РЕШЕНИЕ
№ 14508
гр. София, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110110766 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (ФИРМА) против (ФИРМА) с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 1158,33 лева, представляваща регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по щета № 2200200281120-21 за произшествие от 19.02.2021 г.
в с. *****, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 12.10.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 15524/18.10.2021 г. по ч. гр. д. № 58343/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.02.2021 г., в село *****, водачът на
МПС „*****, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите удря входната врата на хале на обект, застрахован при
ищеца по имуществена комбинирана застраховка „Имущество“, вследствие на което са
нанесени щети на застрахованото имущество. Процесуалният представител на страната,
поддържа, че за процесното пътнотранспортно произшествие е съставен констативен
протокол за ПТП от 19.02.2021 г., в който водачът на застрахования при ответника
автомобил е признал вината си за настъпване на събитието. Дружеството, застраховано по
комбинирана застраховка „Имущество“ предявило претенция за обезщетение, вследствие на
което между застрахователя и застрахования бил подписан Протокол за констатиране на
щетите от 25.02.2021 г. На база представена фактура за извършен ремонт на увредена
входна врата, застрахователят определил застрахователно обезщетение в размер на 1 158,33
лева, която сума била изплатена на собственика на увреденото имущество на 26.04.2021 г.
Процесуалният представител на страната твърди, че с плащане на застрахователно
обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответното
дружество, което е било в правоотношение с виновния за настъпването на пътния инцидент
водач по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
1
поради което има регресно вземане към него за заплатеното застрахователно обезщетение и
направените ликвидационни разходи. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът
отправил до ответника покана за заплащане на дължимата сума, като ответното дружество
не е изпълнило задължението си извънсъдебно. В подадената искова молба е формулирана
претенция за присъждане на направените от ищцовото дружество съдебни разноски в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените искове по основание и размер. С подадения отговор не са оспорени
поддържаните от ищеца твърдения, че към датата на настъпване на процесното ПТП е
съществувало застрахователно правоотношение между (ФИРМА) и собственика на моторно
превозно средство с рег. № **** по Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Процесуалният представител на ответника оспорва увреденото имущество
да е било застраховано при ищеца, описания в исковата молба механизъм на настъпване на
инцидента, наличието на причинно – следствена връзка между катастрофата и твърдените
вреди, както и стойността на извършените ремонтни работи. По изложените доводи е
направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като сторените съдебни разноски в
производството бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му
на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по
договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил задължения си на
застраховател по имуществена застраховка, поради което е встъпил в правата на увреденото
лице против носещият договорна отговорност въз основа на валидно възникнало
застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“.
Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило
повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които
застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от
действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на
правопораждащите факти е в тежест на ищеца.
Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ответника и собственика на моторно
превозно средство с рег. **** към 09.12.2021 г. бил сключен валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и, че на 26.04.2021 г. ищецът е заплатил
сумата в размер на 1 158,33 лева застрахователно обезщетение по процесната щета.
Като писмено доказателство по делото е приет препис от Комбинирана
2
застрахователна полица „Имущество“ № 2200200281000026, по силата на която между
ищецът и (ФИРМА) възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане със застрахован „обект сгради, машини, съоръжения и
оборудване, и транспортни средства без ДК №, находящи се в землището на с. *****, м.
****, ПИ 410“, с включена клауза „Пожар и други опасности“, основното покритие по която
включва редица рискове, сред които „Удар от ППС или животно, непринадлежащо на
застрахования или на лице, работещи при него“. Срокът на застраховката съгласно полицата
е от 00:00 часа на 17.06.2020 г. до 23:59 часа на 16.06.2021 г.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения, че застраховано по силата на
процесния договор за имуществена застраховка имущество е увредено в резултат на
поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е
представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 19.02.2021 г.,
съставен от К. С. Ф. водач на МПС „*****, който съдържа индивидуализация на мястото на
събитието, а именно „гараж на фирма (ФИРМА), находящ се в с. *****, скица на
произшествието, опис на видимите щети, а именно „гаражна врата“, както и декларация от
водача на товарния автомобил, че носи вина за настъпване на инцидента.
Като писмено доказателство по делото е приет протокол от 25.02.2021 г. за оглед на
застрахования при ищеца обект придружен със снимков материал на гаражна врата на хале.
По делото е представен препис от фактура № **********/22.03.2021 г. за сумата в
размер на 1390 лева, представляваща цена на ремонт на индустриална секционна врата.
За установяване на механизма на процесното произшествие по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на К. С. Ф.. Свидетелят разкрива, че е участвал
в произшествие в сервиз на (ФИРМА), находящ се в с. *****, като при предприета от него
маневра назад управляваният от него товарен автомобил „***** се ударил със задната си
част във входната врата на сервиза. Водачът разкрива, че преди да се качи в товарния
автомобил и да предприеме маневрата не обърнал внимание, че входната врата на халето
тип „щора“ не била вдигната до край. От събраните по делото гласни доказателствени
средства се установява, че в резултат на удара вратата била изкривена.
От приетото по делото заключение по допусната автотехническа експертиза, което
съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че процесният инцидент е
възникнал при предприета от водача на влекач ***** с рег. **** маневра за движение назад
с цел излизане от ремонтно хале, находящо се в с. *****, в резултат на което е реализиран
удар на задната част на моторното превозно средство в гаражна врата ( индустриална
секционна врата). Вещото лице разяснява, че щетите по увредената врата се намират в пряка
причинно-следствена връзка с описаното произшествие. От заключението се установява, че
стойността необходима за възстановяване на гаражната врата изчислена на база средни
пазарни цени към датата на произшествието възлиза на сумата в размер на 1390 лева. При
изслушване на експертизата вещото лице уточнява, че в резултат на произшествието се е
налагало смяна на гаражната врата, тъй като повредените детайли не могат да бъдат
заменени с нови. В допълнение експертът сочи, че от направените справки се установява по-
висока стойност необходима за подмяна на увредената врата от тази заплатена по
процесната фактура.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства на първо място следва
извод за неоснователност на доводите на ответника, че увреденото вследствие на
произшествието описано в исковата молба имущество не е било застраховано при ищеца.
Видно от Комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200200281000026 предмет
на застрахователно правоотношение са индустриални обекти, сред които и процесния гараж,
намиращи се в землището на с. *****, местност „****“, ПИ 410. На следващо място съдът
намира, че произшествието е възникнало вследствие на поведение на водача на товарен
автомобил „*****, който в нарушение на правилото по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП започнал
маневра назад за излизане от гаража преди да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен, както и по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно да осигури лице, което да му сигнализира
3
за опасности. От приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че
уврежданията по гаражната врата се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното произшествие, като стойността необходима за отстраняване на причинената
повреда възлиза на сумата в размер на 1390 лева. На възстановяване от ответника подлежи
действително заплатеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение в размер на
1158,33 лева. С оглед изложеното предявеният иск се явява изцяло основателен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 325 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна
такса и 300 лева заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от
ищцовото дружество съдебни разноски в настоящото производство общо в размер на 300
лева, от които сумата в размер на 25 лева довнесена държавна такса за разглеждане на
спора, сумата в размер на 25 лева за събиране на гласни доказателствени средства и сумата
в размер на 250 лева внесен депозит за изслушване за съдебно-автотехническа експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от (ФИРМА), със седалище и адрес на
управление в ****, против (ФИРМА), със седалище и адрес на управление в ****, иск по
реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата в
размер на 1158,33 лева, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по щета № 2200200281120-21 за произшествие от 19.02.2021 г. в с. *****, ведно
със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 12.10.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 15524/18.10.2021 г. по ч. гр. д. № 58343/2021г. по описа на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ****, да
заплати на (ФИРМА), със седалище и адрес на управление в *****, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата в размер на 325 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ****, да
заплати на (ФИРМА), със седалище и адрес на управление в ****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 300 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 58343/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5