РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Монтана, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500155 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260017/26.01.2022година постановено по гр.д.
№1078/2020година по описа на Районен съд Монтана е обявена за
недействителна по отношение на „Г.Б.“ ЕООД извършената покупко-
продажба материализирана в нот.акт №*,том.*, рег.№*,дело №*от
17.03.2015година на нотариус В.Т., рег.№*на НК, с която ответниците А.С. и
А.С. продават за 7200лева на Сдружение в обществена полза „А.М.“
недвижим имот с площ от 3.000дка с №*в землището на с.*, община *в м.“*“
с начин на трайно ползване *без намиращите се в него сгради.
Със същото решение са присъдени и направените от страните
съдебни разноски и държавни такси.
Това решение е обжалвано от адв.Н.Б.-АК М. в качеството на
пълномощник на Сдружение в обществена полза“А.М.“ с.*, представлявано
от А.С. с изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и грубо
нарушение на материалноправните норми. В жалбата се излагат подробни
съображения за това, като се твърди, че исковата претенция е недопустима,
1
като погасена по давност, тъй като с оглед приложението на ЗМДИП
давността е изтекла на 26.05.2020година, т.е след изтичане на давностния
срок.Освен това са изложени доводи, че не са ангажирани всички
предпоставки за уважаването на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, а
именно, че ищецът е кредитор, тъй като от изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза в производството не е установен по несъмнен начин размера на
задължението.Твърди се, че не е установено и знанието за увреждане от
страна на председателя на сдружението.Жалбата е подробно мотивирана в
тази насока.Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново,
с което да се отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и
погасена по давност.
Становището си в тази насока подържа и в съдебно заседание. По
същество моли съда да отмени атакуваното решение, тъй като не е налице
фактическия състав на чл.135 от ЗЗД и правото на иск е погасено по давност.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Г* Б*“ ЕООД чрез адв.Е.Й. с изложени доводи за неоснователност на
жалбата.Отговора е подробно мотивиран и е взето становище по всяко едно
от възражения.Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди
атакуваното решение като правилно и законосъобразно.Това си становище
подържа и в съдебно заседание.
По делото е постъпила и въззивна жалба от А.С. от гр.*и А.С. от гр.*с
изложени доводи за недопустимост, неправилност и съшествени нарушения
на съдопроизводствените правила.Твърди се, че обжалваното решение е
недопустимо, постановено в нарушение на чл.229,т.4 от ГПК поради
неприключило висящо производство, в което се оспорва размера и
действителността на вземането.Смятат, че правото на иск по чл.135 от ЗЗД е
погасено по давност и така постановеното решение е изцяло
недопустимо.Жалбата е подробно мотивирана.Молят съда да обезсили,
евенуално да отмени изцяло атакуваното решение и отхвърли исковата
претенция като неоснователна.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор и на тази въззивна
жалба от „Г.Б.“ ЕООД чрез адв.Е.Й. с изложени доводи за неоснователност на
жалбата.Отговора е подробно мотивиран и е взето становище по всяко едно
от възражения.Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди
2
атакуваното решение като правилно и законосъобразно.Това си становище
подържа и в съдебно заседание.
Пред въззивната инстанция са събрани нови писмени
доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното
обжалване с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдебен акт във връзка с
оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежни страни в процеса и са процесуално допустими.Разгледани по
същество са неоснователни.Съображенията на МОС за това са следните:
Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо в и
правилно.Същото е и законосъобразно и при разглеждането на делото и
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД.За да уважи същия изцяло районния съд е приел ,че
качеството на кредитор на ищеца е безспорно установено, предвид
обстоятелството, че вземането на същия е изискуемо. Установил е наличие на
увреждане на ищеца, тъй като с прехвърлянето на правото на собственост
върху имота, първите ответници по делото са намалили своето имущество,
което създава невъзможност или затруднява удовлетворяването на кредитора
и вземането на кредитора е възникнало преди датата на извършването на
правното действие от длъжника.Така направените извода на съда се споделят
и от настоящата инстанция.Освен това първоинстанционния съд е приел и че
правото на иск не е погасено по давност като е приложил разпоредбите на
ЗМДВИП.Настоящата инстанция напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд по следните съображения.
Предявената искова претенция представлява конститутивен
отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, с който кредиторът иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията на длъжника, с които го уврежда. В
случая се иска обявяване на относителна недействителност на нотариален акт
за. №*,том.*, рег.№*,дело №*от 17.03.2015година на нотариус В.Т., рег.№*на
НК, с която ответниците А.С. и А. С. продават за 7200лева на Сдружение в
3
обществена ползеа „А.М.“ недвижим имот с площ от 3.000дка с №*в
землището на с.*, община *в м.“*“ с начин на трайно ползване *без
намиращите се в него сгради,тъй като вземането на ищеца е възникнало
преди възмездното разпореждането с имуществото, което е направено в полза
на втория ответник и знанието за увреждането се предполага до доказване на
противното.
За да се уважи предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД
следва да се установи качеството на кредитор на ищеца, увреждащото
действие спрямо кредитора от страна на длъжника, както и субективната
страна-знанието за увреждане на длъжника от другата страна по договора.
Преди да обсъди наличието на предпоставките за уважаване или не
на искът с правно основание чл.135 от ЗЗД, МОС намира че следва да обсъди
възражението направено от жалбоподателите за погасяването правото на иск
поради изтекла петгодишна давност.МОС намира същото за неоснователно по
следните съображения:
Искът по чл. 135 ЗЗД се погасява с изтичане на петгодишна давност
съгласно чл. 110 ЗЗД. Началото на давностния срок тече от момента на
извършване на увреждащото действие – в най-разпространения в практиката
случай – от сключването на разпоредителната сделка. По този въпрос
съществува практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК: Решение
№ 311/16.04.2010 г. по гр.д. № 308/09 г. IV г.о.Сделката е извършена на
17.03.2015година и от този момент е започнал да тече 5 годишния давностен
срок за предявяване на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД и ще изтече на
17.03.2020година.Тъй като с решение на Народното събрание е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13 март 2020 г.. до 13 април 2020 г и е прието на 3.04..2020 г..,че
срокът на извънредното положение обявено на 13.03.2020 г.. е удължен до 13
май 2020 г.. Съгласно разпоредбата н. чл.3 т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г.. и за преодоляване напоследиците (Oбн.,
ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г, в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., бр.. 34 от
9.04.2020 г. в сила от 9.04.2020 г., доп., бр. 38 от 24.04.2020 г., в сила от
24.04.2020 г., изм. и. доп., бр. 4.. от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г..) за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират да
4
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправни субекти, поради което на основание
разпоредба на чл.3 т.2 ЗМДВИП в този период срокът е спрял до отмяна на
извънредното положение. Съгласно разпоредбата н. чл.4 ал.1 т.1 от
ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, с един месец от отмяната на извънредното
положение се удължават сроковете, определени в закон, извън тези по чл.3,
които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с
упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни
субекти. По силата на §13 от ПЗР н. ЗИД на Закона за здравето сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с
решение на 13.03.2020 г., и за преодоляване последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник". Законът е обнародван в ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. и влиза в сила на
същата дата.
С оглед горното МОС намира, че срокът за подаване на настоящата
претенция е удължен до 13.06.2020 г., който се явява неприсъствен - събота, а
първият работен ден е понеделник - 15.06.2020 г., на която дата исковата
молба е постъпила в РС Монтана, с вх..№. 537/15.06.2020година , поради
което е правото на иск не е погасено по давност и същия следва да се разгледа
по същество и се прецени наличието на всяка една от предпоставките му.
Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на
парично или непарично вземане по отношение на ответника.Правото на
кредитора да иска обявяването за недействително спрямо него увреждащите
актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане,
което може да не е изискуемо или ликвидно.Възникването на това право не е
обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по
Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което
легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло
в сила решение. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга и обвързващата сила на
увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни - те
продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на този
иск, а увреждащата сделка се смята несъществуваща единствено по
отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество.
5
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване
на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено
опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без
правен интерес и пр.
Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че
действието му уврежда правата на кредитора. Когато увреждащото действие е
безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е
договарял е знаело за увреждането.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че на
08.06.2012г. с писмен договор, вписан в службата по вписвания на
27.06.2012г. , В.С. е прехвърлил на Г.Б. ЕООД вземанията си към А.С. ООД
по договора за заем от 11.05.2007г. , ведно с всички привилегии и
обезпечения срещу заплащане на възнаграждение. С договора за цесия
прехвърленото вземане е индивидуализирано в общ размер 1 429 837.74 евро
съгласно Приложение, неразделна част от договора.
С договор за цесия от 08.06.2012г. В. С. е прехвърлил на Г.Б. ЕООД
вземанията си към А.С. ООД по договора за сух лизинг от 01.04.2008г., С
договора за цесия прехвърленото вземане е посочено в общ размер 223 995.45
евро, индивидуализирано съгласно Приложение, неразделна част от договора,
За така извършените прехвърляния длъжникът А.С.ООД, А.С. и А.С.
са уведомени на 17.02.2015г.
Вземанията и по двата договора са придобити от Кредитора с всички
привилегии, принадлежности, лихви, неустойки, включително и предоставени
и учредени обезпечения, Установено е и не се спори, че жалбоподателите А.
и А.С.и са авалирали лично от длъжниците 15 (петнадесет) записа на заповед
с главници в общ размер на 958 729 евро, прехвърлени с джиро в полза на
Кредитора към дата на сключване на договорите.Всички посочени по-горе
договори, споразумения и погасителни планове са подписани от
представляващите А.С.ООД с управители А.С. и А.С. , като автентичността
на подписите им не е оспорена. Като частни диспозитивни документи същите
се ползват с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 ГПК, че
6
изявленията в тях са направени от тези лица. От описаните по горе факти
ищецът безспорно е доказал качеството си кредитор.
С представения нотариален акт№*,том.*, рег.№*,дело №*от
17.03.2015година на нотариус В.Т., рег.№*на НК, с която ответниците А.С. и
А.С. продават за 7200лева на Сдружение в обществена ползеа „А.М.“
недвижим имот с площ от 3.000дка с №*в землището на с.*, община * в м.“*“
с начин на трайно ползване *без намиращите се в него сгради е установено
възмездно разпореждане на първите ответници- длъжници с притежавано от
тях недвижимото имущество в полза на третия ответник.Чрез извършване на
отчуждителната сделка същите са намалили актива на имуществото си и
обективно като последица това правно действие е довело до увреждане на
кредитора. Като елемент от фактическия състав на иска увреждането е от
категорията на обективните предпоставки и предпоставя, че чрез
извършеното правно действие длъжникът е увеличил неплатежоспособността
си. В случая със сключването на процесната възмездна сделка безспорно
длъжникът, респективно първият ответник е намалил имуществото си,
Увреждане на кредитора е налице винаги, когато длъжникът предприема
действия, с които намалява имуществото си или затруднява
удовлетворяването на кредитора.Правноирелевантно е дали длъжникът след
разпореждането притежава имущество и на каква стойност. : Решение №
639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/09 г. IV г.о. – Увреждащо кредитора действие
е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника. – Ре[1]шение № 45/01.06.2011 г. по гр.д. № 450/10 г. на III гр.о. и
др.
Едно от основните възражения по делото от страна на
жалбоподателите е , че първоинстанционния съд не е спрял производството
по делото при условията на чл.229,т.4 от ГПК, тъй като са налице висящи
производства досежно установяването размера на горните вземания, които са
противоречиво установено в производството по делото от изслушаното и
прието заключение на вещо лице, изпълнило съответната съдебно-
икономическа експертиза.Тези доводи МОС намира за неоснователни.
Практиката на ВКС, обективирана в актове, постановени по реда на чл.
290 ГПК, които са задължителни за долустоящите на ВКС съдебни инстанции
7
съгласно ТР № 2/2010 г. на ОСГТК, приема, че качеството кредитор с налице,
ако ищецът по иска твърди и същест[1]вуването на вземането му произтича от
твърдените факти в исковата молба, като за действителността на вземането не
е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в
сила съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се
направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено
нещо.
Затова трайно установено е в съдебната практика, че в производството
по иска по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се
основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор, освен
ако има влязло в сила решение, което отрича това му качество. В този смисъл
е без значение дали длъжникът притежава друго имущество, с което да се
удовлетвори кредиторът-ищец, тъй като оспорената сделка страда само от
относителна недействителност, която лесно може да бъде обезсмислена
(преодоляна), като длъжникът изплати задълженията си към кредитора.
Съдът, който е сезиран с иск по чл. 135 ЗЗД не може в това производство да
преценява дали съществува правоотношението, което легитимира ищецът
като кредитор. Тези отношения могат да бъдат преценявани в друго
производство.
С оглед на приетата фактическа обстановка по делото, въззивният
съд намира от правна страна следното:
Налице е субективния елемент-знанието. Знанието за увреждане е
субективен елемент от фактическия състав на чл. 135 ал.1 от ЗЗД, като в
случая то се излича въз основа на верига от косвени доказателства, които
водят до убедителен извод за съществуването му. Ответниците и
сдружението не са оборили представените по делото доказателства. Очевидна
е връзката между ответниците - физически лица и сдружението, очевидна е и
връзката между Т.Т. и ответниците С.и - те са свързани лица, поради което е
налице фактическа степен на близост в отношенията, от която се извежда
фактически извод за наличието на знание. С.и са знаели че имат дълг, респ. че
няма как да не увредят кредитора си предприемаки процесната сделка, като те
лично участват под една или друга форма в състава на сдружението, като
именно А.С. предлага на общото събрание на сдружението да се вземе
решение да се закупят имотите.
8
Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от
състава на неговите органи, както и заключва, че житейски нелогично е
твърдението, че сдружението не е било наясно за наличието на дълг на
третото лице „А.с.“ ООД. тъй като задължението на кредитора е формирано
въз основа на направения авал, като в тази връзка са представени, приети и
неоспорени записи на заповед авалирани именно от А. и А.С.и. За това,
напълно правилен и обоснован е изводът на РС Монтана, че от събраните по
делото доказателства, се установява, че длъжниците, които са продавачи (А. и
А.С.и), участват в състава на купувача - третото лице, към датата на
сключване на сделката, което обосновава извод, че страните по сделката са
знаели, че с тази сделка увреждат ищеца.
От показанията на Т.Т., който установява причините, поради които е
взето решението да се закупи земята, а видно от протокола от общото
събрание предложението за това е направено именно от ответника А.С.. Т. Т.
е бил представляващ сдружението и като такъв би следвало да се грижи за
делата на сдружението. Освен това, за да се приеме, че приобретателят по
сделката е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има
дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно
удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо
да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото
вземане.
Иска по чл. 135 ЗЗД е с облигаторен характер. С него не се засяга
обвързващата сила на увреждащата сделка (или друго действие) в
отношенията между страните, които са я сключили (длъжника и третото
лице). Последните продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след
уважаването на Павловия иск.
Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по
отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството.
Ако впоследствие това негово качество бъде отречено (напр. защото сделката
има порок) или отпадне (напр. защото е погасено чрез плащане),
непротивопоставимостта губи смисъл. В този смисъл е и съдебната практика -
Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК и
др..
Упражняването на правото по чл. 135 ЗЗД е вид обезпечение за
кредитора, което той може да получи, както и след като разполага с
изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него. Погасяването на
вземането (вкл. и чрез плащане) само би довело до това
9
непротивопоставимостта да загуби смисъл, но не и до отпадане интереса от
иска по чл. 135 от ЗЗД или до прекратяване на висящото по него
производство. Тъй като искът не е съединен с иск относно съществуването на
вземането, то дали с извършените плащания в хода на делото вземането е
било погасено, или не, е извън предмета на разглеждания иск.
Съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД, може да вземе предвид
единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор.
Горните разсъждения са намерили място в редица актове на ВКС -
определение № 351/12.ІІІ.2015 на ВКС по гр. д. № 5981/2014 г., IV г. о., ГК;
решение № 18/4.ІІ.2015 на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., ГК;
определение № 57/14.І.2015 на ВКС по гр. д. № 4476/2014 г., III г. о., ГК;
решение № 407/29.ХІІ.2014 на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК;
решение № 224/30.Х.2014 на ВКС по гр. д. № 2310/2014 г., III г. о., ГК;
решение № 48/21.ІІ.2014 на ВКС по гр. д. № 4321/2013 г., IV г. о., ГК;. Такова
решение, което да отрича качеството на кредитор на ищеца обаче не е
представено и не е установено и да е погасено вземането на ищеца.
При този анализ на доказателствата по делото МОС намира че се
налице всички предпоставки за уважане на предявения иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД.Като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено на осн. чл. 271, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна +Г.Б.“ЕООД следва
да бъдата заплатени направените в производството съдебни разноски в
размер на 1200лева по двете жалба за адвокатски хонорар по приложен
списък.
Водим от гореизложеното МОС
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 135 от 27.04.2018година
постановено по гр.д.№2212/2017година на Районен съд гр.Лом.
ОСЪЖДА А.С. с ЕГН ********** от гр.*, ул.* №*, А.С. с ЕГН
********** с настоящ адрес в гр.*, ул.*, *и Сдружение в обществена полза
„А.м.“ с Булстад *с адрес за коренспонденция гр.*, ул.* №*ДА ЗАПЛАТЯТ
на „Г.Б.“ ЕООД с ЕИК *сумата от 1200лева адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл. 280
ГПК пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11