04.12.2020 п, гр. Пловдив В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХП-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18233/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по исков спор.
Делото е образувано по искова молба на А.П.В., ЕГН **********, против три лица - З.А.Т. , ЕГН **********, С.А.М., ЕГН **********, и А.Р. Б. , ЕГН **********, и с искане да се осъди всеки от ответниците да заплати на ищеца суми по предварителен договор - двукратния размер на даденото капаро - тъй като ответниците отказали да изпълнят задължението си за сключване на окончателен такъв.
Според изложеното, между страните имало сключен на дата 12.07.2019г. предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, по силата на който ответниците, като продавачи, се задължили да продадат на ищеца недвижим имот, представляващ 2/3 (две трети) идеални части от дворно място в село М. Ч., общ. С., срещу продажна цена в размер общо на 6000 лв. Цената трябвало да бъде платена по следния начин: 600 лв, капаро в деня на сключване на предварителния договор, които В. платил изцяло същия ден по баковата сметка на З.Т., а останалата част - на датата на сключване на окончателния договор, което следвало да се случа, най - късно до 13,08.2019 година. Договорено било между страните , при неизпълнение , получилата капарото неизправна страна да го върне в двоен размер.
На 09.08.2019г. страните се явили пред нотариус за сключване на окончателен договор, но такъв не бил сключен по вина на ответниците, поради което се иска връщането на двойния размер на дадения задатък - съобразно договореното, като се осъди всеки един от ответниците да заплати на ищеца по 400 лева , ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба, 11.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и разноските по спора.
Ответниците оспорват иска. Признават факта на сключването на предварителния договор, но се възразява същият да е нищожен поради привидност, тъй като договорената в него цена не съответствала на възложена на тази , заложена в договора за поръчка с трето лице - имотен посредник. Договора бил недействителен и поради въвеждане на заблуждение, както и поради това , че бил сключен бил при явно неизгодни условия. Даденото нямало характер на задатък, а изправната страна не се била отказала от договора; Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените по делото разноски.
При тези факти , водят се три съединени между различни страни ( т.е., субективно) осъдителни иска с правно основание чл. 93 ал. 2 от ЗЗД. Исковете са допустими.
Предвид изложеното от страните като факти и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази следното:
Според чл. 93 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, „Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер“. Тоест, подлежащите на доказване по смисъла на чл. 153 от ГПК факти са следните - съществуването на договор между страните, предаването на сума от 600 лева от ищеца на ответниците, и неизпълнението на договора по причина, за която отговарят ответниците.
Сключването на предварителния договор от дата 12.07.2019г, за поемане на обещание за прехвърляне на имот с идентификатор 56784.512.117,4.6. не е спорно между страните, а и се доказва от приложеното на л. 6 от делото копие от него. Възразено е обаче, е договора не поражда действие като нищожен или унищожаем.Тези възражения не могат да бъдат споделени:
За да е налице привидност/симулация като основание за нищожност на даден договор , трябва да е налице съгласие между страните относно договорки, различни от съдържанието на привидно сключения договор. Не е достатъчно едната страна да го твърди , или при сключването му да е имала мислената уговорка за различен размер на цената. Договора на продавачите с посредничилото лице не се противопоставя на ищеца, той не е страна по него и не може да служи като начало на писмено доказателство по смисъла на 165 ал. 2 от ГПК , което да обоснове допускане на гласни доказателства за симулацията. За такова начало не служи и заявлението на З.Т. до отдел ,,ИП„, депозирана на дата 12,08.2019г. (л, 38 от делото ), от чието съдържание не личи воля на В., различна от договореното съдържание на процесното съглашение.Затова липсва каквато и да е индикация, че е привидно съгласието на В. за сключването и съществените елементи на предварителния договор; договорената е друг съсобственик различна цена също не може да доведе до такъв извод или до извод , че продавачите са въведени в заблуда.
В тази връзка , няма как да се приеме , че продавачите са били въведени в заблуждение относно цената на имота. Дори да приемем , че са били заблудени от имотния посредник, няма данни В. да е знаел за евентуалната заблуда , тоест, по аргумент от чл. 20 ал. 2 от ЗЗД , няма как продавачите да възразят, че договора е унищожаем поради заблуда.
Що се касае до твърдяната от ответниците уншцожаемост на договора поради „явно неизгодни условия,,, тя предполага и кумулативното наличие на крайна нужда у страната , която се позовава на нея. Такива факти няма изложени, не се и доказва наличието на крайна нужда у всичките или част от ответниците.
Не се спори също така, че ищецът е превел на дата 12.07.2019г. но сметката на З.Т. сума от 600 лева, а и горния факт личи от приложеното на л. 9 от делото копие от платежно нареждане . Плащането на сумата е предвидено в чл, 3 от договора да е капаро/задатък; предвидени са включително последиците по чл. 93 от ЗЗД , като даденото следва да бъде върнато „ в двоен размер“ при неизпълнение на някое от задълженията на продавачите по договора ( чл. 12 ), включително задължението имота да се предхвърли без налични върху него вещни тежести ( чл.9 ). Установява се , че на останалите двама ответници няма предадени пари, но предвид договореното в чл. 3 - че сумата е част от общата цена на имота , а и тримата ответници са посочени общо в договора с термина „продавач „ ( единствено число ), съдът прави, по смисъла на чл. 20 от ЗЗД, извод, че З.Т. е всъщност изрично овластено от кредитора лице по смисъла на чл. 75 от ЗЗД, тоест, В. изпълнява валидно по отношение на тримата задължението си по договора да плати капарото. Затова и съдът не отрича задатъчния характер на даденото, нито може да приеме , че задатъка не е постъпил в патримониум на ответниците; без значение е това , дали даденото впоследствие се приспада от цената , каквато при неизпълнението на ответниците обаче В. няма задължение да плати.
На следващо място, спори се по отношение на това, дали изправната страна се е отказала от договора; правото на В. обаче да получи задатъка в двоен размер не се предпоставя от волеизява за последващото прекратяване на договора или неговото разваляне , напр, поради неизпълнение . То е предпоставено само и единствено от неизпълнението на определени задължения на продавачите, а се установява от приложения на л. 10 от делото констативен протокол, че причината за неизпълнение е несъгласие на продавачите с цената по договора, тоест, неизпълнението на задължението за прехвърляне на собственост е по причина , за коятоответниците отговарят. Най- свой ред В. се е- явил при нотариуса , .явява се изправна страна по договора и за. него е възникнало правото да получи даденото в двоен размер, „Отказ от договора“ по смисъла на чл. 93 ал, 2 от ЗЗД не означава, че изправната страна е длъжна с нарочно формално изявление да го развали или да прекрати действието му ( след като е изпълнила всичко договорено ) , а че неизправната страна се е отказала да изпълни същия договор по причина, за която отговаря.
Исковете са основателни в пълния си размер .
Разноските се понасят от ответниците, по равно, с оглед изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Осъжда З.А.Т. , ЕГН **********,*** ******** * ет. . ап.**, да заплати на А.П.В., ЕГН **********,*** ал.**, сумата от 400 лева - двоен размер на дадено по предварителен договор от дата 12.07,2019г. капаро, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.11,2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер от 150 лева.
Осъжда С.А.М., ЕГН **********,***, да заплати на А.П.В., ЕГН **********,***, * ал.**, сумата от 400 лева - двоен размер на дадено по предварителен договор от дата 12.07.2019г. капаро, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер от 150 лева.
Осъжда А.Р. Б. , ЕГН **********,*** ***, да заплати на А.П.В., ЕГН **********,***, сумата от 400 лева - двоен размер на дадено по предварителен договор от дата 12.07.2019г. капаро, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер от 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр.Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
КГ