двамата свидетели Б.
обяснила, че според нея подсъдимият й е откраднал телефона.
Полицейският служител обясни, че
след подадения сигнал от страна на пострадалата, били извършени оперативно –
следствени действия, при които телефонът бил намерен в магазина, в който работи
свид. Т.. Последният обяснил, че
телефонът му бил занесен от подсъдимия В. и че го бил закупил за сумата от
80,00 лева.
Свидетелят провел и беседа с подсъдимия, който заявил, че бил намерил
телефона на маса пред магазина и го е взел.
Свидетелят А.Т. каза, че един ден подсъдимият, който му бил редовен клиент
в магазина, дошъл и му дал мобилен телефон, като поискал за него някаква сума
пари, тъй като му трябвали за закупуване на лекарства. Пред свидетеля
подсъдимият отключил телефона, което дало повод на Т. да не се усъмни в
казаното от В., че телефонът е негов. След това подсъдимият извадил сим картата
от телефона и го предал на Т., който му дал 80,00 лева за него. На следващия
ден в магазина дошъл полицейски служител, който обяснил на свидетеля, че
телефонът бил предмет на престъпление, след което Т. му го предал с нарочен
протокол за доброволно предаване, в който собственоръчно записал, че е закупил телефона
от *** за сумата от 80,00 лева /л. 12 от
ДП/.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства според съда безспорно
се установи, че извършител на деянието, описано в обвинителния акт, е
подсъдимият В.. Това се установява по несъмнен начин от показанията на всички,
разпитани по делото свидетели, както и от протокола за доброволно предаване,
изготвен при предаването на телефона от свид. Т. на полицейския служител . От
показанията на пострадалата безспорно се установи, че преди да влезе в
жилищната част на къщата, в която се помещавал магазина, същата била оставила
без надзор телефона си на маса пред него. При излизането си от къщата след 5-10
минути, тя установила липсата му, както и липсата на угарките от цигари, които
ежедневно оставяла в пепелниците, за да може да ги вземе подсъдимия, който
често правел това. Това обстоятелство всъщност още веднъж доказва според съда
фактът, че именно подсъдимият е взел телефона на свидетелката. Освен това той
лично е заявил пред свид. , че е бил намерил телефона, който бил оставен на
маса пред магазина в село ***.
Деянието, което е извършил подсъдимия, осъществява състава на
престъплението Кражба. Защитникът на подсъдимия изтъкна съображения, че в
случая е осъществен състава на престъплението по чл. 207 от НК, според която
разпоредба: „Който намери чужда движима вещ и в продължение на седмица не съобщи
за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с
глоба от 100 до 300 лева.“. В настоящия случай според съда обаче не може да се
приеме, че подсъдимият е намерил вещта, тъй като от данните по делото несъмнено
се установява, че телефонът не е бил изгубен. Трайната съдебна практика приема,
че вещта не следва да се счита за загубена, съответно установяването на фактическа
власт над нея не следва да се счита за такава върху намерена вещ, тъй като
собственикът ѝ не е прекъсвал владението си върху нея и във всеки следващ
момент може да се върне и да я потърси. В случая свид. е оставила телефона си на масата пред магазина
само за малко, докато влезе в къщата да остави някакъв багаж и да нагледа баща
си. В рамките на няколко минути същата е излязла от къщата и е установила
липсата на телефона. В подкрепа на това становище е и друго решение на ВКС
/Решение № 155/20 година по н.д. № 6636/2020 година/, според което: „Мястото,
където се е намирала вещта, е било достатъчно указателно за това, че предметът
не е загубен. Временното отдалечаване на свидетеля от неговата вещ, не
означава, че същата е излязла от фактическата му власт. С взимането ѝ
подсъдимият е прекъснал фактическата власт и е установил своя такава,
осъществявайки по този начин престъплението Кражба...“. Според Решение №
82/2017 година по н.д. № 251/2017 година на ВКС: „...в конкретния случай
свидетелката е оставила чантата на пейката и не я е губила. Временното
отдалечаване на пострадалата от нейната вещ, не е прекъснало фактическата власт
върху нея. Вземайки чантата от пейката, подсъдимият е прекъснал фактическата
власт на пострадалата и е осъществил своя такава, осъществявайки по този начин
престъплението Кражба...“. Съобразявайки изложеното до тук съдът е на становище,
че в настоящия случай не е осъществен състава на престъплението по чл. 207 от НК, тъй като същото изисква загуба на владението, т.е. трайно прекъсване на
фактическата власт върху предмета на посегателство, а в настоящия случай това
не е така. От данните по делото не се установява процесната вещ да е била
загубена. Освен това подсъдимият е съзнавал, че телефонът не му принадлежи, че
отнема същия без съгласието на собственика му с намерение противозаконно да го
присвои, за което свидетелстват и последващите негови действия – разпореждането
с отнетия телефон, изразяващо се в продаването му на свид. Т. за сумата от
80,00 лева. Не на последно място следва да се обърне внимание и на факта, че
телефонът е бил без парола и че профилът във Фейсчук, който се отварял на него,
принадлежал на свид. , която подсъдимият познавал несъмнено.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия изрази становище, че от
противоречивите показания на свидетелите по – скоро може да се приеме, че свид.
