РЕШЕНИЕ

 

Номер   4891                                  Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

 

На   19.12                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 25.11.2019 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  7208  по описа за   2019         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245 от КТ и чл.55 от ЗЗД, и чл.224, ал.1 от КТ.

            Ищцата С.Д.Г. ***, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 360 лева (чиста сума за получаване), представляваща неизплатен остатък от полагащото й се трудово възнаграждение за периода * г. – месец **г., която ответникът е удържал без основание през процесния период, както и сумата 410 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. – 20 дни,  заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

            Ответникът “Голдис фуудс енд дринкс” ООД - гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове по основание и по размер, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника като „**“ от **г., считано от която дата трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие, със Заповед № **г. на У. на ответното дружество, връчена на ищцата на **г.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 30.10.2019 г. на в.л.по ССЕ З.М., през процесния период ответникът е изплатил изцяло полагащото се на ищцата трудово възнаграждение, без да прави твърдените от нея удръжки без основание в нетен размер от 60 лева месечно.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото писмени доказателства не се установява да са останали неплатени трудови възнаграждения следствие неоснователни удръжки от ответника през процесния период, съдът намира, че искът с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245 от КТ и чл.55 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

От събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение на ССЕ се установява също така, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата – **г., са останали неползвани от нея 3 дни платен годишен отпуск, обезщетението за неползването на които е в размер на 77, 73 лева бруто (а като чиста сума за получаване – 69, 96 лева) – като това обезщетение й е било изплатено заедно с трудовото й възнаграждение за месец **г.

При така установената фактическа обстановка, доколкото ответникът е изплатил на ищцата полагащото й се обезщетение за неползван платен годишен отпуск още преди датата на подаване на исковата молба, съдът намира, че искът с правно основание чл.224, ал.1 от КТ също се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Ответникът не е ангажирал доказателства за направени разноски и не претендира такива, поради което - независимо от изхода от спора, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.Г., ЕГН **********,***, а. Г.Б., против “Голдис фуудс енд дринкс” ООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, представлявано от У. В.Г.С., със съдебен адрес:***, а. С.Т., обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245 от КТ и чл.55 от ЗЗД, и чл.224, ал.1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 360 лева (чиста сума за получаване), представляваща неизплатен остатък от полагащото й се трудово възнаграждение за периода месец * г. – месец **г., която ответникът е удържал без основание през процесния период, както и сумата 410 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. – 20 дни,  заедно със законната лихва върху двете главници, както и направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.