РЕШЕНИЕ
№ 661
гр. Плевен, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Инес Людм. Димитрова
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело №
20244430107545 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на *** АД, срещу С. И. С., с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от
541.29 лева (петстотин четиридесет и един лева и 0.29 ст.), от която сумата от
399.85 лева - главница и 141.44 лева - мораторна лихва за периода от
05.09.2021 г. до 05.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, по подадено заявление
по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр. д. № ***/20***г. и е издадена заповед за
изпълнение срещу С. И. С.. Ищецът твърди, че на ***г., около *** часа, на
***, Участник № ***, водачът С. И. С., на товарен автомобил марка „***“,
модел „***“, с peг. № ***, при възникване на техническа неизправност -
отделяне на външна част от лява гума на ремарке в лява пътна лента, не е
спирял на място, не е взел мерки за обезопасяване на движението, като
Участник № ***, л.а. марка „***“, модел „***“, с peг. № ***, собственост на
*** преминавала през останалата на пътната лента част от гумата. Твърди се,
че от транспортния инцидент са причинени материални щети на л.а. ***“,
модел „***“, с peг. № ***, като за настъпилото пътнотранспортно
произшествие е съставен протокол за ПТП № *** от *** г. и акт за
1
административно нарушение. Ищецът сочи, ответникът не е взел мерки за
отстраняване на възникналата повреда или неизправност в моторното
превозно средство, която застрашавала безопасността на движението, и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Посочва
се, че към датата на събитието отговорността на водача на товарен автомобил
марка „***“, модел „***“, с peг. № *** е застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна
полица № ***, със срок на валидност от 06.04.2020 г. до 05.04.2021 г. Твърди
се, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищцовото
дружество е образувана щета № ***, като при извършения оглед на лек
автомобил „***“, модел „***“, с per. № ***, собственост на *** са
констатирани увреждания. Твърди се, че в съответствие с установените като
вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка е изплатено на
собственика на увреденото МПС, *** застрахователно обезщетение в размер
на 389.85 лева с платежно нареждане № *** от ***г. Навеждат се доводи, че
на основание чл. 500, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите, *** АД придобива право на регрес
срещу виновния водач – ответника С. И. С. до размера на изплатеното
застрахователно обезщетение от 399.85, както и 10,00 (десет) лева,
представляващи ликвидационни разходи по щета № ***. Твърди се, че
ответникът е поканен с писмо с изх. № ***/*** г, да възстанови на ищцовото
дружество изплатеното застрахователно обезщетение, като към момента
застрахователното обезщетение не е възстановено. Поради изложеното се
предявява исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от С. И. С.,
с който не оспорва, че дължи суми и представя платежни документи за
извършени плащания.
В с. з. ищецът редовно призован, не се явява представител. Представено
е писмено становище, чрез ***, с което не се оспорва извършено плащане от
ответника за сума в размер на 542 лв., включващо главница и лихва. Със
становището се претендират сторените от ищеца разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№***/20***г. по описа на *** в размер на 25 лв.
държавна такса и 50 лв. за юрк. възнаграждение, както и сторените от ищеца
разноски в настоящото производство в размер на 25 лв. държавна такса. Не се
2
претендира юрк. възнаграждение в исковото производство.
В с. з. ответникът редовно призован, не се явява и представлява.
Представено е писмено становище, с което поддържа отговора на исковата
молба, моли съда да не бъдат присъждани разноски на ищеца по делото или
алтернативно те да бъдат в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Издадена заповед за изпълнение № *** /***г., по ч.гр.д.№ ***/20*** г.
по описа на ПлРС срещу С. И. С..
Между страните е обявено за безспорно и ненужаещо се от доказване,
парично вземане за сума в размер на 541,29 лв., от които 399,85 лв. главница и
141,44 лв. мораторна лихва и фактът, че е изплатена сума в размер на 542 лв.
по банкова сметна на ищеца.
От протокол за ПТП № ***/***г,, се установява,че на ***г. на ***,
между участник ***, с ППС марка –модел *** ***, собственост на С. И. С. и
участник *** ППС, марка модел *** ***, собственост на ***, е настъпило
ПТП, като в участник *** при възникване на неизправност (отделяне на
външна част от лява гума на ремарке в лява пътна лента) не е спрял на място,
не е взел мерки да обезопаси пътя, като участник *** е преминал през
останалата на пътната лента част от гума.
По образуваната преписка за ПТП на ***г. е изготвен доклад по щета
№***, от който се установява, че застрахователното обезщетение на участник
*** е в размер на 399,85 лв., като към застрахователното обезщетение в размер
на 389,85 лв., е прибавена сумата от 10,00 лв- ликвидационни разноски. Видно
от платежно нареждане на л.7 от делото, застахователното обезщетение е
изплатено от ищеца на участник *** на ***г.
Между страните е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ № ***/***г., валидна, считано от 06.04.2020г. до 05.04.2020г. на
товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № ***.
До ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение за
заплащане на заведения регрес по щета №***, връчена лично на ответника на
28.11.2020г.
3
По делото бе установен и факта на плащането на застрахователното
обезщетение на увреденото лице-участник ***, като предпоставка за
изискуемостта на регресната претенция.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.2 от КЗ, са
допустими.
Налице е пълен идентитет на сумата по предявените искове и сумата по
издадена заповед за изпълнение № ***/***г., по ч.гр.д.№ ***/20*** г. по описа
на ***.
Предявените искове са основателни, тъй като са доказани по основание
и размер.
По делото безспорно се установи, че е настъпило процесното ПТП на
дата ***г. с участието на товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с peг.
№ ***, собственост на ответника и, че е между ответника и ищеца е
съществувало застрахователно правоотношение.
Установено е извършено плащане от страна на ищеца на застрахователно
обезщетение по щета №*** на ***г. на увреденото лице.
На основание чл. 176 от ГПК съдът приема, че с направеното плащане с
отговора на исковата молба, ответникът признава, че процесното ПТП е
настъпило, както и, че застрахователят-ищец е заплатил застрахователно
обезщетение на участник ***-увреденото лице в неговият размер на 399,85 лв.
главница и 141,44 лв. мораторна лихва.
Плащането от страна на ответника е извършено в хода на процеса, което
следва да бъде съобразено от съда, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, поради
което исковете, макар и основателни следва да бъдат отхвърлени, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
Ответникът е бил поканен доброволна да заплати задължението, но
същият не е сторил това, поради което е станал повод за образуване на
настоящото производство. На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищеца в заповедното производство и в исковото
производство. Със становище от 28.03.2025г., ищецът е завил, че не
4
претендира разноски за юрк. възнагражение в исковото производство.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените разноски в общ размер на 100 лв., от които 25 лв. ДТ и 50 лв.
за юрк. в заповедното производство и 25 лв. ДТ в исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от *** и ***,–***, чрез ***, искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.2 от
КЗ, за признаване за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с адрес ***,
ДЪЛЖИ сумата от 541,29 лв., от които 399,85 лв. главница и сумата от 141,44
лв. лихва за забава за периода от 05.09.2021г. до 05.09.2024г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК-04.10.2024г., до окончателното й изплащане, за която суми има издадена
заповед за изпълнение № ***/***г., по ч.гр.д.№ ***/20*** г. по описа на ПлРС
- като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. И. С., ЕГН
**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА *** АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от *** и ***,–***, чрез *** сумата
от 100 лв., съставляващи направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението
пред ПлОС.
Препис от решението да се връчи на страните
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5