Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                 22.03. 2018 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На двадесет и шести  февруари                          2018 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕН СТОЙЧЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Секретар Анатолия Атанасова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 12,   по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от адвокат С.С. ***, пълномощник на „Линк 11“ ЕООД гр. Търговище, против решение № 561 от 28.11. 2017 г., по гр.д. № 1142/ 2017 г. на ТРС, с което е осъдено дружеството, да заплати на „Хайтек транс“ ЕООД гр. Търговище, сумата от 11 469,08 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07. 2017 г., представляваща регресна претенция по платено обезщетение за вреди от деликт, 1944,07 лв. обезщетение за забава върху главницата, за периода 04.11. 2015 г. до 04.07. 2017 г., както и разноски по делото, определени по съразмерност и компенсация. Излагат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, вследствие на необосновани изводи на съда, като мотивите не съответствали с установените по делото факти и събраните доказателства. Не бил доказан и размерът на щетите, както и необходимостта от толкова много работа. Освен това ищецът не го бил уведомил за претенциите на възложителя за размера на вредите и е платил без възражения. Осчетоводяването на фактурата и ползването на данъчен кредит освен това, неправилно са тълкувани от съда като признание на вземането на ищеца. Това било направено след като дружеството изрично е оспорило това във воденето дело в съда. Затова въззивникът моли, решението на ТРС да се отмени, да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен, като се присъдят и направените разноски за двете инстанции.

Ответникът е подал отговор на въззивната жалба, в който оспорва основателността на същата. Счита, че решението е правилно и следва да се потвърди, като моли да се присъдят направените разноски.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно и следва да бъде потвърдено.

В исковата си молба ищецът претендира сумата от 13 762,90 лв. като главница, която сума е заплатена на белгийско дружество товародател, с което ищецът е имал договор за спедиция, а ответникът е бил нает да извърши превоз на товарите в Белгия. Превозът бил осъществен и товарът доставен. При изпълнението на договора за превоз превозвачът освен собствения си товарен автомобил ползвал ремарке на товародателя, което пострадало при ПТП в Белгия, вследствие на нарушаване на правилата за движение от страна на шофьора на ответника. Ищецът заплатил на белгийското дружество обезщетение за вредите, след като е получил доказателства за поправянето им и тяхното заплащане. Счита, че ответникът е причинил щетата и носи отговорност за това, поради което следва да бъде осъден да му заплати главницата заедно с лихва от 2 330,77 лв.

