О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №41
гр.Добрич , 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият окръжен съд, наказателно
отделение
На двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Атанас Каменски
Членове: Милена
Хараламбиева
Калиптен Алид
като разгледа докладваното от съдия Хараламбиева в.ч.н.д. № 52 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 345 във вр.
чл. 249, ал. 3 от НПК.
С протоколно определение
№ 41 от 03.02.2020г. по нохд № 1076/2019г. от проведено на същата дата разпоредително
заседание по делото, Добричкият районен
съд е прекратил на основание чл.249, ал. 2 във от НПК съдебното производство, като е
върнал същото на Районна
прокуратура гр.Добрич за
изправяне на допуснати в хода
на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила,
накърнили процесуалните права на обвиняемия.
Срещу определението
е постъпил частен протест от
прокурор при РП - Добрич, с искане
за отмяната му. Оспорват
се констатациите на
районния съд, като се
твърди, че не са налице допуснати съществени нарушения, сочени в
проверяваното определение, като се настоява
същото да бъде
отменено, а делото да
бъде върнато на
първоинстанционния съд за
разглеждане по същество.
Протестът
е редовен и допустим, а разгледан по същество – неоснователен.
Окръжният съд,
съобразявайки се с оплакванията в протеста, мотивите на
атакувания съдебен акт, както
и събраните в досъдебното
производство материали, намира следното:
Въззивният съд намери,
че в хода на досъдебното производство действително са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничили правата на обвиняемия.
Обвинителният акт
определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се
развие процесът на доказване, като неговото главно предназначение е да
формулира по недвусмислен и ясен начин обвинението от фактическа и
юридическа страна. Съответно и съдът,
може да разгледа делото само във фактическите и юридически граници, предявени с
обвинителния акт.
В обвинителния акт и
по-точно в неговата обстоятелствена част, прокурорът следва да посочи
престъплението, извършено от обвиняемия, като законодателят в разпоредбата на
чл. 246, ал. 2 от НПК е конкретизирал детайлите, които следва да бъдат отразени-
"…времето, мястото и начинът на извършването му;…".
С обвинителния акт, дал
началото на производството пред РС-гр.Добрич, обв. Й. е предаден на съд за престъпление
по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. В обстоятелствената му част е посочено, че с
решение № 160 от 02.08.2007г. по гр. д. № 5947/2006г. на РС – гр.Русе, влязло
законна сила на 18.07.2007г., съдът е предоставил упражняването на родителски
права по отношение на детето М. А. В. Г.
на майка й- св.Л. И.. Със същото решение била определена и месечна издръжка в
размер на 50 лева, която обв. Й. е следвало да заплаща за издръжката на дъщеря
си. Прокурорът още е посочил, че съгласно заявеното от св. И., обв.Й. е спрял
плащането на издръжка на 01.01.2011г., което принудило И. да депозира молба,
въз основа на която било образувано изпълнително дело № 29/2018г. по описа на съдебно-изпълнителната служба при
РС–гр.В. П.. Изцяло позовавайки се на назначената и изготвената по цитираното
изпълнително производство, съдебно–икономическа експертиза, прокурорът е
определил размера на дължимите парични вноски за издръжка, а именно
2 626,88 лв, както и приел, че обв.Й. за периода от м.януари 2011г. до
м.декември 2018г. не е изпълнил задължението си да издържа свой низходящ в
размер на повече от две вноски – 53 месечни вноски от по 50лв. Този извод на прокурора
се явява изцяло необоснован, доколкото при инкриминиране на дължимите суми, не
е отчетено обстоятелството, че дължимата месечна издръжка с решения по
граждански дела / решение № 1115 от 01.12.2017г. и решение № 1184 от
18.12.2017г., двете по гр.дело № 1190/2017г. по описа на РС-гр.Добрич и решение № 55 от 23.03.2018г. по в.гр.дело №
2/2018г. по описа на ОС-гр.Добрич/ е била увеличена на 250 лв. Следва да се
подчертае, че увеличението на издръжката е отчетено и взето предвид от вещото
лице, което е изготвило на съдебно-икономическата експертиза.
В крайна сметка нито от
обстоятелствената, нито от диспозитивната част на прокурорския акт става ясно за
какъв период от време обвиняемият дължи вноски в размер на 50 лв, и за какъв
времеви период – вноски по 250 лв. Отделно от това никъде в обвинителния акт не
е споменато и какъв е падежът на дължимите издръжки, който също се явява състовомерен
признак от обективна страна, наложен от съдебната практика като един от
минимално изискуеми реквизити на всеки обвинителен акт, с който се предявява обвинение
за престъпление по чл. 183 от НК. Волята на прокурора по отношение на дължимия
брой и размер на месечните издръжки, като съставомерен признак от обективната
страна на деянието не следва да се предполага или да се обосновава посредством
тълкуване на обвинителния акт.
Вън
от гореизложеното въззивният съд констатира и сериозно противоречие между
съдържанието на обстоятелствената и диспозитвната част на обвинителния акт. В
обстоятелствената част от обективна
страна прокурорът е приел, че обв.Й. е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение в периода от м.януари 2011г. до м. ноември 2018г., а в диспозитива
като времеви период на деянието е отразен – от м.януари 2011г. до м.декември
2018г. Подобно противоречие между двете части на обвинителния акт е
недопустимо, тъй като диспозитива на обвинението трябва да следва предложеното
от държавното обвинение фактическо обвинение.
За изчерпателност следва
да се посочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени и каквито и
да било факти, обосноваващи субективната страна на престъплението, доколкото
съставът на това деяние предвижда съзнателно неизпълнение на задължение за
издръжка. Съзнателното неизпълнение на задължението за издръжка предполага
наличие на доходи, имущество и др. обстоятелства, въпреки които деецът не
изпълнява своя дълг. Подобно изложение обаче в обвинителния акт отсъства, което
е пречка не само да се установи какво е приел прокурора от субективна страна,
но и препятства съда да определи пределите на обвинението.
В случая, допуснатите
неясноти, противоречия, липса на съставомерни факти представляват отстранимо
съществено процесуално нарушение, което води до ограничаване правото на защита
на обвиняемия да разбере в какво точно е обвинен, а също така е ограничена и
възможността на съда разбере какви са предметните рамки на обвинението и какви
факти и обстоятелства подлежат на доказване в процеса.
С оглед изложеното
Окръжният съд намира, че действително е следвало съдебното производство по нохд
№1076/2019г. на РС-гр.Добрич да бъде прекратено, като за прецизност следва да
се спомене, че неправилно в мотивите си РС-гр.Добрич е приел, че на обв.Й. е
повдигнато и предявено обвинение за деяние, реализирано при условията на
продължавано престъпление, обвинителният акт не съдържа нито фактическа, нито
юридическа формулировка на продължавано
престъпление.
Воден от горното,
Добричкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение № 41 от 03.02.2020г. по
н.о.х.д. № 1076/2019г. по описа на РС-гр.Добрич от проведено на същата дата
разпоредително заседание по делото.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.