Р Е Ш Е Н И
Е № 199
Гр. Сливен, 07.10.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора
……………….
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 175 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от „К. С“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Ч.“ бл. . вх. „.“ ап. ., представлявано от К.Б.С. срещу Заповед № РД – 15 – 771
от 18.03.2019 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 65 ал. 1
от Закона за общинската собственост е наредено изземване на общински недвижим имот,
представляващ терен – общинска собственост с идентификатор 67338.552.47 по КК
на гр. Сливен, находящ се вляво на входа на МБАЛ „Д-р И. С.“ АД, поради това,
че дружеството го държи без правно основание. Оспорването намира правното си
основание в нормата на чл. 65 ал. 4 от Закона за общинската собственост, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят
твърди, че в заповедта имотът не е идентифициран като публична или частна
общинска собственост, какво е неговото предназначение, за какво се ползва, не е
изяснено кой го ползва и кой орган е разрешил това. Административният орган не
бил отговорил и на подаденото от дружеството възражение, в което се сочело, че
е подписан с МБАЛ договор за наем и разрешение за монтаж. Изложени са и доводи
от социално – битов характер досежно нуждата от наличието на обекта точно с
това местоположение. Павилионът не бил собственост на „К. С“ ЕООД и следвало
заповедта да се насочи към друг адресат. Моли се съда да отмени оспорената
заповед.
В с.з. оспорващото
дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от упълномощен
адв. М. С., който поддържа жалбата, с довод, че от нотариално заверена
декларация се установява право на собственост върху павилиона на трето лице – М.С.,
който от своя страна е предоставил б.та на „К. С“ ЕООД. Счита, че заповедта не
е насочена към правилния адресат, който следва да е собственикът на обекта. Заповедта
следвало да се отмени като насочена срещу лице, което няма права и не носи
отговорност за премахване на монтираното съоръжение.
В с.з.
административният орган, чрез упълномощен процесуален представител юрк. Ел. М. оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. В писмени бележки заявява, че заповедта е материално и процесуално
законосъобразна. По делото нямало спор, че оспорващият е разположил павилион
върху съществуващ тротоар, а съгласно § 7 ал. 1 т. 4 от ЗМСМА общинска
собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в населените места. Позовава се в тази връзка и на чл. 8 ал. 3 от
ЗОбС. Оспорващата страна не ангажирала доказателства за съществуването на годно
правно основание за заемане от оспорващия на тази част от имота, върху която е
поставен павилионът. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 25.09.2006 г.
между МБАЛ „Д-р И. С.“ АД и ЕТ „М.-Д-Д. С.“ бил сключен договор за наем с обект
– площ от 10 кв.м., намираща се в района на болничното заведение, върху която
ще се постави павилион. С Удостоверение № 171/11.08.2004 г. Кметът на Община
Сливен разрешил на същия едноличен търговец да разположи сергия за продажба на п.
и з. в на бул. „Х.Б.“ №... в гр. Сливен в близост до централния вход на б.
Съгласно представена Фактура № 584/25.04.2007 г., ЕТ Д. С. с фирма „М. –Д-М.С.“
е заплатил на МБАЛ наем площ за м. 04.2007 г. и консумативи за м. 03.2007 г. С
приходна квитанция № 6130/26.03.2014 г. е удостоверено заплащане за м. март
2014 г. на тротоарно право за павилион с маси на обща площ 12 кв.м., с
наредител ЕТ „М.-Д-Д. С.“ и получател Община Сливен.
На 18.02.2019 г.
работна група от специалисти в отдел „Строителен контрол“ към Община Сливен
извършили проверка по документи и на място на обект „Павилион и навес за
търговска дейност“, разположени отляво на входа на МБАЛ „Д-р И. С.“ АД върху
тротоарната настилка в пространството на кв. 306, ЦГЧ по плана на града върху
имот публична общинска собственост. Резултатите от проверката обективирали в
Констативен протокол, съгласно който, собственик на обекта е „К. С“ ЕООД,
липсват договор за наем с Община Сливен, разрешение за строеж и протокол за определяне
на строителна линия и ниво. Според данните в протокола, обектът представлява
сграда с площ 21 кв.м., захранена с ток и вода и навес с площ от 11 кв.м. (метална
к., монтирана към стената на павилиона на метални тръби с височина около 2.30
м., вбетонирани към тротоарната настилка). Проверяващите констатирали като
нарушение, че няма сключен договор за наем между собственика на терена – Община
Сливен и собственика на обекта и терена общинска собственост се държи без
правно основание, налагащо образуване на административно производство по реда
на чл. 65 от ЗОС. За установеното при проверката дружеството, експлоатиращо
обекта „К. С“ ЕООД било уведомено с Уведомление изх. № 4704-557/20.02.2019 г.
на Заместник - кмета на Община Сливен, като на адресата била дадена възможност
в 7-дневен срок да депозира възражения и обяснения във връзка с производството
по издаване на индивидуален административен акт по чл. 65 ал. 1 от ЗОбС. Уведомлението
било връчено на своя адресат на 06.03.2019 г. В отговор на същото на 12.03.2019
г. представляващия „К. С“ ЕООД К. ***-557 (2), в която заявила, че павилионът е
изграден на основание договор за наем с МБАЛ, а впоследствие се заплаща месечна
сума на общината, обектът осигурява три работни места и следва да се
предприемат действия по запазване на статута на обекта, като се определи наемна
цена и се проведе търг или друга форма за предоставяне право на ползване.
Изразена е молба да не се предприема производство по изземване на имота, тъй
като монтажът е извършен на съществуващо правно основание.
На 18.03.2019 г.
Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД-15-771, с която разпоредил изземване
от „К. - С“ ЕООД на общински недвижим имот, представляващ терен – общинска
собственост с идентификатор 67338.552.47 по КК на гр. Сливен, находящ се вляво
на входа на МБАЛ „Д-р И. С.“ АД, поради това, че дружеството го държи без
правно основание. Заповедта била връчена на дружеството – адресат на 09.04.2019
г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд, чрез пощенска пратка на
23.04.2019 г.
Към жалбата е
приложена декларация от М. С. от 11.04.2019 г., в която същият е декларирал, че
д. б. е била собственост на ЕТ „М.-Д-Д. С.“, но от 01.01.2019 г. едноличен
собственик на същата е М.С., към момента се експлоатира от трето лице, а
павилионът е поставен върху терена на основание договор между ЕТ „М.-Д-Д. С.“ и
МБАЛ „Д-р И. С.“ АД. С декларация от същата дата управителят на „К. – С „ ЕООД К.
С.а е декларирала, че павилионът не е собственост на дружеството, а в момента е
предоставен за експлоатация от М.С. за определен срок. Като приложение към
жалбата е представена и „Подписка за защита от принудително премахване на
павилион (б.) за продажба на кафе и з. и п., разположена в северната част на
паркинга пред сградата на МБАЛ „Д. И. С.“.
Към доказателствата
по делото е приобщена Скица на поземлен имот № 15-512604/10.06.2019 г.,
издадена от СГКК, от която се установява, че имотът, върху който е разположен
процесния обект – ПИ с идентификатор 67338.552.47 по КК на гр. Сливен е с начин
на трайно ползване „За друг поземлен имот за движение и транспорт“, със собственик
Община Сливен.
Съгласно
представена от оспорващото дружество фактура № 531/30.12.1998 г., на посочената
дата ЕТ „М.- Д - Д. С.“ е закупил от Общинско предприятие „К. .“ – Сливен б. – д.
к..
Видно от справка в
Търговския регистър, ЕТ „М.- Д - Д. С.“ е заличен, без налични вписвания за
правоприемство на търговското предприятие.
По делото е
извършена и приета към доказателствата като неоспорена от страните съдебно –
техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвена и съответна на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съгласно заключението на вещото лице, процесният павилион представлява
преместваем обект, напълно разглобяем, без да е трайно свързан с терена, а след
извършване на укрепителни мероприятия и разделяне на отделни конструктивни
модули процесният обект може да се демонтира на модули и отново да се използва
по предназначението, което има в момента, същият представлява преместваем
обект, а одобрена схема за поставянето му не е издавана. Същият съставлява
павилион с площ 21 кв.м. и навес към него с
площ 11 кв.м., д. и метална к., с оградни стени, врати и прозорци, с маси за
клиенти, покрит с ламарина и положена хидроизолация. Съобразно експертното заключение, имот с
идентификатор 67338.552.47 по КК на гр. Сливен, върху който е поставен
павилионът, е с НТП „За друг поземлен имот за движение и транспорт“, като
павилионът е поставен върху тротоар, който като част от системата на общинската
улична мрежа е също публична общинска собственост. Съгласно одобрения ПУР и
режимите на застрояване, павилионът е разположен в площта, ограничена от
бордюрната линия на тротоара и регулационната линия на имота на „МБАЛ, а
теренът не е прилежаща част към сградата на б.та. На ПУР, одобрен със заповед
от 2001 г. обектът е нанесен като „ПО“ – преместваем обект. Теренът под
павилиона е извън УПИ I, отреден “За б.“. При разпита в
съдебно заседание вещото лице заявява, че е извършила необходимите проверки в
техническата служба на общината, където се съхраняват разрешенията за
поставяне, за строеж по ЗУТ и предходния ЗТСУ.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна и въз основа на всички приложени към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните в предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Жалбата е подадена
от „К. – С“ ЕООД, като търговец, стопанисващ преместваем обект – павилион,
разположен върху недвижим имот общинска собственост срещу Заповед на Кмета на
Община Сливен, с която е наредено да се изземе принудително терена, върху който
е поставен обекта, а именно: поземлен имот с идентификатор 67338.552.47 по КК
на гр. Сливен. При тези данни съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано
лице, при наличие на правен интерес, в рамките на законовия 14 – дневен срок и
срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на
законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната
писмена и предметна форма и съдържа необходимите реквизити. Оспорената заповед
е издадена от Кмета на Община Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона
материална компетентност – чл. 65 ал. 1 от Закона за общинската собственост.
Ето защо съдът приема същата за валиден
акт. При издаването на процесната заповед не са допуснати и съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалния закон. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно чл. 65 ал.
1 от ЗОбС, послужил като правно основание за издаване на оспорената в
настоящото съдебно производство заповед, че общински имот, който се владее или
държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от
него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. С
нормата е предвиден начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез
нейното изземване от лица, които я ползват без правно основание. Нормативно
изискуемите предпоставки за упражняване на това законово правомощие от
посочения административен орган са: недвижим имот, който е общинска собственост
и осъществяване на владение или държане от друго лице без законово основание. В
процесния случай от доказателствата, в т.ч. и приетата по делото като
неоспорена съдебно – техническа експертиза се установява, че поземлен имот с
идентификатор 67338.552.47 по КК на гр. Сливен е общински терен с НТП „За друг
поземлен имот за движение и транспорт“, улица с прилежащата й тротоарна площ.
Съобразно разпоредбата на § 7 ал. 1 т. 4 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите и
обществените паркинги в населените места са общинска собственост, а тротоарите
съставляват прилежащи към улиците площи. Съгласно чл. 35 от Наредба № РД-02-20-2
от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната
система на урбанизираните територии, всяка улица в населено място задължително
има обособено пространство за пешеходно движение (тротоар). Следователно,
налице е първата изискуема по чл. 65 ал. 1 от ЗОбС предпоставка – процесният
имот да е общинска собственост. Наведеното от жалбоподателя отменително
основание в тази насока, а именно: че в заповедта не е посочен вида на
общинската собственост (публична или частна) не променя горните установявания и
не води до незаконосъобразност на оспорения административен акт.
При преценка на
събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че в
процесния случай е налице и второто необходимо условие за издаване на заповед
за изземване на общински недвижим имот, а именно – същият се ползва без правно
основание. По силата на наемно правоотношение между МБАЛ „Д-р И. С.“ АД и ЕТ „М.-Д-Д.
С.“, възникнало съобразно Договор за наем от 25.09.2006 г., цитираният търговец
– наемател е получил право да постави павилион с площ 10 кв.м. В договора не е
упоменат срок на същия, нито са
ангажирани доказателства относно това дали в годините договорът за наем е
действал и докога. Видно от актуално извлечение от Търговския регистър,
едноличният търговец е заличен на 01.10.2018 г. При извършената на 18.02.2019
г. проверка от длъжностни лица при общинската администрация, е установено и
обективирано в Констативен протокол, че обектът се стопанисва от „К. С“ ЕООД,
което дружество го експлоатира без наличие на правно основание за това. Липсва
валидно наемно правоотношение, обективирано в договор за наем, сключен между
общината (като собственик на терена и наемодател) и оспорващото дружество като
наемател на същия терен, а съгласно експертното заключение, в техническата
служба при Община Сливен няма данни и за издаване на разрешение за поставяне на
преместваем обект, какъвто безспорно е процесният. Представеното по делото
Удостоверение № 171/11.08.2004 г. на Кмета на Община Сливен свидетелства, че на
основание чл. 9 от Наредбата за търговската дейност на територията на Община
Сливен е било разрешено на ЕТ „М.-Д-Д. С.“ да разположи сергия за п. и з. в
близост до входа на МБАЛ „Д. И. С.“. Както се отбеляза по – горе, едноличният
търговец е заличен през 2018 г., а процесният обект в техническо и ситуационно
отношение съставлява павилион с площ 21 кв.м. и навес към него с площ 11 кв.м.,
д. и метална к., с оградни стени, врати и прозорци, с маси за клиенти, покрит с
ламарина и положена хидроизолация.
Действително по
делото е установено, че процесният обект е нанесен като преместваем такъв върху
действащия план за уличната регулация и режимите на застрояване, но графичното
отразяване на обект върху действащ план само констатира действителното
фактическо положение, т.е. има само информативно значение и не може да послужи
като годно правно основание за владение или държане. Обстоятелството дали и как определен обект е
отразен върху действащ план няма пряко действие върху притежаваните вещни права
и по никой начин не удостоверява наличие на такива. От значение в случая е, че процесният
павилион е разположен върху поземлен имот – общинска собственост без правно
основание за това.
Представената по
делото фактура, удостоверяваща право на собственост върху преместваемия обект
(с купувач ЕТ „М.- Д - Д. С.“) не променя извода, мотивирал административния
орган да издаде процесния акт, че поземления имот, върху който павилионът е
поставен, се държи без наличие на правно (годно, валидно учредено право на
ползване) основание. Доказателствата по делото сочат по безспорен начин, че
теренът е общинска собственост и неговото ползване следва да бъде надлежно
учредено и съответно - документално обосновано. В случая, както се отбеляза по
– горе, оспорващото дружество стопанисва търговски преместваем обект, поставен
върху общински поземлен имот при липса на правно основание за държане, ползване
на терена. Представените от оспорващата страна писмени доказателства,
удостоверяващи, че собственикът на павилиона е различен от адресата на заповедта,
не променят извода за законосъобразност на процесния административен акт. Обектът
на заповедта, съобразно неговите технически характеристики, установени от
експерта, е преместваем и като такъв се експлоатира от „К. С“ ЕООД за търговски
цели върху общински поземлен имот без валидно учредено право за ползване на
терена. С учреденото наемно правоотношение между М.С. и оспорващото дружество
предмет на същото е самият преместваем обект, а не терена, върху който е
поставен. Предвид това необосновано е твърдението на жалбоподателя, че в
оспорената заповед е посочен ненадлежен адресат. Именно ползвателят и стопанисващ
съоръжението с търговски цели е носител на задължението при експлоатиране на
същото да съобрази своето поведение със законовите изисквания.
На следващо място,
необоснован е и доводът на оспорващата страна, че процесният обект е търпим
строеж по смисъла на закона. Нормите, визира66щи статута на строеж като
„търпим“ или неподлежащ на премахване (§ 16 от ПР на ЗУТ, § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ,
обн. ДВ, бр. 65/2003 г. и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн. ДВ бр. 82/2012 г.) са
относими само към обектите, категоризирани от законодателя като „строежи“,
съобразно легалната дефиниция за същите, регламентирана в § 1 т. 80 от ДР на
ЗУТ, в чийто обхват безспорно процесният преместваем обект (павилион) не
попада.
Изложеното мотивира
настоящата съдебна инстанция да приеме, че обжалваната Заповед № РД – 15 – 771/18.03.2019
г. на Кмета на Община Сливен представлява валиден акт, издаден при спазване на
материалния закон и всички съществени административнопроизводствени правила, а
депозираната срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото с отхвърляне на жалбата, претенцията на административния орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява основателна и следва да
бъде уважена. Същото следва да се определи в размер на 150,00 лева, съобразно
нормата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и да се възложи в
тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К. С“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ч.“ бл. . вх. „.“ ап. .,
представлявано от К.Б.С. срещу Заповед № РД – 15 – 771 от 18.03.2019 г. на
Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 65 ал. 1 от Закона за
общинската собственост е наредено изземване на общински недвижим имот,
представляващ терен – общинска собственост с идентификатор 67338.552.47 по КК
на гр. Сливен, находящ се вляво на входа на МБАЛ „Д-р И. С.“ АД, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „К. С“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ч.“ бл. . вх. „.“ ап. .,
представлявано от К.Б.С. *** разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: