№ 16051
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110113577 по описа за 2022 година
и при участието на секретар Радка Христова , и зада се произнесе взе
предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу К. В. К. с ЕГН:********** и Д. Л. Ш. с
ЕГН:**********, с която се иска да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че дължат на ищеца в условията на разделна
отговорност сума в размер на 306,94 лева, от които 223,52 лева- главница,
представляваща стойност на. незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.08.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, и 45,08 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2018г. до 10.08.2021г., както и суми за дялово разпределение в
размер на 32,12 лева - главница за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г., ведно
със законната лихва от 23.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
и 6,22 лева - лихва за периода от 31.08.2018г. до 10.08.2021г., както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както следва:
1. К. В. К. с ЕГН **********, а именно: сума в размер на 153,47 лева, от
които 111,76 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 23.08.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, и 22,54 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до
10.08.2021г., както и суми за дялово разпределение 16,06 лева -главница
за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г„ ведно със законната лихва от
23.08.2021г, до окончателното изплащане на вземането, и 3,11 лева -
1
лихва за периода от 31.08.2018г. до 10.08.2021г.
2. Д. Л. Ш. с ЕГН: ********** -1/2, а именно: сума в размер на 153,47 лева,
от които 111,76 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до
м.04.2020г„ ведно със законната лихва от 23.08.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, и 22,54 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2018г. до 10.08.2021г., както и суми за дялово разпределение 16,06
лева - главница за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 23.08.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, и 3,11 лева - лихва за периода от 31.08.2018г. до 10.08.2021г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ, в качеството им на
ползватели по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, като са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и
по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях
важат разпоредбите на действащото, за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Изтъква, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
‘Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се
изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. В раздел IX от
ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 бил
определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответниците
за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че
не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон;
а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане
на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Твърди че Ответниците са използвали доставяната от
дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са
заплатили задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на
ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от
ЗЕ. В настоящия случаи, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138в от ЗЕ,
собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
2
конституираното трето лице помагач за предоставяне на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Сочи че съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ
сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София”
ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата -“Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за
уважаването на предявените искове.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от ответника К. В. К., който взема становище за
неоснователност на исковете. Намира че общите условия не са приети и нямат
действие по отношение на него, тъй като противоречат на чл. 16 и сл. от ЗЗД.
Твърди че за вземанията е изтекла погасителна давност. Оспорва приложените
с исковата молба доказателства сочи че приложение 1, протокол от
27.08.2002г. и договор № 3437 от 09.09.2002г., и положените собственоръчни
подписи, като заявява, че те не са положени от Е........ Ш.а. Иска откриване на
процедура по чл. 193, ал.1 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от ответника Д. Л.... Ш.,
който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете.
Поддържа, че неговият дял от топлоснабдения имот не е равен на
претендираните 1/2 ид.ч. Сочи че в момента се води дело № 60410/2020г., по
описа на СРС ГО в което К. В. К. е направил възражение за придобивна
давност. Заявява че не е ползвал процесния топлоснабден имот през исковия
период. Прави възражение за погасителна давност. Иска да бъде приобщено
гр.д. № 60410/2020г., по описа на 54 – ти състав, СРС ГО
Конституираното трето лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД с молба
от 26.01.2024 г., поддържа, че дяловото разпределение за абонатен № 155083
за процесния период е извършено в съответствие с всички действащи към този
момент нормативни разпоредби.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа страна.
По делото е представена искова молба с № 60410/2020 г., адресирана до
СРС, ГО, от която е видно, че Д. Л.... Ш., ( наследник на Л...... Д...... Ш. ) е
предявил претенцията срещу К. В. К., ( наследник на Е........ Н...... П... ) с
искане за допускане и извършване на делба между горепосочените страни.
Видно от нотариален акт № 25, 15930/1993 г. се установява, че на дата
24.06.1993 г. – Е........ Н...... П... дарява своята ½ идеална част (от прекратена
СИО) от апартамент № 4 на II – ри етаж в жилищна сграда – ............, гр.
София на ответника – К. В. К..
Представена е и Заявление – Декларация с вх. № ОП -323/27.08.04 г., от
3
която се установява, че до ищцовото дружество е подадено Заявление от К. В.
К. (ответник), в което е обективирано искане на негово име да бъде открита
партида за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в
гр. София, ж.к. „Надежда – 5“, бл. 508, вх. А, ет. II, като партидата бъде
открита на негово име съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ АД на потребители за битови нужди.
По делото е представена Декларация на К. В. К., от която се установява,
че същия декларира, че ще използва имота, представляващ апартамент № 4,
находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда – 5“, бл. 508, вх. А, ет. II за жилищни
нужди.
Представен е Договор № 3437 от дата 09.09.2002 г., сключен между
„Техем сървисис“ ЕООД и ЕС с адрес гр. София, ул. „Надежда – 5“, бл. 508,
вх. А и Б, от който се установява, че „Техем сървисис“, в качеството му на
изпълнител се задължава да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, а ЕС – в качеството му на възложител се задължава
да заплаща за извършената от изпълнителя дейност съобразно условията на
подписания договор.
По делото е приет и Протокол от дата – 27.08.2002 г., от който е видно,
че на дата 27.08.2002 г. на проведено Общо събрание на етажните собственици
от бл. 507, вх. Б, ж.к. „Надежда – 5“ е взето решение за сключване на договор с
„Техем Сървисис“ ЕООД, за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода.
От представения по делото Договор № Д-0 – 67 / 03.06.2020 г.., се
установява, че на дата 03.06.2020 г. ищцовото дружество – „Топлофикация
София“ АД в качеството на възложител и „Техем сървисис“ в качеството на
изпълнител е сключен Договор при ОУ за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за Енергетиката.
Съгласно изготвеното заключение от компетентно вещо лице на СТЕ,
което съдът кредитира като обективно и безпротиворечиво се установява, че
след извършен анализ на приложените по делото документи, свързани с
топлоснабдяването на сградата, и имота и след извършени изчислителни
проверки на разпределени количества топлинна енергия по одобрена
методика, описана в действащите Наредби за топлоснабдяване, се установи, че
процесната сграда, находяща се на адрес: ж.к. ................ е с непрекъснато
топлоснабдяване за процесния период (м.05.2017 г. – м.04.2020 г.), като
ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД ежемесечно е извършвало
отчети на общ топломер, които е преминал метрологичен контрол съгласно
нормативните документи. От заключението се установява също, че дяловото
разпределение извършено от Техем сървисис ЕООД за ЕС е в съответствие с
методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за
сградата и имота. Вещото лице посочва, че изравнителната сума за процесния
4
период е в размер на 686,48 лева (за получаване). Установява се още, че
Общата сума за топлинна енергия начислена от ищцовото дружество във
фактури за абоната през процесния период е в размер на 909,98 лева, от която
254,01 лева за отопление на имот и сградна инсталация общо, както и сумата
от 655,97 лева за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице констатира, че
извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение
и остойностяване на потребена ТЕ за имота на ответниците са в съответствие с
изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на
ТЕ за процесния период.
От заключението на вещото лице, по допуснатата ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено, след
извършен пълен анализ на предоставената хронология за плащания от
„Топлофикация София“ ЕАД, се установява, че по партида с абонатен №
155083 за процесния период (м.05.2017 г. – м.04.2020 г.) няма извършени
плащания. Установява се, че след проверка на приложените материали по
делото и допълнително предоставените от ищеца справки, извлечения и на
база извършените изчисления за процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„.“, ............. за процесния период, сумата представляваща главница за
топлинна енергия, такси за дялово разпределение и изчислената лихва върху
тях възлиза в общ размер на 306,94 лева, която към момента на проверката на
е погасена. Вещото лице констатира следните обстоятелства:
отчетния период за отоплителния сезон 2017/2018 г. приключва със сума
за връщане от изравнение в размер на 564,92 лева;
отчетния период за отоплителния сезон 2018/2019 г. приключва със
сума за връщане от изравнение в размер на 114,64 лева;
отчетния период за отоплителния сезон 2019/2020 г. приключва със
сума за връщане от изравнение в размер на 6,89 лева.
