№ 278
гр. П., 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20244430200611 по описа за 2024
година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от П. Б. Д. от гр.П., ул „П. ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление № 23-0938-004311/17.01.2024 г. на Началник
сектор към ОД МВР-грП., сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било
наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, на
основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като чрез адв. Д. Ц. –АК-гр.П.
навежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения както и
неточности при изписване на часове както при извършване на проверката
,така и при съставяне на АУАН, поради което моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и с процесуален представител адв. Ц., който поддържа жалбата.
Представител на въззиваемата страна не се явява и не изразяват
становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Град П. улица Шипка до номер 24 с посока
на движение към булевард Христо Ботев, като водач на лек автомобил
1
Мерцедес Е270 ЦДИ с регистрационен номер **** собственост на Л.И. Д.а с
ЕГН -.********** извършва следното нарушение:
1. Управлява горепосоченото МПС , като водач отказва да бъде изпробван
за употреба на наркотични вещества или техните аналози на дата
30.12.23г в час 11:30 с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с
фабричен SN ARPJ-0001 REF 8319800 IVD CFG 8322147 проверен от
Дрегер Сейф България на дата 19.01.23 и годен 01,2024г и тестова касета
към него Дръгтест 5000 STK 8 REF 3706091 LOT ARSA-0981 годна до
дата 2024-05 издаден осем броя холограмни стикери за сигурност и
валидност на пробата с номер А085848 издаден талон за изследване с
номер 262178 и протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техните аналози от дата 30.12.23г. Лицето е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер
Апкотест 7510 с фабр номер ARPM0770, като пробата е отрицателна
0.00. , е извършил,с което виновно е нарушил/а чл.174 ал. 3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Б. Д. К. , И. В.
Н. ,както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелите Б. Д. К. , И. В. Н. следва да бъдат кредитирани
като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не са били в
някакви особени отношения с жалбоподателя, като повечето от тях дори не са
го познавали, и не извличат ползи от твърденията си. При това положение и
при липсата на данни за наличие на мотив за отклоняване от истината съдът
не намира основания за съмнение в достоверността на дадените показания,
още повече, че същите кореспондират и с останалите доказателства по
делото. Излагат се доводи във връзка с извършената проверка на лицето на
30.12.2023г. за алкохол и наркотици и наличие на разлика в часовете при
извършване на проверката. Към дата и часа на АУАН не са издадени талони
за химическо изследване, а такива са издадени след приключване на
проверката след 12.05ч. Няма как да се носи отговорност от лицето, за нещо
което не се е случвало.
Актосъставителят младши автоконтрольор Б. К. към ОДМВР-П., Сектор
“Пътна Полиция“-П. в с.з. посочва, че заповедта е издадена на лицето за това,
че на място е отказал да даде проба с техническо средство „Дрегер Дръгтест
5000“, като пробата отказал пред него, свидетели по АУАН са тези които са
го извикали да го тества, защото те нямат правомощия, а само тези от Пътна
полиция. Отказал е на място, след което му е издаден талон за медицинско
изследване, заведен в ЦСМП и той е отказал, предявил му е АУАН в колко
часа е отказал пробата за наркотици. По делото са приети и приложени с
административната приписка писмени доказателства.
От приложените към административната преписка доказателства се
установява, че на 30.12.2023г. на П. Б. Д. от гр.Враца е съставен АУАН Серия
GA 1143108 затова, че на 30.12.2023г. около 11.20 часа в гр.П., ул.“Шипка“
като водач на МПС-Мерцедес Е 270 ЦДИ с рег.№ ****, собственост на Л.
Ив.Д.а отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
2
техните аналози на дата 30.12.2023г. в час 11.30 с техническо средство Дрегер
Дръгтест 5000 с фабричен номер SN ARP-J-0001 REF 8319800 IVD CFG
8322147,издаден е талон за изследване с номер 262178 и протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните
аналози от дата 30.12.2023г. Лицето е изпробвано за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер Апкотест 7510, като пробата е отрицателна.
От приложения талон за изследване №262178 е видно, че на 30.12.2023г. в
11.30ч. лицето отказва проба с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000.
Приложен е и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози с
дата 30.12.2023г. в 12.15 ч., подписан от д-р Джемре Кънаджъ, медицински
специалист в УМБАП д-р Георги Странски-СПО, в който е отразено че
отказва да даде кръв и урина и посочен час 12.30 ч., като протокола е
подписан от доктора и жалбоподателя Д..
На 30.12.2023г. от Мл. автоконтрольор към ОДМВР-П., Сектор“ПП“-П. Б. К.
е издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0938-000750/30.12.2023г., с
която на П. Б. Д. на основание чл. 22 ЗАНН и чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП е
приложена ПАМ - „Временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
По делото е приложена и справка за нарушител/водач за лицето П. Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:Съобразно съдържането на акта съдът намира, че административният
орган е изложил точно, ясно и обективно установените факти и обстоятелства
и е обосновал в достатъчна степен направените от него изводи, позволяващи
еднозначно да се изведе волята му за издаване на акт с посоченото
съдържание и съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма
по чл.172, ал.1 ЗДвП и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2, т.1-8 АПК. Не е
налице нарушение на административно производствените правила, което да е
съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на
административната принуда.
С нормата на чл. 171, т. 1,6. „б“ ЗДвП е предвидено временно отнемане на
СУМПС на водач, който отказва да бъде проверен с техническо средство или
с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от
18 месеца;
При наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174,ал.4 установените стойности са определящи.
В случая административният орган правилно е приел, че са налице
посочените по- горе предпоставки на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, тъй като от
доказателствата по делото - АУАН, талон за изследване № 262178 и протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните
аналози от 30.12.2023г. и протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества с дата
30.12.2023г. се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващия
3
е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните
аналози на дата 30.12.2023г. в час 11.30 с техническо средство Дрегер
Дръгтест 5000, така и да даде кръвна проба, видно от протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества с дата 30.12.2023г. с посочен час за начало 12.15 и край
12.30. Отказът е надлежно удостоверен и доказан по достатъчно категоричен
начин, доколкото е обективиран по предвидения за това специален ред в чл.
6, ал. 5 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози - в талона за медицинско изследване с изрично
отбелязване за връчването му, удостоверено и от подписа на жалбоподателя.
Освен, че е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, жалбоподателят е отказал и да даде биологична проба за
лабораторно изследване, каквото действие, ако е бил осъществил, е могло да
„санира“ отказът да бъде тестван с техническо средство Дрегер Дръгтест
5000. Отказът да даде кръвна проба за изследване е обективиран съгласио
изискванията на чл. 15, ал. 7 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. - отразен е от
лекар от УМ БАЛ д-р Георги Странски- СПО в протокола за медицинско
изследване.
Възраженията относно отразените часове по извършване на проверката за
алкохол, наркотици, издаване на талона, приключване на проверката,
съставяне и връчване на АУАН, протокол за отказ за даване на кръвна проба,
макар и да се приеме че е налице разминаване по отношение на тях, то
същото не влияе върху законосъобразността на издаденият АУАН и НП, тъй
като в случая жалбоподателя е отказал както да бъде изпробван с тест за
наркотици, така и да даде кръвна проба, удостоверено по надлежния ред.
Заповедта за прилагане на ПАМ и АУАН му е връчена след посочените
часове за отказ да бъде изпробван с теста, както и след посочения час в
протокола, в който е отразено че е отказал да даде кръвна проба. Не се
установява, че АУАН е бил връчен на лицето преди да даде кръвна проба, тъй
като на същия липсва час на връчване, като такъв час не е посочен и от
жалбоподателя при неговото връчване, в каквато насока се прави
възражение.При това положение съдът приема за установено по несъмнен
начин, че жалбоподателят действително е управлявал процесния лек
автомобил, както и че след като е бил надлежно поканен, същият е отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното: Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда
санкция за водач, който откаже да бъде изпробван с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. В практиката си ПлРС приема, че посочената
норма освен санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и
описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции
(Решение от 01.04.2009г. по к.а.н.д. №52/2009г.). По изложените по-горе
съображения съдът приема, че П.Д. действително е управлявал МПС, като
4
при извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят
също така е отказал да даде кръвна проба, независимо, че му е бил издаден
съответен талон за медицинско изследване. С поведението си Д. несъмнено е
извършил нарушение по чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП, за което правилно и
законосъобразно е санкциониран по реда на посочената разпоредба.
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че нарушението се
изразява в отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство или в
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за употреба на
наркотични вещества, като съставът на процесното нарушение е осъществен
още с отказа на нарушителя да бъде изпробван с техническо средство. Следва
да се отбележи също, че няма нормативно изискване поканата за изпробване с
техническо средство да бъде осъществена чрез фактическо поднасяне на
съответното техническо средство към лицето, а е напълно достатъчно устно
приканване на водача да бъде изпробван. За констатираното нарушение
жалбоподателят е санкциониран законосъобразно, като кумулативно
предвидените наказания са определени правилно, във фиксирания размер,
предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна
индивидуализация.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е
вменено.
Правото на защита на санкционираното лице не е накърнено и с
налагането на наказание на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. За
посочването на приложимия закон е необходимо и достатъчно
конкретизирането на нарушената норма по начина, избран от законодателя, а
именно- чрез цитиране на съответният член и алинея от нормативния акт. Не
трябва да се забравя и че наказателното постановление е единство от
обстоятелствена част и диспозитив, като конкретно осъществена хипотеза от
санкционната норма се установява в напълно достатъчна степен от
изложената от наказващия орган фактическа обстановка.
Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка
тежест от обичайните такива от този вид. Липсват и някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването му, които да доведат
до формиране на извод за неговата маловажност.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се
явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0938-
004311/17.01.2024 г. на Началник сектор към ОДМВР-грП., сектор „Пътна
полиция“, с което на П. Б. Д. от гр.П., ул „П. ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, на основание
чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП
като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд П. по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6