№ 124
гр. Тетевен, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Г.ева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Г.ева Гражданско дело №
20234330100192 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от С. Т. Н. от хххх чрез пълномощника си,
адв. Х. П. Й., САК, срещу „АА.К.Б." ЕООД с цена на установителния иск от
2 044,90 лева.;
В исковата молба се твърди ,че на 26.10.2022 г. между С. Т. Н. и
ответника е сключен договор за паричен заем № 14017877. Страните са се
договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2 250.00 лева ,а размерът на
погасителната вноска - 107,35 лв., видът на вноската е двуседмична, вноските
са 26 бр. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 40,00%, а
размерът на годишния процент на разходите е 48,7%, като размерът на
общата сума, която следва да върне С. Н. е в размер на 2 791,10 лева. В чл. 4
от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно т.1.и т.2 на чл.4. В чл.
4, ал.2 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението
си да предостави обезпечение в срока, кредитополучателят дължи неустойка
на кредитора в размер на 2 044,90 лв. Неустойката се заплаща от Заемателя
разсрочено , заедно с всяка от погасителните вноски. Така на ищцата била
начислена неустойка в общ размер на 2 044,90 лева, тъй като не е
представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение,
посочени в процесния договор, като месечната погасителна вноска става
186,00 лева вместо 107,35 лева , а общата сума която следва да върне е 4
836.00 лева, вместо 2 791,10 лева . Към датата на завеждане на настоящата
искова молба С. Н. била изплатила частично задълженията по процесния
договор за заем. Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.4 от
Договор за паричен заем №14017877, спрямо която ищцата трябва да заплати
неустойка в размер на 2 044,90 лева, е нищожна поради противоречие с
1
добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по
чл. 143, ал.1 от ЗЗП,.
Моли съда да обяви нищожността на неустоечната клауза на чл.4 в
Договор за паричен заем № 14017877 от 26.10.2022г., предвиждаща
заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, сключен
между С. Т. Н. с ЕГН: ********** и „АА.К.Б." ЕООД, с ЕИК: хххх, със
седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, бул. „3-ти Март" № 83,
представлявано от Л. В. Л..
В законово установеният срок е подаден писмен отговор от „АА.К.Б."
ЕООД , в който се твърди ,че : Вярно било ,че поначало, че клаузата за
договорна неустойка можело да бъде обявена за нищожна като
противоречаща на добрите нрави, когато нарушава принципите за
добросъвестност и справедливост. Тази преценка обаче, се извършвала не на
базата на някакви общи съждения и препратки към директиви на Европейския
парламент, каквитосе твърдят в исковата молба , а съгласно указанията в
христоматийното по въпроса Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, и следвало да се прави за всеки
конкретен случай. Заявява ,че неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита ,че в исковата
молба липсвали конкретни твърдения, свързани с прекомерност на
неустойката, освен декларативното оплакване за нарушение на чл. 143, ал. 2,
т. 5 от ЗЗП. Неустойката по договора се заплащала разсрочено, за целия срок
на действие на договора, заедно с дължимите двуседмични вноски. Счита ,че
договорът е търговски по своя характер с оглед на обстоятелството че
кредитодателят „АА.К.Б.“ ЕООД е търговец - еднолично търговско дружество
с ограничена отговорност, което вписано в ТРРЮЛНЦ с основен и единствен
предмет на дейност „Отпускане на заеми със средства/ които не са набрани
чрез публично набиране на влогове или други възстановими средства, след
вписване в Регистъра по член трети, алинея втора от Закона за кредитните
институции", и има качеството на финансова институция по смисъла на чл. 3а
вр. чл. чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции и е регистрирано
като такава с Лиценз № РД-22-1237/05.06.2013 г. на БНБ за извършване на
дейности по отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, т.е. -
същият е сключил договора за заем с ищцата именно в кръга на предмета си
на дейност, което определя сделката като търговска по смисъла на чл, 286, ал.
1 от ТЗ.Поради което би следвало да се държало сметка за различната
регулация на гражданските и търговските взаимоотношения в българското
право, вкл. и по повод на един и същи по вид договор за паричен заем. В чл.
7, ал. 2 от договора за заем между „АА.К.Б.“ ЕООД и ищцата е било
предвидено, че кредитополучателят винаги може да погаси изцяло или
частично задължението си предсрочно, като в тази хипотеза той имал право
на намаляване на общите разходи по кредита , което, макар поначало да се
отнасяло до лихвата и разходите за оставащата част от договора, водело до
2
недължимост и на оставащата до края на действие на договора неизплатена
част от неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора , т.е., предоставена е с
договора възможност на длъжника да внесе корекция в размера на
задължението си по договора, като намали размера на дължимите лихва,
разноски и неустойка, което очевидно е в съответствие, а не в противоречие с
принципите за справедливост и добросъвестност, които стоят в основата на
правилата на добрите нрави.
Твърди се ,че видно от посоченото в чл. 4, ал. 1 от договора
обстоятелство, че задължението за предоставяне на допълнително
обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ е вменено на ищцата като
заемател с оглед на обстоятелството, че последната е пожелала и
заемодателят се е задължил да й предостави допълнителни услуги,
изразяващи се във възможности за отлагане или намаляване на погасителни
вноски, смяна на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
средства.Или, акцесорното задължение на заемателя, обезпечено с оспорената
неустойка, в действителност е насрещно такова, което е инкорпорирано в
индивидуалния й договор, защото същата е пожелал да се ползва от
преференциални допълнителни условия по договора, които пък от своя страна
заемодателят се е задължил да й предостави срещу допълнително
обезпечение. Счита че , обстоятелството, че се касае до обезпечаване на
такова задължение, не води до извод, че в случая са нарушени принципите за
добросъвестност и справедливост, защото заемодателят също е поел
насрещно такова в договора - да предостави на заемателя допълнителни
преференциални условия и услуги, изразяващи се във възможности за
отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни средства и двете акцесорни
задължения са функционално обвързани. Очевидно, ако в качеството си на
заемател ищцата не била пожелала да се възползва от тези предоставяни от
заемодателя допълнителни възможности за отлагане или намаляване на
погасителни вноски, смяна на падеж, получаване на допълнителни средства,
за същата нито би възникнало задължението за предоставяне на
допълнително обезпечение, нита неустоечната отговорност за
неизпълнението му. Затова не можело да се приеме в конкретния случай
твърдението в исковата молба , че предвиждането на неустойката
представлява осигуряване на допълнителна печалба и води до скрито
оскъпяване на кредита.Твърди ,че договорената неустоечна клауза не
противоречи на правилата на добрите нрави, независимо, че се касае до
обезпечаване на допълнително акцесорно задължение по договора, тъй като
същото било поето не без основание и било обвързано с поето акцесорно
задължение за предоставяне на допълнителни услуги и преференциални
условия по договора.
Твърди ,че неустоечната клаузата не е неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП - защото била индивидуално
уговорена .
Съдът , като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните приема за установено следното от
3
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с
чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП, с който се иска съда да
приеме ,че клаузата предвидена в чл.4ал.2 в Договор за паричен заем №
14017877 от 26.10.2022г , предвиждаща заплащане на неустойка от 2044,90
лева, сключен между С. Т. Н. с ЕГН; ********** и „АА.К.Б." ЕООД, с ЕИК:
хххх за нищожна .
Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени
доказателства се установява, че между „АА.К.Б.“ ЕООД и С. Т. Н. е
сключен Договор за паричен заем № 14017877 от 26.10.2023 г. въз основа на
който на ищцата е предоставен кредит от 2 250.00 лева, съгласно процесния
договор, размерът на погасителната вноска - 107,35 лв., видът на вноската е
двуседмична, вноските са 26 бр. Размерът на годишната лихва е посочен в
размер на 40,00%, а размерът на годишния процент на разходите е 48,7%, като
размерът на общата сума, която следва да върне С. Н. е в размер на 2 791,10
лева.Ищцата дължи неустойка в размер на 2 044,90 лв. лева в случай на
непредоставяне на обезпечение на договора, като вида на обезпечението е
подробно регламентирано в чл.4, ал.1 от договора – чрез две физически лица
– поръчители или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя. Установява
се също така, че ответното дружество „АА.К.Б.“ ЕООД е небанкова
финансова институция, по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните
институции, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства и това го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от Закона
за потребителския кредит. От друга страна ищцата по делото има качеството
на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР на Закона за защита на
потребителите. В този смисъл сключения между страните договор е
потребителски, поради което следва да отговаря на изискванията на чл.143-
148 от Закона за защита на потребителите.
Настоящият състав намира за основателни доводите на ищцата за
нищожност на клаузата предвидена в чл.4, ал.2 от процесния договор
предвиждаща заплащане на неустойка във фиксиран размер от 2 044,90 лв.
лева при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение
надоговора по следните съображения:
Така уговорената клауза в чл.4, ал.2 от договора за заем, според която се
дължи неустойка във фиксиран размер от 2 044,90 лв. лева при неосигуряване
в тридневен срок от датата на сключване на договора на обезпечение чрез
поръчител отговарящ на изискванията на чл.4 ал.1 от договора или банкова
гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с целите
заложени в Закона за потребителския кредит. На практика тази клауза цели да
улесни финансовата институция, като й спести задължението за извършване
за своя сметка на предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника, като прехвърля това й задължение за оценка на риска върху самия
длъжник и то за негова сметка, чрез увеличаване размера на кредита му
близък до размера на отпуснатия заем доколкото се касае за получена сума в
размер на 2250.00 лева, а общия дължим размер е 2791,10лева , а с
4
включената неустойка от 2044,9възлиза на 4836лева – като по този начин е
налице оскъпяване на предоставената финансова услуга само чрез
уговорената неустойка в размер над 90 %. Не такова обаче е изискването на
чл.16 от Закона за потребителския кредит, която норма предвижда
финансовата институция да извършипроверка на платежоспособността на
потребителя преди сключването на договора за кредит чрез посочване на
конкретни действия въз основа на които да бъде проверена от кредитора, а
именно да извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга
база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите при вземане на решение относно
предоставянето на потребителски кредити, вземайки предвид тази
информация при управление на риска, свързан с предоставянето на кредита и
чак тогава да поиска предоставяне на обезпечение въз основа на риска от
неизпълнение на задълженията и след предоставяне на обезпечението
договорът да бъде сключен. В противен случай на длъжника се вменява
задължение за осигуряване на обезпечение на отпуснатия му кредит и то след
като вече сумата му е предадена от кредитора и ако не изпълни това
задължение, размера на кредита се увеличава до размер, който е
необосновано висок. В конкретния случай не се установява ответното
дружество да е извършвало проверката за кредитоспособността на ищцата и
какво е становището на кредитния консултант във връзка с преценка на риска.
От друга страна следва да се вземе предвид и т.3 от Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, според която
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. С тълкувателно решение е прието, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения, но преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретенслучай
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като
могат да бъдат използвани някои от следните критерии: 1. съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи - като поръчителство, ипотека и др.; 3.вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида
нанеизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
неговачаст; 4. размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава снеустойка. Следва да се посочи, че освен типичната
обезпечителна иобезщетителна функция, неустойката може да има и
санкционен характер. В случая уговорената в чл.4, ал.2 от договора
неустойката цели санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на
договорнотозадължение за предоставяне на обезпечение на кредита. Това
задължениедопълнителна гаранция в полза на кредитора, като уговорената
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, който е
близък до размера на главницата, настоящият състав намира че е в разрез с
5
добрите нрави. С клаузата предвидена в чл.4, ал.2 от договора за кредит
несъмнено се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на
кредитора, извън установения годишен процент на разходите, който по този
начин се явява само привидно съобразен със законоустановените изисквания
за действителността му.
От представения по делото погасителния план към Договор за паричен
заем № 14017877 от 26.10.2023 г. се установява също, че още със
сключването на договора в погасителния план е уговорено разсрочено
плащане на неустойката за неизпълнение на посоченото задължение за
предоставяне на обезпечението формулирано в чл.4, ал.2 от договора.
Действително в погасителния план е отбелязано, че неустойката се дължи
само при непредставяне на поне едно от обезпеченията изискани от
кредитора, но несъмнено всяко едно от уговорените обезпечения би било
практически неизпълнимо от кредитополучателя, особено в уговорения
кратък тридневен срок,обаче има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху основното задължение за погасяване на договора за
паричен заем. С оглед изложените съображения, настоящият състав намира,
че подобна клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят й е вменил и нарушава
принципа за справедливост, тъй като допълнително увеличава размера на
отпуснатия кредит. По изложените съображения, съдът приема, че така
уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което
в частта за неустойката договорът не е породил правно действие. За
основателни настоящият състав намира и доводите на ищцата за
неравноправност на клаузата на чл.4, ал.2 от договора на основание чл.143,
ал.2, т.5 от ЗЗП, доколкото с нея е предвидено заплащането на неустойка,
която е необосновано висока. Ето защо предявеният от ищцата иск следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на делото, Тъй ка о ищцата е освободена на осн. чл.83
ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса , то ответникът дължи на районен
съд Тетевен 78 ал.6 ГПК сумата от 81,80лв за държавна такса .
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв.Х. П. Й. от
САК ,поради което на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр.
с чл.7 ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди сумата от 504.49
лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и
предвидбстоятелството, че същото е протекло в едно съдебно заседание, в
което пълномощникът на ищцата не се е явил.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл.4, ал.2 от Договор за
6
паричен заем № 14017877 от 26.10.2022г. предвиждаща кредитополучателят
С. Т. Н. ЕГН ********** от ХХХХХХ да заплати на „АА.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
хххх със седалище и адрес на управление гр.Ботевград, бул. „3-ти март“ № 83
представлявано от Л. В. Л. неустойка в размер на 2044,90 лева на основание
чл.26.ал.1,пр.3 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с
чл.143 от ЗЗП
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК „АА.К.Б.“ ЕООД, ЕИК хххх със
седалище и адрес на управление гр.Ботевград, бул. „3-ти март“ № 83
представлявано от Л. В. Л. ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Тетевен сумата от 81,80лв
за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата „АА.К.Б.“ ЕООД, ЕИК хххх със седалище и адрес на
управление гр.Ботевград, бул. „3-ти март“ № 83 представлявано от Л. В. Л.
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Х. П. Й. от САК с личен номер №**********,
съдебен адрес гр. ХХХХХХХХХХ ,преупълномощена от адвокат Д.М.М. от
САК в качеството му на управител на еднолично адвокатско дружество
„ХХХХХХХХХ сумата от 504.94 лева разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7