Ответникът е оспорил иска. Счита, че вина за произшествието има и друг автомобил, а и самите щети не били толкова големи. Сумата от близо 6000 евро била прекомерна за настъпилите вреди. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Освен това между страните имало водено и друго дело, по което ищецът бил осъден да му заплати  13 762,90 лв. по договора за превоз. Пререшаването на въпроса било недопустимо.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Между страните не е спорно обстоятелството, че помежду им са съществували трайни търговски отношения във връзка с международни превози на товари през 2015г. Също не се оспорва и това, че на 07.09. 2015 г., при изпълнение на договора за превоз между ищеца и ответника, на територията на Белгия е настъпило ПТП, при което е увредено ремарке на третото лице „СКАНФОР” – товародател. Ремаркето е било закачено за влекач на ответника. За произшествието е съставен двустранен констативен протокол от 07.09. 2015 г., представен в заверен превод и по делото. От същия се установява, че водачът на товарен автомобил „Волво”, с рег.№ Т 54 22 ХТ, собственост на ответника, на 07.09. 2015г., в 12,22 ч. спрял в аварийната лента на магистралата до гр. Брюксел, на път Е411, като не обезопасил превозното средство чрез поставяне на триъгълник, при което движещ се друг товарен автомобил се ударил с предната си дясна част в лявата задна част на ремаркето на „СКАНФОР”, марка „KRONE” с рег.№ QEF039 B, което било закачено за товарния автомобил(влекач) на ответника. В протокола водачът на автомобила на ответника е записал като причина за ПТП „доспа ми се, спрях да си измия очите за момент”. Отразено е също, че на двата товарни автомобила са причинени видими щети от удара. Във връзка с ремонта на ремаркето е издадена инвойс фактура от страна на третото лице „СКАНФОР”, сумата по която е била дължима от ищцовото дружество, с което третото лице е било в договорни отношения по извършвания превоз и е на стойност 5864,05евро, като с писмо от 01.11. 2017г. третото лице е потвърдило плащането на ищеца по тази фактура. С фактура № 124/03.11. 2015 г. – издадена от ищеца на ответника, е фактурирана сумата за ремонта на ремаркето на третото лице, като е посочена сумата от 11469,08лв., начислено е и ДДС в размер на 2 293,82лв., при което сумата по фактурата е в общ размер от 13 762,90 лв. От решение № 70/29.11. 2016 г., пост. по в.т.д.№ 101/2016 г. на ТОС/служебно известно на докладчика/, с което е отменено решение № 377/08.09. 2016 г., пост. по гр.д.№ 1893/2015г. по описа на ТРС, се установява, че съдът е осъдил настоящия ищец да заплати на настоящия ответник сумата от 13 762,90лв., дължима, непогасена част от задължение по фактура № 2647/23.09. 2015 г. за извършени превози на товари в периода 10-19.09. 2015 г. По това дело единствената защита на „Хайтек транс“ ООД беше, че е извършено прихващане по реда на ЗЗД. По делото няма направено възражение за прихващане и такова не е обсъждано от съда. От приложените документи в превод по гр.д. № 1893/2015г. по описа на ТРС (л.41-43) се установява, че ремонтът е възложен на сервиз, за който е определена сумата от 5864,05евро, включваща необходимите части и труд за отстраняване на повредата по ремаркето. Приложена е и част от договора между настоящия ищец и третото лице, от който е видно, че ищецът е действал като превозвач и е поел отговорност за ремаркето на „СКАНФОР”, като е уговорено, че всички щети по ремаркето през време на превоза ще се фактурират на превозвача, както и писмо от 04.11. 2015 г., изд. от третото лице, с което декларира, че настоящият ищец е изплатил изцяло щетите по ремаркето в размер на 5864,05евро (л.9-15 от в.ч.гр.д.№ 43/2016г. по описа на ОС Търговище, приложено по гр.д.№ 1893/2015г. по описа на ТРС). От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, се установява, че процесната фактура № 124/03.11. 2015г. за сумата от 13 762,90лв.(от които 11469,08лв. левова равностойност на 5864,05евро и начислено ДДС в размер на 2 293,82лв.) е осчетоводена в счетоводствата и на двете дружества, по нея няма плащане от ответното дружество, но същото е ползвало данъчен кредит по фактурата. Вещото лице посочва, че обезщетението за забава върху сумата по фактурата е в размер на  2 332,88лв. за периода от 04.11. 2015 г. до 04.07. 2017 г.

При така установените факти, направеното възражение за наличие на сила на присъдено нещо е неоснователно.  Както беше посочено, воденото преди дело между страните е добре известно на докладчика, поради това, че е докладвал и в.т.д.№ 101/ 2016 г. на ТОС. В това производство, пред ТРС нямаше направено възражение за прихващане или предявен насрещен иск. Това е пропуск на защитата, защото можеше всички възражения да бъдат разгледани в едно производство. Но тъй като няма направено процесуално възражение за прихващане, то по тази причина и настоящият иск е допустим.

По основателността на иска. На първо място относно правната квалификация. ТРС е квалифицирал заведения иск по чл. 54 от ЗЗД. ТОС счита, че тази квалификация е правилна. Вярно е, че между страните съществуват договорни отношения, като ищецът, в качеството си на спедитор е възложил на ответника работа и е сключил с него договор за превоз в полза на доверителя си. Страните не са подписали писмен договор помежду си и такъв няма. Всички договорки между тях са устни. В този смисъл в исковата молба не се твърди между страните да са правени същите уговорки, които ищецът има с доверителя си – белгийското дружество. В особените разпоредби на ТЗ както и в конвенцията за международния превоз на товари  са уредени единствено въпросите относно вреди по товара, а не и тези за вредите, причинени на превозни средства, пренасящи този товар. Т.е., процесният случай не може да бъде решен на базата на конкретния договор за превоз или на специалните разпоредби в ТЗ, уреждащи договора за превоз и спедиционния договор, или комисионния договор. С оглед на това няма пречка  отношенията между страните да бъдат уредени по реда на  чл. 54 от ЗЗД. В случая безспорно се установява, че ищецът отговаря за вредите, причинени от работата на ответника, с оглед на съществуващите договорни отношения с товародателя. Вината за причинената вреда обаче не е у спедитора, а в ответника, който е осъществил превоза, а в конкретния случай това е вина на самия водач. Възражението, че и другият водач имал вина за произшествието може да бъде от значение, ако вината беше само негова. В случая обаче безспорно е обстоятелството, че водачът на ответното дружество е нарушил правилата за движение, като при спирането в аварийната лента не е поставил необходимата сигнализация и е спрял, без да има аварийно състояние на автомобила.

Безспорно е установено по делото, че е налице плащане на вредите. Относно техният размер искът беше оспорен. От представените писмени доказателства обаче се установява, че на ремаркето действително е бил извършен ремонт, а описаните дейности по ремонта, отговарят на данните за нанесените вреди.  Действително голяма част от сумата е за труд, но е ноторно известно колко по-високи са цените за подобни услуги в една от най-богатите държави в ЕС.   Тази сума е била заплатена от товародателя и той я е удържал от плащанията към ищеца. Така са били уредени отношенията между товародателя и спедитора.

С оглед на това съдът намира, че искът е установен в своето основание.

Възражението за погасяване на иска по давност е неоснователно. Кратката погасителна давност по договори за превоз се отнася до вреди по самите товари или при превоз на пътници. В случая следва да се приложи общата 5 годишна давност, а тя не е изтекла.

Що се отнася до осчетоводяването на фактурата от страна на ответника и ползването на данъчен кредит. Действително поведението на ответника в това отношение е доста противоречиво. От една страна фактурата е осчетоводена, което е признание за това, че търговецът приема това свое задължение и ползвайки данъчен кредит по ЗДДС, мълчаливо признава, че има намерение да заплати това задължение. От друга страна, още преди осчетоводяването на фактурата, в средата на месец декември 2015 г., ответникът предявява иска за заплащане на възнаграждението по договора за превоз и с това си поведение безспорно отрича правото на спедитора да извърши прихващане на своето задължение с платената сума за вредите. Именно по тази причина въззивният съд счита, че осчетоводяването не може в конкретния случай  да се третира като безспорно признание за дължимост на сумата. Но това поведение от друга страна е крайно противоречиво и подсказва, че ответникът все пак в определен момент е имал намерение да признае вината си и да заплати съответната сума.

По отношение на размера на иска. Тук въззивният съд изцяло споделя изводите на ТРС:  ищецът претендира от ответника заплащане както на платеното обезщетение в размер на 11469,08лв. (левова равностойност на 5864,05евро), така и ДДС в размер на 2 293,82лв. върху нея, като по този въпрос съдът приема следното: начисляването на този тип косвен данък предполага наличието на доставка на стока или услуга по смисъла на ЗДДС респ. договор(сделка) по смисъла на гражданското и търговското законодателство, а в настоящия случай се касае до сума за обезщетение за вреди от деликт, поради което не следва да се начислява ДДС върху нея. С оглед на изложените  доводи съдът приема, че като е заплатил на третото лице  обезщетение за вреди, причинени  от друг в размер на 11 469,08лв. (левова равностойност на 5864,05евро), ищецът валидно е ангажирал и  обективната отговорност на ответника, като възложител на работа на извършителя на  деликта. Затова  искът е основателен до размер от 11 469,08лв., ведно със законната лихва от 05.07. 2017 г. до изплащане на задължението, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 13 762,90лв., искът следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 54 от ЗЗД.

 По акцесорната претенция за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 2 332,88лв., за периода от 04.11. 2015 г., до 04.07. 2017 г. Посочената акцесорна претенция се основава на дължи-мост на цялата претендирана сума от общо 13 762,90 лв. главница. Предвид изводите за основателност на част от нея, а именно – 11 469,08 лв., обезщетението за забава следва да се изчисли върху тази сума, считано от 04.11. 2015 г. Направените изчисления от ТРС в този смисъл не се оспорват от страните чисто математически и въззивният съд ги приема за установени – 1944,07 лв.

В заключение: Решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като ТОС възприема мотивите на ТРС почти изцяло.

Относно разноските. Видно от представените доказателства ищецът е направил разноски от 1250 лв. във въззивното производство, като е удостоверено тяхното заплащане с подписването на договора. Тъй като жалбата е изцяло неоснователна, то въззивникът дължи заплащане на пълния размер на разноските на въззиваемата страна.

По обжалваемостта. Делото се води между търговци, с оглед на правоотношения възникнали при изпълнението на търговска сделка, но на правно основание, различно от договорното. Затова, на този етап, въззивният съд приема, че не са налице критериите на чл. 365 от ГПК и решението е обжалваемо.

По изложените съображения, съдът

 

  Р  Е  Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 561 от 28.11. 2017 г., по гр.д. № 1142/ 2017 г. на ТРС, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Линк 11“ ЕООД, ЕИН *********, седалище ***, представлявано от управителя Мариян Милев, а по делото от адвокат С. ***, да заплати на „Хайтек транс“ ООД, ЕИК *********, седалище ***, представлявано от Танер Алиев, а по делото от адвокат Р.Н. ***, сумата от  1250 лв., направени по делото разноски, пред въззивния съд.

Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                            2.