Констатира още, че процесния период приключва със сума за връщане от
изравнения в общ размер от 686,45 лева.
От приетата ССчЕ се установява също така, че общата главница за
топлинна енергия възлиза в размер на 223,52 лева, общата главница за такса
дялово разпределение е в размер на 32,12 лева, а общата ТЕ и ДР е в размер на
255,64 лева. Установява се още, че законната лихва върху стойностите на
просрочените фактури е изчислена, считано от датата на изпадане в забава или
първия ден след срока на плащане по отделно за всяка до дата – 10.08.2021 г.,
общо – съобразно всеки период на лихвена промяна. Установява се, че на база
извършените изчисления, констатираната законна лихва за сумите по
процесните фактури издадени от ищцовото дружество за процесния имот е в
общ размер на 51,30 лева, която сума към момента на проверката не е
погасена. Вещото лице посочва, че в периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г.
ищцовото дружество за процесния имот издава съобщения към фактури с
начислени прогнозни суми за топлинна енергия, които в последствие нулира,
като взима предвид подадените изравнения от ФДР и формира реално
5
потребление за целия отоплителен сезон – 2017/2018г., на стойност – 91,76
лева. Констатира се, че обезщетение за забава в размер на законна лихва не се
начислява върху прогнозните фактури, а само върху реално дължимата сума
остойностена в издадената обща фактура на дата – 31.07.2018 г. със срок на
плащане до дата – 14.09.2018 г. или считано от 15.09.2018 г. до 10.08.2021 г.,
като изчислената лихва е в размер на 26,30 лева, а падежиралите суми
издадени с обща фактура от дата – 31.07.2018 г. или преди 24.08.2018 г., но със
срок на плащане до дата – 14.09.2018 г. възлизат в общ размер на 118,06 лева
(91,76 + 26,30).
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
правна страна.
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е
да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: по иска за главница за топлинна енергия и
лихва за забава – че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия – че е възникнало
облигационно правоотношения, обема на реално доставената до имота на
ответника топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение; по
иска за главница за цена на услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия – че услугата дялово разпределение на ТЕ е извършена в рамките на
исковия период, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това
вземане и неговия размер, както и изпадането в забава на ответника.
Ответниците следва да докажат възраженията си срещу съществуването
на вземанията , респективно срещу изискуемостта им.
Спорно на първо място е дали ответниците са клиенти на топлинна
енергия за исковия период, като в тази връзка съдът приема следното:
Доказването на материалноправната легитимация на ответниците е
свързана с установяване на качеството им на клиенти на ТЕ за битови нужди
за процесния имот. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или вещният ползвател на имота (чл. 153, ал. 1 от ЗЕ), както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респективно вещния
ползвател на имота, е сключил договор с ищеца за доставка на ТЕ, като
например е подал молба – декларация за откриване на индивидуална партида
на негово име до топлопреносното предприятие –в този смисъл са
задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. №
2/2017г. на ОСГК на ВКС.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
6
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично ..............естени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смята потребител и на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В настоящия случай от приетия по делото Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 25, 15930/1993 г. се установява, че на дата 24.06.1993 г. –
Е........ Н...... П... дарява своята ½/една втора/ идеална част (от прекратена
СИО) от апартамент № 4 на II – ри етаж в жилищна сграда – ............, гр.
София на ответника – К. В. К..
От друга страна от представеното по делото Удостоверение за
наследници се установи, че другия ответник – Д. Л. Ш. е наследник на
наследодателя – Л...... Д...... П.............. (починал на дата – 25.03.1993 г.), за
който се установява, че е бил собственик на процесния имот, видно от
представеното по делото съобщение на СО, район „Връбница“, от което се
установява, че наследодателят е придобил процесния имот находящ се в ж.к.
„.“, бл. ..... чрез договор за покупко – продажба сключен на дата – 27.11.1992 г.
(факт, който не се оспорва от страните).
Също така съдът намира за необходимо да отбележи, че видно от
представената по делото искова молба от 07.12.2020 г. между ответниците по
делото се води производство за допускане и извършване на делба за
процесния недвижим имот, което представлява косвено доказателство
(индиция), че между ответниците по делото е налице съсобственост върху
недвижимия имот. Към настоящия момент по делото няма данни делбеното
производство да е приключило.
Ето защо съдът приема, че през процесния период – К. В. К. и Д. Л. Ш.
са били съсобственици на процесния имот, при квоти по ½ една втора идеална
част, и като такива имат качеството потребител на топлинна енергия и са
страни по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за
исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносното предприятие при публично известни ОУ, следва да бъде
установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за
битови нужди. Следва да се посочи, че на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153,
7
ал. 6 от ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно
лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно
цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че
същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, като не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал
имота, поради което съдът приема за неоснователни доводите на
процесуалния представител на ответника – Д. Л. Ш., че не е живял в този имот
и не го ползва, тъй като същите обстоятелства са ирелевантни при условие, че
по делото безспорно се установи същия да е собственик на ½ идеална част от
процесния имот.
В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена
форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
предприятието и одобрени от ДКЕВР, които влизат в 45 – дневен срок от
публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от
потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се
отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото няма данни от
страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални
условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното
предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено
изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по
спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при
действащите публично известни условия.
От заключението по приетата съдебно – техническа експертиза се
установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е
топлоснабдена за процесния период, съответно в нея е въведена система за
дялово разпределение.
От горепосоченото стигаме до извода, че имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди,
поради което и по силата на действащата нормативна уредба – чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител
на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 от ЗЕ е
обвързан от ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди и без изричното им приемане. С оглед на гореизложеното съдът
приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ищцовото дружество, както и Закон за енергетиката, като
8
ищецът има задължение да доставя топлинна енергия в имота, а ответника да
заплаща стойността на доставената топлинна услуга.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа
експертиза, което се възприема от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че сумите за топлинна енергия в имота на ответника са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, дяловото разпределение през процесния период е извършвано
от дружеството за дялово разпределение съгласно изискванията на Наредба №
16-334 от 2006 г., като в заключението е посочено и какво е количеството на
потребената енергия за отделните периоди и по компоненти.
Безспорно се установи от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че непогасената сума за топлинна енергия за процесния период
възлиза в размер на 223,52 лв. – главница, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.08.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 10.08.2021 г. в
размер на 45,08 лв., сумата в размер на 32.12 лв. - главница, представляваща
цената за извършване на услугата дялово разпределение през периода от
31.07.2018 г. до 30.04.2020 г., и мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до
10.08.2021 г. в размер на 6,22 лв., които суми напълно кореспондират с
претендираните такива в исковата молба.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на
исковата молба.
Следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на
вземанията на ищцовото дружество по давност. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от дата 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС по
отношение на претендираната главница , представляваща стойност на
доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл. 111, б. „в“ ЗЗД
тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 от ЗЗД – давността се
прекъсва с предяваване на иск, а съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 от ГПК. В конкретния случай Заявлението е депозирано на дата
23.08.2021 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 23.08.2018 г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира иска за заплащане на главница
за ТЕ за частично основателен, като ответникът се явява задължен за сумата в
размер на 160,16 лева, представляваща главница за незаплатена ТЕ за периода
от м.09.2018 г. до м.04.2020г., като за разликата до пълния предявен размер от
223,52 лева и за периода от м.05.2017 г. до м.08.2018 г., включително искът се
явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Съдът следва да отбележи, че
двамата ответници съобразно квотата си от ½ една втора следва да отговарят
за сумата в размер на по 80,08 лева за всеки един от тях.
9
По горните мотиви, съдът намира иска за заплащане на главница за
дялово разпределение за частично основателен, като ответниците се явяват
задължени за сумата в размер на 29,26 лева, представляваща главница за
незаплатена ТЕ за периода от м.07 г. до м.04.2020 г., като за разликата до
пълния предявен размер от 32,12 лева и за периода от м.07.2018 г. до м.08.2018
г., включително, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съобразно квотите си от ½ двамата ответници следва да отговарят за сумата в
размер на по 14,63 лева за всеки един от тях.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на ответниците в забава – изтичането на срока за
плащане на задълженията по договора за предоставяне на топлинни услуги.
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие
на главен дълг и забава в погасяването му. Както е посочено в исковата молба,
съгласно приложимите ОУ на ищеца, лихва за забава се начислява само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово
разпределение, като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от
датата на публикуване на всяка една от общите фактури на интернет
страницата на „Топлофикация София“ ЕАД. При тази уредба, за да изпадне
длъжникът в забава, доставчикът на топлинна енергия следва да докаже, че е
публикувал фактурите на своята интернет страница. В тази насока, ищецът не
е ангажирал никакви доказателства за публикуване на общите фактури на
интернет страницата си.
От гореизложеното следва, че претенцията с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва е неоснователна.
По отношение цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – аргумент от чл. 84, ал.
2 от ГПК. По делото не са представени доказателства за отправена и получена
от ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение също следва да се отхвърли изцяло
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК право
на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Съдът намира, че по отношение на направеното искане на ищеца за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради кратката
продължителност на делото и ниската правна сложност на ищеца следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева /на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
10
заплащането на правната помощ./
Ищецът доказва, че е направил разноски в общ размер от 900,00 лева, от
които 25,00 лева – държавна такса за заповедното производство, 175,00 лева
платена държавна такса в исковото производство, 500,00 лева депозити за
експертизи и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение. От тях по
съразмерност на ищеца се дължат разноски в размер на 539,98 лева за
исковото производство и 15,43 лева за заповедното производство, които
следва да заплатят ответниците разделно разноските съобразно
притежаваните от тях квоти по 1/2.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответниците направените по делото разноски. Ответникът – К. В.
К. не претендира разноски и затова не му се дължат такива. Ответникът Д.
Л.... Ш. претендира разноски съобразно представен по делото списък -
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, но доколкото не
представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, съдът
счита, че такива не му се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК чл. 415
ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД по отношение на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, улица „Ястребец“ № 23Б, че К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „.“, ............. и Д. Л. Ш., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
„.“, ............., дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, всеки един от тях, в
условията на разделност при квоти ½ една втора идеална част за К. В. К., ЕГН
********** и ½ една втора идеална част за Д. Л. Ш., ЕГН **********, от
съществуващото вземане за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „.“,
............., абонатен № 155083, и за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 18504/10.11.2021г. по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д.
№ 48580/21г. , в размер на:
-сумата от 160,16 лева – цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
дата 23.08.2021 г. до изплащане на вземането;
-сумата от 29,26 лева – цена на извършена услуга за дялово
11
разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от дата 23.08.2021 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, улица
„Ястребец“ № 23Б, срещу К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„.“, ............. и Д. Л. Ш., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „.“, .............,
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ
се в адрес: гр. София, ж.к. „.“, ............., абонатен № 155083:
-за цена на доставената от дружеството топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 160,16 лева до пълния предявен размер от 223,52
лева и за периода от м.05.2017 г. до м.08.2018 г. като погасен по давност;
-за цена на извършена услуга дялово разпределение за разликата над
уважения размер от 29,26 лева до пълния предявен размер от 32,12 лева и за
периода от м.07.2018 г. до м.08.2018 г. като погасен по давност.
-за мораторна лихва от 45,08 лева върху главницата за ТЕ за периода от
15.09.2018 г. до 10.08.2021 г. като неоснователен.
-за мораторна лихва от 6,22 лева върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 10.08.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. В. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „.“, ............. и Д. Л. Ш., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ж.к. „.“, ............., да заплатят „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, улица
„Ястребец“ № 23Б,, разделно при квоти: ½ ид.ч. за К. В. К., ЕГН **********
и ½ ид.ч. за Д. Л. Ш., ЕГН **********, за следните суми:
-сумата от 15,43 лева – разноски за производството по ч. гр. д. №
48580/2021 г. на СРС, 142 състав.
-сумата от 539,98 лева – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – Техем
Сървисис ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12