Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Искра Пенчева | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 435 от ГПК. Жалбоподателят Д. М. Д. е депозирал жалба срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.11.2015 г. на ЧСИ Виктор Георгиев, постановено по Изп. дело № 507/ 2014 г. по описа на ЧСИ с твърдения, че е реализирано принудително изпълнение спрямо имот, по отношение на който взискателят пропуснал законовия срок след неосъществяване на втората публична продан да поиска продължаване на изпълнението и съответно имотът следвало да бъде освободен от изпълнението и възбраната върху него - заличена. Освен това излага, че цената, при която била обявена новата продан, приключила с продажба на имота, не била съобразена с пазарните цени, характеристиките и състоянието на имота, не било потърсено съдействието на вещо лице за определянето й, при което била занижена. Във връзка с това счита, че наддаването при публичната продан не било извършено надлежно и имуществото не било възложено по най-високата предложена цена. Позовава се на разясненията в тази насока, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС. Моли обжалваното постановление на ЧСИ да бъде отменено. Постъпило е писмено възражение от взискателя Б. П. Б. , който излага съображения за недопустимост на жалбата. Заема становище, че жалбоподателят няма качеството наследник на починалия длъжник поради развило се производство по реда на чл.49 ал.1 ЗНасл., в което в дадения му срок той не е заявил приемане на наследството и е загубил възможността да стори това по-късно. С оглед на това същият не разполагал с право на жалба срещу постановлението за възлагане съобразно очертаният в чл.435 ал.3 ГПК кръг правоимащи лица. Извън това, не подлежала на обжалване цената, на която един имот се изнасял на публична продан. По същество оспорва твърденията, че не е поискал извършването на нова публична продан след нестаналата такава в срока по чл.494 ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. В обясненията си ЧСИ Георгиев заема становище за недопустимост на жалбата, поради това, че тя изхожда от лице, което не е легитимирано да обжалва постановлението за възлагане и се жали начинът на определяне на оценката, което действие не е включено в предметния обхват на чл.435 ГПК. Относно спазването на срока по чл.494 ал.2 ГПК сочи, че той е спазен от взискателя, който е бил уведомен на 26.06.2015 г., а е депозирал молба на 01.07.2015 г. Съдът, като взе предвид становищата на страните и ЧСИ, намира следното: Пред ЧСИ В. Георгиев е висящо изп. дело № 507/ 2014 г. с взискател Б. П. Б. , което дело е образувано за вземане на Банката срещу Т. Г. А. във връзка с договор за кредит. Кредитополучателят А. е починала на 29.06.2011 г. и съдът по искане на Банката е определил срок на законния му наследник - жалбоподателя Д. М. Д. за приемане на наследството. Тъй като в срока той не е заявил дали приема или се отказва от наследството, съдът е вписал в нарочната книга, че губи правото си на приеме наследството. За удовлетворяване на вземането на Банката е насочено принудително изпълнение спрямо недвижим имот в с. Климентово, Община Полски Тръмбеш. Проведени са три публични продани, като двете са нестанали. ЧСИ е уведомил взискателя, че проданта не е реализирана чрез нарочно съобщение, връчено на 26.06.2015 г. и на 01.07.2015 г. Банката е депозирала молба да бъде насрочена нова публична продан. На проведената от 01.09.2015 г. до 01.10.2015 г. такава се е явил само един наддавач - взискателят и същият е обявен за купувач. С обжалваното Постановление от 17.11.2015 г. ЧСИ Виктор Георгиев е възложил недвижимия имот на взискателя. Съдът намира, че жалбоподателят не е процесуално легитимиран да обжалва постановлението за възлагане на недвижим имот, тъй като няма качеството на наследник на починалия длъжник и съответно не е страна - длъжник в изпълнителното производство, в рамките на което е постановен обжалваният акт. Поначало неприемането на наследството по реда на чл.49 ал.1 ЗНасл. в указания от съда срок не означава и няма за последица загубването на качеството на наследници от страна на ненаправилите изявление за приемане на наследството лица, защото няма пречка същите да се позовават на извършено от тях приемане на наследството с изрични изявления или с конклудентни действия в един по-ранен момент, което позоваване те биха могли да направят по всяко време във водено от тях или срещу тях производство. В настоящото производство съдът не може да извърши проверка дали жалбоподателят с конклудентни действия е приел наследството преди постановяване от съда на вписване в нарочната книга на загубването правото му да приеме наследството, а е обвързан от формалната липса на изявление за приемане на наследството, направено в срока по чл.49 ал.1 ЗНасл. Извод, че не е налице приемане на наследството от жалбоподателя преди вписването в книгата, се налага и от обстоятелството, че той не е заявил да е приел наследството във воденото срещу назначения управител на наследството иск за вземането, нито в хода на изпълнителното производство. Дори да имаше качеството наследник и да беше легитимиран да обжалва акта, то в разпоредбата на чл.435 ал.3 ГПК, свързана с обжалването на постановлението за възлагане, няма предвидена процесуална възможност за обжалване на конкретното действие на съдебния изпълнител - определяне на оценката, на която да се изнесат на публична продан вещите - предмет на изпълнението. Жалбоподателят неправилно в·зприема разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС. Възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител от длъжника е сведена до лимитативно изброени в ГПК актове и на лимитативно посочени в закона основания - чл.435 ал.2 и ал.3 ГПК, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията на съдебния изпълнител. Постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само в две хипотези: ако наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Наведените в жалбата твърдения не касаят нарушения на процедурата по наддаването и тази за възлагането на имота по най-високата предложена цена, т.е. не са относими към нито една от двете визирани в закона хипотези. Съгласно т.8 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС оценката на имуществото подготвя последващото наддаване, но не е част от него. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка и неспазването на изискванията в тази насока подлежи на съдебен контрол. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. Жалбоподателят не сочи никакви нарушения, запълващи хипотезите на чл.435 ал.3 ГПК. След като оценяването на имуществото не е част от наддаването, действията на съдебния изпълнител, свързани с оценката, стоят вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане, длъжникът няма право на жалба срещу този акт с мотив определена занижена оценка. По същите съображения той не може да се позовава на предприемане на принудително изпълнение при нарушение на процедурата по чл.494 ал.2 ГПК /каквото в случая не е и налице/. Той може да защити правата си единствено чрез иск по чл.441 ГПК, като претендира евентуално вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение. По изложените съображения жалбата на Д. М. Д. срещу като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Водим от горното, Великотърновски окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. М. Д. жалба против Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.11.2015 г. на ЧСИ Виктор Георгиев, постановено по Изп. дело № 507/ 2014 г. по описа на ЧСИ, като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по ВГр. дело № 1449/ 2015 г. по описа на Великотърновски окръжен съд като недопустимо. Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – В. Т. в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от него на страните. След влизането му в сила препис от него да се връчи за сведение на ЧСИ В. Георгиев. Председател: Членове: |