Р Е Ш Е Н И Е

                                      №………/…………..

Гр. София, 06.01.2022г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА и в присъствието на прокурора ….. като разгледа т.д.№ 2714 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен e иск с правно основание чл. 694 от ТЗ

Ищецът „Б.“ ЕООД твърди, че с решение №1575/24.07.2018г. по т.д.№2466/2017г. е открито производство по несъстоятелност на дружеството „К.Б.“ ЕООД, като дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата -31.12.2013г. Твърди, че на 08.11.2018г. в ТР е публикуван списък на приетите от синдика вземания, в който фигурира такова на ответника „Б.Т.Л.“, дружество, регистрирано в Кипър, като вземането е предявено с молба от 24.10.2018г. и е в размер на 3 411 418,00 лв. с основание договор за цесия от 20.12.2012г., споразумение за разсрочване на дълга от 20.12.2014г., издаден изпълнителен лист по гр.д.№1716/2017г. на СГС, VІ-4 въз основа на арбитражно решение, предварителен договор за учредяване право на строеж, нотариален акт № 196, т.V, дело 894/2015г. Твърди, че като кредитор в производството по несъстоятелност е възразил своевременно, а с определение №6567/14.12.2018г. възражението му е оставено без уважение. Твърди, че в резултат от сключените сделки несъстоятелното дружество е признало, че дължи описаната сума, без да е получена реално и е прехвърлило цялото си свободно от ипотека имущество само за 90 000 евро. Твърди, че управителят Х.К.е свързано лице с несъстоятелния длъжник и сделката попада в приложното поле на чл. 647, ал.1, т.1 от ТЗ. Твърди, че той като управител е задължил длъжника, без да отпуска реално средства. Последващото цедиране на вземането не променяло извода за свързаност. Твърди се и свързаност по смисъла на чл.135, ал.2 от ЗЗД във връзка с параграф 1, ал.1 и ал.2 от ТЗ между несъстоятелното дружество и оспорвания кредитор, тъй като един и същи адвокат – Р.Д. подава документи за „К.Б.“ ЕООД още през 2010г. в ТР, а също и представлява като адвокат дружеството като купувач по нотариалния акт, а също така е и председател на Арбитражния съд към Сдружението на добрите адвокатски практики, където се твърди, че се е развило арбитражното производство, с решението въз основа на което се легитимира дружеството. Горното според ищеца сочено на извод за проведен симулативен арбитражен процес. Наред с горното възразява, че вземането на кредитора не съществува и поради изтекла погасителна давност, тъй като падежът по договора за цесия е 31.12.2010г. Сочи, че липсват и доказателства за реално предаване на сумата по договора за заем. Сочи, че постановеното арбитражно решение не може да санира изначалната липса на договорно основание – сключен договор за заем. Наред с горното сочи, че не е завършен фактическия състав на цесията, тъй като няма потвърждение за прехвърлянето от предишния кредитор, което счита, че е самостоятелно основание за изключване на вземането. Предвид горното претендира постановяване на решение, с което да се признае за установено, че процесното описано вземане не съществува. В допълнителната искова молба от юни 2019г. ищецът прави подробен анализ на представените вносни бележки за внасяни суми и вписаното в тях основание, като изтъква, че част от тях са внасяни от трети лица / М.Ц., Р.Д./, а само една част от Х.К., а именно едва 959 325 евро са предоставени от управителя. От основанията по бележките е видно, че целта е била погасяване на отпуснат кредит, а не отпуснат заем. С оглед реалния характер на договора за заем и съображенията относно вносителите на сумите, сочи, че представените договори за заем не са сключени, а симулативно създадени за целта на процеса. С оглед датите на бележките за внесени суми, сочи, че голяма част от тях са отпуснати повече от пет години преди 20.12.2019г. и следователно независимо от споразумението за разсрочване от 20.12.2014г., то вече са погасени по давност с петгодишната погасителна давност.Твърди, че настъпилите правни последици  по чл. 110 от ЗЗД, свързани с изтичането на петгодишната давност, не може да се заличат с ново разсрочване на дълга, тъй като прекъсването на давността се осъществява само с признаване в срока на давност, каквото нямало. Оспорва истинността и автентичността на договорите за заем. В ДИМ разширява твърденията си за свързаност, аргументирайки се с едноличния собственик на капитала – дружеството Р.Ф.П.Л.. В хода на съдебното производство поддържа исковата претенция чрез процесуалния си представител – адв. Т. като претендира уважаване на иска и присъждане на разноски по списък. Подробни съображения излага и в писмена защита.

Ответникът „Б.Т.Л.“ оспорва иска по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 20.03.2019г. и допълнителният такъв от 13.08.2019г., както и в хода на съдебното производство чрез процесуалния си представител – адв. М.. Поддържа, че вземането му е установено с арбитражно решение, което е задължително и има сила на пресъдено нещо като решенията, постановени от останалите съдилища. Относно свързаността сочи, че това е съобразено при поредността на приемане на вземането, а именно по чл. 722, ал.1 т.10 от ТЗ. Счита, че възражението за погасителна давност е напълно неоснователно, тъй като със споразумението от 20.12.2014г., страните са се споразумяли, че срокът за погасяване е до 30.06.2016г., а молбата за откриване на производството по несъстоятелност е именно на този кредитор и е от 03.08.2017г., т.е. не е изтекъл давностния срок. Оспорва твърденията за липса на доказателства за реално предоставяне на суми по договора за заем, във връзка с което представя описаните 26 на брой договори за заем и вносни бележки към тях. Оспорва възражението, че договорът за цесия е с незавършен фактически състав, като изтъква, че уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД не е част от същия, а само обуславя действието на договора спрямо третите лица. Освен това в т.10 от договора сочи, че се съдържа изявление, че длъжникът е уведомен за извършената цесия. В допълнителния отговор от 13.08.2019г. сочи, че това, че вносителят на сумите е различно лице, не води до извод, че то е задълженото лице, а нито едно от третите лица, извършващи фактически преводите, не претендира вземане от неплатежоспособния длъжник. Поддържа, че управителят К. се е явява трето лице по смисъла на чл. 73 от ЗЗД по отношение на задължението по кредита, поради което изпълнява вместо дружеството. Поддържа, че независимо от изтъкнатите доводи за свързаността, нито една институция не е отменила процесното арбитражно решение  по реда на чл. 47 от ЗМТА и то е задължително. Излага доводи и в писмена защита чрез адв. М..

Ответникът „К.Б.“ ЕООД е подал писмен отговор от 31.01.2019г. чрез управителя Х.К., в който поддържа, че лично като физическо лице и едноличен собственик на капитала е предоставял парични заеми на дружеството, надхвърлящи цедираното вземане, като е представил и съответните доказателства за това. Оспорва изводите на ищеца, като по възражението за давност сочи, че такова може да се направи от длъжника, а то не е само не е направено, но и от споразумението за разсрочване на дълг е видно, че се демонстрира признаване на дълга. Оспорва възражението, че няма уведомление за цесията, позовавайки се на текста на т.4 от договора. В хода на съдебното производство поддържа оспорването на иска чрез процесуалния си представител – адв. Д., като претендира отхвърлянето му и присъждането на разноски.

Синдикът на дружеството, конституиран от съда с определение от 21.03.2019г., Ц.В.М. е подал от името на дружеството отговор, като сочи, че е назначен за синдик впоследствие, а не към датата на съставяне на списъците. Счита, че твърденията за свързаност между двете лица не водят до извод за намерение за увреждане на ищеца-кредитор. Сочи, че ако ищецът счита, че арбитражният процес е бил симулативен, има законоустановен механизъм за съответните действия, като в противен случай арбитражното решение е задължително и има изпълнителна сила, поради което са правилни изводите на предния синдик и съда по несъстоятелността, че вземането следва да бъде прието и включено. Подкрепя доводите на ответника, че има признаване на дълга по споразумението за разсрочване и не е налице изтекла погасителна давност. В допълнителния отговор от 06.08.2019г. сочи, че това, че сумите не са внесени от едноличния собственик на капитала не означава, че той не е задълженото лице. Поддържа и останалите възражения, идентични на тези на другите ответници.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение №1575/24.07.2018г. по т.д.№2466/2017г. е открито производство по несъстоятелност на дружеството „К.Б.“ ЕООД, като същото е обявено в неплатежоспособност с начална дата - 31.12.2013г.

На 08.11.2018г. в ТР са обявени процесните списъци на приети и неприети вземания, като по т.2 от същия, синдикът е приел вземане на „Б.Т.Л.“, търговско дружество, регистрирано в Кипър, представлявано от адв. И.В., с поредност по т.10, като същото е описано както следва: по договор за цесия от 20.12.2012г., между Х.К.като цедент и „Б.Т.Л.“ като цесионер, за сумата от 3 547 272, чийто падеж е настъпил на 31.12.2010г., посочено е и споразумение за разсрочване на дълга от 20.12.2014г., издаден изпълнителен лист от 13.06.2017г. по гр.д.№1716/2017г. на СГС, VІ-4 въз основа на арбитражно решение от 06.03.2017г. по арб.дело №9/2016г., предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране на строителство,  нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо плащане № 196, т.V, рег.№6743, дело 894/2015г. на нотариус И. Н., като е описано и обезпечение, а именно договор за залог на търговско предприятие от 10.07.2017г., сключен за обезпечаване на вземане по изпълнителен лист от 13.06.2017г. по гр.д.№1716/2017г. на СГС, VІ-4, като синдикът Ш. е отбелязала, че за договора не са представени доказателства да е вписан в ЦРОЗ по смисъла на чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ.

От ответника на стр.67 и следващите в том първи на делото е представено заявлението от 24.10.2018г., с което са предявени вземанията пред синдика.

Не се спори и е видно от приложеното към исковата молба възражение с вх.№150110 от 15.11.2018г., че кредиторът „Б.“ ЕООД е възразил срещу приемането на вземането на „Б.Т.Л.“ в посочения размер от 3 411 418,00 лв., включващо главница по договора за цесия и разноски по арбитражното дело по изложените мотиви.

Съгласно представеното определение №6567/14.12.2018г., стр.19 и следващите от том 1 на делото, обявено в ТР на същата дата – 14.12.2018г., съдът е отхвърлил възражението на кредитора „Бестикар“ по изложените доводи.

С исковата молба на стр. 29 и следващите е представен процесния договор за цесия от 20.12.2012г., съгласно който Х.К. като цедент е прехвърлил на „Б.Т.Л.“ вземане в описания размер от 3 547 272 лв., което длъжникът „К.Б.“ ЕООД, също участващ в споразумението е признал, че дължи срещу уговорена цена в чл. 3, ал.1 от договора в размер на 1 600 000 евро, която ще бъде платена по описания начин: в едномесечен срок от подписване на договора, сумата от 200 000евро, в шестмесечен срок – 800 000 евро, а остатъкът от 600 000 евро в срок до 31.12.2016г. В чл. 3, ал. 2 страните са уговорили, че с подписването на договора, задължението на „К.Б.“ ЕООД се отсрочва с 24 месеца, през който период няма да се дължат лихви върху него. В чл. 4 е посочено, че с подписване на договора, се счита, че цедентът е изпълнил задължението си да уведоми писмено длъжника. В чл. 9 е уговорена компетентност на българския съд по споровете.

На стр.25 и следващите е представено споразумение за разсрочване на дълг от 20.12.2014г. , сключено между „Б.Т.Л.“ и „К.Б.“ ЕООД, с което са се договорили за разсрочване на задължението, като в срок до 30.06.2015г. длъжникът прехвърли притежаваните от него и освободени от ипотека недвижими имоти, находящи се в София, Витоша ВЕЦ Симеоново, подробно описани в пункт 2.1, като в чл. 2.2 е уговорено, че със стойността на прехвърлените имоти, възлизаща на 90 000 евро, ще бъде редуциран дълга частично, а остатъкът от задължението в размер на 3 369 260 лева ще бъде изплатено чрез банков превод, не по-късно от 30.06.2016г. В чл.6 от споразумението е уговорена арбитражна клауза и конкретен съда, а именно Арбитражния съд към Сдружение на добрите адвокатски практики, като е приложена справка за Президиума му, видно от която адв. Р.Д. е председател.

На стр.33 и следващите е представен сключения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо плащане № 196, т.V, рег.№6743, дело 894/2015г. на нотариус И. Н., съгласно който „К.Б.“ ЕООД прехвърля на „Б.Т.Л.“ подробно описаните имоти на обща стойност 178011,90 лв., която сума се приспада от задължението на продавача.

Представен е изпълнителения лист от 13.06.2017г., издаден от СГС по гр.д.№1716/2017г. на СГС, VІ-4, въз основа на арбитражно решение от 06.03.2017г. по арб.дело №9/2016г., съгласно който „К.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Б.Т.Л.“ сумата от 3 369 260 лв. – главница и 42 158 лв. – разноски по арбитражното дело, както и сумата от 6 822,84 лв. – съдебни разноски за производството.

На стр. 77 и следващите са представени сключвани договори за паричен заем между К. Х.и „К.Б.“ ЕООД, представлявано от последния, с които е уговаряно предоставяне на парични суми чрез внасяне по банкова сметка ***, както и съответните банкови извлечения към тях. Договори са 26 на брой и са с идентично съдържание и уговорки.

На стр. 242 и следващите от делото е представен препис от материалите по арб.дело № 9/2016г., като по същото е постановено приложеното решение на стр.308. Видно от материалите по делото ищецът „Б.Т.Л.“ е представляван от адв. Д. А.. Ответникът е подал отговор чрез управителя си, без да е представляван от адвокат, в който е посочил, че няма възможност да плати, тъй като единственият актив на дружеството е предмет на изпълнение от посочената банка.

На стр. 343 и следващите от ответника „К.Б.“ ЕООД в изпълнение на задължението по чл. 190 от ГПК са представени оборотна ведомост за 2008г., справка с натрупване на сметка 499 за 2008г., индивидуален сметкоплан, обобщена оборотна ведомости на синтетични сметки с натрупване за посочените периоди, аналитичен регистър на описаните сметки, главна книга за 2009г. и 2010г.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.М., депозирано на 15.05.2020г., в което се сочи, че след проверка на документите е установено, че са сключени описаните договори за паричен заем между К.Х., като Заемодател и „К.Б.“ЕООД, чрез управителя си К.Х., като Заемател, като по банковата сметка на дружеството лично управителя или чрез трето лице е внесъл суми в общ размер на 1 910 874,91 евро, с левова равностойност 3 737 346,48 лв., в т.ч. по дати на договорите, дати на внесени суми, наредител за внасянето и основание за внасянето, видни от следната таблица:

Дата на договора	Договорен заем в евро	Дата на внасяне	Внесена сума в евро	Наредител	Основание за внасяне
2	3	4	5	6	7
30.04.2008	61510,00	30.04.2008	61510,00	Х.К.	Захр. на с-ка
13.05.2008	159000,00	11.06.2008	159000,00	М.Ц.	Вн. по кредит
11.06.2008	70000,00	13.05.2008	70000,00	М.Ц.	Вн. по кредит
20.06.2008	86000,00	20.06.2008	86000,00	М.Ц.	Вн. по кредит
11.07.2008	120000,00	11.07.2008	120000,00	М.Ц.	Вн. по кредит
15.07.2008	85000,00	15.07.2008	85000,00	М.Ц.	Вн. вноска
12.08.2008	90000,00	12.08.2008	90000,00	М.Ц.	Вн. по кредит
20.08.2008	80000,00	20.08.2008	80000,00	М.Ц.	Вн. по кредит
10.10.2008	120000,00	10.10.2008	120000,00	Х.К./С.	Вн. по кредит
20.10.2008	80000,00	20.10.2008	80000,00	Х.К./С.	Вн. по кредит
10.11.2008	108000,00	10.11.2008	108000,00	Х.К./С.	Вн. по кредит
11.11.2008	5600,00	11.11.2008	5600,00	Х.К./С.	Вн. по кредит
26.11.2008	85000,00	26.11.2008	85000,00	М.Ц.	Вн. по кредит
12.12.2008	113000,00	12.12.2008	113000,00	Р.Д.	Вн. по кредит
20.12.2008	82000,00	20.12.2008	82000,00	Х.К.	Вн. по кредит
11.02.2009	105600,00	11.02.2009	105600,00	Х.К.	Предср. пог. на кредит
19.02.2009	3000,00	19.02.2009	3000,00	Х.К.	Вн. по кредит
16.03.2009	78000,00	16.03.2009	78000,00	Х.К.	Вн. по кредит
08.04.2009	95578,00	08.04.2009	95578,84	Х.К.	Пог. на кредит
09.04.2009	77178,00	09.04.2009	77178,64	Х.К.	Пог. на кредит
10.04.2009	20440,00	10.04.2009	20440,00	Х.К.	Вн. по кредит
29.06.2009	4700,00	29.06.2009	4700,00	Х.К.	Вн. по кредит
01.09.2009	30406,00	01.09.2009	30406,79	Х.К.	Захр. на сметка
02.09.2009	13285,00	02.09.2009	13285,64	Х.К.	Захр. на сметка
04.09.2009	128000,00	24.09.2009	128000,00	Х.К.	Вн. за депозит
01.10.2009	9575,00	01.10.2009	9575,00	Х.К.	Вн. по кредит

Според вещото лице получените преводи са осчетоводени като увеличение на паричните средства по счетоводна сметка 504 – Разплащателна сметка в евро, както и увеличение на задължението на дружеството към Х.К. по счетоводна сметка 499/1 – Други кредитори – Х.К.. Горното осчетоводяване е намерило отражение в ГФО на дружеството, както следва, а именно за 2008г. получените суми от Х.К. са намерили отражение в Справката за паричните потоци по прекия метод, Раздел В – Паричен поток от финансова дейност като парични потоци от допълнителни вноски и връщането им на собствениците – 3 471 хил. лв. В счетоводния баланс са отразени в пасива, Раздел В – Задължения, Други задължения – 3 795 хил. лв., със срок - До 1 година – 3 795 хил. лв. За 2009г. получените суми от Х.К. са намерили отражение в Справката за паричните потоци по прекия метод, Раздел В – Паричен поток от финансова дейност- Парични потоци от допълнителни вноски и връщането им на собствениците – 1 164 хил. лв. и в Счетоводен баланс, в пасива на баланса – Раздел А – Собствен капитал, IV. Резерви -Други резерви – 4 959 хил. лв. като за финансовата 2009г. задължението е преобразувано в Други резерви.

            С оглед лични причини, изтъкнати от вещото лице за обгрижване на болен член семейство, същото е заменено и е изслушано заключение на ССЕ по допълнително поставените задачи от 13.05.2021г., стр. 443 и следващите от том втори на делото, изготвено от вещото лице Л.Т.. Вещото лице сочи, че е извършило проверка в счетоводството на „К. БГ“ ООД, при която не са предоставeни счетоводни документи, а само справки от счетоводните регистри на дружеството, както и справки в ТД на НАП София град и БНБ. В Таблица 1  на стр. 3 и 4 от заключението обобщено са посочени по дата на осчетоводяване внесените (колона 3) и изтеглени (колона 4) от Х.К. суми по сметките, касаещи паричните средства (501, 502, 503 и 504) за периода от 2008 до 2012 година включително в лева и левова равностойност на валутата по фиксинг на БНБ ( 1 евро = 1.95583 лв.), а в Колона 5 на същата таблица е посочено крайното салдо по партидата на Х.К. към 31.12. на съответната година. Видно от данните по таблицата за 2008г. са внесени суми от Х.К. в общ размер на 3 470 835,48 лв., а са получени – 176 000 лв. или салдото по сметка 502 към 2008г. е -3294835,48 лв. За 2009г. са внесени 1 163 718,85 лв., получени 0 лв. или салдото към 2009г. е -4458554,33 лв. За 2010г. няма внесени но са получени 1 685 812,56 лв., като салдотое – 2 772 741,77 лв. За 2011г. има само внесени 458 250,97 лв. и получени 0 лв., като салдото е -320992,74 лв. За 2012г. са внесени 500 000 лв., получени 0, а по сметка 504 – 359 131,50 лв., получени 544049,73 лв. или салдото към 20.12.2012г. е – 3 031195,59, а общо за периода 2008-2012г. – салдото е -3547274,51 лв. Според вещото лице към 20.12.2012г. – датата на договора за цесия дружеството „К.Б.“ ЕООД дължи на собственика  Х.К. сумата от 3 031 195,59 лв. В отговор на въпрос 2, вещото лице е посочило, че собственият капитал на дружеството се отчита в отделен раздел на счетоводния баланс, като той включва: Група I: Записан капитал; Група II: Премии от емисии; Група III: Резерв от последващи оценки; Група IV: Резерви; Статия 1: Законови резерви; Статия 2: Резерв, свързан с изкупени собствени акции; Статия 3: Резерв съгласно учредителен акт; Статия 4: Други резерви; Група V: Натрупана печалба (загуба) от минали години, в т.ч.: неразпределена печалба; непокрита загуба,Група VI: Текуща печалба (загуба). Според експертизата резервите са своеобразна форма на собствен капитал, като те се образуват чрез отчисления от печалбата или други източници, установени по нормативен ред и имат за цел да покриват евентуални загуби от дейността на предприятието или да се използват за благотворителни цели. Формират се след облагане на печалбата по решение на собствениците при спазване на изискванията на ТЗ. Резервите, които се формират на основата на нормативен акт, е прието да се наричат законови резерви, а създадените с решение на управлението – допълнителни. Други резерви включват всички резерви, които предприятието създава по решение на собствениците, извън резервите, предвидени по нормативен ред. Източници на тяхното формиране могат да бъдат: отчисления от печалбата, вноските на изключен акционер, надвнесени дялови вноски, когато остават за дружеството и др. Те могат да се използват по решение на собствениците за покриване на загуби от минали години, за увеличаване на основния и допълнителния капитал, за спонсорство и дарения. Според експертизата наличието в Пасива на Баланса на Групи и статии, както и Отчет за Собствения капитал и Приложение към ГФО с оповестявания дава достатъчно добра възможност за разграничаване на задължения по договор за заем от други суми, като вноски за увеличение на капитала, допълнителни парични вноски по чл.134 от ТЗ, неразпределена печалба от минали години или преоценка на активи.

Получените парични суми по предоставени заеми от собственика са осчетоводени по сметка 4991 (Х.К.), но са отразени в ГФО в Група IV: Резерви, Статия 4: Други резерви. Според експертизата, изтеглените суми на каса (в лева и валута) за периода от 2008 до 2012 г. включително са в общ размер на 3 287 843,82 лв., като в Таблица 2 са посочени  датите на осчетоводяване, счетоводната  сметка и сумата на всяко теглене.

счет. с/ка	дата на осчет.	Изтеглени суми на каса
1	2	3
501	31.01.2009	10200,00
502	31.10.2009	18727,07
Общо 2009г.:		28927,07
501	31.07.2010	74829,50
501	31.12.2010	169277,09
501	Общо:	244106,59
502	30.09.2010	80189,03
502	30.09.2010	431064,93
502	30.09.2010	21514,13
502	30.09.2010	4889,58
502	30.09.2010	17602,47
502	30.09.2010	4415,42
502	30.09.2010	5017,53
502	30.09.2010	19558,30
502	30.09.2010	5017,53
502	30.09.2010	78233,20
502	30.09.2010	55107,92
502	30.09.2010	156466,40
502	30.09.2010	19558,3
502	30.09.2010	10409,30
502	30.09.2010	15052,56
502	30.09.2010	132605,27
502	30.09.2010	97791,50
502	30.09.2010	97791,50
502	30.09.2010	9779,15
502	30.09.2010	29533,03
502	30.09.2010	4889,58
502	30.09.2010	10035,05
502	31.10.2010	40057,96
502	31.10.2010	286656,22
502	31.10.2010	15052,56
502	31.10.2010	28541,29
502	31.10.2010	4716,46
1	2	3
502	31.10.2010	39116,60
502	31.10.2010	7823,32
502	31.10.2010	1955,83
502	31.10.2010	27820,00
502	31.10.2010	4889,58
502	31.10.2010	10000,00
502	30.11.2010	9779,15
502	30.11.2010	9779,15
502	30.11.2010	9779,15
502	30.11.2010	5544,84
502	30.11.2010	606,31
502	30.11.2010	5867,49
502	30.11.2010	56719,07
502	30.11.2010	17059,57
502	30.11.2010	1955,83
502	30.11.2010	9745,00
502	Общо:	1899987,06
Общо 2010г.:		2144093,65
502	31.05.2011	528074,10
502	31.05.2011	586749,00
502	Общо:	1114823,10
Общо 2011г.:		1114823,10
Общо за периода 2009-2012г.:		3287843,82
Общо за периода 2009-2012г. с/ка 502:		3033537,23
Общо за периода 2009-2012г. с/ка 501:		254306,59

За същия период задълженията към Х.К. са 3 547 274,51лв., като са представени в Таблица 1, колона 5. Вещото лице е отправило искане до ТД на НАП София град да отговори дали Х.К. е подавал Декларации по на чл.50 от ЗДДФЛ, в частност Приложение 11 във връзка с чл.50 ал.1, т.5  за периода от 2010г. до 2013г., като от ТД на НАП София град са му отговорили с приложеното писмо с изх.№ 94-Л-80/16.04.2021г., че в Информационната система на НАП няма данни за подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ от лицето Х.К. с ЛНЧ *********** за период от 2010г. до 2013г. Вещото лице сочи и че е отправило искане до БНБ, Дирекция „Статистика“ дали дружеството „К.Б.“ ЕООД е подавало Декларация – форма СПБ-1, свързана с получаване на финансови кредити между местни юридически и чуждестранни лица, съгласно чл.7, ал.5 от Валутния закон  и чл.6, ал.1, т.1 от Наредба 27 на БНБ за Статистиката на платежния баланс, международната инвестиционна позиция и статистиката на ценните книжа (Наредба № 27 на БНБ), в частност от лицето: Х.К., ЕГН/ЛНЧ **********, Република Кипър, като От БНБ, Дирекция „Статистика“ е получено приложеното писмо с изх.№ БНБ-42255/16.04.2021г. с отговор, че в БНБ не са постъпвали Декларация – форма СПБ-1, свързана с получаване на финансови кредити между местни юридически и чуждестранни лица, съгласно чл.7, ал.5 от Валутния закон  и чл.6, ал.1, т.1 от Наредба 27 на БНБ за статистиката на платежния баланс, международната инвестиционна позиция и статистиката на ценните книжа (Наредба № 27 на БНБ) от „К.Б.“ ЕООД. Според експертизата тегленията на каса за периода от 2008 до 2013г. по сметка 502 са в размер на 3 033 537,23лв., като тези тегления биха се отразили върху задълженията по сметка „Други дебитори 499/-Х.К.“ само ако са изплатени на лицето за погасяване на задължението на фирмата към него. Според експерта до влизането в действие на Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн. ДВ бр.16/ 22.02.2011 г.) размерът на плащанията в брой е бил неограничен. Според вещото лице за периода от 2008 г. до 2013 г. от Х.К. са постъпили суми по сметка 502 Каса във валута  с левова равностойност в размер на 4 779 872,50 лв. (1 евро=1.95583лв.), като двустранното счетоводство изисква равенство между  дебитираните и кредитираните сметки. Експертът сочи и че всеки отчетен период от 2008 до 2013 година финансовият резултат на дружеството „К.Б.“ ЕООД е бил загуба, като в тази ситуация са необходими източници на средства, които да финансират дейността и тези средства могат да бъдат осигурени чрез заем от кредитна институция или от собственика  на дружеството. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице сочи, че предоставените му справки и регистри кореспондират с обявените в годишните финансови отчети данни. Вещото лице е посочило, че няма как да се установи за какво са били използвани сумите, а отнасянето на заемите в резерви е въпрос на счетоводна политика. Заключението е оспорено от ищеца по изложените от процесуалния му представител доводи.

            Във връзка с оспорването е изслушана повторна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Р.С., която е приета в съдебно заседание на 14.12.2021г. Eкспертът сочи, че е изискал от счетоводителя на К.Б. ЕООД г-жа М.А., счетоводни справки формация за периода 2008 г., по му било отговорено, че не се намират документи за 2008 г., тъй като през 2008 г. счетоводството е водено от друг счетоводител на К.Б. ЕООД и не са предадени на настоящия счетоводител. При проверка на приложените по делото доказателства констатира, че за периода 2008 г. са приложени два документа, а именно: Оборотна ведомост за м.01.2008 г. и Справка с натрупване за сметка 499 - Други кредитори за периода м.01.2008 г. - двете справки съдържат обороти и не съдържат аналитична информация как са формирани същите. Вещото лице е констатирало, че между Х.К. - заемодател и К.Б. ЕООД като заемател са сключени договори за заем, при условията на които заемодателят е предоставял на заемателя паричен заем лично или чрез трето лице в размер, посочен в чл.1 на приложените по делото договори за заем. От проверка на отразените постъпления и плащания по приложените към делото извлечения - от разпл. сметка в евро с IBAN:     ***. сметка в лева с IBAN: *** - двете при Б.П.Б. АД с титуляр К.Б. ЕООД се констатират внесени суми по сметките с вносител Х.К. и вноски на суми с вносител - трето лице с отбелязване: „вн Х.К. чрез съответното лице“, както и изтеглени суми на каса с получател на сумите Х.К., така както са посочени в Таблица 1 на стр. 6-10 от експертизата. Според експерта общият размер на направените вноски с вносител Х.К. или трето лице от името на Х.К. за процесния период от 2008г. до 20.12.2012г. /датата на договора за цесия/ по левовата и евровата банкови сметки на К.Б. ЕООД е 6 030 733,16 лв., посочени в колона 7 на таблица 1. Според вещото лице общият размер на вноските по двете банкови сметки - лева и евро (6 030 733,16 лв.) включва вноски в евро 2 910 459,05 евро по разпл. сметка в евро и по приложените вносни бележки по делото, всички посочени в колона 6 на таблица 1, като сочи, че извлечението от разпл. сметка в евро на л.218 -220 от делото не съдържа всички направени вноски по сметката по приложените вносни бележки, а той е включил всички по представените вносни бележки. Според вещото лице констатираните тегления на суми в брой на каса с получател Х.К. за периода 2008 г. - 20.12.2012 г. по приложените към делото извлечения от двете банкови сметки на К.Б. ЕООД (л.217 - 220 от делото) са в общ размер на 3 033 534,79 лв., посочени в колона 9 на таблица 1. Изтеглените суми (общо 3 033 534,79 лв.) включват изтеглени суми в евро от сметката в евро с получател Х.К. с общ размер 1 522 082,59 евро, посочени в колона 8 на таблица 1. Констатираното задължение на К.Б. ЕООД към Х.К., за периода от 2008 г. до 20.12.2012 г. е в размер на 3 028 921,94 лв., съгласно изчислението по колона 9 на последния ред по таблица 1. Експертът е посочил, че на база приложените по делото счетоводни справки към молбата на ответника на л.343 от делото и констатираните в тях счетоводни отразявания по съответните счетоводни регистри, за периода 2008 г. - 20.10.2012 г., в таблица 2 на стр.12 от заключението, са представени осчетоводените вноски, предоставени като заем от Х.К. и осчетоводените тегления на суми като върнат заем на Х.К. от дружеството К.Б. ЕООД, за периода от 2008 г. до 20.10.2012 г., по данни от приложените счетоводни справки за счетоводни сметки: 501 - Каса в лева, 502 - каса във валута, 503 - Разпл.сметки в лева и сметка 540 - Разпл.сметки във валута/евро, 499/1 - Други кредитори партида на Х.К., отнасящи се за периода 2009 г. - 2012 г. и Справка с натрупване за сметка 499 -Други кредитори за 2008 г. - м.01. Сочи, че за 2008г. по представената Справка с натрупване по счет. сметка 499 на л.344 от делото е 2008-01, което експертизата възприема за м.01.2008 г. В представената Справка с натрупване по счет. сметка 499 на л.344 за 2008 г. фигурират единствено обороти, начално и крайно салдо без хронология на счетоводните отразявания. От страна на К.Б. ЕООД не са му предоставили аналитична информация за начина на формиране на отразеното в справка с натрупване кредитно салдо по счет. сметка 499 код 1 - Други кредитори, Х.К. - 3 294 835,48 лв. към м.01.2008 г. Сочи, че по делото няма приложени аналитични регистри / хронология на осчетоводяванията за 2008 г. за счетоводни сметки: 501 - Каса в лева, 502 - каса във валута, 503 - Разпл.сметки в лева и сметка 540 - Разпл.сметки във валута/евро.Общият размер на осчетоводените вноски на каса и по банкови сметки с вносител Х.К., като получени в заем суми, за периода 2008 г. - 20.10.2012 г. е 5 953 134,80 лв. Общият размер на осчетоводените тегления от каса и от банкови сметки като връщане на заем на Х.К., за периода 2008 г. - 20.10.2012 г. е 2 405 862,29 лв. Според вещото лице констатираната разлика между осчетоводените вноски като получен в заем суми и осчетоводените суми като върнат заем на Х.К., за периода от 2008 г. до датата на договора за цесия 20.12.2012 г. е в размер на 3 547 272,51 лв. непогасено задължение на дружеството към Х.К.. В отговор на въпрос 11 сочи, че сумата е формирана с натрупване след внасяне на суми на каса - в каса - лева и каса - евро от Х.К., вноски по банковите сметки на дружеството осчетоводени като получени в заем суми, приспаднати с изтеглените от същото лице суми от касите на дружеството и от банковите сметки, осчетоводени като върнат заем. Вещото лице С. сочи, че съгласно приложената счетоводна справка с натрупване за счетоводна сметка 499 - „Други кредитори“ (на стр.344 от делото) с отбелязване в долната част на справката: 2008_01, началното кредитно салдо представляващо задължение на дружеството от предходен период е в размер на 324 000 лв. и крайно салдо кредит в размер на 3 794 835,48 лв.Началното кредитно салдо от предходен период е в размер на 324 000,00 лв. и е формирано от задължение на К.Б. ЕООД към Б.Р.Е.Е.ООД, кредитно салдо 500 000,00 лв. минус; Начално дебитно салдо по сметка 499 - 176 000,00 лв. (вземане) на дружеството от Х.К., като съгласно справката за счетоводна сметка 499/1 - Други кредитори по партидата на Х.К., за 2008 г. са осчетоводени задължения на дружеството в размер на 3 470 835,48 лв., но имайки предвид, че началното салдо на партидата е било дебитно салдо в размер на 176 000,00 лв., то като задължение към Х.К. в крайно салдо са останали непогасени 3 294 835,48 лв. Съгласно публикувания счетоводен баланс от ГФО на дружеството в Агенция по вписванията в Пасива на баланса, част Други задължения е отразено крайното кредитно салдо на счетоводна сметка 499 - Други кредитори в размер на 3 795 (хил.лв.), като сумата от 3 795 хил.лв. отразена като  Други задължения в счетоводния баланс към 31.12.2008 г. е формирана от отразените задължения по счет. сметка 499 - Други кредитори в представената Справка с натрупване по сметка 499 на л.344 от делото, както следва: Задължение на К.Б. ЕООД към Х.К. - 3 294 835,48 лв. или със закръгление 3 295 хил. лв. плюс Задължение на К.БГ ЕООД към Б.Р.Е.Е.ООД - 500 000,00 лв. със закръгление 500 хил. лв.  Съгласно публикувания счетоводен баланс на дружеството за 2009г. в Агенция по вписванията, в Пасива на баланса, част Други резерви фигурира крайното кредитно салдо по счетоводна сметка 499 — Други кредитори“ в размер на 4 959 (хил.лв.) към 31.12.2009 г., като е направена корекция за 2008 г., а именно: кредитното салдо(задължението) по сметка 499 - Други кредитори е прехвърлено от Други задължения в Други резерви, част Капитал на дружеството. В отговор на допълнителен въпрос, вещото лице сочи, че е констатирало, че от страна на „Б.П.Б. АД е удържана една единствена банкова такса в размер на 61,51 евро от банковите сметки на К.Б. ЕООД за вноска на каса на сума в размер на 61 510,00 евро на 30.04.2008г., в резултат на което по сметката е постъпила сумата от 61 448,49 евро след удържане на таксата. За останалите вноски и тегления не са заплащани банкови такси от дружеството „К.Б.“ ЕООД, респ. не са извършени разходи за банкови такси за сметка на дружеството, съгласно представените по делото извлечения от банкови сметки на дружеството. Според вещото лице на въпроса защо са внесени и после изтеглените сумите отговор би могъл да даде единствено вносителят респ. получателя на сумите - управителя Х.К.. Вещото лице счита, че вноските и тегленията са нормални операции, свързани с осигуряване на парични средства от една страна, разплащане с контрагенти, плащане на текущи разходи с внесените суми - без значение на начина на плащане, като управителят на всяко дружество сам решава как ще се разплаща с доставчици. Експертът сочи също така, че в таблица 2  е представено движението само по сметки 501 - Каса в лева и 502 - Каса във валута за периода 2008 г. - 2013 г. със осчетоводените постъпления и тегления в двете каси, с остатъка за посочения период, съгласно счетоводните отразявания на К.Б. ЕООД, като за 2008 г., на приложените вносни бележки за внесените по разпл.сметка суми от по договорите за заем има ръчно отбелязана контировка, съгласно която внесените суми по разпл.сметка са от Каса във валута. Отразената контировка е следната: Дебит на сметка 504 - сумата на вноската Срещу Кредита на сметка 502 - Каса във валута - сумата на вноската. Данните по таблица 2 кореспондират с обявените задължения на К.Б. ЕООД в Търговския регистър в ГФО и със счетоводните отразявания по сметка 499/1 - Други кредитори по партида на Х.К.. Вещото лице сочи също така, че съгласно приложена Справка с натрупване за сметка 499- Други кредитори на л.344 се констатира, че за 2008 г. са осчетоводени кредитни обороти в размер на 3 470 835,48 лв. /със закръгление 3 471 хил.лв./ представляващи постъпили парични средства в дружеството от Х.К.. По данни от обявения ГФО за 2008 г. на дружеството К.Б. ЕООД в Търговския регистър, част Справка за паричните потоци за 2008 г. се констатира, че в дружеството са постъпили парични средства от допълнителни вноски от собственици в размер на 3 471 хил.лв., отразени като входящи парични потоци. От направените констатации, експертът счита, че счетоводното отразяване по сметка 499/1 - Други кредитори по партида на Х.К. за 2008 г. кореспондира с обявените от данни от ГФО за 2008 г. в Търговския регистър. Вещото лице сочи, че  констатира, че има съвпадения между изтеглени суми на каса в брой и осчетоводените суми по сметка 499/1, като общият размер на съвпаденията е 1 685 812,56 лв. и са дадени в таблица 3 на стр. 16 от заключението по дати и размер намерените съвпадения.

Констатираният общ размер на изтеглените суми от банковите сметки на К.Б. ЕООД е 3 033 534,79 лв., като в  таблица 4 на стр. 16 от заключението са представени изтеглените суми от банковите сметки на дружеството. Констатираните вноски в касата на дружеството (в лева и евро) са в общ размер на 2 482 299,32 лв., представени в таблица 5 на стр. 15 от (в лева и евро). Вещото лице сочи, че съгласно Националните счетоводни стандарти и Международните счетоводни стандарти е напълно допустимо прехвърляне или трансформиране на задължение към собственика от част Други задължения в част Други резерви на раздел Собствен капитал от пасива на баланса, като в този случай се трансформира задължение от получен заем от собственика в Други резерви като допълнителна вноска неподлежаща на регистрация, респ. в този случай не е необходима регистрация за увеличение на капитала. Съгласно ТЗ прехвърлянето на задължение към собственика в Други резерви се извършва съобразно учредителния акт на дружеството с решение на общото събрание и/или решение на едноличния собственик на капитала, за какъвто документ няма данни. В случая, задължението по сметка 499 е трансформирано в Други резерви към собствения капитал на дружеството, като функцията му се променя за покриване на натрупаната загуба.  Според вещото лице по данни от обявените счетоводни баланси в Търговския регистър на К.Б. ЕООД се констатира, че за периода 2008 г. — 2012 г., дружеството не води задължението към Х.К. в част Други задължения, както първоначално в баланса към 31.12.2008г. е било отразено. От 2008 г. след корекция с баланса за 2009 г. - до 2012 г., дружеството е прехвърлило задълженията си по сметка 499 включващи и процесното задължение към Х.К. като Други резерви в раздел Собствен капитал, с което е увеличена стойността на собствения капитал. Според експерта с прехвърляне на задължението към собственика като Други резерви ще се покриват загубите на дружеството до размера на прехвърленото задължение. При трансформиране на дълг в Други резерви следва да се отрази счетоводна операция по преминаване на дълга като резерв, по счетоводна сметка от група 10 - Капитал, например сметка 112 - Допълнителни резерви или сметка 102 - Допълнителен капитал, или друга сметка по преценка на дружеството, каквито счетоводни записвания не са направени съгласно предоставените счетоводни справки, като е възможно поради пропуск да не е отразено /осчетоводено преминаването на задължението по сметка 499 в Други резерви. Според вещото лице задължението към Х.К. по процесния договор за. цесия не фигурира като задължение в ГФО, респ. в счет. баланс на К.БГ ЕООД от 2008 г. С размера на прехвърленото задължение като Други резерви се покрива непокрита загуба на дружеството. Ефектът от прехвърляне на задължението към собственика като Други резерви е, че със стойността на задължението се увеличава стойността на собствения капитал на дружеството и с него се покриват непокритите загуби, както и че намалява размерът на задълженията на дружеството, фигуриращи в счетоводния баланс, с трансформирането му като допълнителен резерв. Според заключението съгласно обявените в Търговския регистър ГФО към датата на договора за цесия 20.12.2012 г. в баланса на К.Б. ЕООД не фигурира задължение на дружеството към Х.К. предмет на договора за цесия. Констатираните тегления на суми на каса съвпадащи със задълженията на дружеството към Х.К. са в общ размер на 3 287 841,38 лв. и включват: Изтеглени на каса суми (в лева и евро от сметки 501 и 502) и внесени след това по банковите сметки на дружеството - 254 306,59 лв., посочени в таблица 6 на стр. 20 от заключението и Изтеглени суми на каса от банковите сметки на дружеството от Х.К. - 3 033 534,79 лв.(табл. 4). В отговор на пета задача, вещото лице е посочило, че счетоводна сметка 499 - Други кредитори отчита задълженията на дружеството по операции, които не са включени в другите счетоводни сметки. В случая, сметка 499/1 отчита задължението на К.Б. ЕООД към Х.К., като не е задължително и не представлява закономерност тегленията от банковата сметка на дружеството да се отчитат директно в намаление на задължението на дружеството по сметка 499. От проверка на доказателствата не се установи придобит актив или имущество с изтеглените парични средства на каса от банковите сметки на дружеството, от Х.К.. По отношение на задача 6, експертът сочи, че за периода 2008 г. не може да бъде даден отговор, поради непредставяне на хронология на осчетоводяванията за сметка 502 за периода 2008 г., изискана от вещото лице, но от констатациите по представените по делото документи за периода 2009 г. - 2012 г., отчитайки осчетоводеното задължение (крайното салдо) по сметка 499/1 за 2008 г. и обявените ГФО за процесния период, експертизата счита, че е налице кореспонденция между констатираните вноски по таблица 2 отразени по сметка 502 - Каса във валута и сметка 501- Каса в лева. Според експерта, всеки собственик, желаещ да развива дейността на собствената си компания би опитал да инвестира, за да помогне и/или да се опита да подобри състоянието на фирмата, но при влошено икономическо състояние и липса на приходи от продажби няма логика да се влагат парични средства, освен ако с парите ще се погасяват задължения на дружеството. Същевременно според вещото лице основната инвестиция, направена от собственика е през 2008 г., когато в дружеството са постъпили суми в общ размер на 3 470 835,48 лв., съгласно счетоводното отразяване по сметка 499/1.За периода 2008 г. - 2012 г., дружеството е реализирало приходи съгласно ОПР обявени в Търговския регистър, както следва: Приходи за 2008 г. - 0 лв.; Приходи за 2009 г. - 2 хил. лв.; Приходи за 2010 г. - 1 956 хил. лв.; Приходи за 2011 г. - 1 115 хил. лв.; Приходи за 2012 г. - 544 хил. лв. От гледна точка на затрудненото положение през 2008 г. и 2009 г. вещото лице счита, че е нормално да се осигури финансиране на дружеството под каквато и да е форма за справяне с трудния период. Според вещото лице липсата на печалба от дейността само по себе си не е еднозначен показател и не означава винаги, че дружеството върви към платежоспособност. От проверка на обявените ГФО на К.Б. ЕООД, при условие че задълженията на дружеството към Х.К. останат в раздел Други задължения до 1 година в баланса, за периода 2008 г. - 2013 г., стойността на собствения капитал би била: Към 31.12.2008 г. = 4 хил. лв.; Към 31.12.2009 г. = минус 117 хил. лв.; Към 31.12.2010 г. = минус 216 хил. лв.; Към 31.12.2011 г. = минус 930 хил. лв.; Към 31.12.2012 г. = минус 2 720 хил. лв.; Към 31.12.2013 г. = минус 4 322 хил. лв. В таблица 7 е представено изчисление на Коефициента на обща ликвидност за периода 2008 г. - 2013 г., при условие че задълженията на дружеството към Х.К. останат в раздел Други задължения до 1 год. в баланса, като е видно, че общата ликвидност е с коефициент 0,32 още към 2008г., намаляващ до 0,11 и 0,12 към 2009г. и 2010г. и съответно 0,10 към 2011г., а към 2013г. е 0,20. Изводът на експерта е, че при условие че задълженията на дружеството към Х.К. останат в раздел Други задължения на баланса, то дружеството е щяло да се декапитализира към 31.12.2009 г. когато стойността на собствения капитал вече е отрицателна. Според вещото лице

по данни от обявените ГФО в Търговския регистър на К.Б. ЕООД, за периода 2008 г. - 2013 г. вкл. дружеството е на загуба. За периода 2008 г. - 2012 г., дружеството е реализирало приходи съгласно ОПР обявени в Търговския регистър, както следва: за 2008 г. - 0 лв.; за 2009 г. - 2 хил. лв. / други финансови приходи от лихви Приходи за 2010 г. - 1 956 хил. лв. / други приходи от продажба на дълг. активи Приходи за 2011 г. - 1 115 хил. лв. / приходи от продажба на имущество Приходи за 2012 г. - 544 хил. лв. / приходи от услуги Приходи за 2013 г. - 79 хил. лв. / други приходи от продажба на дълготрайни активи, като реализираният финансов резултат вследствие на отчетените разходи на К. БГ ЕООД е загуба за периода 2008 г. - 2013 г., съгласно обявените ГФО, а именно: Към 31.12.2008 г. = минус 1 хил. лв.; Към 31.12.2009 г. = минус 122 хил. лв.; Към 31.12.2010 г. = минус 98 хил. лв.; Към 31.12.2011 г. = минус 714 хил. лв.; Към 31.12.2012 г. = минус 1 789 хил. лв.;Към 31.12.2013 г. = минус 1 602 хил. лв. С реализираната загуба, само за 2008 г. собствения капитал на дружеството има положителна стойност, а за периода 2009 г. -2013 г. капитала става отрицателен, но с уточнение, че експертизата не взима впредвид задължението към Х.К., прехвърлено като Други резерви. Експертът сочи, че съгласно Националните счетоводни стандарти и Международните счетоводни стандарти е напълно допустимо прехвърляне или трансформиране на задължение към собственика от част Други задължения в част Други резерви на раздел Собствен капитал от пасива на баланса, като в този случай се трансформира задължение от получен заем от собственика в Други резерви като допълнителна вноска неподлежаща на регистрация, респ. в този случай не е необходима регистрация за увеличение на капитала. Съгласно ТЗ прехвърлянето на задължение към собственика в Други резерви се извършва съобразно учредителния акт на дружеството с решение на общото събрание и/или решение на едноличния собственик на капитала, за какъвто документ няма данни.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Налице са предпоставките за допустимост на специалния установителен иск по чл. 694 от ТЗ. Ищецът е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на длъжника „К.Б.“ ЕООД, подал е възражение по чл. 690 от ТЗ срещу прието вземане на друг кредитор – ответника „Б.Т.Л., съдът по несъстоятелността е разгледал и оставил без уважение възражението му с определение №6567/14.12.2018г.,  като искът е предявен в законоустановения срок от обявяване на определението в ТР. Следователно същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съдът намира, че са неоснователни доводите на ответника, че вземането му е безспорно, тъй като е установено с арбитражно решение, което е задължително и има сила на пресъдено нещо, тъй като това решение е обвързващо само за страните по делото и техните правоприемници, но не и ищеца, който е трето лице и който не е участвал в арбитражното производство. Следователно постановеното арбитражно решение няма СПН по отношение на ищеца, тъй като той не е нито страна по него, нито правоприемник на някоя от страните. Макар ищецът да е трето за самото правоотношение лице, то безспорно същият има качеството на кредитор на производството по несъстоятелност и законодателят му е признал правото да оспорва вземанията на друг кредитор, включително и когато същите се ползват с изпълнителна сила, въз основа на изпълнителен лист, издаден по арбитражното решение. Предвид горното наличието на арбитражно решение за цедираното вземане не изключва допустимостта на иска и възможността в настоящото производство съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните, тъй като то не обвързва неучаствалия в това производство ищец. По отношение на трети лица, които не са правоприемници на страните по арбитражното споразумение, обвързващата задължителна сила арбитражното решение няма. Това решение не попада в хипотезата на чл. 637, ал.3 от ТЗ, а именно да е постановено по спряно по реда на чл.637 от ТЗ дело, което впоследствие е възобновено и продължило с участието на синдика, за да е приложима нормата на чл. чл.637 ал. 4 от ТЗ и решението да има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, тъй като то темпорално предхожда самото откриване на производството по несъстоятелност и освен това не е на съда, а на арбитраж. Същевременно съдът намира, че доводите на ищеца за симулативност на арбитражното производство са неоснователни и не се подкрепят от ангажираните по делото доказателства. Твърденията на ищеца за симулативност са следните: 1/ едно и също лице по договора за цесия е на страната на цедента Х.К., така и на цедирания длъжник - "К.Б." ЕООД; 2/ с отговора на исковата молба Х.К. е признал иска; 3/ приетата счетоводна експертиза не установява начина на осчетоводяване на задължението, нито по какъв начин е формирано, нито констатира документална обоснованост на счетоводните записвания - единствено е констатирана счетоводна операция с основание „цесия прех. на вземане „Б.Т.Л." ЛТД Кипър и наличието на „крайно салдо" в счетоводния регистър /на стр.2 от заключението на вещото лице С.И., находящо се на л. 42 и сл. от арбитражното дело/. Цесионер по Договора за цесия и ищец в арбитражното производство е кипърско (офшорно) дружество - „Б.Т.Л." ЛТД с неясна собственост, а решаващият орган в арбитражното производство по никакъв начин не е изследвал собствеността на „Б.Т.Л." ЛТД, Кипър, като дори не е изискал декларация за действителен собственик по чл. 59, ал.1, т.З ЗМИП, с което не е изпълнил задължението си по закон да установи действителен собственик на чуждестранно юридическо лице. Доводите за страните по материалното правоотношение са ирелевантни за наличие на симулативен процес. Твърденията, че е налице признание на иска не отговарят на данните от изисканите документи, не е заявено такова. По отношение на това какво и как е установила съдебно-счетоводната експертиза е свързано с процеса на доказване по арбитражното дело, но не установява симулативност. Твърденията пък, че решаващият орган не бил изследвал кой е действителния собственик съгласно чл. 59, ал.1, т.З ЗМИП на чуждестранното юридическо лице не следва изобщо да бъдат коментирани, тъй като арб.дело № 9/2016г. е приключило доста преди влизане в сила на цитирания от процесуалния представител на ищеца закон, тъй като ЗМИП е обнародван в ДВ. бр.27 от 27 Март 2018г., и влязъл в сила също през 2018г., поради което няма как да бъде съобразен и приложен от арбитражния съдия преди приемането му и горното не доказва симулативност на арбитражния процес.

По отношение на спорното вземане и легитимацията на ответника като кредитор на несъстоятелното дружество, съдът намира следното:

Ответникът „Б.Т.Л." ЛТД, Кипър се легитимира като кредитор съгласно договор за цесия, по силата на който Х.К. като цедент е прехвърлил на „Б.Т.Л.“ като цесионер, вземане към „К.а БГ“ за сумата от 3 547 272лв., като е сключено и споразумение за разсрочване на дълга от 20.12.2014г. Договорът за цесия не е първичен правопораждащ юридически факт, а е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение. Следователно и както е и посочено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, тъй като никой не може да прехвърли повече, отколкото е притежавал. В този смисъл при условията на пълно и главно доказване по предявения иск, ответниците следва да установят не само предпоставките на валидното прехвърляне на вземането по договора за цесия, но и съществуването на цедираното вземане в съответния обем, т.е. възникването на вземането, което е цедирано, а ищецът – правопогасяващите си възражения срещу него. Цесията и разсрочването не променят характера на самото цедирано вземане, в случая то е съвкупност от вземания по договори за парични заеми, които се поддържа, че лицето Х.К. е предоставил на дружеството в периода 2008-2009г. По делото е безспорно, че лицето Х.К. е бил управител на дружеството в несъстоятелност „К.Б.“ ЕООД и до 2016г. е бил собственик на капитала му. Съдът намира, че по делото са налице доказателства, че Х.К. е предоставял средства на дружеството в периода 2008-2009г., като са сключени представените по делото договори за заем. Независимо от това, че същите съставляват частни документи и оспорването на датата на същите от страна на ищеца като антидатирани и създадени с оглед нуждите на процеса, което се явява неоснователно, съдът намира, че сключването на заемните договори се установява от самите представени вносни бележки. Те са издадени от банката и удостоверяват внасянето на процесните суми по сметка на дружеството. Налице е пълно съответствие на датата на вносната бележка, издадена от банката, сумата по договора за паричен заем в някои от хипотезите като напр. по вносната бележка от 30.04.2008г. за 61 448,49 лв., каквато е и уговорената сума по договора за заем и същата е постъпила по сметката на дружеството на въпросната дата. Фактът, че като основание е посочено захранване на сметка, а не заем не променя извода, че са предоставени реално парични средства и то в изпълнение на сключения договор за заем. Същото важи и по отношение на голяма част от останалите договори за заем и вносни бележки. Част от вносните бележки са с друго лице – наредител – напр. тази от 10.10.2018г. за сумата от 120 000 лв., но тук вносителят С. изрично е посочила, че действа от името на Х.К.. Обстоятелството, че посоченото основание е кредит, а не е изписано заем, също не води до извод, че липсва предоставена сума, тъй като в съзнанието на обикновения потребител термините „кредит“ и „заем“ са синоними. Не се твърди и не се установява, че към датата на вносната бележка е имало друго правоотношение по договор за кредит на самото дружество с това лице, за да се приеме, че внасянето на сумата представлява изпълнение на задължение за връщане на суми по кредит, а не предоставяне на суми по заема. Същевременно за част от сумите през 2008г. могат да се споделят доводите на ищеца, че не се установява да са реално предоставени именно от ищеца и в изпълнение на конкретните договорите за заем. Ноторна е практиката, че договорът за заем по чл. 240 от ЗЗД е реален договор, поради което част от фактическия състав е реалното предаване (предоставяне) на парична сума. Не е достатъчно постигането на съгласие в писмена форма, за да се счита договорът за сключен, необходимо е и предаването на заемната сума, в които смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК решение № 78/17.07.2008 г. по т. д. № 29/2009 г. на I т. о., решение № 21/15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2011 г. на I т. о., решение № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на II т. о., решение № 136 от 6.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2483/2014 г., II т. о., ТК и др. В този смисъл по вносни бележки от 20.10.2008г. за сумата от 50 000 лв. – стр. 105 от делото не се установява да е в изпълнение на договора за заем, за който се твърди, тъй като вносител е трето лице – М.Ц. и е посочено по кредит. По никакъв начин от съдържанието на бележката не се установява връзка с договора за заем, към който се твърди, че е процесната, тъй като сумата по договора от 20.10.2008г. е 80 000 лв., по вносната бележка сумата е 50 000 лв., а и не се установява това лице – М.Ц. да е действала от името и за сметка на заемодателя по договора Х.К., за разлика от вносните бележки, по които макар вносител да е друго лице – С. изрично е отразено, че се плаща от името на Х.К.. Гореизложените аргументи се отнасят за всички вносни бележки, по които вносител е лице, което по никакъв начин не е отразено да е заемодателя, респ. да действа от негово име – като например вносната бележка от 26.11.2008г. с вносител М.Ц.Ц.– основание вноска по кредит, вносна бележка от 12.12.2008г. с вносител – Р.Д. и основание – по кредит – стр. 118 и др. Всички вносни бележки за 2009г. са с вносител самото лице заемател – Х.К. и съдът намира, че по отношение на тях може да се приеме, че установяват предоставянето на сумите в заем по сключените договори, макар че вписаното основание в някои от тях е по кредит, а в други захранване на сметка, тъй като не се установи друго правоотношение освен договорите за заем, но по отношение на вносните документи, по които липсва като описано точно основание за внасяне на сумите конкретните представени договори за заем, за които се твърди, че са изпълнени с тях и вносител/наредител на сумите са трети лица, за които няма отразено никакво отбелязване и/или индикация, че действат от името и за сметка на Х.К., напротив те са посочени с личните си имена и с основание на вноските – по кредит, което означава при липса на посочено друго, че са изпълнявали техни си задължения по кредит, съдът намира, че за тези суми и вносители не се установява да са в изпълнение на процесните  договори за заем със заемодател лицето-цедент, съответно за тези суми не се установява реалното им предоставяне по сключените договори за заем.

Същите по таблицата по експертизата на вещото лице са както следва:

13.05.2008	159000,00	11.06.2008	159000,00	М.Ц.	Вн. по кредит
11.06.2008	70000,00	13.05.2008	70000,00	М.Ц.	Вн. по кредит
20.06.2008	86000,00	20.06.2008	86000,00	М.Ц.	Вн. по кредит
11.07.2008	120000,00	11.07.2008	120000,00	М.Ц.	Вн. по кредит
15.07.2008	85000,00	15.07.2008	85000,00	М.Ц.	Вн. вноска
12.08.2008	90000,00	12.08.2008	90000,00	М.Ц.	Вн. по кредит
20.08.2008	80000,00	20.08.2008	80000,00	М.Ц.	Вн. по кредит
26.11.2008	85000,00	26.11.2008	85000,00	М.Ц.	Вн. по кредит
12.12.2008	113000,00	12.12.2008	113000,00	Р.Д.	Вн. по кредит

Общият размер на сумите по тези вносни документи, които съдът намира, че не установят предоставяне реално на заем по приложените договори поради липса на идентичност на лицето-заемодател с вносителя и каквато и да е индикация горепосочените лица да са действали от чуждо име и за чужда сметка, възлиза на сумата от общо 888 000 лв. За тази сума и за част от договорите за паричен заем съдът намира, че са основателни възраженията на ищеца, че страната, която черпи благоприятните последици от твърденията за съществуване на вземане, ответникът не установи при пълно и главно доказване, че са сключени реални договори за заем, по които заемодател е Х.К., а заемополучател – ответното дружество, тъй като липсват доказателства за предоставени суми от името на лицето-заемодател. Внасянето на някакви суми от трети лица и то с основание вноска по кредит, без да е посочено, че се действа от името на друг заемодател, а именно цедентът Х.К. и се касае именно за конкретен договор за паричен заем, който да е индивидуализиран във вносния документ, е ирелевантно. Тези вносни бележки могат да са индикация за други правоотношения с лицата М.Ц./Ц.или Р.Д., но не установяват реални договори за заем със заемодател лицето Х.К.. Предвид горното за тази част от процесното вземане се явяват категорично основателни доводите на ищеца за несъществуването му, тъй като последващото цедиране, установяване с арбитражно решение и разсрочване на вземането не може да промени извода, че не е доказано надлежно самото му възникване, а именно предоставянето на парична сума по договора за заем, който е реален от заемодателя на заемополучателя. При липса на валилно възникнало, съществуващо прехвърлимо вземане, договорът за цесия е не е годно доказателство, което да удостоверява валидно вземане. Признанието на задължение по договори за заем не може да преодолее липсата на валидно възникнало заемно правоотношение поради липсата на доказано реално предаване на заемната сума. Този извод за реално предадена в заем сума по горепосочените вносни бележки не се променя от данните по заключенията на изслушаните ССЕ. Обстоятелството, че несъстоятелното дружество е осчетоводило задължения към бившия си собственик на капитала Х.К. в посочените размери не е доказателство за реално предаване на сумите по договор за заем. Счетоводните записвания сами по себе си нямат самостоятелно значение, а се отчитат само доколкото са подкрепени от съответни писмени доказателства, които представляват основание за осчетоводяване, което следва от принципа за документална обоснованост на счетоводните операции, следващ от разпоредбата на чл. 3, ал 3 от Закона за счетоводството. Наред с горното следва да се има предвид, че както се посочи и от вещото лице С. от извършените счетоводни записвания не се установява характерът (основанието) на отразеното в счетоводството вземане, тъй като не са представени аналитични счетоводни документи за записванията.

Ищецът твърди, че в случая с осчетоводеното вземане за даден заем от едноличния собственик Х.К. е увеличен собственият капитал на дружеството „К.Б." ЕООД, т.е. от заемни средства вземането е трансформирано в собствен капитал на дружеството. В случая от заключението на ССЕ на вещото лице Р.С. действително се установява, че задължението по сметка 499 е трансформирано в други резерви към собствения капитал на дружеството, като функцията му се променя за покриване на натрупаната загуба, а едноличният собственик, респ. съдружниците и акционерите в търговско дружество в производство по несъстоятелност могат да търсят своите вноски в капитала, но само след пълно удовлетворяване на всички вземания, вкл. вземанията по чл. 616, ал.2 ТЗ, тъй като собствениците на капитала носят риска от неплатежоспособност на дружеството (арг. чл. 732 ТЗ). Съгласно чл. 616, ал.2, т.2 ТЗ единствено за отпуснат на длъжника кредит (заем) от съдружник или акционер последният може да бъде кредитор в несъстоятелността, но не и за направена вноска в капитала на дружеството (основния или допълнителния капитал). Тези аргументи съдът намира за неоснователни, тъй като по отношение на договорите за парични заеми извън тези за 880 000 лв., са налице писмени доказателства, които не е налице основание да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, а именно вносни бележки за внесени суми, които са постъпили по банков път на конкретните дати през 2008г. и 2009г. и от тях се установява предоставянето реално на средства под формата на заем, кредитиране, което е извършил собственика на капитала спрямо дружеството, като същият безспорно има интерес да финансира същото с оглед очакванията да преодолее затрудненията си. Последващото осчетоводяване по различен начин на тези средства не се отразява на извода, че са налице предоставени в заем суми. Начинът на счетоводно отчитане на получените като заем средства не може да доведе до промяна на характера на вземането, което е възникнало в момента на превод на сумите. Следователно за разликата над 880 000 лв., до останалия размер са налице данни, че са предоставени реално парични средства от Х. К. като заемодател в полза на дружеството-заемател и същите отразяват възникване на задължения по договори за заем. Да вярно е, че осчетоводяването по този начин на вземанията на собственика от договорите за заем е довело до факта, че тези задължения по договорите за заем не са отразени като изискуеми и краткосрочни към съответния момент – 2009г. и 2010г. и ако бяха отразени по съответния начин в счетоводния баланс съдът по несъстоятелността би приел, че дружеството е щяло да се декапитализира към по-ранна дата, а датата на неплатежоспособност - 31.12,2013г., определена с Решение № 1575/24.07.2018г. по т.д.№ 2466/2017г. по описа на СГС, ТО, 3 състав, е доста по-късна. Но горното не може да бъде аргумент, че не съществува вземането. Още повече, че при определяне на датата на неплатежоспособност се отчита падежа на вземането, което го определя като краткосрочно, а в случая с оглед цесията и последвато отсрочване и разсрочване, първоначално падежът е бил 20.12.2014г., разсрочено до 30.06.2016г. Следователно простото счетоводно отчитане по друг начин не би довело до промяна на началната дата на неплатежоспособността. В рамките на съдебното дирене в производството по несъстоятелност страните, включително и при обжалване на акта, всеки кредитор, е можел да заяви и установи тези си възражения относно осчетоводяването и повлияването от горното на началната дата на неплатежоспособността, но съдът по настоящото дело нито има правомощия да ревизира същата, нито може да приеме, че поради самия начин на осчетоводяване вземането не съществува. Извън предмета на настоящия спор и основание за реализиране на друг вид отговорност е факта, че процесното вземането в размер на 3 369 260 лв.  с настъпил падеж /изискуемо/ на 31.12.2010г. не е осчетоводено по надлежния начин и в резултат на това констатираната от съда по несъстоятелност неплатежоспособността на „К.Б." ЕООД би настъпила в много по- ранен момент според ищеца.

Съдът намира, че доводите на ищеца по ИМ, че управителят Х.К. е свързано лице с несъстоятелния длъжник и сделката попада в приложното поле на чл. 647, ал.1, т.1 от ТЗ, не могат да бъдат релевирани в настоящото исково производство, тъй като недействителността на сделки при посочените в чл. 647 от ТЗ хипотези се установява по съответния предвиден в ТЗ специален ред, а именно чрез искове по чл. 646 и 647 от ТЗ, каквато претенция не е надлежно предявена нито по делото, нито са налице данни да е предявена при съответните предпоставки извън настоящия процес. Горепосочените доводи са относими и към твърденията по исковата молба, че има свързаност по смисъла на чл.135, ал.2 от ЗЗД във връзка с параграф 1, ал.1 и ал.2 от ТЗ между несъстоятелното дружество и кредитор с оспорено вземане, тъй като един и същи адвокат – Р.Д. подава документи за „К.Б.“ ЕООД още през 2010г. в ТР, а също и представлява като адвокат дружеството като купувач по нотариалния акт, а също така е и председател на Арбитражния съд към Сдружението на добрите адвокатски практики, където се твърди, че се е развило арбитражното производство, с решението въз основа на което се легитимира дружеството. Тези твърдения и доводи не биха могли да обусловят друг извод на съда, без успешното провеждане на иск по чл. 135 от ЗЗД, какъвто не се сочи да е предявен. Свързаността на лицата в случая би била релевантна при предявяване на такива претенции, което не може да бъде инцидентно установявано в рамките на настоящото производство, а следва да се има предвид, че цесията не променя самия характер на вземането и както се изтъква от ответника, този факт се отразява на поредността на удовлетворяване на вземането, която е по чл. 722, ал.1 т.10 от ТЗ.

Неоснователни са и доводите на ищеца, че не е завършен фактическия състав на цесията, тъй като липсвало потвърждаване по чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Горното не може да бъде споделено, тъй като договорът за цесия в случая е подписан не само между цедента и цесионера, но и от длъжника „К.Б.“ ЕООД, с което той не само е уведомен за цесията, но и в чл. 3, ал. 2 от тристранния договор изрично признава задължението и е уговорено отсрочването му с 24 месеца.

С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да се обсъдят и възраженията на ищеца за погасяване на вземанията по давност. Ищецът твърди, че голяма част от заемите са отпуснати повече от пет години преди 20.12.2014г. и следователно независимо от споразумението за разсрочване от 20.12.2014г., то вече са погасени по давност с изтичане на петгодишната погасителна давност. Твърди, че настъпилите правни последици  по чл. 110 от ЗЗД, свързани с изтичането на петгодишната давност, не може да се заличат с ново разсрочване на дълга, тъй като прекъсването на давността се осъществява само с признаване, извършено в срока на давността. Съгласно представените договори за паричен заем, първият от тях е с дата 30.04.2008г., като в същия е уговорен по чл. 3 от договора падеж на вземането – 30.04.2010г. По идентичен начин е уговорен падежа и по останалите договори за заем, а именно същият е в съответния ден на 2010г., който се явява двугодишен срок от датата на договора за заем. Съдът намира, че погасяването на задължението по договора за заем, дори и да е предвидено връщането му на вноски, става в общия петгодшен давностен срок. С оглед датата на падежа петгодишният давностен срок за връщане на заетите суми по най-ранно сключените договори за заем би изтекъл съответно на 30.04.2015г., 13.05.2015г., 11.06.2015г. и пр. В случая още със сключване на договора за цесия от 20.12.2012г. , който е подписан не само между цедента и цесионера, но и от дружеството –длъжник – „К.Б.“ ЕООД, в чл. 3, ал.2 от същия цесионерът и длъжникът са уговорили отсрочване на задължението на „К.Б.“ ЕООД с 24 месеца, като изрично са посочили, че пред този период няма да се дължат лихви. Следователно въз основа на тази уговорка падежът на всички задължения по договорите за заем вече следва да се считат с дата 20.12.2014г., а към датата на договора давността за нито едно от тях не е била изтекла. Впоследствие на 20.12.2014г. е сключено представеното споразумение за разсрочване на дълга, подробно описано в обстоятелствената част. Следователно е налице изрично споразумение както към 20.12.2012г., така и към 20.12.2014г. за отсрочване/разсрочване на задълженията. Със споразумението падежът е определен на 30.06.2016г. Съгласно чл. 116 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство, при образуване на изпълнително дело и с предприемане на действия за принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Съгласно чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Всяко съглашение между кредитора и длъжника, което отсрочва изискуемостта на вземането, има за ефект прекъсването на дотогава изтеклата давност и преместването на началния момент на същата към деня, в който според споразумението вземането става изискуемо. Следователно с изричната клауза на чл. 3, ал.2 от тристранния договор за цесия от 20.12.2012г. е уговорено отсрочване с 24 месеца, поради което падежът на задълженията вече е 20.12.2014г., а на същата дата е сключено последващо изрично споразумение за ново разсрочване на задълженията, а именно освен за уговореното прехвърляне на собственост, по чл. 3 от споразумението за остатъка от вземането е уговорен нов падеж – 30.06.2016г. Материалноправните норми на чл. 685а ТЗ уреждат спирането и течението на погасителната давност относно предявени в производството по несъстоятелност вземания, като съгласно ал. 1 на чл. 685а от ТЗ с предявяването на вземането в производството по несъстоятелност, давността се прекъсва. В случая е безспорно и се установява от приложената молба / заявление по чл. 688 от ТЗ с вх.№138038/24.10.2018г., че процесните вземания са предявени на горепосочената дата, с което е прекъсната давността. По време на процеса давност за вземането пък не тече. Към 24.10.2018г. общата петгодишна давност, която съобразно новия уговорен падеж по споразумението за разсрочване е 30.06.2016г. не е изтекла, поради което съдът намира, че възражението на ищеца за погасяване на вземанията по давност е неоснователно.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че искът е частично основателен. Същият следва да бъде уважен за сумата от 880 000 лв., за които суми съдът намира, че не се установи при пълно и главно доказване от страна на носещите доказателствената тежест, че това са реално предоставени суми по договорите за паричен заем от лицето заемодател Х.К., така както са посочени по вноски в таблицата на стр. 17 от решението, а за разликата вземането на ответника се установява и следва искът за установяване несъществуването му следва да бъде отхвърлен.

По разноските, такива се следват и на двете страни съобразно изхода на спора. Ищецът е представил списък, като същите по списъка са в размер на 1200 лв. – адвокатско възнаграждение и 400 лв. – депозити за ССЕ, или общо търсените суми са 1600 лв. Съобразно изхода на спора се следва съответната част от тях, а именно спрямо уважения размер на вземането, прието за недължимо – 880 000 лв. спрямо общия оспорван размер от 3 411 418 лв., което съотношение е приблизително 25,8% / в период/. Следователно на ищеца се следват и разноски в такъв процент или сумата от 412,80 лв. съобразно изхода на спора. За процесуалния представител на ответника адв. М. е представено пълномощно на стр.156 от делото, но не е установено заплащане на адвокатско възнаграждение в конкретен размер. Същото се отнася и за представителя на длъжника, който е представляван от адв. Д. с пълномощно на стр. 210 от делото, но без доказателства за реално изплатено адвокатско възнаграждение. Следователно доказателства за направени разноски от ответниците не са представени и не следва да се присъждат.

Съгласно чл. 694 от ТЗ при предявяване на настоящия иск не е събирана предварително държавна такса, а такава е дължима и се определя върху една четвърт от вземането. Съгласно последното изречение на чл. 694 ал. 7 от ТЗ за отхвърлената част от иска, разноските са за сметка на ищеца, следователно той трябва да заплати на съда и държавна такса за отхвърлената част от претенцията му, в случая с оглед правилото, че е върху една четвърт от вземането, то държавната такса се определя за разликата между оспорваното с иска вземане в пълен размер на 3 411 418 лв. спрямо уважената част – 880 000 лв., т.е. сумата от 2 531 418 лв., една четвърт от която е 632 854,50лв. и дължимата държавна такса върху този размер е 25 314,18 лв. Ответникът с оспореното вземане следва да заплати на съда държавната такса върху размера на вземането, за което искът е уважен при съблюдаване на чл. 694, ал.7 от ТЗ, а именно върху ¼ от 880 000 лв., или сумата от 220 000 лв., като държавната такса от 4% е 8 800 лв.

Воден от горното съдът

 

                                   Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 694 от ТЗ, предявен от „Б.”  ЕООД , ЕИК *******,  със седалище и адрес на управление ***, срещу „Б.Т.Л.“, търговско дружество рег.№298445 в Република Кипър, гр.Никозия, ул.“*******, ********, офис 304 и със съдебен адрес *** – адв. А.М., и срещу „К.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, че несъстоятелният длъжник „К.Б.“ ЕООД не дължи на кредитора Б.Т.Л. вземане в размер на 880 000 лв. / осемстотин и осемдесет хиляди лева/, представляващо част от вземане, предявено по реда по чл. 688 от ТЗ със заявление вх.№138038/24.10.2018г. в производството по несъстоятелност и прието от синдика, част от дължимо вземане в общ размер на 3 411 418,00 лв. с основание договор за цесия от 20.12.2012г., споразумение за разсрочване на дълга от 20.12.2014г., издаден изпълнителен лист по гр.д.№1716/2017г. на СГС, VІ-4 въз основа на арбитражно решение, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване несъществуването на вземането за разликата над горепосочения размер от 880 000 лв. до пълния предявен размер от 3 411 418 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Б.Т.Л.“, търговско дружество рег.№298445 в Република Кипър, гр.Никозия, ул.“*******, ********, офис 304 и със съдебен адрес *** – адв. А.М., да заплати на „Б.”  ЕООД , ЕИК *******,  със седалище и адрес на управление ***, сумата от 412,80 лв. / четиристотин и дванадесет лева и осемдесет стотинки/, представляващи съдебно-деловодни разноски съобразно изхода на спора.

ОСЪЖДА на основание чл. 694 ал. 7 от ТЗ „Б.”  ЕООД , ЕИК *******,  със седалище и адрес на управление ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. София, бул.“********, сумата 25 314,18 лв. / двадесет и пет хиляди триста и четиринадесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху отхвърления размер на иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 694 от ТЗ „Б.Т.Л.“, търговско дружество рег.№298445 в Република Кипър, гр.Никозия, ул.“*******, ********, офис 304 и със съдебен адрес *** – адв. А.М., да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. София, бул.“********, сумата от 8 800 лв. / осем хиляди и осемстотин лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.

Решението е постановено при участието на синдика на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, Ц.В.М., с адрес ***.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          

СЪДИЯ: