ПРОТОКОЛ
24.03.2016 година град
Несебър
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
Секретар: К.Л.
Сложи за разглеждане докладвано от председателя
Административно наказателно дело № 365 по описа за 2016
година
На именно повикване в 14.00 часа се явиха:
Началникът
на РУ- Несебър, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Нарушителят
Г.К.Д., редовно уведомен, се явява лично.
За
РП- Несебър, редовно уведомени, не
изпраща представител.
Явяват
се свидетелите И.В.В. и Г. Н.Н..
НАРУШИТЕЛЯТ:
Да се даде ход на делото.
С
оглед редовното призоваване на страните, съдът намира, че не са налице
процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
Снема
самоличността на нарушителя:
Г.К.Д.-
роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.
На
основание чл.55 от НПК съдът РАЗЯСНЯВА на нарушителя правата му.
НАРУШИТЕЛЯТ:
Разбирам правата си. Не желая адвокатска защита.
СЪДЪТ
снема самоличността на свидетелите:
И.В.В.-
роден на 07 януари ....г. в гр.З., с постоянен адрес:***, българин, бълг.гражданин,
неженен, средно образование, работник поддръжка и сервитьор, неосъждан, без
родство с нарушителя.
Г.
Н.Н.- роден на ***г. в гр.Бургас, с адрес: ***, българин, бълг.гражданин,
женен, средно образование, управител на търговско дружество, неосъждан, без родство
с нарушителя.
Свидетелите
предупредени за отговорността по чл. 290 ал.1 от НК, обещават да говорят
истината пред съда.
СЪДЪТ
отвежда от съдебната зала свидетелите.
СЪДЪТ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
НАРУШИТЕЛЯТ: Познавам Г. и И.. Г. Н. управлява хотел в с.Р. и магазин с
ресторант. Почти всеки ден ходя да пазарувам от магазина му. Аз живея в с.Р. на
около 100 метра от магазина. Живея при приятелката ми. И. и Г. също живеят в с.Р..
На 18 март 2016г. бяхме в заведение „Кондор” в к.к.Слънчев бряг. Бях заедно с
приятелката си. Беше около 15.00 часа. Чух, че приятелката ми Говори по
телефона с полицай, че иска да я призове за някакви сведения. Аз я попитах
какво става, за какви сведения и тя ми обясни, че през месец април миналата
година сме се били скарали и тя е отишла тогава при Г., на когото казват „Г.”
да си наеме стая, за да пренощува. Настаняват я в хотела. Това става през
миналата година месец април. Приятелката ми тогава е употребила алкохол и е
заспала, и И. с още един човек е отишъл с нож отключва стаята. В стаята е имало
настанен и друг човек и този човек си е взел багажа и си е заминал, а И. е
легнал в леглото при нея и я е прегърнал с ножа. Тя се е събудила, видяла е
ножа, но е запазила спокойствие, веднъж рязко е скочила, хванала е ножа и си е
разрязала ръката. Приятелката ми се казва С.. От нея знам за този случай. Тя ми
разказа за тази случка, когато на 18 март 2016г. проведе телефонен разговор с
полицейският служител. Качихме се на автобуса и тръгнахме към хотела на „Г.” в
с.Р.. Хотелът се казва „Г.”. И. работи в ресторанта на този хотел като готвач и
след като ни видя избяга и се скри в хотела. Извиках Г. да си поговорим и в
този момент, в който аз го питах дали вечерта е настанявал приятелката ми през
миналата година, човекът който е бил настанен в стаята заедно с приятелката ми,
седеше отвън на една маса, дойде и ми каза- „момче, аз нямам нищо общо,
момичето спеше на леглото, аз си взех багажа и си тръгнах”. Отидох при Г. и му
казах, че искам да говоря с И.. Седнах на една маса. Той ми каза- „моля ти се
не го бий”. Г. извика И. и тримата седнахме на масата. Започнаха и двамата да
ме лъжат. Единият каза, че била спала на масата. Извиках и човекът, който беше
настанен в стаята на приятелката ми, да дойде и да каже пред И. и Г., че въобще
не я е доближавал. Този човек ми каза, че си взел багажа, излязъл от стаята и И.
останал вътре в стаята при нея, и последва шамар. Г. ми каза- „моля ти се, той
ми е ценен човек, той ми е като син” и всичко приключи. През това време
приятелката ми стоеше отпред пред магазина.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на свидетелите.
Свид.В.: В „Г. Б.”- с.Р. работя от седем- осем
години. Там живея целогодишно. Освен като поддръжка и сервитьор, по някога съм
работил и като готвач. Не познавам нарушителя. За първи път го видях, когато
дойде в ресторанта на 18 март 2016г. Нарушителят дойде в ресторанта заедно с Г.
Н.. Знам, че нарушителят има приятелка С.. Познавам я от доста години. Тя е от Р..
Случвало се е да е отсядала да пренощува в хотела. Последно това стана на осми
март тази година. На осми март се бяхме събрали долу и към 23.30 часа се тропна
на вратата на ресторанта. Аз даже не чух. Синът на Г. Н.- Б. Н. взе ключовете и
отвори вратата. С. каза, че са я изгонили от тях и няма къде да пренощува. Тя
остана при нас на масата. Пушеше цигари и пиеше уиски. Затвори се ресторанта.
Мой колега М. спи в мазето. С. си пиеше уискито на масата. В един момент тя
тръгна и нищо не ми каза. Като затварях ресторанта М. ме извика да отворя
вратата на стаята в мазето, защото е затворена. Аз отворих вратата и тя спеше в
стаята. С. се развика. Викаше „помощ”. Тя се заключи и аз се качих нагоре. Аз
се стресирах и се качих нагоре по стълбите. Тя трябва да се е заключила в
мазето. Тя се обади на 112. Дойдоха от полицията, взеха ни показания и това
беше. Когато дойде Г.Д., аз бях в ресторанта. Той дойде с Г. Н. като аз исках
да му кажа какво се е случило, но нарушителя ми каза– „аз ти вярвам” и ми удари
един шамар. Когато дойде Г.Д. на 18 март 2016г. беше към 14.00 часа. Тогава
дойде заедно със С.. През това време аз бях вътре в ресторанта. Тогава за първи
път видях Г.Д.. Дойде моят шев и Г.Д. и започнахме да говорим какво се е
случило вътре в ресторанта, бяхме седнали на маса. По едно време на нашата маса
дойде и М.. Г.Д. го беше извикал. Нарушителят ми беше ударил един шамар преди
да извика М.. Г. каза, че не вярва на мен, а вярва на С. и затова ме е ударил.
Аз мисля, че С. му е обяснила някакви неща, които не са така. Аз се опитах да
му обясня какво се е случило. След това излязохме пред рецепцията, където ми
удари още един шамар, след което Г.Д. си тръгна със С.. След това аз останах в
ресторанта и някъде след 20 минути- половин час видях, че Г. идва пак и тогава
се обадих на 112. Вторият път нищо не ми се случи.
На въпроси на нарушителя Д.- свид.В.: Разговорът не продължи дълго. Докато дойде М.
там беше шефа, дойде и С.. Тя не се намеси в разговора.
На въпроси на съда- свид.В.: Г.Д. се опита да
изясним нещата, но той ми каза- „аз живея с нея и вярвам на нея”. Г. ми удари
три шамара- единият преди да дойде М., вторият след като дойде М. на масата и
третият пред рецепцията. Шефът ми беше през цялото време. На същия този ден
разбрах, че Г.Д. е приятел на С.. Знаех, че тя има някакъв приятел Гошо, чувал
съм го от коментари. Не съм се интересувал, случайно разбрах.
Свид.Н.: Познавам Г.Д. от лятото на миналата
година като клиент на магазина със С., която също познавам. Виждал съм ги
двамата заедно през лятото. И. В. работи през лятото като сервитьор, зимата е
поддръжка. Не е работил като готвач. Аз съм собственик и управител на хотела.
Случвало се И. В. да помага и в кухнята.
На 18 март 2016г. в хотела дойдоха Г. и С.. И. беше там, но те не го видяха.
Той дойде впоследствие. Г.Д. и С. дойдоха заедно в ресторанта. В ресторанта
влезе само Г.. Аз го посрещнах. Той ми каза, че искал да се срещне с И.. Аз го
попитах защо. Той каза, че И. искал да спи със С. и той идва да се разправя с
него, направо идваше да му търси сметка защо е станало. След това аз отидох да
търся И.. През това време той беше в друго помещение на ресторанта. Аз доведох И..
Двамата седнаха на масата един срещу друг. Аз седнах встрани на масата, за да
мога да реагирам, ако стане някакъв конфликт. Отначало уж се започна кротко. По
едно време Г. се изправи, започна да вика и зашлеви шамар на И. както беше прав
през масата. Удари И. втори път с плесница. След това излязохме във фоайето на
хотела, където продължиха да разговарят и го удари още веднъж. Съпругата ми
през това време слезе долу и аз изпратих Г. и С., а И. остана. Докато
разговаряха двамата на масата и аз бях при тях, друг не е идвал при тях на
масата. Нямам работник с име М., но познавам М., който идва при нас като
клиент, но на масата не е бил. Възможно е да е бил на другата маса до вратата,
тъй като не съм сигурен, но не и на масата.
Преди този случай за последно С. е идвала в
ресторанта, мен ме е нямало, но ми казаха, че е идвала на осми март. Била е
много пияна. Баща й я е бил изгонил от къщи и тя е дошла при нас да спи. Не
остана да спи при нас. Извикано е на 112. Не знам кой се е обадил на 112. Знам,
че С. е отишла в нашите складови помещения в мазата и си е отворила да спи там.
М., който пък го изгонили от квартирата, спи в тази стая и е отишъл да си ляга,
но вратата била заключена. Извикал И. да му отключи вратата. И. отключва
вратата с един нож и тогава С. скача и започнала да вика, че искат да я убиват
и изскочила на вън. Може и тя да се е обадила на 112. Този инцидент е бил
повода Г.Д. да дойде в ресторанта. Това го знам от синът ми, от И., от М., от
самата С.. С. ми каза, че я е дострашало да не я убият, защото се отключвала
вратата и И. бил с нож.
На въпроси на нарушителя- свид.Н.: Когато Г.Д.
дойде в ресторанта, И. го нямаше в ресторанта и аз отидох да го търся. Може да
е бил и в тоалетната. Но аз го извиках. Когато И. видя Г., Г. му каза- „дай да
се разберем” и аз ги настаних на масата.
На въпроси на съда- свид.Н.: Нормално се започна
разговора, като в един момент Г. стана прав и каза- „защо ме лъжещ” и зашлеви
на И. шамар. Когато бяхме тримата на масата, тогава Г. извика М. и той дойде на
масата. Г. попита М. кой е отключил стаята и М. каза, че И. я е отключил. След като вратата е отключена, М. каза, че си
е взел чантата и са излезли. С. е била легнала на леглото, събудила се е и е
станала.
НАРУШИТЕЛЯТ: Нямам други въпроси към свидетеля.
На въпроси на съда- свид.Н.: Честно казано не си
спомням дали М. беше там когато Г. удари И..
На основание чл.283 от НПК, съдът намира че
следва да бъдат приобщени материалите по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствения
материал акт за констатирано дребно хулиганство от 24 март 2016 г., съставен от
Лъчезар Добрев Колев- служител в РУ- Несебър;
съдебномедицинско удостоверение № 72 от 2016г., съставено от д-р Параско
Парасков – ординатор в отделение при Съдебна медицина при МБАЛ- Бургас; справка
за съдимост рег. № 147 от 23.06.2016г. на Несебърския районен съд.
НАРУШИТЕЛЯТ: Нямам други доказателствени
искания.
С
оглед изявлението на нарушителя, че няма да сочи други доказателства, съдът
намира делото изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА
съдебното следствие.
ДАВА
ХОД на делото по същество.
НАРУШИТЕЛЯТ:
Считам, че не се доказа от събраните доказателства и от разпитаните свидетели
да съм нанасял удари по И.В.В. на 18 март 2016г. Объркан съм в момента много.
Не мога да кажа друго и в частност какво точно се доказа по делото.
СЪДЪТ
ДАВА ПРАВО на последна дума на нарушителя.
НАРУШИТЕЛЯТ:
Няма да се възползвам от правото си на последна дума.
СЪДЪТ,
след като изслуша становището на нарушителя, за да се произнесе с решение, взе предвид следните обстоятелства:
Производството
е образувано по чл.4 от УБДХ. Образувано е въз основа на съставен акт за
констатирано дребно хулиганство, съставен на 24.03.2016г. от Лъчезар Добрев
Колев- служител при РУ- Несебър срещу Г.К.Д. за това, че на 18 март 2016г.,
около 15.30 часа в с.Р., ул „А.” в ресторант- хотел „Г. Б.”, е нанесъл удари с
ръка по лицето на И.В.В., като му е отправил закани и заплахи и с тези свои
действия, изразени в сбИ.е на обществено място, същият е показал оскърбително
неуважение към гражданите, с което е нарушил обществения ред и спокойствието на
гражданите.
Районна
прокуратура- Несебър, уведомена съгласно чл.5 от УБДХ, не изпраща представител
и не изразява становище по случая.
В
съдебно заседание нарушителят Д. се явява лично и дава обяснения. В описаната
от него фактическа обстановка не отрича да е извършил посегателство върху
личността на В., въпреки че в хода по същество счита този факт за недоказан.
Описва причините за възникналия конфликт и че повода за него да посети
ресторанта на хотел „Г. Б.” е за да търси свидетелят В. с цел саморазправа на
базата на това, което му е споделила приятелката му, с която той живее, на 08.03.2016г.,
когато същата е била в хотела. Настоящото дело няма за предмет изследване на
фактите, настъпили на 08 март 2016г. в хотел „Г. Б.” в с.Р., когато са
присъствали приятелката на Д., свидетелят И. В. и други лица и в частност лице
с името М.. Безспорно се установи, че приятелката на Д. е решила да остане да
пренощува в този хотел в едно от помещенията, което се е ползвало от друго лице
с име М., който от своя страна е помолил свидетеля В. да отключи това помещение и последният е сторил това с
нож. Настъпилите след това обстоятелства и в частност възникнал конфликт между
тези или някои от тези лица, не е предмет на изследване по настоящото дело, а
могат да бъдат предмет на проверка, за която се установи, че същата се провежда
с цел да се установи дали има данни за извършено престъпление, респективно да
се образува наказателно производство срещу конкретно лице или неизвестен
извършител. Установи се, че Г.К.Д. е бил
афектиран на 18 март 2016г., когато е посетил ресторанта на хотел „Г. Б.”- с.Р.,
въз основа на версията, която му е била разказана от неговата приятелка с име С.
за случилото се на 08 март 2016г. и с предварително взето решение нарушителят Г.Д.
да се саморазправа със свидетеля В.. Същата фактическа обстановка за случилото
се на 18 март 2016г., относно срещата между Г.Д. и свидетелят И. В., на която
през цялото време е присъствал свидетелят Г. Н., се установи от показанията на
тримата, които съдът прецени, че като цяло същите са непротиворечиви, а
последователни и взаимно допълващи се, макар и да не бе установено по
категоричен начин съдържанието на разговора, воден между Д. и В.. Важното в случая, което съдът намира за
доказано, е обстоятелството, че Г.Д. е нанесъл три удара с ръка /шамар/ по
лицето на свидетеля В., като първите два са били нанесени докато двамата са
били на масата в ресторанта и са разговаряли, за да си изясняват случилото се
на 08 март 2016г. и в присъствието на Г. Н., и лице с име М., а третият шамар е
бил нанесъл от Д. на В. в близост до рецепцията на хотела. По този начин с тези
свидетелски показания и от обясненията дадени от Д., се установи повода за
възникналия конфликт и случилото се между Д. и В.. Категорично от тези
показания и обяснения се доказа, че Д. е извършил вменените му непристойни
действия, нанесените с ръка удари по лицето на В. и отправените му закани и
обиди, както и че В. не е отвърнал на тези непристойни действия и на това
посегателство спрямо него, като не е опитвал по никакъв начин да се защити, като
единствено с думи се е опитал да наложи своята версия на случилото се на 08
март 2016г. с единствената цел това посегателство спрямо него да бъде
преустановено.
По
този начин съдът приема, че от обективна и субективна страна привлеченият като
нарушител Г.К.Д. е осъществил непристойна проява по смисъла на чл.1 ал.2 от
УБДХ, нарушаващ обществения ред и изразяващи се в непристойно поведение,
намерило израз в неприлично и противоправно поведение спрямо гражданин на
публично място, което поведение, поради ниската степен на обществена опасност,
не представлява престъпление по смисъла на чл.325 ал.1 от НК. Действията са
извършени публично, демонстративно и изразяват явно неуважение към обществените
порядки.
При
определяне наказанието на Г.Д., съдът намира, че същият е многократно осъждан и
макар, че от последното му осъждане да не е изминал много дълъг период от
време, и деянията за които е осъждан не представляват всички тежки умишлени
престъпления, същите го характеризират като личност с не ниска степен на обществена
опасност. Съдът съобразява обстоятелството, че за извършване на деянието по
никакъв начин Д. не е бил предизвикан лично от свидетеля В., с когото тогава не
са се познавали, като съдът приема, че действията му са били насочени основно и
с цел да защити своята чест и тази на приятелката си, с която съжителства.
Макар че и такава защита да не е била наложаща, първо не е бил сигурен, че
приятелката му е пресъздала вярно и точно случилото се на 08 март 2016г. и дали
спрямо нея е имало посегателство на 08 март 2016г. от страна на свидетеля В. по
начин, че същата да е била застрашена или засегната до такава степен, която да
обосновава извода, че намесата на Д. и характера на извършените от него
действия са адекватни на поведението на В. на 08 март 2016г.
Относно
вида на наказанието, което следва да се наложи на Д., съдът счита за подходящо
такова наказание предвидено в чл.1 ал.1, т.2 от УБДХ, а именно глоба. Според
съда не се налага задържането на Д. в структурно звено на МВР за период от
няколко денонощия, тъй като налагането на глоба до достатъчна степен ще се
отрази превъзпитателно и ще окаже по сериозно въздействие върху личността на
нарушителя с цел да се въздържа от по нататъшни действия, представляващи
противообществени прояви.
По отношение размера на глобата, съдът
съобрази предвидения в указа размер, а именно от 100 до 500 лева, като с оглед
продължителността на извършеното деяние, в това число и времетраенето на
отправените закани и заплахи и броя на нанесените удари спрямо свидетеля В., което
по същество се състои обвинението, както и предишните му осъждания, съдът намира
че глобата, която следва да му бъде наложена, следва да бъде определена в
средния размер, а имено сумата в размер на 400 лева. Съдът не определя глобата
в максимално предвидения размер, тъй като по делото липсват данни за размера на
получаваните от Д. доходи от трудова дейност, а и твърденията на същия че в
момента е безработен, не се опровергаха по делото.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл.6, ал.1, буква „А” от УБДХ,
съдът
Р Е Ш И : № 108
ПРИЗНАВА Г.К.Д. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, за ВИНОВЕН
в това, че на 18 март 2016г., около 15.30 часа в с.Р. ул.А., в ресторанта на
хотел „Г. Б.”, е нанесъл удари с ръка по лицето на И.В.В. от гр.Н., област
Смолян, като му е отправил закани и заплахи, с които действия изразени в сбИ.е
на обществено място, същият е показал оскърбително отношение и държание към
гражданите, с което е нарушил обществения ред и спокойствието на гражданите,
поради което на основание чл.6, ал.1, б.”а”, вр. чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ му
НАЛАГА административно наказание „Глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението
подлежи на обжалване в срок от 24 часа от неговото постановяване пред Бургаския
окръжен съд, за което нарушителят да се счита редовно уведомен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
За
решението да се уведоми Районна прокуратура- Несебър.
В
случай на обжалване, съдът насрочва съдебно заседание пред Бургаски окръжен съд
на 30.03.2016г. от 15.00 часа, за които дата и час нарушителят да се счита
редовно уведомен.
Препис
от решението да се изпрати на Началника на РУ- Несебър към ОД на МВР- Бургас за
сведение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в
15.20 часа.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: