Решение по дело №1599/2015 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 02.08.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                          Съдия Вергиния      Мичева-Р.ва

при секретаря Валентина Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1599 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Ф.А.А. *** твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 09.06.2014г. е причинена смъртта на съпруга й Н.А.А.. Произшествието е настъпило по вина на водача на МПС О.Ш.Ю., който е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40 ал.1, чл.40 ал.2, чл.116 от ЗДвП, а именно преди да започне движение назад, водачът на МПС не се е убедил, че пътят е свободен, не го е наблюдавал постоянно, когато това не е било възможно, не е осигурил лице което да му сигнализира за опасности. Всички тези обстоятелства са предпоставки за липса на внимание и предпазливост към пешеходците, което е и причината за настъпилото ПТП с летален край за пострадалия. Съпругът на ищцата починал от получената черепномозъчна травма, вследствие на удара от автомобила, довела до оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване. Ищцата твърди, че смъртта на съпругът й се е отразила много негативно върху живота й, разбирали се повече от чудесно, като изградили дълга и хармонична връзка, той бил опора на семейството, крепял и свързвал цялото семейство. Внезапната му смърт е прекъснала граденият повече от 40 години семеен живот. Увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди. Ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на съпруга й в размер на 130 000лв., частичен иск от 180 000лв. ведно с лихвата от датата на смъртта на пострадалия - 27.06.2014г. Процесуалният представител на ищцата претендира за разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът ЗК ’’О.-К.Б.” оспорва иска по размер. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като същият е бил на пътното платно, а не на тротоара или банкета. Счита иска за завишен по размер. Моли съда да приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице в размер на 50 %. Претендира за разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата е съпруга на Н.А.А., починал на 27.06.2014г. на 72 години.

С присъда, постановена по НОХД № 719/2014 г. на ОС Р. О.Ш.Ю. от с.О. е признат за виновен в това, че на 09.06.2014г. в с.О., до дом.4 при управление на МПС лек автомобил „Форд Транзит“ с ДК№ *******е нарушил правилата за движение по пътищата -по чл.40 ал. 1 от ЗДвП, по чл.40 ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДВП , с което по непредпазливост е причинил смъртта на Н.А.А. от с.О., обл.Р., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в” във вр. с чл. 342 ал. 1, пр.З във вр. с чл.58а ал.1 от НК. Подсъдимият е осъден на две години и четири месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.

Разпитан, виновният водач на увреждащият микробус заявява, че пострадалият е бил негов съсед, живеели къща срещу къща. Н.А.бил напълно глух, него ден нямал слушалки /вероятно от слухов апарат/. Свидетелят твърди, че не е видял пострадалия преди удара, въпреки че погледнал в огледалата преди да предприеме маневра ход назад, чул че нещо се ударило в буса, слязъл и видял А. на земята. Пътят бил тесен, само един автомобил можел да мине, нямало пешеходна пътека, нито пътна маркировка. Пострадалият се намирал в средата на платното.

В аутопсионния протокол е отразено, че ръстът на пострадалия е 1,63м. Установено е, че десният слухов проход и дясна ушна мида са зацапани с кръв. На левият лакът има кръвонасядане. Констатирано е счупване на черепа вдясно тепороокципитално и предна стена на ляв максиларен синус. Пострадалият не е починал на място. Бил е хоспитализиран, но в следващите няколко дни състоянието му се влошило. Установена била голяма мозъчна контузия по фрактурата на черепа. Насложило се и белодробно усложнение - бронхопневмония. На 27.06.2014г. болният починал.

Назначената по делото САТЕ установява, че при движението си на заден ход от потеглянето до удара на пешеходеца, микробусът е изминал около 54,5м. за около 13,08 сек. За този продължителен период от време водачът е трябвало да наблюдава пътя зад автомобила внимателно чрез трите налични огледала. Микробусът е пътнически и има стъкла на задните си врати. Освен това водачът чрез вътрешното огледало има възможност да вижда и ограничено пространство през двата задни прозореца. Долният край на задните стъкла е на 1,36м. височина над терена. Това означава, че водачът е имал възможност да вижда горната част на пешеходеца - раменете и главата му през двата задни прозореца. Вещото лице е категоричен, че пешеходецът е бил отхвърлен на 1,3 -2 метра. Опасната зона за спиране на микробуса е била 5 метра. При сравняване на далечина на отхвърляне на тялото с опасната зона за спиране се установява, че водачът е видял и възприел пешеходеца малко преди да го удари, затова и микробусът не го е прегазил. Това също означава, че водачът е могъл да възприеме пешеходеца през задните стъкла, тъй като се е движел 13 сек и е изминал 54,5м. през това време и път пешеходецът е бил видим през трите огледала. Най-вероятната скорост на движение на микробуса на заден ход е била около 15 км/ч. В района на местопроизшествието не е имало хоризонтална пътна маркировка, нито пътни знаци. Според вещото лице причината за ПТП от страна на водача на микробуса са неговите действия, при осигуряване безопасността на движението си на заден ход и избора на скоростта. От страна на пешеходеца причината за ПТП е, че се е движел по платното за движение и също не е внимавал за безопасността си. Той е имал възможност да се огледа и да види приближаващия се микробус, освен ако се е движел по пътя с гръб и не е чувал добре.

Към 09.06.2014г. процесния л.а. „Форд Транзит“ е имал активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, сключена на 09.01.2014г. е крайна дата на покритие 15.01.2015г„ номер на полица 28114000288896.

Във връзка с твърдените от ищцата претърпени вреди съдът е изслушал св. А.. Същата е установила, че ищцата и съпругът й са били много добро семейство, разбирали се много добре, били привързани един към друг, навсякъде били заедно. Ищцата претърпяла загубата на съпруга си много тежко, много плачела, чувствала се много самотна. Приживе пострадалият бил в добро здравословно състояние, пасял козичките, пазарувал в магазина. След смъртта си ищцата продала животните, влошило се здравословното й състояние.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлата в сила присъда от 26.01.2015г. на Окръжен съд Р. съдът приема, че водачът на л.а О.Ю.е виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие, в резултат което е настъпила смъртта на съпруга на ищцата. Деянието му е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост.

Съгласно задължителната съдебна практика^[1] всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, в т. ч. и съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното производство.

Въз основа на присъдата съдът приема, че е налице пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилата смърт на пострадалия А.. Смъртта на последния е причинила вреда за ищцата, негова съпруга - болки и страдания от неговата загуба. Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно и противоправно, вреда за ищцата по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата.

Съдът приема за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия. Пострадалият и виновният водач са били съседи, живеели са къща срещу къща. Движението на микробуса по улицата, на която двамата са живеели не е било изолиран случай, и не може да се определи за неочаквано за пострадалия събитие. От получените от пострадалия наранявания /видно от представения аутопсионен протокол/ и от заключението по САТЕ се установява, че ударът с микробуса за пострадалия е бил отпред в ляво. Тялото му е отхвърлено на не повече от 2 метра, като в резултат на удара и отхвърлянето той е паднал назад и в дясно. Следователно, пострадалият не е бил ударен в гръб. Можел е да възприеме приближаващият микробус, който се е движел 13 сек. или 54м. до удара и е имало достатъчно време да предприеме спасителни движения. Пострадалият е имал качеството на пешеходец и като такъв е следвало да съобрази поведението си с правилото на чл.108 от ЗДвП, в случай че се е движел по пътя:

„(1) Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.

(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:

1.        когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани;

2.        при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.“

Или на чл. 113 в случай че е пресичал пътя:

„(1) При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:

1.        Преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;

2.        да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;

3.        да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;

4.        да не преминават през ограждения от парапети или вериги.

(2) Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4“.

По делото няма доказателства каква е била целта на движението на пострадалия - дали е пресичал пътя или се е движел по него. Установено е обаче че непосредствено преди удара той се е намирал в средата на пътното платно, където не би следвало да бъде, ако беше спазил посочените правила за движение на пешеходците по ЗДвП. Поведението на пешеходеца в случая е било в разрез с тези правила и тяхното нарушение е поставило на пряк риск живота му. То е способствало за настъпване на вредоносния резултат, като процентът на съпричиняване е 50%.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.), увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска отговорност за процесния ден 09.06.2014г. Последният е основание за възникване на прякото право на ищцата срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства (чл.277 от КЗ /отм./). Съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.

Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретното държава^[2]. При определяне на справедлив размер обезщетение съдът съобрази преживяното от ищцата тежко психическо състояние от смъртта на съпруга й и непрежалима морална загуба, социален дискомфорт и липсата на помощ и подкрепа в бъдеще, които ще търпи до края на живота си. Независимо че има три деца, ищцата живее сама на село, самотна е, здравословното й състояние се е влошило, загубила е партньора си и опората в живота. Възрастта на пострадалия също следва да се отчете. Той е бил на 74г., но в добро за възрастта си здравословно състояние. Не би могло да се определи деликтът от колко години съвместен съпружески живот е лишил ищцата, още повече че пострадалият е бил надхвърлил средната продължителност на живот по данните на НСИ[3] . Съобразявайки критериите в ППВС №4/68г. и конюнктурата в страната към 2014г., съдът намира, че на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 90 000лв. Намалено с процента на съпричиняване (50%), на ищцата се следва обезщетение в размер на 45 000лв

В исковата молба ищците претендират обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред третите лица - ищцата, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищцата обезщетение се дължи от деня на смъртта на пострадалия - 27.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Искът за разликата до първоначално предявения размер от 130 000лв. като частичен иск от 180 000лв., следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските

И двете страни претендират разноски. Процесуалният представител на ищцата претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА ведно с ДДС. Ответникът представя списък с разноски за 240лв. отделно претендира юрисконсултско възнаграждение, като моли съдът да съобрази редакцията на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК към момента да подаване на отговора на исковата молба.

На процесуалният представител на ищцата се следва адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 1620лв. с ДДС.

На ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 165лв. На основание чл.78 ал.8 от ГПК на ответника се следва и 300лв. юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на възнаграждение съобразно старата редакция на чл.78 ал.8 от ГПК е неоснователно. Нормата е влязла в сила и е действаща, като липсва изрична уредба за заварените в случаи. Посоченото определение по т.д.№ 1042/16 г. на ВКС касае момента на изчисляване размера на дължимо по старата норма на чл.78 ал.8 ГПК във вр. с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Казусът не е идентичен.

При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 1800 лв. Разноски за сметка на бюджета на съда не са правени.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК ’’О.-К.Б.“ , ЕИК********със седалище в гр.София и адрес на управление бул. *******, представлявано от В.М., да заплати на Ф.А.А., ЕГН ********** сумата 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лв, ведно с лихвата за забава от 27.06.2014г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 09.06.2014г. в с.О., обл. Р., на ул. „Л.“, неимуществени вреди - смъртта на нейния съпруг Н.А.А., причинена виновно от застрахован при ЗК „О.-К.Б.” по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № 28114000288896 водач О.Ш.Ю..

ОТХВЪРЛЯ иска на Ф.А.А. срещу ЗК ” О.-К.Б. ” за разликата до първоначално предявения размер от 130 000 лв. като частичен иск от 180 000лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ” О.-К.Б. ” да заплати на адв. П.К., САК на основание чл.83 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 1620лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ф.А.А. да заплати на ЗК ” О.-К.Б. ” разноски по делото в размер на 465 лв.

ОСЪЖДА ЗК ” О.-К.Б. ” да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в общ размер на 1800 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: