№ 489
гр. Русе, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520103583 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Й. АНГ. с ЕГН:
**********, чрез адв.В.В. от АК-Русе, с която е предявен иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1, т.1, пр.1 от ГПК против „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, представлявано от управителите Райна Миткова-Тодорова и
Тихомир Иванов Вълчев за сумата от 1500,00 лева, представляващи
имуществени вреди причинени му от заплатен на 29.10.2020г. адвокатски
хонорар за предоставената му правна защита и съдействие по изпълнително
дело №20198320400341 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, рег.№ 832
КЧСИ, район на действие Окръжен съд гр.Русе, образувано по молба на „ЕОС
МАТРИКС”ЕООД, в резултат от действия на служители на ответника,
които неоснователно образували срещу него изпълнителното дело, без да
съобразят, че към момента, в който „УниКредит Булбанк“АД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу наследодателя й Й.Д.А., той бил починал.
Претендира се и законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска до нейното окончателно заплащане, както и направените
в производството по делото разноски.
1
В исковата молба се твърди, че на 07.02.2019 г. по молба на ответника
„ЕОС Матрикс” ЕООД и въз основа на издадените по ч.гр.д. № 6451/2009г. на
РРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №480 от 27.10.2009г., изпълнителен лист от 30.03.2010г. и
договор за цесия от 23.11.2015г., срещу П.Г. А., Н. Й. АНГ. и Г.Й.А. било
образувано изпълнително дело №20198320400341, по описа на ЧСИ Иван
Хаджииванов. В производството по това изпълнително дело ЧСИ връчил на
Н. Й. АНГ. покана за доброволно изпълнение, с която я уведомил, че по
ч.гр.д. № 6451/2009г. на РРС е осъдена да заплати на взискателя „ЕОС
Матрикс” ЕООД конкретно посочени в поканата суми, като общото му
задължение по изпълнителното дело било определено в размер на 173 428,91
лева.
След получаване на поканата за доброволно изпълнение Н. Й. АНГ.,
потърсила правна защита и съдействие, консултирала се с адвокат, когото
упълномощила да я представлява по изпълнителното дело и с когото
сключила на 29.10.2020 г. договор за правна защита и съдействие, за който
заплатила изцяло и в брой възнаграждение 1500,00 лева, съобразено с общия
размер на дълга и минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като го представила по изпълнителното дело.
След проучване на делото, упълномощеният адвокат установил, че към
момента, в който служители на „УниКредит Булбанк” АД подали до Районен
съд гр.Русе заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу Й.Д.А., той вече бил починал на 25.12.2008г., поради което
с Определение №261338/01.12.2020г., били обезсилени Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК № 480 от 27.10.2009г. по ч.гр.д.
№6451/2009г. по описа на Русенски районен съд и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист от 30.03.2010г. по отношение на Н. Й. АНГ.. Въз
основа на влязлото в сила определение изпълнително дело
№20198320400341/2019г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов било
прекратено по отношение на Н. Й. АНГ., на основание чл.433, ал.1, т.3 от
ГПК, без частния изпълнител да се произнесе по разноските.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил своевременно, отговор
на исковата молба от ответника „ЕОС МАТРИКС”ЕООД, чрез адв. М. Н. от
ВТАК, с който оспорва иска като недопустим, тъй като заявлението за
2
издаване на заповед за незабавно изпълнение било подадено от „УниКредит
Булбанк“АД към дата /26.10.2009г./, към която „ЕОС МАТРИКС“ЕООД не е
бил все още кредитор по задължението/ на 10.02.2016г. последния е
конституиран като взискател на основание извършена на 23.11.2015г. цесия/ и
моли да се прекрати производството по делото. Оспорва се иска по основание
и по размер. Сочи се, че изпълнителното дело № 1354/2010 г. е прекратено с
постановление на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, получено на 19.02.2019
г. и след това „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е подало молба за образуване на второ
изпълнително дело, заведено под № 341/2019г. по описа на ЧСИ Иван
Хаджииванов.
Твърди се в отговора, че от материалите по изп. дело №1354/2010г.
било видно, че Н. А. и Г.А. узнали за производството в един много по-ранен
момент от този който се твърди, а именно с покана за доброволно изпълнение
връчена им на 18.10.2010г., като още през 2010г. са били конституирани като
длъжници по делото в качеството си на наследници на починалия длъжник
Й.Д.А., починал на 25.12.2008г., за което е можело да възразят още тогава.
Твърди се в отговора, че съгласно нормите на действащия и приложим
ГПК получаването на ПДИ от ЧСИ се свързва с началото на течението на
срока за подаване на възражение, каквото не е подадено. Сочи се, че към
исковата молба не е приложено никакво доказателство за наличието на
договорно правоотношение между ищеца и адвоката, на когото бил заплатил
1500,00 лева. Нямало данни по какъв начин са заплатени тези пари, защо и за
какво са заплатени и от кого са заплатени.
Твърди се, че дори да се приеме за процесната сума, че е действително
заплатена на адвокат, то не става ясно за защита по изпълнителното дело ли е
платена или за подаване на молба за обезсилване на заповедта за изпълнение,
за която в полза на ищеца вече са присъдени разноски. Счита, че от
обстоятелствената част на исковата молба се разбира, че процесният
адвокатски хонорар е заплатен за проучване на изпълнително дело
№341/2019г., което е в противоречие с останалите твърдения в исковата
молба. Изтъква, че липсва причинна връзка между извършеното и
предполагаемата вреда, която дори и да е налице, то не е била нанесена от
ответното дружество.
Отделно от изложеното ответникът счита, че исковата претенция е
3
погасена по давност, тъй като за вземания, произлизащи от вреди от
непозволено увреждане давността започва да тече от деня на увреждането, а
този ден бил деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, а именно 27.10.2009г. В този смисъл счита, че
приложимата пет годишна давност е изтекла. Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Анализа на формулирания в исковата молба петитум, сочи на извод, че
в настоящото производство, ищецът не претендира присъждане на разноски, а
обезщетение за вреди, изразяващо се в направени от същия разноски в
изпълнителното производство по образувано от ответника изпълнително
дело, въз основа на вече прекратено изпълнително дело. Ето защо и съдът
намира, че предявеният иск е допустим.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно:
ищецът следва да установи елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане – вреди в сочения от него размер, причинени от
лице/лица, на които ответната Банка е възложила някаква работа, вредите да
са причинени при или по повод тази работа, както и че е налице
противоправно поведение, за което ответникът отговаря. Вината на
съответния служител се презюмира до доказване на противното, което е в
тежест на ответника.
В настоящия казус, в тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване и да установи такива положителни факти, които изключват
твърденията в исковата молба, като докаже и възраженията си в отговора, а
при установяване на положителните елементи от ищеца, следва да докаже и
погасяване.
Видно от приложеното изп. дело №1354 по описа за 2010г. на ЧСИ Ив.
Хаджииванов се установява, че е образувано по молба на „Уни Кредит Бул
Банк“ АД от 08.09.2010г. въз основа на изпълнителен лист от 30.03.2010г., по
ч. гр. д. №6451/2009 г. и издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 480 от 27.10.2009г., с който са осъдени
длъжниците П.Г. А., Й. Д. А. и ЕТ „Д.М.Й. А.-П. А.“, солидарно да заплатят
4
на "Уни Кредит Булбанк"АД, сумите от 42017,70 евро - главница и 5140,79
евро лихва върху главницата от 10.01.2009г. до 25.10.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2009г. до окончателното
й погасяване, както и сумата от 1844,68 лева разноски по делото за държавна
такса и 1646,81 лева разноски за адвокатско възнаграждение. С разпореждане
от 08.09.2010г. ЧСИ е разпоредил по молба на взискателя да се изиска
удостоверение за наследници за Й. Д. А. и от приложените за него пълни
данни от 08.09.2010 г. на л.23 и 24 и удостоверение за наследници изд. на
15.09.2010г. се установява, че е починал на 25.12.2008 г., като е видно, че това
обстоятелство е било известно на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД още
преди образуване на това изпълнително дело през 2010г., както и преди
сключване на договор за цесия с ответника „ЕОС МАТРИКС”ЕООД, на
23.11.2015г. с разпореждане на ЧСИ, да се призоват наследниците на Й. А. с
ПДИ, на 12.10.2010 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение и
получена от Н. Й.ова А.а на 18.10.2010г.
С молба от 17.12.2015г. ответника „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е поискал и
ЧСИ го е конституирал като взискател на 03.02.2016г., като приел
претенцията на ответника за разноски в размер на 4731,68 лева за
юрисконсултско възнаграждение, добавено към задълженията на длъжниците.
С Постановление на ЧСИ това изпълнително дело №1354 по описа за 2010г. е
прекратено на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, за
което е изпратено съобщение на длъжниците на 06.02.2019г.
Страните по делото не спорят, а и от приложеното изп. дело № 341/2019
г. по описа на ЧСИ Ив. Хаджииванов се установява, че същото е образувано
по молба от 07.02.2019 г. на „ЕОС Матрикс“ЕООД, като цесионер по Договор
за цесия от 23.11.2015 г., въз основа на изпълнителен лист от 30.03.2010 г., по
ч. гр. д. №6451/2009 г. и издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК №480 от 27.10.2009г., с който са осъдени
длъжниците П.Г. А., Й.Д.А. и ЕТ „Д.М.Й. А.-П. А.“, солидарно да заплатят на
"Уникредит Булбанк" АД, сумите от 42 017,70 евро - главница и 5140,79 евро
лихва върху главницата от 10.01.2009 г. до 25.10.2009г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 26.10.2009 г. До окончателното й
погасяване, както и сумата от 1844,68 лева разноски по делото за държавна
такса и 1646,81 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
5
От изисканото изп. дело № 20198320400341/2019 г., се установява още,
че на 30.09.2020г. е постъпила молба от Н. Й. АНГ. и Г.Й.А., чрез
пълномощника им адв.В.В., с която отправят искане за обезсилване на
издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение срещу общия им
наследодател Й.Д.А., тъй като е починал на 25.12.2008г., т.е. почти година
преди подаване на заявлението за издаването на Заповедта. Към молбата на л.
72-76 са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
29.10.2020 г. на ищцата Н. Й.ова А.а, с които е упълномощила адв. В.В., да го
представлява по изп. дело № 20198320400341 по описа на ЧСИ Ив.
Хаджииванов, с цел прекратяването му срещу Н. Й.ова А.а, в качеството му
на наследник по закон на Й.Д.А., като същата е заплатила на довереника си
адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева, платени изцяло и в брой
при сключването на договора.
По молба на ищеца, чрез адв.В.В., с Определение № 261338 от
01.12.2020г. по ч.гр.д. № 6451/2009 г. на РРС 8-ми гр.с-в е обезсилена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 480 от
27.10.2009г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, по отношение
длъжника Й.Д.А., тъй като е починал на 25.12.2008г. т.е. преди подаване на
заявлението за издаване на Заповедта по чл. 417 от ГПК, като е посочено в
мотивите, че към него момент съдът не е имал законово възложеното му
задължение да прави предварителна справка за това, както е към момента. На
ищеца са присъдени направените по ч.гр.д. № 6451/2009 г. на Русенски
районен съд разноски в размер на 3000,00 лева.
С молба от 09.06.2021г. ищецът, чрез пълномощникът си адв. В. е
поискал да се прекрати изпълнителното дело № 341/2019 г. и с
Постановление на ЧСИ Ив. Хаджииванов от същата дата е прекратено делото
само по отношение на Н. Й.ова А. и Г.Й.А., на основание чл. 433 ал. 1 т. 3 от
ГПК, без ЧСИ да се е произнесъл за разноските по изпълнителното дело.
Основният спорен по делото въпрос, се свежда до обстоятелството,
дали ищецът може по настоящия исков ред да претендира вреди,
представляващи сторени от същия разноски в изпълнителното производство,
образувано въз основа на изпълнителен титул, впоследствие прекратено по
отношение на длъжника, въз основа на влязло в законна сила определение за
недължимост на сумите, както и дали на същия са му причинени такива.
6
В конкретния случай, безспорно установено по делото е, че
изпълнителното
производство по отношение на ищеца е прекратено с постановление на
09.06.2021 г. По изп. д. № 341/2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК,
тъй като с определение №261338 от 01.12.2020 г. по ч.гр.д. № 6451/2009 г. на
РРС 8-ми гр.с-в е обезсилена Заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК № 480 от 27.10.2009 г. и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, по отношение наследодателя на ищеца длъжника Й.Д.А.,
тъй като е починал на 25.12.2008г. т.е. преди подаване на заявлението за
издаване на Заповедта по чл. 417 от ГПК
На първо място, съдът приема, че ищецът не може да реализира правата
си по реда на чл.245, ал.3 вр. с чл.422, ал.3 от ГПК, които разпоредби,
предвиждат възможност за издаване на обратен изпълнителен лист, тъй
като цитираните разпоредби се отнасят само до събраните от длъжника суми
– за главница, лихви, такси и разноски, които се присъждат на взискателя в
изпълнителното производство, но не и до направените от самия длъжник
разноски в изпълнителното производство, какъвто е настоящия случай.
Поради тази причина, ищецът не би могъл да се снабди с обратен
изпълнителен лист, защото претендираните от него разноски не са събрани от
съдебния изпълнител, а представляват такива, които самият ищец е сторил за
процесуалното му представителство по изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се
прекрати, съгласно чл. 433 от ГПК. Реализирането на отговорността за
разноски по чл.79 от ГПК може да стане само в рамките на изпълнителното
производство, но и само въз основа на годен изпълнителен титул, обвързващ
съдебният изпълнител с изпълнението му.
Безспорно, в настоящия ищецът не разполага с такъв изпълнителен
титул, поради което и в рамките на изпълнителното производство същият не
би могъл да реализира правата си. Дори да се приеме, че цитираните по-горе
процесуални разпоредби, предвиждат възможност за длъжника, да му се
присъдят направените от същия разноски в рамките на изпълнителното
производство, това не обуславя недопустимостта на предявения иск.
Посочените разпоредби от процесуалния закон предвиждат една улеснена
7
процедура за събирането на разноски, но не изключват възможността те да
бъдат търсени и по исков ред. Това е право на страната – да избере по кой ред
да реализира вземането си.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно:
ищецът следва да установи елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане – вреди в сочения от него размер, причинени от
лице/лица, на които ответната страна е възложила някаква работа, вредите да
са причинени при или по повод тази работа, както и, че е налице
противоправно поведение, за което ответникът отговаря. Вината на
съответния служител/и се презюмира до доказване на противното, което е в
тежест на ответника. В тежест на ответника е да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Фактическият състав по чл.49 от ЗЗД включва следните
предпоставки:
1. вреди, причинени на пострадалия;
2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
е възложил някаква работа;
3. вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата,
възложена от ответника;
4. прекият причинител да има вина за причинените вреди. /в този
смисъл Постановление № 7/58 г. на Пленума на ВС/.
От събраните по делото доказателства се установяват посочените
предпоставки. От представения по изп. д. № 341/2019 г., договор за правна
защита и съдействие по делото от 29.10.2020 г., се установява, че Н. Й.ова А.а
е претърпяла имуществени вреди в размер на 1500,00 лева за платено от нея
адвокатско възнаграждение за защита по изпълнително дело № 341/2019 г.,
образувано по молба от 07.02.2019 г. на „ЕОС Матрикс“ЕООД, като цесионер
по Договор за цесия от 23.11.2015 г., въз основа на изпълнителен лист от
30.03.2010 г., по ч. гр. д. №6451/2009 г. и издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 480 от 27.10.2009 г. в полза на
цедента "Уни Кредит Булбанк"АД.
Прекратяването на изпълнителното дело по отношение на ищеца Н.
Й.ова А.а, въз основа на влязлото в законна сила Определение № 261338 от
8
01.12.2020 г. по ч.гр.д. № 6451/2009 г. на РРС, с което е обезсилена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 480 от 27.10.2009 г.
и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, по отношение длъжника
Й.Д.А., несъмнено сочи на незаконосъобразност на образуваното по молба
на взискателя – ответник, изп. д. № 341/2019г. по отношение на ищеца. Видно
още от изп. дело № 1354 по описа за 2010 г., по което ответника е бил
конституиран като страна, е било изискано и приложено удостоверение за
наследници на Й. А., от което е била узната датата на смъртта му и това е
било известно на цесионера „ЕОС Матрикс“ЕООД още при конституирането
му като взискател на 03.02.2016г. Следователно е налице причинна връзка
между образуваното изп.д. №341/2019г. и претърпените вреди, доколкото
направените от него в изпълнителното производство разноски са за
получаване на квалифицирана правна помощ и представителство, необходима
за осъществяване правото на защита на длъжника и същите не биха били
извършени, ако спрямо него не беше образувано изп. дело, впоследствие
прекратено, поради обезсилване на Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист.
Вината на прекия причинител, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното, а ответникът не успя да обори тази
презумпция.
Именно, поради подадената от ответника – молба от 07.02.2019г. на
„ЕОС Матрикс“ЕООД е образувано изп. дело № 341/2019г., поради което и
ответното дружество е материалноправно легитимирано да отговоря по иска.
За защита на своите права ищецът е упълномощил адвокат, който да го
защитава и представлява по изп. д. № 341/2019г. и е направил разноски в
размер на 1500,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Изложените от ответника възражения срещу липсата на валидна
процесуална легитимация са неоснователни, защото именно ответното
дружество е взискател към момента на прекратяване на изпълнителното
производство и именно в резултат на действия на негови служители по повод
образуване на изпълнителното дело и бездействия след това в хода на
изпълнението, след като са установили, че наследодателят на ищеца е
починал преди неговото образуване. Никой не е предприел действия по
9
прекратяване на изпълнителното дело, което е можело да стане доброволно от
страна на взискателя и по този начин да се избегнат и разноските, които са
направени в хода на изпълнението и да се предотврати заплащането на
адвокатско възнаграждение от страна на длъжника.
Неоснователно е възражението на ответника, че след като е получил
покана
за доброволно изпълнение на 18.10.2010г. до 29.10.2020г., длъжникът дълго
време бил бездействал и не потърсил правна защита, тъй като организирането
на защитата на длъжника е негово право, което той сам избира кога и дали да
го упражни.
По отношение на твърдението за изтекла погасителна давност, същото е
неоснователно, тъй като погасителната давност започва да тече от момента на
настъпване на вредата или от момента, в който са направени разноските, т.е.
от момента на сключване на договора за правна защита 29.10.2020г. и
заплащане на
сумата в размер на 1500,00 лева и до датата на предявяване на исковата молба
по настоящото дело – 28.06.2021г. не е изтекла.
С оглед направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
изпълнителното производство, съдът следва да извърши преценка.
Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева
в изпълнителното производство. Предвиденият минимален размер на
адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл.10, т.2 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на
парични вземания над 1000 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т.3, е в размер на 4778,37 лева, за задължението посочено от
взискателя с молбата за образуване на изпълнителното дело от 07.02.2019 г.
дължимо към 30.10.2018г. За главница от 76295,95 лева и лихви от 86 122,31
лева.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответното дружество
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, тъй като, от една страна материалният интерес
10
по
изпълнителното дело е в общ размер на 162418,26 лева, от друга страна по
изпълнителното дело са извършвани процесуални действия от страна на
пълномощника на Н. Й.ова А.а, изразяващи се в подаване на молби,
извършване на справки и др. Освен това, изпълнителното дело е със
значителен обем, вкл. и с оглед на данните, за образувани предходни
изпълнителни дела, както и извършвани справки от процесуалния
представител на длъжника, преди депозиране на молбата за прекратяване на
изпълнителното дело, въз основа на постановеното Определение №261338 от
01.12.2020г.
Ето защо, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 1500,00 лева е съобразено с минималните размери на адвокатските
възнаграждения съгласно НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. с оглед материалния
интерес и съответства на процесуалните усилия за защита интересите на
длъжника по изпълнителното дело.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът е основателен и следва да
се уважи изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, по правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Ищецът
претендира разноски, както следва: 60,00 лева за заплатена държавна такса и
335,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение или общо 395,00 лева.
С оглед направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва
да извърши преценка. Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 335,00 лева. Предвиденият минимален размер на адвокатско
възнаграждение, определен съгласно чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в
размер на 335,00 лева. Съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва
да се присъди в претендирания размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК:*********, със седалище в
гр.София, представлявано от управителите Райна Миткова-Тодорова и
Тихомир Иванов Вълчев да заплати на Н. Й. АНГ. с ЕГН: ********** сумата
от 1500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – разноски за заплатено на 29.10.2020г. адвокатско възнаграждение,
направени в изпълнително дело №20198320400341 по описа на ЧСИ Иван
Хаджииванов, рег.№832 КЧСИ, район на действие Окръжен съд гр.Русе,
образувано по молба на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД, в резултат от действия на
служители на ответника, които неоснователно образували срещу него
изпълнителното дело, без да съобразят, че към момента, в който „УниКредит
Булбанк“АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу наследодателя й Й.Д.А., той бил починал, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска –
28.06.2021г., до окончателното заплащане, както и сумата от 395,00 лева
разноски по настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12