РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Монтана, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20241600500339 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 313 от 19.06.2024 г. ,постановено по гр. дело № 158 по описа за
2024 Районен съд- Монтана е признал за НЕЗАКОННО уволнението на Т.В. , отменил е
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ДИСЦИПЛИНАРНОТО УВОЛНЕНИЕ на Л. К., ЕГН
**********, извършено със Заповед № НЧ-1/27.11.2023 г. на Председател на Народно
Читалище „Х.Б.- *“ с.*,възстановил е Л. К. на заеманата преди уволнението длъжност „*-
*“,осъдил е ответника да заплати на Л. К. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл.
225, ал. 1 КТ сумата от общо 5 101.38 лв., представляваща обезщетение за оставането й без
работа поради незаконното уволнение за периода от 27.11.2023 г. до 27.05.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба -
24.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в произвоството
разноски.
Така постановеното решение е обжалвано от ответника Читалище „Х.Б. - *“
с.*,който чрез своя процесуален представител обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди,че възприетите от съда правни изводи са
необосновани – не са налице сочените нарушения на разпоредбата на чл.193,ал.1
КТ.Ищцата сама се е поставила в невъзможност да получи писмото, с което са й поискани
обясненията .Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение,като
постанови ново,с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК ответникът по жалбата Л. К. е подал отговор,в
който заявява,че жалбата е неоснователна,като са изложени подробни съображения в тази
насока.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
1
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че преди
издаване на процесната заповед за уволнение работодателят не е поканил ищцата по
надлежния ред да даде обяснения,поради което и е налице хипотезата на чл.193, ал.2 КТ и
съдът е отменил същата, без да разглежда спора по същество.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд по следните
съображения:
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, съгласно сключен Трудов договор № 1 от
13.06.2022 г. с Народно читалище „Х. Б.- *“ - с.*, като ищцата е изпълнявала длъжността “*-
*” в него,като същото е прекратено със Заповед № НЧ-1 от 27.11.2023г. на Председателя на
Народно читалище „Х.Б.- *“ - с.*, с която и е наложено наказание „дисциплинарно
уволнение”.
Анализирайки приложените към делото доказателства, настоящият въззивен състав
намира,че при издаване на процесната заповед са допуснати процесуални
нарушения,свързани със задължението на работодателя да поиска обяснения от работника, а
по същество същата е и незаконосъобразна предвид липса на посоченото нарушение.
За да достигне до тези правни изводи, съдът взе предвид следното:
На първо място, работодателят е допуснал нарушение на чл.193,ал.1 КТ,изразяващо
се в следното:
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че работодателят е поканил
ищцата в тридневен срок от получаване на същата да представи писмено обяснение за
отсъствието си от работното място за периода от 06 ноември до 10 ноември /не е посочена
годината/.
Тази покана е изпратена с писмо с обратна разписка, която ищцата е отказала да
получи.От показанията на разпитаните свидетели Р.Л. ,Н.И. се установява,че на ищцата не й
е било разяснено какво е съдържанието на писмото,т.е. тя не е била запозната по никакъв
начин с факта,че същото съдържа покана за даване на обяснения.Районният съд е изложил
подробни съображения в насока защо приема,че обясненията не са изискани по надлежния
ред, настоящата инстанция възприема същите изцяло, поради което и не намира за
необходимо да приповтаря същите.
Дори и самата покана да е била връчена надлежно, това също не би санирало
процесуалните нарушения при издаване на процесната уволнителна заповед.
Видно от поканата, поискани са обяснения за отсъствие за един период, а именно 06
ноември до 10 ноември/неизвестно коя година/,докато в процесната заповед е включен и
друг период, а именно 13.11.2023г. до 17.11.2023 г. ,което само по себе си също съставлява
процесуално нарушение.
Процесната заповед е издадена преди да изтече срока за даване на обясненията-
опитът за връчване на писмото с обратна разписка е на 23.11.2023г./четвъртък/, а заповедта е
издадена на 27.11.2023г./понеделник/ .Срокът за обяснения изтича в понеделник предвид
факта,че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ ,а
това е датата на издаване на заповедта.
2
Всички тези посочени процесуални нарушения водят до незаконосъоразността на
заповедта ,без съдът да разглежда спора по същество.Въпреки това настоящият съдебен
състав ще се спре на няколко основни момента ,водещи до незаконосъобразност на
процесната заповед за уволнение извън допуснатите процесуални нарушения.
На първо място, ищцата е уволнена на основание чл.190,ал.1,т.2 КТ,т. е за
неявяване на работа повече от два последователни работни дни.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че ищцата е изпратила
съобщение по вайбър на 06.11.2023 г.на Председателя на читалището Х.П. и Л.К., с която ги
уведомила,че е на лекар и ще представи болничен лист.
От приложения към делото Болничен лист се установява,че същият е издаден на
07.11.2023 г. за периода от 06.11.2023г. до 15.11.23г. От приложения Дневник на
читалището се установява,че същият е заведен още в деня на издаването.
Предвид горното съдът намира,че за периода 06.11.2023г.-15.11.23г. ищцата е била в
отпуск по болест,за което е уведомила и предварително работодателя ,поради което и не е
налице безпричинно отсъствие от работа.
Вторият посочен в заповедта период, а именно 13.11.2023г. до 17.11.2023 г.въобще
не следва да се коментира предвид факта,че по отношение на него не е проведена
предватирелната процедура по чл.193 КТ,а освен това за част от същия е налице болничен, а
за 16.11.23г. и за 17.11.23 г. е налице подадена молба за отпуск на основание чл.176,ал.3 .
Предвид тези съображения настоящата инстанция напълно споделя извода на
първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Достигайки до
извода,че атакуваната заповед е незаконосъобразна, се явяват основателни и останалите
предявени искове- за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за
изплащане обезщетение за принудителна безработица.В тази насока са развити подробни
доводи,поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира,че атакуваното решение е
обосновано и законосъобразно ,поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото ответникът дължи и направените в производството
разноски в размер на 1000 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 313 от 19.06.2024 г. на Районен съд Монтана
,постановено по гр. дело № 158 по описа за 2024.
ОСЪЖДА Народно Читалище „Х.Б.- *“ с.*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление с.*, обл.*, представлявано от Х.П., ДА ЗАПЛАТИ на Л. К., ЕГН **********, от
град *, бул.* № *, вход *, етаж *, ап.*на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000 лева
/хиляда лева/ разноски в производството за платено адвокатско възнаграждение,
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок ,считано от
14.10.2024 г.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4