ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 588
гр. Бургас, 01.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600398 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК и е
образувано по жалба на адв. Бойко Даков от АК - Бургас, в качеството му на
повереник на О. С. К., срещу определение № 62/10.03.2022 г. по ЧНД №
140/2022 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено
постановление на Районна прокуратура – Бургас, ТО - Несебър от 22.02.2022
г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 304-ЗМ-1964/2019
г. по описа на РУ на МВР -Несебър.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания
съдебен акт. В подкрепа на заявената позиция се изтъква, че са налице
събрани достатъчно доказателства, които установяват по безспорен начин
извършването на престъпление по чл. 209 НК от А. М.. Направено е искане за
отмяна на обжалваното определение на НРС и постановяване на ново, с което
да се отмени постановлението за прекратяване на наказателно производство
на РП – Бургас, ТО - Несебър и делото да се върне на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона.
Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с жалбата
оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243,
ал. 7 НПК от процесуално легитимиран субект и срещу съдебен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
Досъдебно производство № 304-ЗМ-1964/2019 г. по описа на РУ на
1
МВР – Несебър, пр. вх. № 1132/2019 г. по описа на ТО – Несебър при РП –
Бургас, е образувано на 17.12.2019 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, за това,
че на 09.04.2012 г. в с. Равда, община Несебър, с цел да набави за себе си или
за другиго имотна облага, възбудил у О. С. К. заблуждение, че ще й продаде
апартамент № 1В-19, находящ се в комплекс „Амара бутик“, и с това й
причинил имотна вреда - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В хода на проведеното разследване са разпитани като свидетели И.
П., М. М., А. М., Д. Д., К. А., Г. Г., Т. М., проведени са очни ставки, назначени
и изготвени са графологична и фоноскопна експертизи, приложени са
многобройни писмени доказателства. По делото не е привлечено конкретно
лице в качеството на обвиняем.
С постановление от 22.02.2022 г. на прокурор при ТО – Несебър при
Районна прокуратура – Бургас, наказателното производство по посоченото
по-горе ДП е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК. За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел,
че по досъдебното производство не са се събрали доказателства, от които да е
видно по безспорен и категоричен начин, че е осъществен престъпният състав
на чл. 209, ал. 1 от НК, а именно с цел за набавяне на имотна облага да е
възбудено у О.К. заблуждение и с това да й е била причинена имотна вреда,
като е счел, че в случая се касае за гражданскоправни отношения.
Посоченият акт на прокурора е бил атакуван пред
първоинстанционния съд от О.К. чрез повереника й адв. Бойко Даков от АК –
Бургас в законоустановения срок.
По реда на съдебния контрол по чл. 243, ал. 6 НПК, с определение от
№ 62 от 10.03.2022 г., постановено по ЧНД № 140/2022 г., Районен съд –
Несебър е потвърдил прекратителното постановление на ТО – Несебър при
РП - Бургас, като е приел същото за обосновано и законосъобразно. В
мотивите си съдът е изложил приетите за установени фактически положения
и въз основа на тях приел, че не са налице достатъчно доказателства, от които
да се направи извод за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Първостепенният съд е споделил извода на прокурора, че в случая се касае за
неуредени граждански отношения между страните.
Определението на първоинстанционния съд е законосъобразно.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства се
установяват следните, значими за правилното решаване на делото, факти:
Към 2012 г. А. Г. М. бил едноличен собственик и управител на „К.
С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ж.к. „***“
бл. **. Предметът на дейност включвал строителство и ремонт на сгради. На
25.01.2012 г. свидетелката Т. П. М. – управител на фирма „Т. Г.“ ЕООД,
прехвърлила правото на строеж на комплекс „Амара бутик“, находящ се в с.
Равда, общ. Несебър, срещу задължение за строителство на св. А. М. (том I, л.
130-133 от ДП). На същата дата е била учредена и договорна ипотека върху
вещните права за строеж за изграждане на конкретни обекти в апартаментния
хотел в с. Равда, включващ и апартамент № 1В-19 (том I, л. 139-140 от ДП).
Тъй като св. А. М. не разполагал с достатъчно средства, за да завърши
2
комплекса, се договорил със св. Г. Д. Г. – управител на „Е. Т.“ ЕООД, да му
предостави парични средства.
През 2012 г. свидетелката О.К. (понастоящем Я.) решила да си
закупи имот на територията на Община Несебър. Познавала св. Д. Д., който
бил брокер на недвижи имоти и имал правата да предлага за продажба имоти
в комплекс „Амара бутик“, находящ се в с. Равда. Свидетелят Д. я запознал
със св. А. М., като го представил като строител на комплекса. Преговорите за
закупуване на апартамент в комплекса се провеждали в офиса на фирма „К.
С.“ ЕООД, който се намирал във фургон на строежа.
На 09.04.2012 г. св. А. М., като управител и едноличен собственик на
капитала на „К. С.“ ЕООД, в качеството на продавач сключил със св. О.К.,
като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
– предстоящ за изграждане апартамент № 1В-19, с площ 43,88 кв.м., на 4
етаж, състоящ се от предверие, дневна, спалня, баня с тоалетна и балкон,
находящ се в комплекс „Амара бутик“, с. Равда, общ. Несебър (том I, л.53-57
от ДП). Крайният срок за завършване на строително-монтажните работи бил
30.05.2013 г. Общата сума за апартамента в размер на 62 600 евро, следвало
да бъде заплатена на две вноски с краен срок 20.06.2013 г., до която дата
продавачът следвало да прехвърли окончателно имота. Уговорена била и
клауза, че при закъснение на плащането, на която и да било вноска, повече от
30 дни от купувача, продавачът имал правото да развали договора с писмено
уведомление до другата страна.
На няколко транша св. О.К. (Я.) плащала суми на св. М. и на св. Д.
(том II, л. 206-212 от ДП), като останала незаплатена сумата от 19 300 евро, за
която свидетелката решила да тегли банков кредит. От „Сибанк“ й заявили,
че за да бъде отпуснат ипотечен кредит, следва да представи акт образец 15 за
строежа. Свидетелката поискала такъв от св. М., който на няколко пъти
обещал да й предостави екземпляр, но така и не го направил и тя не могла да
сключи договор с банката.
Същевременно, поради наличие на неизпълнени облигационни
отношения между представляваното от св. А. М. дружество и „Е. Т.“ ЕООД,
представлявано от св. Г. Г., последното се снабдило с изпълнителни листи,
въз основа на които било образувано изпълнително дело при ЧСИ Росица
Стоянова, по което на 08.01.2013 г. били наложени възбрани върху правото на
строеж на няколко имота, между които и въпросния апартамент. Поради
незаплащане на дълга, на 18.06.2014 г. част от апартаментите в комплекса,
сред които и 1В-19, били прехвърлени на взискателя (том I, л. 109-111 от ДП).
През 2014 г. свидетелката О.К. (Я.) дочула, че апартаментите в
комплекса са ипотекирани и помолила св. К. А. – адвокат в АК - Бургас, да
извърши проверка. Установило се, че е налице сочената по-горе ипотека
върху имота, както и обстоятелството, че апартаментът бил прехвърлен на „Е.
Т.“ ЕООД. Направени били няколко срещи в кантората на св. А. между К.
(Я.), М. и Г., но до разрешаване на проблема с апартамента, както и до
официално прекратяване на предварителния договор не се стигнало.
В периода до 2018 г. св. К. (Я.) водила няколко пъти разговори със
3
св. М. да й прехвърли имота или да й върне парите, но до някакви конкретни
действия не се стигнало. Поради това през 2019 г. тя подала жалба до Районна
прокуратура - Несебър.
Преценявайки обосноваността на атакуваното първоинстанционно
определение, както и изводите на наблюдаващия досъдебното производство
прокурор, обективирани в прекратителното постановление, настоящата
въззивна инстанция намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена
в цялост. Коректно са изложени фактическите обстоятелства по случая,
установени на база на събрания в хода на разследването доказателствен
материал, положени са необходимите усилия за изясняване на обективната
истина, като събраните доказателства са били подложени на анализ, проверка
и оценка със средствата и способите на НПК.
Въззивният съд счита, че са извършени възможните процесуално-
следствени действия, които да доведат до правилното решаване на делото.
Разпитани са всички възможни свидетели, които са възприели факти и
обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, показанията на
които, както и приобщените писмени доказателства, а също и данните,
извеждащи се от експертните заключения по назначените експертизи, дават
възможност на решаващите органи да формират обоснован извод за правно
релевантните по делото факти. Не се констатират по делото неизяснени факти
и обстоятелства, за да се налага допълнителното им изследване.
При тези установени фактически положения, изведени коректно от
доказателствата по делото, изводът на прокурора от ТО – Несебър при РП -
Бургас, възприет и от първата съдебна инстанция, за липса на осъществен
състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е обоснован и е в съответствие
с разпоредбите на материалния закон.
Като принципни съображения, разбиранията на прокуратурата и на
НРС относно същността на наказателноправната измама изцяло се споделят.
Измамата по чл. 209 НК от обективна страна представлява
неправомерна дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у
физическо лице, чрез което се формира невярна представа за
действителността, мотивираща го да извърши акт на имуществено
разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Необходимо е да се
установи наличието на причинна връзка между измамливите действия на
дееца, създали невярна представа у адресата, и настъпването на
имуществената вреда. Вредата настъпва като пряко следствие от
имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице, дължащо се
на създадената невярна представа относно основанието и условията на
разпореждането. Характеризиращи субективните измерения на
престъплението са прекият умисъл на дееца и специалната цел - имотна
облага.
Възможно е да е налице престъпление измама и в случаите, когато
между страните е сключен гражданскоправен договор. Обичайно се приема,
че деецът по чл. 209 от НК, който използва договорни отношения с измамлива
цел, поначало няма намерение да се задължи по договора, да изпълнява
4
задълженията си по тях, а също и когато няма възможност реално да го
изпълни. В тези случаи договорните отношения са само средството за
въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното
имуществено разпореждане. Не винаги обаче обстоятелството, че договорът
между страните не е изпълнен изцяло, е достатъчно, за да се приеме, че е
налице измама. Този извод може да се направи само след като се установят
причините за неизпълнението, респ. дали то е резултат на измамливи
действия, като преценката винаги следва да се извършва към момента на
сключване на договора.
По делото е категорично установено, че А. М. е поел задължение по
договора с ясното съзнание, че ще го изпълни. Към 09.04.2012 г., когато е
сключен предварителният договор, няма доказателства, от които да се
направи извод, че М. е имал изначално намерение да не прехвърля имота на
пострадалата свидетелка, нито пък, че това не е било възможно. Дружеството,
което е представлявал, е било собственик на имота и към тази дата е нямало
правна пречка той да бъде прехвърлен на св. О.К. (Я.). Наличието на учредена
договорна ипотека също не е пречка за продажба на имота и няма каквито и
да било ограничения за сключване на сделка. Отчуждаването на имота през
2014 г. в полза на „Е. Т.“ ЕООД е било извършено вследствие на възникнали
след тази дата неуредени взаимоотношения между това дружество и „К. С.“
ЕООД. Изпълнителни листи в полза на „Е. Т.“ ЕООД са издадени през 2013
г., когато предварителният договор вече е бил подписан, поради което няма
как да се приеме, че към 2012 г. М. е знаел, че върху апартамент 1В-19 ще
бъде насочено принудително изпълнение по образуваното изпълнително
дело. Посоченото изключва по категоричен начин наличието на субективна
страна, както и на специалната измамлива цел. Щом като неизпълнението не е
резултат на изначална невъзможност или липса на намерение на М. за
изпълнение, то от субективна страна престъплението измама не е
осъществено. Всяка друга причина за неизпълнението касае договорни
отношения между продавача и купувача, което е извън предмета на
настоящия спор.
С оглед на изложените съображения, този съдебен състав прие, че в
случая не е извършена измама, наказуема от НК. Между жалбоподателката
О.К. (Я.) и свидетеля А. М. съществуват гражданскоправни отношения, като
възникналият между тях спор следва да бъде решен по реда на ГПК. Затова
прокурорът правилно е прекратил наказателното производство, а районният
съд обосновано и законосъобразно е потвърдил прокурорския акт.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК,
Окръжен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 62/10.03.2022 г. по ЧНД №
140/2022 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено
постановление на Районна прокуратура – Бургас, ТО - Несебър от 22.02.2022
г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 304-ЗМ-1964/2019
5
г. по описа на РУ на МВР -Несебър.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6