№ 14201
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110116930 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от З, АД срещу Ст,на.
Ищеца твърди, че Софийски районен съд, издал Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, № 5566 от 18.02.2024 г,, срещу ответника. С Разпореждане №
34774 от 06.03.2024 г., постановено по ЧГД № 6905/2024 г., на основание
чл.415, ал.1 от ГПК съдът е указал, че дружеството може да предяви иск за
установяване съществуването на вземането си в установения законов срок.
Излага се че, на 12.11.2019 г., около 08.30 часа, в село Панчарево, на
пътното платно на улица „Забел“ № 54 е настъпило пътнотранспортно
произшествие с лек автомобил „БМВ 750w, per. № ,59904 (лизингов,
собственост на „,Д, с лизингополучател „,44 ЕООД), който при движение
преминава през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно - голяма дупка пред номер 54 на улицата. Вследствие на инцидента са
нанесени имуществени щети на автомобила. Инцидентът е документиран с
Протокол за ПТП № 1733748/12.11.2019 г. /рег. № 15408/, съставен от
автоконтрольор в СДВР.
В резултат на гореописаното ПТП, в ЗАДАрмеец” е подадено
Уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” от лицето,
управлявало автомобила към момента на настъпване на процесното ПТП - С.
В. Р., ЕГН **********. Във връзка с така подаденото уведомление за щета и в
изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен
договор, при застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета
№ 100 19 0301 29953. Към датата на застрахователното събитие увреденият
процесен автомобил бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на
МПС” и „Злополука44 в ,ц” с комбинирана застрахователна полица №
0000850,,(**********)/09.08.2019 г. с период на застрахователно покритие от
12.08.2019 г. до 11.08.2020 г. Основанието за ангажиране на договорната
1
отговорност на ,ц” е настъпилото застрахователно събитие по клауза „П” от
Общите условия на сключения застрахователен договор. В хода на
ликвидационната дейност по щетата бил извършен оглед на увреденото МПС
от експерти на застрахователното дружество, описани са повредите,
причинени в резултат на горепосочения пътен инцидент. Същите фигурират в
документите по образуваната преписка по претенция № 100 19 0301 29953 -
Опис на щетите по претенцията от 12.11.2019 г. и в извършената на 09.12.2019
г. Калкулация - ремонт по щетата и се състоят в увредена предна лява гума.
Стойността на ремонтите дейности, вложените части и материали за
възстановяване на увредения автомобил възлизала на сума в размер на 679.57
лева съгласно Фактура - оригинал № **********/16.01.2020 г., издадена от
автосервиз „,44. Въз основа на Доклада по щетата - Плащане № 1 от
22.01.2020 г., застрахователят изплатил на автосервиз „,44 ООД
горепосочената сума в размер на 679.57 лева на автосервиза, видно. от
Преводно нареждане № П1,,7122 от 24.01.2020 г. Били направени
ликвидационните разноски в размер на 10.00 лева.
Поддържа, че Ст,на има задължение да поддържа пътищата. Дейностите
по изграждане, управление, ремонт и поддържане на общинските пътища,
съобразно разпоредбите на чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 от ЗП, се осъществявали от
кмета на съответната община. Установената дупка на пътното платно
представлявала „препятствие на пътя“ по смисъла па законовото определение
в § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушавала целостта на пътното покритие и
създавала опасност за движението.
Поради липсата на надеждна сигнализация за неравностите по пътя
водила до извод, че за водача на процесния автомобил не е възникнало
задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Необозначената и несигнализирана дупка
на пътното платно не представлявала видимо препятствие по смисъла на
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Излага, че поканили ответника да плати, но плащане не било направено.
Моли да бъде признаето за установено спрямо ответика Ст,на, ЕИК ,7,
че дължи на „З,“ АД сума в размер на 689.57 лева /шестстотин осемдесет и
девет лева и петдесет и седем стотинки/ главница, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка Каско за увреден л. а. „БМВ 750“
с per. № ,Х вследствие на описания пътен инцидент, състоял се на; 12.11.2019
г. в с. Панчарево (щета № 100 19 0301 29953), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на сумата и мораторната лихва за забава за периода от 05.02.2021 г. до
05.02.2024 г., в размер на 228.47 лв. /двеста двадесет и осем лева и
четиридесет и седем стотинки/, както и съдебно - деловодните разноски в
заповедното и в настоящото производство, включително възнаграждение за
процесуално представителство.
В отговора на исковата молба иска се оспорва. Оспорва се механизма на
настъпване на ПТП; протокола на ПТП; наличието на дупка на пътното
платно; представените снимки. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване. Твърди, обезщетението следва да се намали,
2
тъй като водача на л.а. е имал вина за настъпване на ПТП – не е положил
дължимата грижа при управление на ПТП, не е намалил скоростта, не е
направил опит да избегне опасността. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение. Оспорва претенцията за ликвидационни
разноски.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 410, ал. 1 КЗ от ЗК във вр. с чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и
собственика на увредения автомобил към датата на увреждането; факта на
настъпване на пътния инцидент; причинените щети на автомобила и
стойността им; щетите да са причинени от лице, на което ответникът е
възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
/бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е
действал виновно; причинна връзка между деянието и увреждането;
заплащане на застрахователното обезщетение за отстраняване вредите на
автомобила и неговия размер. На основание чл. 45, ал. 2 ГПК вината на
конкретния извършител се предполага, като оборването на презумпцията е в
тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване, за което не
сочи доказателства. В тежест на ответника е да докаже и плащане на
предявеното регресно вземане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи
периода на забава, и размер на лихвата.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, няма безспорни и
ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства.
Ангажирането на отговорността по 410 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки:
1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/.
предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице,
на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са
причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при
или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
1. В настоящия случай са представени доказателства за наличието на
валидна застраховка „Каско и злополуки“ за л.а. БМВ , модел 750 (л. 15),
сключен между ,ц“ и със застраховащ „,“ ЕООД и застрахован „Ун,Д.
2. От приложения към исковата молба Протокол за ПТП и от
автотехническата експертиза (която съдът кредитира като обективно,
компетентно изготвено и необходимо) по делото се установява, механизма на
пътното произшествие, а именно на 12.11.2019 г., около 08:30 часа, в с.
Панчарево, лек автомобил БМВ 750 Д, рег. № ,Х се движи по ул. „Забел“,
където срещу № 54 превозното средство попада в дупка, намираща се на
3
пътното платно. Автомобила претърпява щети на предна лява гума и предна
лява джанта.
Според § 1, т. 19 ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената
дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е
създавала опасност за движението.
3. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП е 679,57 лв.,а обичайните разноски по
ликвидиране на щетата са в размер на 10-25,00лв.
4. Основавайки извода си на заключението на вещото лице, съда счита,
че щетите на л.а лек автомобил БМВ 750 Д, рег. № ,Х са в пряка-причинна
връзка с настъпилото ПТП.
5. С оглед приетото по-горе ответникът не успя да обори при условията
на пълно и главно (обратно) доказване презумпцията за виновност по чл. 45
ЗЗД.
6. Ответника не доказа своите правоизключващи възражения, в това
число възражението за съпричиняване.
Въведеното от ответника възражение за съпричиняване е бланкетно.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния
случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било
данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и
техния обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника,
разпределена му с проекта за доклад. По делото не се установи, че водачът на
автомобила е управлявал същия с несъобразена скорост, респ. че е могъл да
предотврати реализирането на пътно-транспортно произшествие.
7. По делото се установи, че ищеца е заплатил на автосервиз за ремонта
679,57 лв.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в
следствие на необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в
гр. София, от което ПТП са настъпили процесните вреди, които са били
обезщетени от застрахователя- ищец, то на основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
застрахователят встъпва в правата застрахования срещу Ст,на за вредата до
размера на платеното обезщетение.
8. Съдът намира размера на претенцията за основателен за
претендираната сума в общ размер от 689,57 лв. представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, , в която сума се
включват и 10,00 лв. ликвидационни разноски.
4
Поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
9. По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок
за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може
да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на
извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното
право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на
изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо за поставяне на
длъжника в забава е необходима покана.
Отправената от ищеца регресна покана е връчена на ответника на
10.02.2020 г., като Ст,на на основание чл. 84, ал. 2 ГПК е изпаднала в забава
считано от 11.02.2020 г., като в случая претенцията по чл. 86 ЗЗД за
обезщетението за забава е с начален периода от 11.02.2020 г. до 05.02.2024 г.,
като законната лихва върху главницата за сочения период изчислена с
електронния калкулатор на НАП по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 297.43
лева, който размер е по-висок от претендирания. С оглед принципа на
диспозитивното начало иска е основателен за претенцирания размер от 228,47
лв.
Предвид изложеното акцесорния иск се явява основателен.
10. С оглед изхода на делото, разноски следва да се присъдят само на
ищеца, а именно за исковото производство: 400 лв. депозит за вещо лице, 75
лв. държавна такса и юрк. възнаграждение в размер на 100 лв.; следва да се
върне внесения депозит за разпит на свидетеля – 50 лв. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 75 лева, които следва да му
се присъдят.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1 КЗ от ЗК във вр. с чл.49 от ЗЗД, във вр. с
чл.45 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ст,на, ЕИК ,7, с
адрес: гр. София, ул. „,,3, дължи на ЗАС ,7, сумата от 689,57 лева,
представляваща платено застрахователно обезщетение (с включени
ликвидационни разноски в размер на 10 лв.) по застрахователна полица №
0000850,,(**********/09.08.2019 г.), по комбинирана застраховка "Каско на
МПС" и „Злополука“, за вреди по л.а. БМВ, рег.№,Х, изплатено по щета №
10,53, във връзка с ПТП, настъпило на 12.11.2019г. около 8,30ч. в село
Панчарево, при което застрахования при ищеца автомобил марка „БМВ“,
модел „ 750“, рег. № ,Х, е попаднало в необезопасена и несигнализирана
неравност на пътното платно на ул. „Забел“ пред № 54, в следствие на което са
му нанесени вреди, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (06.02.2024г.) до окончателното
5
изплащане; 228,47 лева лихва за забава за периода 11.02.2020 г. до 05.02.2024
г. върху главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
5566/18.02.2024 г. по ч.гр.д.№6905/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА Ст,на, ЕИК ,7, с адрес: гр. София, ул. „,,3, да заплати на
ЗАС ,7, 75,00 лева разноски в заповедното производство и 575 лв. разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6