е загубила телефона си. В тази връзка
защитникът на подсъдимия твърди, че в хода на производството същата е изложила
различни обстоятелства, свързани с това къде си е оставила телефона, дали е
оставяла багаж наред с него и по какъв начин го е търсила след установяване на
липсата му. Според твърдението на защитата нейните показания не се припокриват
с показанията на свид. М.М. и Х.М. досежно времето, през което тримата са
търсили телефона и местата, на които е станало това. Както бе изтъкнато по – горе
двамата свидетели са били повикани от пострадалата, след като същата е
установила, че телефонът ѝ, който била оставила за малко на маса пред
магазина, липсвал. Това обстоятелство е безспорно и доказващо несъмнено факта,
че телефонът е бил оставен от свид. на
маса пред магазина, докато същата е влязла в жилищната част на сградата. За
това свидетелката е съобщила и на свид. , което още веднъж оборва защитната
теза на подсъдимия, че свидетелката е
била загубила телефона си, тъй като не зна*** къде го била оставила. Самата
свидетелка заяви, че веднага след като установила липсата на телефона и видяла
липсващите угарки от цигари, се е усъмнила в подсъдимия, тъй като единствено и
само той имал навик да прибира остатъците от цигари от пепелниците пред
магазина. дори изтъкна и
обстоятелството, че същата умишлено ги оставяла в пепелниците, за да може
подсъдимият да ги вземе през нощта, когато магазинът не работел. В тази връзка,
проследявайки хронологически действията на пострадалата през инкриминираната
вечер, показанията ѝ във връзка с остатъците от цигари и последващите
действия на подсъдимия – продаването на телефона на на свид. Т. няколко дни след изчезването му,
следва да се направи категоричния извод, че именно подсъдимият В. е отнел
телефона на от владението й, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои. Ето защо съдът намира, че
кражбата е доказана по един несъмнен начин от страна на държавното обвинение.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия заяви, че
производството е протекло при грубо нарушаване на процесуалните правила и по –
точно на разпоредбата на чл. 212 от НПК, тъй като телефонът не бил приобщен по
надлежния ред към материалите по делото и то много преди образуване на
досъдебното производство с постановление на прокурора. Съгласно разпоредбата на
чл. 212, ал. 1 от НПК досъдебното
производство се образува с постановление на прокурора, като алинея втора на същия
текст казва, че същото се счита за образувано със съставянето на протокола за
първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително
освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното
им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на
доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда на чл.
164. В случая следва да се приеме, че досъдебното производство е образувано с
предаването на телефона от страна на свид. Т. на свид. , което е станало с
Протокол за доброволно предаване /л. 12 от ДП/ от 28.10.2019 година.
Следователно е налице хитотезата на чл. 212, ал. 2 от НПК и досъдебното
производство е образувано по правилата на НПК със съставянето на протокола за
доброволно предаване.
Възражения от страна на защитата бяха направени и във връзка със стойността
на отнетата вещ. Както бе изтъкнато по – горе първоначалната експертиза е дала
по – ниска стойност на процесния телефон, а повторната така е посочила цена на
телефона 480 лева. При изготвянето на повторната експертиза вещото лице Д.Д. е
посочил метода на оценяване, използван от него при изготвяне на експертизата,
„Справедлива пазарна стойност“, като в съдебно заседание подробно обясни и
характеристиките на този метод и откъде е черпил информация за цената на такъв
вид телефони към датата на деянието. Вещото лице е приложило и процент на
овехтяване на вещта, като се е съобразил и с обстоятелството, че телефонът е
бил закупен от свид. на преференциални
цени от Виваком само месец преди да бъде отнет от подсъдимия. Съобразявайки
тези обстоятелства съдът прие изготвената по делото експертиза за мотивирана,
обоснована и законосъобразна.
Срещу подсъдимия В. е предявено обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК. За да приеме
тази квалификация прокурорът е влез предвид последните осъждания на подсъдимия,
които бяха посоченин по – горе, а именно: С Присъда № 25/26.05.2016 година по
НОХД № 211/2016 година по описа на Севлиевски районен съд, влязла в сила на
02.06.2016 год., В. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7 във вр.чл. 194, ал. 1 във вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК
и му било наложено наказание ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Наказанието по
тази присъда В. изтърпял на 07.11.2016г.
С Присъда №62/24.11.2016 година по НОХД № 413/2016 година по описа на
Севлиевски районен съд, влязла в сила на 09.12.2016 година, В. бил признат за
виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр.чл. 194,
ал. 1 от НК и му било наложено наказание СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Наказанието по тази присъда В. изтърпял
на 19.02.2016г.
От служебно изисканата справка за съдимост на подсъдимия се установи, че
деянията по тези две присъди са в реална съвкупност, т.е. са извършени преди да
има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Това обстоятелство изключва
приложението на разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, поради което съдът
прие, че е налице хипотезата на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК.
Настоящото деяние не може да се квалифицира според съда като „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 194, ал. 3 от НК, каквото искане направи защитата на
подсъдимия В.. При преценката маловажността на случая се взимат предвид не само
стойността на отнетите вещи, но и други обстоятелства. Безспорно е, че
стойността на всяка от отнетите вещи – телефона, кожения калъф и сим картата,
както и общата им такава, е в размер под минималната работна заплата за страната
към месец октомври 2019 година. Не се спори и за това, че отнетите вещи са
върнати на пострадалата. Тези обстоятелства обаче не могат да характеризират
деянието като такова с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид. Незначителността на вредните
последици за пострадалата и ниската стойност на предмета на престъплението,
съставляват смекчаващи отговорността обстоятелства, които съдът взима предвид
при определяне на наказанието на подсъдимия. Ето защо съдът намира, че
процесното деяние не представлява маловажен случай. Освен това вещта не е
върната доброволно от подсъдимия, а след намесата на полицията, което
обстоятелство не може да се цени като смекчаащо отговорността на подсъдимия и
не може да доведе до квалифициране на деянието му като „маловажен случай“.
Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства даде на съда
основание да приеме за безспорно установено, че под В., след като на 19.10.2019
година в село ***, община Севлиево, от маса пред магазин, находящ се на ул. „***“
№ 2, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Самсунг А50“ с черен кожен
калъф на обща стойност 504,00лв. /петстотин и четири/ лева, от владението на Б.
***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
не представлява маловажен случай и е извършено при условията на повторност,
както от обективна така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.
7 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК. Деянието е извършено при форма на вина
пряк умисъл.
За първоначално предявеното му по – тежко обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК подсъдимият
бе признат за невинен и оправдан.
При определяне вида и размера на на на под В. за извършеното от него
престъпление, съдът има предвид обществената опасност на деянието и подсъдимия,
подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Извършеното от под В. деяние е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, обуславяща
се от динамиката на извършване на подобен род престъпления. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът цени единствено ниската
стойност на отнетите вещи, които са под размера на минималната работна заплата
за страната. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът има предвид предишните
осъждания на подсъдимия В., които явно не са оказали възпитателно и възпиращо
въздействие върху него. Освен това възстановяването на отнетите вещи не е
станало с помощта на подсъдимия. Налице са данни по делото, че подсъдимият не е
съдействал за разкриване на обективната истина, а се е укривал, което е довело
и до налагането му на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. При
съвкупната преценка на тези обстоятелства, съдът счита, че в случая не са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, каквото становище застъпи
защитника на подсъдимия, поради което и на основание чл. 54 от НК наложи на
подсъдимия В. наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва
да се изтърпи от него при първоначален СТРОГ режим на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от ЗИНЗ
Съдът счита, че с наложеното наказание ще се
постигнат целите по чл. 36 от НК.
След определяне на наказанието и на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал.
2 от НК съдът зачете и приспадна
времето, през което по отношение на подсъдимия И.В. е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 23.09.2020 година.
Подсъдимият В. следва да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 146,47лв.
/сто четиридесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/, както и 5,00лв.
/пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че сумата не
бъде внесена доброволно.
Подсъдимият В. следва да заплати и по сметка на Районен съд – Севлиево
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 30,00лв.
/тридесет/ лева.
В този смисъл
съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: