Решение по дело №73509/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3146
Дата: 8 април 2022 г.
Съдия: Мария Георгиева Месова Стоева
Дело: 20211110173509
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3146
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110173509 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 411 КЗ за сумата от 1968,96 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300-19-777-511775 по
имуществена застраховка „Каско “ за вреди на лек автомобил „ Ситроен Немо“, с рег.
№ ххххх, причинени при ПТП на 21.11.2019 г., вследствие виновно, противоправно
поведение на водач на МПС „ Шкода Фабия“, с рег. № хххххх, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се съдебните разноски.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие -
ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил.
Твърди, че е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение
чрез заплащане на извършения в сервиз ремонт, като платеното обезщетение е в размер
на 8996,74 лв. и са сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Твърди, че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, поради което
спрямо него в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. На
ответника е изпратена регресна покана за заплащане на горепосочената сума за
заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, като е извършил
частично плащане, поради което е останал задължен за остатъка в размер на исковата
сума.
1
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по размер. Не оспорва механизма на ПТП, както и че е
застраховал гражданската отговорност на лицето, за което се твърди да е причинило
вредите. Не се оспорва и обстоятелството, че ответникът е получил покана за
доброволно изпълнение. С отговора на исковата молба се оспорва размерът на
причинените вреди, като се твърди, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря
на действително претърпените вреди.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.411, изр.1 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Следователно, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За основателността на предявения иск
в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, чиято отговорност е застрахована от ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение,
както и че всички обезщетени от него вреди са в причинна връзка с ПТП от
21.11.2019г. и размера на вредите. При установяване на посочените обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.
Не се спори между страните по делото относно част от правопораждащите
факти, включени във фактическия състав на съдебно предявеното регресно вземане на
ищеца, а именно относно наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ за лек автомобил „ Ситроен Немо“, с рег.№ ххххх, извършено от
ищеца плащане на застрахователно обезщетение по щета с № 0300-19-777-511775 в
размер на 8996,74 лв. за вреди, причинени на застрахования автомобил при настъпило
в срока на застрахователното покритие на договора събитие – ПТП на 21.11.2019 г.,
които са в причинна връзка с противоправно поведение на водача на лек автомобил „
Шкода Фабия“, с рег. № хххххх, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована от ответника по застраховка „ Гражданска отговорност“, поради което и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано / така
2
определение от 19.02.2022 г. по делото/. Горепосочените обстоятелства се и
установяват от представените по делото писмени доказателства, в това число
застрахователна полица с № 19-0300/217/5000181, двустранен констативен протокол за
ПТП от 21.11.2019 г., уведомление за щета № 0300/19/777/511775/21.11.2019 г., опис на
щета № 0300/19/777/511775 и доклад по щета, преводно нареждане за кредитен превод
от 02.03.2020 г., регресна покана с изх.№ 310-03-2622 от 23.03.2020 г.
С оглед възраженията на ответника, спорът между страните по делото се
съсредоточава по въпроса относно размера на вредите, поради което в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже действителната стойност на вредите. Предвид изложеното
следва да бъдат обсъдени доказателствата относно фактите, които имат значение за
размера на регресното вземане на ищеца.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че стойността, необходима за възстановяването на увредения при пътнотранспортното
произшествие автомобил „ Ситроен Немо“, с рег.№ ххххх, изчислена на база пазарни
цени към датата на ПТП, възлиза в размер на 7502,98 лв., като вещото лице дава
заключение, че всички увреждания по автомобила, отразени в описа на застрахователя,
се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Според заключението обичайните разноски по ликвидиране на щета по риск " Каско"
при ПТП са в размер на 15 лв.
Съдът намира, че извършеното плащане на застрахователното обезщетение от
ищцовото дружество е валидно и е основание за суброгиране на ищеца в правата на
увредения. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да е необходимо определената от вещото лице стойност да се съпоставя
със стойността по методиката към Наредба № 24/2006 г. ( така, напр., определение №
213/28.03.2012 г. по т. д. № 1047/2010 г. на ВКС, II т. о.).
Следователно и доколкото от съдебно-автотехническата експертиза се
установява стойност на ремонта по средни пазарни цени към датата на настъпване на
вредите, възлизаща на 7502,98 лв., съдът приема, че за ищеца е възникнало регресно
вземане срещу ответника до посочения размер, включително и за разноските за
определянето му, или общо за сумата от 7527,98 лв.
Безспорно е по делото и обстоятелството, че ответникът е изплатил сумата от
7052,78 лв. по процесната щета, поради което е останал задължен за остатъка в размер
на 475,20 лв., като последната сума представлява разликата между действително
причинените вреди, за които отговаря, и погасената от него част от това задължение.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 411 КЗ е основателен и следва да
3
бъде уважен до размера от 475,20 лв., като до пълния предявен размер подлежи на
отхвърляне.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2021 г., до окончателното й
погасяване, обуславя и нейната основателност.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК съответно на уважената част от иска
следва да бъдат присъдени своевременно претендираните и доказани по делото
разноски в размер на 173,86 лв. - за заплатена държавна такса, депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение. На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
присъдят разноски съответно на отхвърлената част от иска в общ размер от 227,60 лв. -
за депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ фирма“, ЕИК 0, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на ЗАД " фирма” АД, ЕИК 0, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „ Княз Ал. Дондуков“ № 59, на основание чл.
411 КЗ сумата от 475,20 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0300-19-777-511775 по имуществена
застраховка „Каско “ за вреди на лек автомобил „ Ситроен Немо“, с рег.№ ххххх,
причинени при ПТП на 21.11.2019 г., вследствие виновно, противоправно поведение на
водач на МПС „Шкода Фабия“, с рег. № хххххх, чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска – 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 173,86 лв., представляваща разноски по делото за
държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл. 411 КЗ за разликата над сумата от 475,20 лв. до пълния предявен
размер от 1968,96 лв.
ОСЪЖДА ЗАД " фирма” АД, ЕИК 0, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „ Княз Ал. Дондуков“ № 59, да заплати на ЗАД „ фирма“, ЕИК, със 0, със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 227,60 лв., представляваща разноски по делото за депозит
4
за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5