№ 9505
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110135718 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Г.
Н. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца в условията на
разделност следните суми, а именно: сумата от 351,65 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
адрес, ведно със законна лихва за период от 12.04.2024 г. до изплащане на
вземането; сумата от 64,84 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2022 г. до 12.03.2024 г.; сумата от 10,74 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законна лихва за период от 12.04.2024
г. до изплащане на вземането; сумата от 3,11 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2021 г. до 12.03.2024 г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по ЧГД № 22485/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр.
с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
1
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
публикуването им на интернет страницата на продавача. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.
Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 22485/2024 г. по описа на СРС, 148 състав., както и
разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище от Ралица Костадинова
Иванова за извършено плащане на претендираните задължения от ищеца, като
е приложена вносна бележка.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.)
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки.
Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти. В тежест на ответника е било да установи, че е погасил главния
дълг на падежа.
Доколкото липсва спор между страните, че всички предпоставки,
обуславящи основателността на исковите претенции, са се осъществили, както
и предвид извършеното плащане на претендираните суми, извършено в хода
на настоящото производство, което съдът съобрази на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК, се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания срещу
2
ответниците за стойност на доставена топлинна енергия, мораторна лихва
върху нея, цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и
мораторна лихва върху нея в размерите, посочени в петитума на исковата
молба.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват
– ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт настъпил
след предявяване на исковата молба и преди приключване на съдебното
дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да съобрази
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Доколкото в разглеждания случай неоснователността на исковата
претенция е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в хода на
процеса, а именно поради извършено плащане от страна на ответниците след
постъпването на исковата молба в съда, се налага извод, че с поведението си
същите са дали повод за завеждане на делото, съответно дължат на ищеца
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
(ЗПП). Съдът съобрази, че ищецът претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с оглед на което на основание чл. 78, ал.
1 и 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ намира, че следва да му се присъди такова в размер
именно на 100,00 лв., което следва да се понесе по равно от всеки един от
ответниците.
Така мотивиран, Съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу ответника С. Г. Н., ЕГН ********** кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца в условията на разделност следните суми, а
именно: сумата от 351,65 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: адрес, ведно със законна лихва за
период от 12.04.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 64,84 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 12.03.2024 г.;
сумата от 10,74 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 12.04.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от
3,11 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до
12.03.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
22485/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА С. Г. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД,
ЕИК *********– трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4