№ 1186
гр. Пловдив , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330203679 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4658899, с
който на Н.З.П., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната жалба моли да бъде отменен
обжалваният електронен фиш. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител. По
делото, преди съдебното заседание, е постъпило писмено становище от
процесуалния представител на жалбоподателя – адв. С.П., който поддържа
жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - ОД МВР Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено
становище, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Прави
се искане за потвърждаване на процесния електронен фиш, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на разноските.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
1
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 07.03.2021г. в
19.09ч. на път ІІ - 64 км.50 + 500 в посока с. Труд, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 № 11743са, за
превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч при управление на МПС, лек
автомобил марка „Ауди А3“ с рег.№***. Лекият автомобил се движел в извън
населеното място с 83 км/ч при разрешена скорост до 60 км/ч по въведеното
ограничение на скоростта с пътен знак В26. Скоростта от 83 км/ч е с 3 км/ч
по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 86 км/ч –
т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство
АТСС ARH CAM S1 № 11743са, мобилно по своя характер, преминало през
съответната проверка /видно от приложените Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №17.09.5126 и Протокол от проверка №65 – С –
ИСИС/28.09.2020г./.
На жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС – то, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било
водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да
обжалва така издадения против него електронен фиш.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
От събраните по делото доказателства не се установява извършено от
жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Съгласно приложената справка от Агенция „Пътна инфраструктура“
километър 50 + 500 на път ІІ – 64 „Карлово - Пловдив“, в посока Пловдив –
Труд, се намира срещу магазин на „Шкода“, в дясно от път ІІ – 64, след
кръстовището с асфалтовия път, служещ за достъп до магазина и други
предприятия, отделечени от рупубликанския път. За посока Пловдив – Труд е
наличен пътен знак В26 на около 130 – 150 метра преди посоченото
кръстовище. Съгласно чл.61, ал.3 от Наредба 18 пътен знак В26 е в сила до
следващото кръстовище. Изрично е посочено, че км 50 + 500 се пада след
кръстовище, което означава, че ограничението на скоростта не е в сила за
цитирания километър.
При това положение следва са приеме, че жалбоподателят не е
извършил административно нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Наред с горното съдът канстатира, че обжалваният електронен фиш не
съдържа с нужната яснота всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Действително посочени са данните за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
2
нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство и лицето, което следва да носи
отговорност на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, размерът на глобата, срокът,
сметката и мястото на доброволното й заплащане. Не са посочени обаче с
нужната яснота санкционната разпоредба, на чието основание е наложено
административното наказание и описание на нарушението. От
доказателствата по делото категорично се установява, че нарушението се
изразява в превишаване на разрешената скорост от 60 км/ч по въведеното
ограничение на скоростта с пътен знак В26 при управление на МПС в извън
населено място. Процесният електронен фиш обаче не съдържа описание на
фактите, свързани с това дали нарушението е извършено в населено или в
извън населено място. Безспорно ЕФ следва да съдържа всички факти и
обстоятелства, включени в състава на нарушението, доколкото само по този
начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване и е недопустимо
същите да бъдат установявани единствено и само от доказателствата по
делото. Изложената празнота при описание на изпълнителното деяние в
атакувания ЕФ е довела до нарушаване на правото на защита на подведения
под отговорност субект и възпрепятства възможността му да разбере какво му
е вменено и срещу какви факти следва да организира защитата си
своевременно и в пълнота.
Наред с това е посочена санкционата норма на чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП предвижда санкция за
административно нарушение извършено повтарно, като в нея са направени
препратки към предходните три алинеи и съответните им точки. Никъде в
електронния фиш не е описано, че нарушението е извършено повторно и
необяснимо защо е наложено наказание на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4
от ЗДвП.
Поради тези съображения съдът намира разглеждания ЕФ за
незаконосъобразен, което налага отмяната му.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения
договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се
представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона
за адвокатурата, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 300 лева. В случая е направено възражение за прекомерност на
разноските. Същото съдът намира за основателно, тъй като делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, приключило е в едно съдебно
заседание и в хода на процеса не са настъпили никакви усложнения. Поради
това и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4658899, с
който на Н.З.П., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Ж. П. от
АК – Пловдив, със служебен адрес: *** от 300 /триста/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4