Р Е Ш Е Н И Е
№ 604/14.4.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА Н.
с участието на секретаря Валентина Батешкова, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
128 по описа за 2020 г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.И.А. срещу Наказателно постановление №
19-0436-000377 от 23.12.2019 г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Варна,
02 РУ – Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на
чл. 150 ЗДвП.
В
сезиращата съда въззивна жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. В допълнителна жалба от въззивника е изразено становище, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон.
Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление и за връщане на регистрационните
табели, иззети след съставяне на АУАН.
В
проведеното открито съдебно заседание И.И.А. се
представлява от адв. С.С.от АК – Варна, надлежно
упълномощен от адв. С.Н., надлежно упълномощен от въззивника. Допълнително са
постъпили и писмени бележки, докладвани в съдебно заседание от адв. А.Д.от АК –
Варна, надлежно упълномощен от жалбоподателя. Адв. С.изразява
становище за противоречие на наказателното постановление с материалния закон.
Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление и връщане на
регистрационните табели на автомобила, иззети от контролните органи. В
представените писмени бележки адв. А.Д.излага аргументи в подкрепа на
твърдението си, че наказателното постановление е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, а в условията на
евентуалност отправя искане за намаляване на размера на наложената глоба в минимален
размер. Отправено е искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна 02 РУ - Варна се представлява от юрисконсулт К.Л., която излага доводи
за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Със
заповед № 30072/17.05.2005 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Варна е иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя И.И.А., поради това, че същият не е
изпълнил задълженията си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП: „Водач на когото са отнети
всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР“ - до придобиване на
правоспособност по смисъла на чл. 157, ал. 5 ЗДвП.
На
05.02.2018 г. на И.А. било издадено от компетентните власти на ФРГ свидетелство
за управление на МПС № I28069U7OX1 за категории АМ,
В и L. Поради извършени нарушения на ЗДвП на И.А. е определен пробационен
период до 05.02.2020 г.
На 04.12.2019 г. служители на 02 РУ – Варна, измежду които
и св. Т.Н.Н., участвали в специализирана полицейска
операция за безопасност на движението с цел превенция и санкциониране на
нарушителите по ЗДвП.
В
10, 50 часа на ул. Прилеп в гр. Варна, до № 1, в посока бул. „Цар Освободител“,
контролните органи забелязали лек автомобил „Фолксваген голф с рег. № В 1633
ВТ, управляван от жалбоподателя И.И.А., след което се
приближили към същия и поискали от водача личните документи и документите за
автомобила. Св. Н. направила справка със свой колега в ОДЧ, който заявил, че
лицето е с отнето СУМПС и е неправоспособен. Водачът на автомобила се държал
агресивно с полицейските служители, като повтарял „ай сиктир, ай сиктир“.
При
проверката жалбоподателят представил свидетелството за управление на МПС№ I28069U7OX1,
издадено от ФРГ.
На
същата дата, приемайки, че И.И.А.
е осъществил състава на нарушението по чл. 150 ЗДвП, св. Т.Н. съставила АУАН, с
който иззела като доказателства СУМПС № I28069U7OX1, СРМПС, част II № ********* и 2 бр. регистрационни табели с
рег. № В 1633 ВТ, като при връчването му на водача, същият написал, че има
възражения.
На същата дата била издадена
от началника на 02 РУ – Варна заповед за прилагане на принудителна
административна мярка за прекратяване на регистрацията на управляваното от него
МПС, за което били отнети и СРМПС на автомобила, както и 2 бр. регистрационни
табели с рег. № В 1633 ВТ.
В хода на административно
наказателното производство чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“
в МВР била получена информация от Интерпол Висбаден,
в което е посочено, че представеното на контролните органи СУМПС е издадено на И.А.
от компетентните органи на ФРГ.
Срещу съставения АУАН
постъпили две възражения, едното от които извън срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В
своевременно постъпилото възражение И.А. направил възражение, че АУАН е
съставен, без да е изяснена фактическата обстановка.
На 23.12.2019 г. Павел
Недков Червенски – началник на сектор към ОДМВР –
Варна, 02 РУ – Варна, издал обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на св. Т.Н.Н.; писмени доказателства и доказателствени средства –
АУАН, копия на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0436-000035 от 04.12.2019 г. на началника на 02 РУ – Варна, СУМПС №
I28069U7OX1, издадено на 05.02.2018 г., писмо от ДМОС при МВР, заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 30072/17.05.2005 г. на
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, заповед на директора на
ОДМВР – Варна за оправомощаване на св. Т.Н.Н. да съставя АУАН по ЗДвП и КЗ, справка за
нарушител/водач.
Управлението
на моторно превозно средство на процесните дата и място се установява изцяло от
показанията на св. Т.Н.Н., които са вътрешно
непротиворечиви, последователни и логични.
Обстоятелството,
че жалбоподателят И.И.А. към процесната дата е бил
неправоспособен да управлява МПС се установява от представената по делото заповед за прилагане на принудителни административни мерки
№ 30072/17.05.2005 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна,
съгласно която свидетелството за управление на МПС на И.И.А. е отнето по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП затова, че последният
не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.
От
представената справка за нарушител/водач се установява, че въззивникът И.А. не разполага с валидно издадено от
Министерство на вътрешните работи свидетелство за управление на моторно
превозно средство, като последното издадено е със статус отнето/иззето.
От
представеното по делото писмо от ДМОС при МВР се установява, че въззивникът И.А.
към процесната дата притежава издадено СУМПС от компетентните власти на ФРГ.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с
презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи
факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото
не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив показанията на св. Т.Н.Н.
подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН,
последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
кредитира всички посочени по-горе писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което основа
на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по
реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата материалноправна
уредба съдът съобрази, че съгласно чл. 150 ЗДвП всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1,
т. 3 ЗДвП и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Съгласно чл.
150а ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
В
разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП е разписано, че водач, на когото са отнети
всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи. В случай, че не изпълни това свое задължение, свидетелството
за управление на МПС се изземва по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП.
От
доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че от обективна страна
жалбоподателят на процесната дата е управлявал МПС като неправоспособен водач,
тъй като със заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
30072/17.05.2005 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна
свидетелството за управление на МПС на И.И.А. е
иззето по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП за това, че последният не е изпълнил
задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, а именно като водач, на когото са
отнети всички контролни точки и е изгубил придобитата правоспособност, да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
От
субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е
съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е
общественоопасните последици (увреждане
на обществените отношения, свързани с транспортната безопасност) и пряко
ги е целял – жалбоподателят И.И.А. е съзнавал, че е
неправоспособен водач, тъй като свидетелството му за
управление на МПС е отнето по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП с заповед за
прилагане на принудителна административна мярка, която му е връчена лично на
14.09.2005 г.
По
изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят И.И.А.
е осъществил състава на нарушение по чл. 150 ЗДвП.
По възраженията на жалбоподателя:
По отношение
на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че
непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на
наказателното постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните
по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите
становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от
процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново
разглеждане от административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество (цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с
автори проф. д-р К.Л. и доц. д-р И.Т., стр. 386).
Неоснователно
се явява и възражението, че АУАН е съставен на друго лице, доколкото като
собствено име е посочено фамилното А.. В случая се касае за поставяне на
фамилното име на въззивника пред собственото и бащиното му име, като освен това
същият е индивидуализиран и с ЕГН, който номер е уникален за всеки български
гражданин, поради което и не възникват никакви съмнения относно самоличността
на нарушителя.
Съдът
намира, че притежаването на валидно СУМПС, издадено от друга държава – членка
на ЕС, не прави въззивника правоспособен водач. Съгласно разпоредбата
на чл. 17, ал. 15 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите
и тяхната дисциплина не се признава за валидно и не се подменя с българско
чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС на лице, което е
притежавало българско свидетелство за управление на МПС, но е изгубило
правоспособност в съответствие с чл. 157, ал. 4 ЗДвП поради отнемане на всички
контролни точки и чието свидетелство е отнето или обявено за отнемане. Лицето
може да възстанови правоспособност на основание чл. 157, ал. 5 ЗДвП, за което
му се издава ново свидетелство по реда на чл. 14, ал. 1, като при връчване на
новото свидетелство за управление на МПС лицето връща чуждестранното
свидетелство за управление за изпращането му на държавата, която го е издала.
Следователно до възстановяването на правоспособността по реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП водачът няма право да управлява МПС на територията на Република България с
чуждестранно свидетелство за управление на МПС.
Процесуалният
представител в съдебно заседание се позовава на Директива 2006/126/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета, като действително съгласно чл. 2, пар. 1 свидетелствата за управление, издадени от
държавите-членки, се признават взаимно. Въпреки това съгласно чл. 11, ал. 2 от
директивата при спазване на принципа на териториално действие на наказателното
и полицейското законодателство, държавата-членка по обичайно пребиваване може
да прилага своята национална уредба относно ограничаване, временно отнемане, отнемане или анулиране на правото на управление на моторно
превозно средство на притежател на свидетелство за управление, издадено от
друга държава-членка, и при необходимост да замени свидетелството за управление
с тази цел. Съгласно ал. 3 от посочената разпоредба извършващата замяната
държава-членка връща старото свидетелство на органите на държава-членка, която
го е издала, като посочва причините за това. Следователно в компетентността на
всяка държава – членка е да установява правила за отнемане на правото на
управление на моторно превозно средство на притежател на свидетелство за
управление на МПС, издадено от друга държава - членка, каквито в конкретния
случай са установени и приложими спрямо въззивника И.А..
Разпоредбата
на чл. 151, ал. 5 ЗДвП, на която се позовава процесуалния представител на
въззивника, е относима към лицата, които имат
обичайно местопребиваване на територията на Република България, а не към тези,
които имат обичайно местопребиваване в ФРГ, за каквото се твърди, че
въззивникът е установил.
Не следва да
бъде обсъждано и приложението на разпоредбата на чл. 161 ЗДвП в конкретния
случай, доколкото същата не обхваща случаите, в които водачът на МПС е с отнето
по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП СУМПС, която хипотеза е регламентирана в
анализираната по-горе разпоредба на чл. 17, ал. 15 от Наредба № I-157 от
1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
Възражението,
че въззивникът може да притежава само СУМПС, издадено от ФРГ, и не може да
поиска издаването на такова в Република България е неоснователно предвид
разпоредбата на чл. 17, ал. 15 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, съгласно която при връчване на новото
свидетелство за управление на МПС лицето връща чуждестранното свидетелство за
управление за изпращането му на държавата, която го е издала.
Съдът не
дължи отговор на възражението, че в обжалваното наказателно постановление е
прието, че въззивникът е лишен от право да управлява МПС, поради което и
приложимата санкционна норма е тази по чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а не тази по
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, поради това, че такава фактическа констатация от
наказващия орган липсва.
При
цялостната проверка на обжалваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от
ЗАНН – относно описанието на нарушението. В АУАН е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Спазено е от страна на
административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно
в издаденото НП, да бъде дадено пълно описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които е извършено. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано,
позволяващо на наказания субект да разбере в какво е обвинен, а именно в това,
че на 04.02.2019 г. около 10,50 часа в гр. Варна, на ул. „Прилеп“, в посока
бул. „Цар Освободител“ е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № В
1633 ВТ, без да е правоспособен водач.
Санкционната
разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда наказание глоба от 100 до 300
лв. за всеки, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството
му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Съдът не
отчете смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете множеството нарушения на
ЗДвП, извършени от жалбоподателя, за които са му наложени наказания с влезли в
сила наказателни постановления (видно от справката за нарушител/водач), както и
отправянето на неуважителни думи към органите на реда по време на извършваната
от тях проверка.
Административнонаказващият
орган е взел предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определяне на
наказанието, като е съобразил тежестта на нарушението и наличието единствено на
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което правилно е определил
размера на наказанието в максималния размер от 300 лв.
Съдът не
следва да се произнася по искането за връщането на регистрационните номера на
автомобила, тъй като видовете административни наказания са изчерпателно
посочени в разпоредбата на чл.13 от ЗАНН и сред тях не фигурира изземването на
регистрационни табели на МПС.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна – 02 РУ – Варна при
ОДМВР - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът приема, че дължимото
в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по
80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна като
второстепенен разпоредител с бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от
27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към
министъра на вътрешните работи.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0436-000377 от 23.12.2019 г., издадено от началник сектор
към ОДМВР – Варна, 02 РУ – Варна, с което на И.И.А.
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
ОСЪЖДА И.И.А., ЕГН **********, адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, ЕИК *********, сумата от 80,00
лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: