Решение по дело №407/2022 на Районен съд - Велинград

МОТИВИ към решение № 5/30.01.2023 година. по а. н. дело №
407/2022г.на Районен съд Велинград
С постановление с предложение по чл. 78А НК за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба,
Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград е повдигнала обвинение
против И.К.Ч., ЕГН: **********, живущ в гр. Велинград, ул. ***** № 9, за
това че от 07.01.2022г. до 03.11.2022г., в гр. Велинград, като пълнолетно
лице, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна
възраст-с непълнолетната А.И.К., с което от обективна и субективна страна е
осъществил състав на престъпление по чл.191, ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението. Счита, че от събраните по делото доказателства се установяват
по безспорен начин всички признаци от неговия състав. Пледира обвиняемият
да бъде признат за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно наказание глоба, на осн. чл. 78А НК в
минимален размер, с оглед чистото му съдебно минало, оказаното съдействие
при разследването и тежкото му семейно положение.
В съдебно заседание обвиняемият И.К.Ч. не оспорва фактическата
обстановка по повдигнатото обвинение. Не оспорва, че е знаел за възрастта на
пострадалата и че няма навършени шестнадесет години, когато двамата
установили фактическо съпружеско съжителство, но заживял с нея, защото се
обичали. Продължавали да живеят заедно и понастоящем. Не знаел, че това е
престъпление.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следното от фактическа страна:
Досъдебното производство е образувано и водено против И.К.Ч., роден
на 18.10.2003г в гр. Велинград, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, безработен с ЕГН *******, за това че от
07.01.2022 г. до 03.11.2022 г. в гр. Велинград, като пълнолетно лице, без да е
сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-
годишна възраст – с А.И.К., с което от обективна и субективна страна е
осъществил състав на престъпление по чл.191, ал. 1 НК.
От събраните в хода на разследването по делото гласни и писмени
доказателства се установи, че след постъпил сигнал на 11.05.2022 г. в Отдел
„Закрила на детето“ към ДСП Велинград от директора на ПГД“ Иван Вазов“
гр. Велинград за допуснат голям брой неизвинени отсъствия от учебни
занятия на А.К., било предприето проучване от ОЗД при ДСП Велинград.
Установило се, че А.К. е заживяла на семейни начала с обвиняемия И.Ч., в
дома на неговите родители в гр. Велинград, на ул. ***** № 9. Двамата
започнали връзка през месец декември 2021г. и от 07.01.2022г. съжителствали
заедно, със знанието и съгласието на техните родители. Тогава К. нямала
навършени 16 години, за което обвиняемият знаел. Пострадалата
преустановила обучението си. Обвиняемият И.Ч. и пострадалата А.К. не са
1

сключвали граждански брак. Съжителството им продължава и понастоящем.
За съжителството на двамата била уведомена РП Пазарджик ТО
Велинград. Възложена била предварителна проверка, на която се установило,
че обвиняемият и пострадалата започнали съпружеското си съжителство,
когато А. била на 15 години.
Обвиняемият Ч. не отрича, че съжителството му с пострадалата А.К.
датира от посочената в постановлението дата. Не отрича, че знаел за
възрастта й, но решил да заживее с нея на семейни начала, защо се обичали.
Подкрепа за решението си срещнал от страна на своите родители.
В подкрепа на обвинителната теза са показанията на пострадалата, на
нейната майка Л.Г.Г. и на социалния работник Г.Б., дадени на досъдебното
производство. От тях се установява, че пострадалата К. и обвиняемият И.Ч.
започнали връзка през декември 2021г. Понеже се обичали, решили да
заживеят като семейство. Уведомили за това родителите си, които ги
подкрепили във взетото решение. На 07.01.2022г. установили съпружеско
съжителство. Заживели в дома на родителите на Ч. в гр. Велинград на ул.
***** № 9. Тогава А. била на 15 години, а И. бил навършил пълнолетие. От
съжителството К. забременяла и прекъснала обучението. Обвиняемият и
пострадалата продължили да съжителстват и след като К. навършила 16
години.
Свидетелката Б., социален работник, установява също, че по повод
постъпил сигнал в Отдел Закрила на детето“ към ДСП Велинград от
Директора на ПГД „Иван Вазова“ за допуснат голям брой неизвинени
отсъствия на К., било предприето проучване от ОЗД при ДСП Велинград.
Установило се, че момичето съжителствала на семейни начала с обвиняемия
И.Ч., в дома на неговите родители в гр. Велинград, ул. ***** № 9 от началото
на януари 2022 година. Съжителството било установено със знанието и
съгласието на техните родители. От съжителството на двамата пострадалата
забременяла.
Съдът счита, че след направения анализ на събрания доказателствен
материал по делото по реда на чл.107, ал.3 от НПК, от обясненията на
обвиняемия и от показанията на разпитаните свидетели на досъдебното
производство и пред съда, се установи по несъмнен начин участието на обв.
Ч. в изпълнителната деятелност от обективна и субективна страна-
авторството на деянието и виновното поведение, както и обстоятелствата, при
които то е било осъществено. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, досежно главния факт от предмета на доказването за
съставомерността на деянието-че обв. Ч. е заживял на съпружески начала без
брак с лице ненавършило 16-годишна възраст.
От показанията на социалния работник Б. на досъдебното производство,
които съдът кредитира, като обективни, безпристрастни, дадени от позицията
на незаинтересовано от изхода на делото лице и като последица от прякото
изпълнение на служебните й задължения, се установяват обективните
2

признаци от състава на престъплението. За достоверността на гласните
доказателства съдът изхожда от тяхната съпоставка с останалия
доказателствен материал от една страна и от друга с тяхната убедителност,
която е последица от последователността и обективността на тези
доказателства. В съответствие с показанията на социалния работник са
показанията на останалите свидетели и обясненията на обвиняемия. Гласните
доказателства не се опровергават от останалия доказателствен материал
събран по делото досежно обстоятелството, че обв. Ч. е заживял на
съпружески начала без брак с лице от женски пол ненавършило 16-годишна
възраст. Събраните по делото доказателства непротиворечиво установяват
обективната страна на престъплението. Ето защо съдът намира, че деянието е
съставомерно от обективна страна и доказателствата в тази насока са
категорични и последователни.
От представените доказателства се установи и субективното отношение
на дееца към общественоопасния характер на извършеното от него деяние и
към обществено опасните последици. Деецът е знаел фактическите
обстоятелства от състава на престъплението, а именно че пострадалата не е
навършила шестнадесет години по време, когато е заживял с нея. Между
показанията на обвиняемия и свидетелските показания не са налице
противоречия относно този факт. С поведението си по установяване на
съвместното съжителство с К., И.Ч. съзнателно е осъществил деянието, като
то е било негова непосредствена цел. Това говори за наличието на пряк
умисъл при извършване престъпление по чл. 191, ал. 1 НК.
С оглед на горното съдът намира, че обв. И.К.Ч. от град Велинград от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
191, ал. 1 НК, а именно:
- от 07.01.2022 г. до 03.11.2022 г., когато пострадалата е навършила
шестнадесет години, в гр. Велинград, като пълнолетно лице, без да е
сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-
годишна възраст – с А.И.К. от гр. Велинград, поради което следва да носи
наказателна отговорност.
От доказателствата по делото, събрани по предвидения в НПК ред в
съвкупност, от фактическа и правна страна се установи по безспорен начин
авторството на деянието, участието в деятелността на обв. Ч., виновното
поведение и обстоятелствата при които е осъществено, както и с оглед на това
се установи приложимия материален закон и възприетата правна
квалификация.
Деянието е извършено при п р я к умисъл, тъй като обв. Ч. е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал те да настъпят. Този извод следва от цялото волево
поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй като Ч. е съзнавал
всичките признаци на осъществения състав на престъплението, а с
извършването на деянието се е стремял към настъпването на обществено
3

опасните последици, т. е, в случая се касае за единство на цел и на престъпен
резултат.
Извършеното от дееца не е малозначително деяние. Законодателят
поставил минимална възрастова граница от 16 години, при която е приел, че
едно момиче е достатъчно физически, емоционално и социално зряло, за да
създаде семейство. Това е възрастта, на която, съгласно чл. 301, ал. 1 КТ
едно лице придобива трудова дееспособност. Това е възрастта, до която,
съгласно чл. 53, ал. 1 от Конституцията на Република България, училищното
образование е задължително. Възрастта 16-години е минималната възраст,
при която може да се сключи граждански брак, съгласно чл. 6, ал. 2 СК, и то
по изключение след разрешение на съдия. Отчитайки важната роля на жената
за семейството, която не се изчерпва само с биологичното възпроизводство на
рода, с чл. 191, ал. 1 НК е криминализирано заживяване съпружески на
пълнолетно лице от мъжки пол с лице от женски пол, ненавършило
шестнадесетгодишна възраст, за да се предотврати въвличането в ранно
съжителство на момичета, които, поради своята най-вече социална незрялост
не са готови пълноценно да изпълняват ролята си на съпрузи и родители.
Затова правноирелевантни са и не заличават престъпния характер на деянието
съгласието на пострадалата или на нейните родители, традициите в
общността, към която принадлежат, техните и на дееца възгледи и убеждения
за брака и семейството.
Обстоятелството че в конкретния случай дееца се грижи за семейството,
не прави обществената опасност на деянието явно незначителна, а е отчетено
при индивидуализация на наказанието.
Съдът счете, че в случая обв. И.К.Ч. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и
му се наложи административно наказание на осн. чл.78А от НК. Налице са
предпоставките на чл.78А от НК, при наличието на които съдът е длъжен
приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. За извършеното от обв. Ч. умишлено
престъпление по чл. 191, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода" до две години или пробация, както и обществено порицание.
Обвиняемият е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни.
Спрямо него не е прилаган института на чл.78А от НК. От престъплението не
са причинени имуществени вреди. Наказанието с оглед разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК г л о б а платима в полза на държавата следва да се
определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно
минало, съдействието на разследването, добрите характеристични данни и
оказаното съдействие на социалните работници. Съдът счете, че наказанието
следва да се наложи в рамките на законовия минимум от 1 000 лева.
По горните съображения бе постановено настоящото решение.
Да се съобщи на страните, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Иванка Пенчева
5

Номер на акта:	5
Дата:	30 януари 2023 г.
Съдия:	Иванка Николова Пенчева

Дело:	20225210200407
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	30 декември 2022 г.

Решение по дело №407/2022 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите