№ 154
гр. С., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500206 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4250/21.03.2022 г. на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.“ № 2, чрез юриск. Н. Д. К.,
срещу Решение № 134/24.02.2022 г. по гр. д. № 3278.21 г. по описа на РС С., с което са
отхвърлени предявените от въззивника, против Б. Д. Б., ЕГН **********, искове за
признаване на установено, че последният дължи на въззивното дружество сумата от 10 563,
22 лв., представляваща регресно вземане по чл. 410, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 11.05.2021 г. до окончателното и изплащане; сумата от 3198, 56 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 07.05.2018 г. до 07.05.2021 г., както и сумата
от 375, 24 лв., представляваща разноски по делото, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 599/25.05.2021 г., по ч. гр. д. № 1598/2021 г. на РС С..
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, тъй като в хода на съдебно
дирене пред първоинстанционния съд е установено, че на 09.03.2016 г. на главен път Бургас
– Шумен, 230 к. м., на два километра преди пътен възел „Петолъчка“, в тъмната част на
денонощието е настъпило ПТП между лек автомобил БМВ 530 с ДК № СВ 9286 АК и
излязло на пътя животно с пастир Б.Б.. Приложение намирала разпоредбата на чл. 106 от
ЗДвП и чл. 144, които регламентират, че водачът на стадото през нощта е длъжен да
сигнализира стадото отзад, откъм страна на движението със запален фенер. Разпитаният в
хода на производството свидетел, управлявал процесното МПС, непосредствено възприел
внезапното навлизане на животното в обхвата на пътя и последвалите щети по автомобила.
1
Първоинстанционният съд е следвало да направи обоснован извод за наличие на хипотеза
за отговорност по реда на чл. 50 от ЗЗД. Собственикът или лицето, под чийто надзор се
намират животните са длъжни да обезпечат отглеждането и придвижването му така, че да не
вреди другиму. Отговорността на собственика или надзорника не отпадала в случаите,
когато животното е избягало или се е загубило. По делото не се е установило от ответника, а
и липсвали доказателства, от които да бъде направен извод, че навлизането на животното на
пътното платно представлява „непреодолима сила“. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД счита,
че е налице и когато не съществува техническа възможност за обезопасяване на вещта.
Предпоставките на регресия иск били налице, в т. ч. и реално плащане на
застрахователното обезщетение. Категорично се установил начина на определяне,
остойностяване на щетите и реалното изплащане. Първоинстанционният съд обаче не бил
обсъдил предпоставките за съпричиняване на процесните щети, каквото искане бил
направил представителят на ответника в проведеното с. з.
В заключение претендира отмяна на обжалваното решение и вместо това предявените
искове да бъдат уважение като основателни, като се претендират и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. Д. Б. от
гр. С., ул. „ Колишница“ № 1, ЕГН **********, чрез особен представител адв. А.А. от АК
С..
В отговора на въззивната жалба въззиваемият счита предявената въззивна жалба за
неоснователна, тъй като не се установили предпоставките за ангажиране на регресната
отговорност на ответника, в която връзка не е доказано по пътя на пълното главно доказване
от ищеца, че вредите върху лекия автомобил застрахован при него са настъпили в резултат
на неупражнен от ответника надзор върху излязлото на пътя домашно животно-крава. По
делото се установило, че водачът на лекия автомобил се е движил по мокър асфалт с
несъобразена скорост и е блъснал пресичащото пътя от ляво на дясно животно, а според
заключението на вещото лице за времето на пресичане на платното от животното водачът е
имал техническа възможност да предотврати удара, ако е управлявал със съобразена скорост
спрямо осветеност и видимост пред автомобила. Същевременно по делото не се установило,
че животното навлязло на пътното платно внезапно и че водачът не е имал възможност да
реагира и да предотврати произшествието. По делото не се установило и кой и на какво
основание е натоварил ответника със задължението да упражнява надзор над излязлото на
пътя животно, и имал ли е задължението да упражнява надзор. Не е установен и собственика
на животното, който единствен би могъл да отговори на тези въпроси. В заключение иска
от съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.
В с. з. въззивникът поддържа въззивната жалба и иска от съда да отмени обжалваното
решение, като вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски за заповедното производство и за първоинстанционното. По
отношение на разноските за въззивната инстанция претендира такива само за
юрисконсултско възнаграждение
2
В с. з. въззиваемият чрез своя особен представител адв. А. поддържа отговора на
въззивната жалба, няма искания и възражения по доклада. Иска от съда да потвърди
обжалваното определение като правилно, като вземе предвид подробните съображения
изложени в отговора.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за редовна и допустима, тъй като отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и предявена срещу акт подлежащ на въззивен
контрол, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в
законоустановения срок.
Обжалваното първоинстанционно решение, преценено съобразно изискванията на чл.
269 ГПК, въззивната инстанция намира за валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в законен състав, по надлежно предявен иск и редовно развило се
допустимо исково производство.
С оглед събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, и въведените доводи, съдът намира за установи от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от полица № ********** се установява, че е сключен договор за
имуществена отговорност „Каско на МПС и Злопоука“ на лек автомобил марка „БМВ 530“ с
№ СВ 9286 АК, със срок на действие от 18.05.2015 г. до 17.05.2016 г.
От протокол за ПТП с № 1497850/09.03.2016 г., съставен от органите на МВР се
установява, че на 09.03.2016 г. на главен път I-7 /Бургас-Шумен/, на 230 кв. м., два
километра преди пътен възел „Петолъчка“, около 19:45 ч. в тъмната част на денонощието, е
настъпило ПТП между застрахования автомобил и животно – крава. Животното е изпуснато
на пътното платно от ответника, поради недостатъчен контрол, и същото е пресичало от
ляво на дясно пътното платно, вследствие на което е блъсната от застрахования автомобил,
движещ се с несъобразена скорост при мокър асфалт. На ответника е съставено НП с №
396556 по чл. 106 от ЗДВП, който не е връчен на същия, а на вторият участник в ПТП-то –
шофьорът на застрахования лек автомобил, е съставено НП с № 339840 по чл. 20, ал. 2 от
ЗДВП На 18.07.2017 г. Б. Д. Б. е поканен от ЗАД „Армеец“ АД, да изпълни доброволно
сумата от 10 563, 22 лв., съставляваща 50% от изплатеното обезщетение и направените
ликвидационни разноски по щетата в тридесет дневен срок.
С уведомление от 10.03.2016 г. ЗАД „Армеец“ АД е уведомен за щетата, настъпила в
резултат от настъпила ПТП на 09.03.2016 г. около 19,45 ч на главен път Бургас-Шумен.
Заведена е щета под № 36016030100131, като във връзка с него е съставен доклад от
03.06.2016 г. от „Ауто Бавария“ ООД, от който се установява, че размера на обезщетението е
в размер на 21 106.44 лв.
От представеното платежно нареждане се установява извършено плащане по банков
път в размер на 21 106.44 лв. на „Ауто Бавария“ ООД.
От показанията на свид. Мартин Драганов се установява, че от 05.2015 г. до 2019 г.
управлявал МПС БМВ 530 с ДКН. Взет е в ново състояние, като е сключен договор за
лизинг с „Агрострой“ ЕООД, което е представлявано от него. Имал е ПТП с животно,
3
прибирайки, се от С., посока Шумен, на около 4 км от Петолъчката, посока Ришки проход,
около 23 ч, валяло дъжд, и чул тъп удар, без да види нищо. От лявата страна се ударило
крава, а щетите били: преден калник, предно стъкло, задна врата и малко заден калник. Била
засегната цялата лява страна. Информирал собственика на автомобила, 112, по ушната
марка намерили собственика на кравата. Подписът, положен на позиция „За застрахования“
е негов. Било е в тъмната част на деня и е бил на фарове. Съставили му наказателно
постановление и му е наложена глоба за несъобразена скорост в атмосферните условия.
От приетото заключение на назначената пред първоинстанционния съд съдебно-
автотехническа експертиза, се установява, че следния механизъм на настъпилото ПТП: при
движение на лек автомобил BWM по платното за движение и в дясната пътна лента,
осветеността пред автомобила от левия фар на светлините е достигнал до около 60 м.
Видимостта на водача е свързана с осветения участък и наличието на насрещни светлини. В
същото време от ляво надясно домашно животно е предприело пресичане, като достига до
лентата за движение на автомобила. Движението на животното е косо, което определя дълго
време на пресичане на платното. Когато кравата е навлязла на платното автомобилът е бил
на разстояние по-голямо от осветената зона пред автомобила от левия фар. При тази
фактология вещото лице е заключило, че за времето на пресичане на платното водачът е
имал техническата възможност да предотврати удара в случай, че подбере технически
съобразена скорост спрямо осветеността и видимостта на автомобила. Настъпилия удар е
между кравата и лявата предна, и странична част на автомобила, като са нанесени
значителни материални щети.
Причинното-следствената връзка между така установения механизъм и нанесените
щети по автомобила от техническа гледна точка, съставляват типичните увреждания и
обхващат зоната на контакт в лявата странична повърхност.
Стойността на нанесената щета на лек автомобил „BMW”530, с рег. № CB9286AK, към
момента на събитието, е в общ размер на 21106, 44 лв., от които 17589,64 лв. е стойността на
новите части, 540 лв. е стойността на материалите за боядисване и 2976,81 лв. е стойността
на труда за възстановяване на автомобила. В стойността на главницата в исковата молба от
техническа гледна точка е отчетено 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача на лекия автомобил.
Горната фактическа обстановка е безспорно установено въз основа на събраните по
делото писмени доказателствени средства / протокол за ПТП, платежни нареждания,
уведомления, опис на щети/ и заключение на съдебна-автотехническа експертиза.
Съдът дава пълна вяра на събраните по делото писмени доказателствени средства, въз
основа на които е изградена фактическата обстановка, тъй като същите са достоверни и
тяхната доказателствена стойност е преценена съобразно правилата на ГПК.
Показанията на свид. Драганов следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като същият
пряко е възприел правнорелевантните за делото факти и показанията му са логични и в
съответствие със събрания по делото доказателствен материал.
4
Следва да бъде дадена и пълна вяра на заключението на назначената съдебна-
автотехническа експертиза, тъй като същата е обективна, пълна, правилна и в съответствие
със събрания по делото доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са допустими и намират своето правно основание чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване
на установено, че Б. Д. Б., дължи сумата в размер на 10 563.22 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по регресна претенция, мораторна лихва върху главницата от
07.05.2018 г. до 05.07.2021 г., в размер на 3198.56 лв., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на заповедното производство до окончателното изплащане на вземането.
В отговора на исковата молба ответникът, чрез неговия особен представел, е въвел
довод за изключителна вина на водача на застрахования лек автомобил, както и че от
доказателствата по делото не се установявало на какво основание и кой е натоварил
ответника със задължението да упражнява надзор над излязлото на пътя животно.
Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу третото лице,
произтича от самия закон – чл. 410 от КЗ. С посочената разпоредба са регламентирани три
състава, които уреждат встъпването на застрахователя в правата на удовлетвореното
застраховано лице. Елементите на фактическия състав на суброгационното право на
застрахователя обаче винаги са: имуществена застраховка; плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя на застрахования за увредената или погинала вещ;
причиняване на застрахователното събитие от трето лице, което отговаря пред
застрахователя по правилата на деликтната или договорна отговорност. С действията си
третото лице трябва да реализира фактическия състав, който поражда гражданската му
отговорност - задължението да обезщети вредите, причинени на застрахованото лице.
В конкретния случай са налице всички предпоставки, а именно застрахователно
правоотношение между ищцовото дружество и увредения – застраховка „Каско“; настъпване
на застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя
на застрахования. Безспорно се установява, че е осъществен и извъндоговорен/деликтен/
фактически състав. Деянието се характеризира с това, че настъпилото ПТП е в резултат от
противоправното поведение, както на навлязлото на пътя животно, така и от
противоправното поведение на водача на застрахования лек автомобил. Противоправното
поведение на пастира се изразява в неизпълнение на разпоредбата на чл. 106 от ЗДВп,
създаваща задължение за водача на стада непрекъснато да направляват животните, така че да
не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на
пътя. Тази на водача на застрахования лек автомобил се изразява в нарушение на чл. 20, ал.
2 от ЗДВп, поради управление на автомобила с несъобразена скорост с оглед видимостта и
пътната настилка. Заключението на САТЕ безспорно установява пряката причинно-
следствена връзка, вида и размера на вредите, възлизащи на стойност 21 106,44 лв..
Изчислено е още, че претендираната от ищцовото дружество сума е 50 % от общата
5
стойност на вредите, което от техническа гледна точка отчита 50% съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на МПС-то.
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е лична, обективна, безвиновна, с обезпечително-
гаранционна функция и е за причинено увреждане, в резултат на обективно присъщи
качества на вещта. Отговорността се носи от собственика на вещта или/и лицето под чийто
надзор е тя. Лицето под чийто надзор се намира вещта не може да се освободи от
отговорност с твърдението, че същата е собственик на друго лице, дори и в случая да не е
установено кой е /Решение № 868 от 10.ХII.1960 г. по гр. д. № 7466/60 г., IV г. о ./. От
представения по делото констативен протокол, представляващ официален свидетелстващ
документ, ответникът се е подписал под описания механизъм, съгласявайки се с изложеното
в него, включително и в това, че е участник в същото. Тоест животното е поверено на
ответника и същият е следвало да предприеме необходимото поведение в изпълнение на
задължението, което разпоредбата на чл. 106 от ЗДВП предвижда.
Само при наличие на причинна връзка обаче между деяние и вреда може да се носи
гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не
резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства / Решение № 266 от
7.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2016 г., IV г. о., ГК/. От заключението на САТЕ
безспорно се установява пряката причинно следствената връзка между противоправното
поведение и настъпилите в резултат от това вреди, които са типични и обхващат зоната на
контакт с лявата странична повърхност.
Съгласно т. 10 от ППВС № 7/1959 г. собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор
се намира същата се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, когато се
установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на
пострадалия. Надзорът е наблюдението и грижата, което едно лице полага за вещите/в
случая животните/, като разполага с възможност да ги управлява. Безспорно се установява,
че домашното животно е пресичало косо, дълго време, пътното платно до момента на
настъпване на процесното ПТП. При така възникналата опасност шофьорът е имал
възможност да предотврати удара, като това дължимо, но неосъществено поведение не
представлява изключителна вина на увредения, а обуславя значителна съпричастност към
вредоносния резултат, тъй като все пак е имал възможност да предотврати удара. Ако
единственият каузален фактор за настъпване на вредоносния резултат е противоправното
поведение на увредения, то тогава би било налице изключителна вина, която разкъсва
причинната връзка, започната от момента на навлизане на домашното животно, без надзор,
на пътното платно. Не такъв е настоящия случай, в който дължимото от увредения
поведение не променя възникналата на пътното платно опасност и настъпилите в резултат
от това вреди. Ето защо и с оглед изложеното, доводът на особения представител за
изключителна вина на водача на МПС е неоснователен.
Въз основа на събраното по делото заключение на САТЕ се установява общия размер
на претърпените вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка от настъпилото
ПТП, а именно за сумата от 21106, 44 лв. С оглед извода за значителна съпричиняване на
6
водача на лекия автомобил към настъпилия вредоносен резултат, настоящият съдебен състав
намира, че на обезщетение подлежат 50% от претърпените вреди. Такъв е и размерът, който
ищцовото дружество е заплатило на увредения и който претендира в настоящото исково
производство.
Предвид гореизложеното, предявените искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, са доказани
по основание и размер за сумата в общ размер от 13 761, 78 лв. и като такива следва да
бъдат уважени изцяло като основателни.
Като е стигнал до друг краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него въззивният съд следва да
постанови ново по същество, с което да уважи изцяло исковите претенции като основателни
и доказани.
При този изход на спора и основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцовото дружество
следва да се присъдят разноски в размер на 375, 24 лв. за заповедното производство и в общ
размер на 875,24 лв. за първоинстанционното производство. Пред въззивната инстанция с
молба от 13.06.2022 г., докладване и в о. с. з., въззивникът претендира единствено разноски
за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. Според настоящия съдебен
състав съгласно чл. 25 от НЗПП юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 200 лв., тъй като осъществените по делото процесуални действия се
ограничават до изготвяне на въззивна жалба.
Ръководен от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ПГК, Окръжен съд С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 134/24.02.2022 г. по гр. д. № 3278/2021 г. по описа на
РС С., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК
от Застрахователно Акционерно Дружество „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „ С.К.“ №, общ. Столична, обл. С., срещу Б. Д. Б., ЕГН
**********, гр. С., ул. „ Колишница“ № 1, общ. С., обл. С., искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Б. Д. Б., ЕГН **********, дължи на
Застрахователно Акционерно Дружество „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********, сумата от 10 563,
22 лв., представляваща главница по застрахователно обезщетение по регресна претенция,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2021 г. до окончателното и
изплащане; сумата от 3 198,56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
07.05.2018 г. до 07.05.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 599 от 25.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1598 по описа на РС С. за 2021 г.
ОСЪЖДА Б. Д. Б., ЕГН **********, гр. С., ул. „ Колишница“ № 1, общ. С., обл. С., да
заплати на Застрахователно Акционерно Дружество „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********, със
7
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „ С.К.“ №, общ. Столична, обл. С., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, както следва: сумата от 375, 24 лв., представляваща направени в
заповедното производство разноски и сумата от 875, 24 лв., представляваща направени в
първоинстанционното исково производство разноски, както и сумата от 200 лв.,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение направени пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8