Определение по дело №1336/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ - 1962                                                   13.07.2020 г.                                       град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                               втори въззивен гражданска състав

На:       тринадесети юли                                                       две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                           ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа възз.гр.дело № 1336 по описа за 2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора, подадена чрез ю.к.Красимира И., с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4, против решение № 481/05.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 8401/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР е осъдена да заплати на К. ***, сумата от 1563.13 лв. – допълнително възнаграждение за  222 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от ищцата нощен труд през периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1.143, и сумата от 191.92 лв. – сборна мораторна лихва върху отделните задължения по главницата от изпадането в забава за плащането им до предявяване на иска на 01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2019 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 393.28 лв. за направените по делото съдебни разноски, като е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 30 лв., представляваща неплатено възнаграждение за 6 часа извънреден труд, положен през периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. С решението ГД „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса от 112.53 лв. и 200 лв. за разноски за експертиза, а К.С. е осъдена да заплати на ГД“ГП“ – МВР сумата от 1.68 лв., представляваща част от направените разноски по делото.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение в осъдителната му част, като счита същото за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на акта. Считат се за неправилни изводите на съда за основателност на предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, както и за наличието на празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало да се попълни от нормативната база на КТ, за което във въззивната жалба се излагат пространни съображения. Сочи се, че от министъра на МВР са издадени Наредба№ 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., които уреждат по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР, поради което и с оглед уредения в специалните правила ред и основание за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на НСОРЗ, издадена по КТ се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период, а по отношение на него се прилага специалната уредба. Развиват се и подробни съображения относно нощния труд и извънредния труд, като се счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време, като дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата К.И.С., не се взема становище по въззивната жалба.

 

Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1336/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                           2.