РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Плевен, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Недялко И.
при
секретар Милена Кръстева изслуша докладваното от съдията Недялко И. адм. дело №
526 по описа за 2023 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на С.Й.З. ***
чрез адв. И.И. *** срещу Решение № 2153-14-35/29.05.2023 г. на директора на ТП
на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. №1012-14-87/27.04.2023г. по
описа на ТП на НОИ – Плевен, като е потвърдено разпореждане
№2112-14-196#5/22.03.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен.
Оспорващият счита, че решението е
неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на законодателството.
Счита, че са били налице към датата на подаване на заявлението предпоставките,
изискуеми от закона във връзка с отпускане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване по реда на чл.
74, ал. 1 от КСО.
В жалбата се сочи,
че към момента на
инвалидизирането, З. е бил на 20 години 11 месеца и 29 дни, а съгласно
изискването на КСО чл.74 ал. 1 т.2, в този случай, за да придобие право на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е необходимо да е имал
осигурителен стаж до датата на инвалидизирането от поне една година, като от
представения със заявлението формуляр Е 205 DE от 31.08.2012г. е видно, че същият е имал трудов осигурителен стаж в размер
на 1 година и 2 месеца във Федерална Република Германия. Твърди, че всички тези
факти и обстоятелства са възприети от правоприлагащия административен орган.
Правилно са цитирани разпоредбите на чл.72 и 74 от КСО, както и тези на
Европейските регламенти 883/2004 и 987/2009 в съответните членове, които
уреждат материята. Сочи се, че решението което се оспорва, стига до
заключението, че тъй като липсва положен осигурителен стаж на територията на Р.
България, претендираното право не би могло да възникне и следва да бъде отказано
отпускането на лична пенсия.
Сочи, че съществото на спора се състои в това, дали осигурителния стаж, придобит в друга държава-членка, следва да бъде зачетен, когато лицето няма такъв, придобит в Р. България, като фактите по спора, съобразени с персоналния и материален обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Посочва, че регламентът се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства.
Твърди се, че в настоящият случай, административният
орган неправилно е приложил материалният закон и неправилно е отказал отпускане
на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Касае се за български
гражданин и следователно, гражданин на държава членка на ЕС, т. е., за лице,
спрямо което намира приложение Регламент № 883/2004 (чл. 2 от регламента).
Приложимо в случая е българското законодателство по силата на чл. 11, § 3, б.
"д" и чл. 46, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 44, § 4 от
Регламент (ЕО) № 987/2009. Това обаче не изключва прякото прилагане на
останалите разпоредби на регламента. Сочи, че приложимата правна норма в случая
е чл. 57, §3 от Регламент № 883/2004, чието приложение дава право да се
определи размера на пенсията, като всички факти (тези настъпили на територията
на двете държави- членки) се вземат предвид като настъпили на територията на
България, като съгласно принципа на лоялно сътрудничество, националните органи
следва да използват всички средства, с които разполагат, за да се постигне тази
цел - в случая с цел постигане на равно третиране следва да се съобрази и
осигурителния период на лицето положен в друга държава-членка. Това е в
съответствие с чл.4 и чл.5, б.б. от Регламент № 883/2004, според който правните
последици от настъпването на факти в една държава- членка следва да се вземат
предвид като настъпили в тази държава, за която се преценяват условията за
обезщетяване.
В жалбата се сочи, че отказът за отпускане на пенсия е в
противоречие с правните норми, в случая с чл.5 от Регламент 883/2004 и непризнаването
и несумирането на осигурителния стаж и доход, с който лицето е участвало в
осигурителната система на Ф.Р.Германия, води до нарушаване на принципа за равно
третиране (чл.4), а именно, че лицата, за които се прилага настоящият
регламент, следва да получават същите обезщетения и имат същите задължения
съгласно законодателството на която и да е държава-членка, както нейните граждани,
освен ако друго не е предвидено в Регламента. Такова друго не е предвидено, а
административният орган не е съобразил и чл. 57, § 3 от Регламент 883/2004 г.
Съгласно правилата на чл. 52 се изчислява дължимото обезщетение, но ако
освобождаването на институцията на държавата-членка от отпускане на обезщетение
при условията на чл. 57, § 1 доведе до хипотеза, при която институциите на
всички държави-членки се окажат освободени, задължението остава за последната
от тези държави-членки, чиито условия са изпълнени. В тези случаи се приема, че
всички осигурителни периоди са завършени съгласно законодателството на тази
държава. Съобразно посоченото правило отказ за отпускане на обезщетение
/пенсия/ е възможен само за периоди, с продължителност под една година, при
които не се придобива право на обезщетение съгласно приложимото
законодателство. В случая не е спорно, че лицето е осигурявано в Германия за
период над 1г.
Сочи, че е незаконосъобразен извода на административният
орган за отказ да се сумира осигурителния период положен в друга държава-членка
при положение, че Регламент 883/2004 предвижда сумирането осигурителните
периоди. Приложима в случая е нормата на чл.57, §3 от Регламента, съгласно
който, ако в резултата на прилагането на параграф 1 всички институции на
съответните държави-членки се окажат освободени от задълженията си, обезщетения
се отпускат изключително съгласно законодателството на последната от тези
държави-членки, чиито условия са изпълнени, както ако всички осигурителни
периоди и периоди на пребиваване завършени и отчетени в съответствие с чл. 6 и
чл. 51, параграфи 1 и 2 са завършени съгласно законодателството на тази
държава-членка. При зачитането на фактите, настъпили на територията на друга
държава-членка (Ф.Р.Германия), и следвайки действителния смисъл на правото на
Европейския съюз, посветено на координацията на системите за социална
сигурност, административният орган е следвало да приеме, че молителят отговаря
на условията на чл.74 от КСО и да определи пенсия за инвалидност поради общо
заболяване от фондовете на българската осигурителна система.
В жалбата се сочи още, че в случая се касае за трудов
стаж - придобит на територията на друга държава-членка, който следва да бъде
признат от всяка една друга държава-членка с всички правни последици от това,
тъй като съгласно чл.5 б.„б“ от Регламент 883/2204, правните последици от
настъпването на факти в една държава-членка следва да се вземат предвид като
настъпили в тази държава, за която се преценяват условията за обезщетяване и
внасянето на осигурителните вноски в друга-членка не бива да има за последица
лишаването на лицето от правото му на обезщетение, поради което се счита, че
Решението на Директора на НОИ ТП Плевен, което се оспорва, накърнява законни
права на оспорващия и противоречи на действащите правни норми в материята на
социалното осигуряване, поради което се иска да бъде отменено, заедно с това и
потвърденото с него Разпореждане №2112- 14-196#5/22.03.23г, като
незаконосъобразни и преписката да се върнете на административния орган с
указания да бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Претендират се направените разноски.
В съдебно заседание оспорващият - С.Й.З. не се явява,
представлява се от адв. И.И. ***, който заявява, че поддържа жалбата, моли за
отмяна на решението на директорът на ТП на НОИ – Плевен.
В съдебно заседание ответникът -
директорът на ТП на НОИ – Плевен, не се явява, представлява се от ст.
юрисконсулт Зоя Савова, която оспорва жалбата. Изразява становище за неоснователност
на жалбата като поддържа доводите, изложени в решението.
Административен съд-Плевен, осми
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление № МП-17555 от 04.06.2012
година, оспорващият е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, като в него е посочено, че към датата на подаване на
заявлението 04.06.2012 година, същият е притежавал осигурителен стаж в Германия
от 01.01.2011г. до 23.02.2012г. /лист 14/. С Разпореждане №1065/29.06.2012г. на
ръководител „ПО“ при РУ „Социално осигуряване“- Плевен /л.20/ на З. е отказано
отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като в
разпореждането е посочено че лицето няма български стаж и не възниква право на
пенсия съгласно българското законодателство.
Със заявление вх. №2177-14-198/14.12.2018 г. /л.21/ С.З.
е поискал да му бъде отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, като е приложил експертно решение на ТЕЛК №3648/19.11.2018 г. /л.22/, с
което на лицето са определени 71% ТНР с дата на инвалидизиране 02.04.2012 г. и
срок на инвалидизиране - 2 години - до 01.11.2020 г.
С
разпореждане №********** от 18.12.2018 г. /л.24/ на З. е отпусната социална
пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 от КСО в размер на 138,14 лв.
Със
заявление вх. №2112-14-196/14.02.2023 г. /л.л.32-34/ З. отново е поискал да му
бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като
заявява, че има придобит осигурителен стаж в Германия, като е посочил в
заявлението да се ползват данните от пенсионната преписка за стажа от Германия.
Приложено е експертно решение на ТЕЛК №90551/14.02.2023г. /л.35-36/, с което са
определени 100% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране
02.04.2012 г. и срок до 01.02.2025 г.
С разпореждане №2112-14-196#5/22.03.2023 г. на
ръководител ПО при ТП на ПОИ – Плевен /л.38/ е отказано отпускането на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Недоволен от разпореждането на
длъжностното лице по чл.
98, ал. 1 от КСО оспорващият е депозирал жалба с вх. № 1012-14-87 от 27.04.2023
година /л.л.40, 41/, с което е поискал да бъде отменен постановения
административен акт, тъй като счита, че има необходимия действителен
осигурителен стаж до датата на инвалидизиране и е настоял за отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
С Решение № 2153-14-35/29.05.2023 г. /л.л.10-12/
директорът на ТП на НОИ – Плевен е отхвърлил жалба с вх.
№1012-14-87/27.04.2023г. по описа на ТП на НОИ – Плевен, като е потвърдил
разпореждане №2112-14-196#5/22.03.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ -
Плевен, с мотив, че не са налице изискуемите от закона предпоставки, които да
породят право на отпускане на желаната от страна на лицето пенсия.
Директорът на ТП на НОИ – Плевен е приел, че в случая З. няма положен никакъв
осигурителен стаж в България до датата на инвалидизиране и след като не е
налице български осигурителен стаж, не би могъл да се изчисли нито базов размер
на пенсия, нито да се определи съответната пропорционалната част от него, която се полага за стажа на територията на
България. Посочено е, че с чл. 57 от Регламент на съвета (ЕО) №883/2004 е
указан начинът, по който се зачитат осигурителните периоди или периоди на
пребиваване, в случаите когато са с продължителност под една година и тогава те
не се вземат предвид при изчисляване на пенсията от компетентната институция,
съгласно чието законодателство са придобити, освен ако въз основа на тези
периоди възниква право на пенсия, според разпоредбите на това законодателство.
В заключение в мотивите е посочено, че исканата пенсия за инвалидност поради
общо заболяване не може да бъде отпусната, поради това, че лицето отговаря на
изискването за определен процент трайно намалена работоспособност - повече от
50%, но не отговаря на условието за изискуем осигурителен стаж до датата на
инвалидизиране, въпреки положения стаж на територията на държава-членка.
По делото е представено разпореждане №**********,
Р01020/24.03.2023г. на ръководител ПО
при ТП на ПОИ – Плевен /л.37/, с което на С.Й.З.,
е възобновен и увеличен
размера на социалната пенсия, като за периода от 02.10.2022 г. до 01.02.2025 г.
същия
я получава в размер на 345,80 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КСО разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и
за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях се обжалват пред
ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.
Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед цитираната
разпоредба, оспореното решение е издадено от компетентен орган – директор на ТП
на НОИ Плевен и в рамките на неговите правомощия.
От компетентен орган е издадено и
разпореждане №2112-14-196#5/22.03.2023 г. на ръководител ПО при ТП на ПОИ -
Плевен. Съгласно чл.
98, ал. 1, т.1 на КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, в случая разпореждането
е издадено от Бисерка Батьова – началник на сектор „Отпускане на пенсии“ в ТП
на НОИ – Плевен, по силата на заповед
№1015-14-223 от 04.11.2021г. на директор на ТП на НОИ Плевен /л.48/ и следователно разпореждането е
подписано от компетентен орган.
Оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане са издадени в установената писмена форма, мотивирани са и
не са нарушени административно-производствените
правила при издаването им.
Относно съответствието на оспореното
решение, издадено от директора на ТП Плевен
на НОИ с материалноправните разпоредби и с целта на закона, съдът намира
следното:
Между страните по делото не съществува
спор по фактите. Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО осигурените придобиват
право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили
работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на
инвалидизирането до 25-годишна възраст - една година.
Не е спорно, че съгласно решение на ТЕЛК №
90551 от 14.02.2023 г. на оспорващия са определени 100 % трайно намалена
работоспособност, тоест първата предпоставка на закона е налице.
Не е спорно също, че към датата на
инвалидизиране (02.04.2012 г.) З., който е роден на ***г. има навършена възраст
20 години, 11 месеца, 29 дни. Безспорно е също така, че към датата на
инвалидизиране (02.04.2012 г.) С.З. няма осигурителен стаж на територията на
Република България, а има осигурителен стаж в Германия от 1 година и 2 месеца, като доказателствата
за положения стаж в Германия са представени пред органа по повод предходно
заявление, като ответника не оспорва наличието на стаж в Германия от 1
година и 2 месеца, а оспорващият е посочил изрично в заявлението си, да се
ползват данните за стажа му в Германия от пенсионната преписка.
Спорът по делото е изцяло правен и се
свежда до това, дали въпросният стаж следва да бъде зачетен, като правилото за
сумиране на осигурителните периоди следва да се приложи и в този случай, когато
лицето няма придобит български осигурителен стаж съгласно българското законодателство.
Настоящият състав намира, че стажът
придобит в Германия
от 1 година и 2 месеца, следва да бъде зачетен, като правилото за сумиране на осигурителните
периоди следва да се приложи и в този случай.
В случая приложими са Регламент № 883/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на
системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за
прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална
сигурност. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага
пряко, т.е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с
обща правна сила, са пряко приложими във всички държави- членки и са
задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата, като имат приоритет в
случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.
Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 разпоредбите
му се прилага към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф „л“)
относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т.ч.
и относно обезщетенията за инвалидност (чл. 3, параграф 1, б. „в“). С Регламент
(ЕО) № 883/2004 са въведени материалноправните правила, принципи и
разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на
държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност,
включващ и обезщетенията за инвалидност, се основава на четири основни
принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране
на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.
Няма спор по делото, че оспорващия е български
гражданин, и като такъв е гражданин на държава- членка на ЕС, поради което,
спрямо него намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 2 от
Регламента),
Приложимо в случая е българското
законодателство по силата на чл. 11, пар. 3, б. „д“ и чл. 46, пар. 1 от Регламент
(ЕО) № 883/2004 и чл. 45 от Регламент (ЕО) №
987/2009. Това обаче не може да игнорира останалите разпоредби на регламента,
който е пряко приложим.
В разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕО)
№ 883/2004 г. е уреден принципът на сумиране на осигурителни периоди, а именно,
когато правото на обезщетение по законодателството на една държава членка
зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна
заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като
се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други
държави членки, все едно че са периоди завършени съгласно прилаганото от нея
законодателство. Съгласно чл. 12, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009
съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или
пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава-членка, се
прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на член 6 от
основния регламент, при условие че тези периоди не съвпадат.
Не може да бъде споделено тълкуването на
ответника, че за да бъде отчетен придобитият от лицето осигурителен стаж в
друга държава членка с цел сумиране, това изисква наличието и на такъв осигурителен
период в държавата, компетентна да предостави обезщетението – в случая
Република България. Безспорно условията, на които се подчинява обособяването на
периоди на заетост или осигуряване се определят изключително от
законодателството на държавата членка, съгласно което разглежданите периоди са
били завършени, но при определянето на посочените условия държавите членки са
длъжни да спазват правото на Съюза, и по-специално целта, преследвана от
регламента, както и принципите, на които той се основава.
Следва да се отбележи, че чл. 48 от ДФЕС
(предишен чл. 42 от ДЕО), на чието основание е издаден Регламент (ЕО) №
883/2004 предвижда, че Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз
приемат такива мерки в областта на социалната сигурност, които са „необходими
за гарантиране на свободно движение на работниците“ като установят по-специално
система, която позволява да се осигури за работниците мигранти „сумиране на
всички периоди, които се зачитат по съответните национални законодателства“.
Както се изтъква в първо и четвърто съображение на Регламент (ЕО) № 883/2004,
той има за предмет да гарантира свободното движение на заети лица и
самостоятелно заети лица в Съюза, като при това се зачитат характеристиките,
присъщи на националните законодателства в областта на социалното осигуряване.
За целта, както следва от пето, тринадесето и четиринадесето съображение от
него, регламентът утвърждава като принцип равното третиране на работниците, с
оглед на различните национални законодателства, запазване на придобиваните или
придобитите права и предимства на лицата, които се движат в Общността и
сумиране на всички периоди, които се зачитат съгласно различните национални
законодателства за придобиване и упражняване на правото на обезщетения, и за
изчисляване на размера на обезщетенията.
Даденото от ответника тълкуване, е в
противоречие с целта на член 48 от ДФЕС, с оглед на която трябва да се тълкуват
разпоредбите на Регламент № 883/2004, а именно да допринесе за установяването
на възможно най-пълна свобода на движение на работниците мигранти. В
действителност членове 45—48 от ДФЕС, както и приетите за тяхното прилагане
Регламент № 1408/71 и впоследствие Регламент (ЕО) № 883/2004 имат за
цел именно да се избегне работник, който, използвайки правото си на свободно
движение, без обективно основание да бъде третиран по-неблагоприятно от този,
който е осъществил цялата си трудова дейност в една-единствена държава членка. Става
въпрос за един от основните принципи за координиране на равнището на Съюза на
схемите за социална сигурност на държавите членки, имащ за цел да гарантира, че
упражняването на предоставеното от ДФЕС право на свободно движение не води до
лишаване на работник от социалноосигурителни предимства, от които се ползват
работниците, които не са упражнили това право. Всъщност подобна последица би
могла да възпре работник от Съюза да упражни правото си на свободно движение и
при това положение би представлявала пречка пред тази свобода.
Следва също така, да се посочи и
задължителната практика на Съда на Европейския съюз по повод сходни казуси, в
която същият нееднократно се е произнасял, че когато преценява дали да
предостави обезщетение при сумиране на осигурителни периоди, компетентната
институция на държава- членка не може да изисква осигурителен период, прослужен
на нейна територия – напр. т. 39-44 от Решение от 15 декември 2011 година по
дело C-257/10, т. 48-50 от Решение на Съда от 21 февруари 2013 година по дело
C-619/11 и др.
Предвид изложеното се явява незаконосъобразен изводът
на административния орган, че към датата на инвалидизирането оспорващият не е
изпълнил условието за наличие на осигурителен стаж от 1 година.
С оглед горното, следва да бъде
постановено решение, с което оспорените административни актове бъдат отменени,
а преписката върната на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване с гореизложеното.
Предвид изхода на делото, искането на оспорващия
за присъждане на разноски и на основание по чл. 143, ал. 1 АПК съдът
намира, че ТП
на НОИ - Плевен следва да заплати на оспорващия
разноските по делото, съгласно представения списък с разноските на /л.60/, а именно адвокатски
хонорар в размер на 700 лв., който е уговорен и действително заплатен, видно от
пълномощното и договора за правна защита и съдействие на л.8, доказателство за
плащането му на л.61 или разноски по делото общо от 700 лева.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен,
осми състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №
2153-14-35/29.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане
№2112-14-196#5/22.03.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Плевен, с което на С.Й.З. ***, е отказано отпускането
на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” при Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – гр.Плевен за произнасяне, съгласно указанията, дадени в мотивите на
решението.ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – гр.Плевен да заплати на С.Й.З. с ЕГН ********** *** сумата от 700
лв. /седемстотин/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховния административен съд в 14-
дневен срок от съобщението.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/