№ 4963
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20231110217025 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл от ЗАНН. Образувано е по жалба на Л. Й. Д.
срещу Наказателно постановление № 23-4332-000929 от 27.01.2023 г., издадено от Началник
група ОПП СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 21,
ал.1 ЗДвП.
В депозираната жалба се навеждат твърдения за процесуална незаконосъобразност на
акта, като в тази връзка се посочва, че правната квалификация на нарушението е неясна.
Твърди се и нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като
не става ясно кое е установеното място на нарушението, както и че същото не може да бъде
изведено по логичен път. Предвид изложеното се иска отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен не се явява. За него се явява
адв. Н., който в хода на съдебните прения моли съда да уважи жалбата и да отмени
наказателното постановление, на посочените в жалбата основания. Претендира
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. По делото са
постъпили писмени бележки, с които взимат становище по съществото на делото, като
процесуалният представител на жалбоподателя моли съда да остави без уважение жалбата и
да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсулстско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Съдът като разгледа жалбата и след като се запозна с доказателствата по делото, намира
1
за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес от отмяна на акт, подлежащ на
съдебен контрол. Тя е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
На 20.09.2022 г. , в 13:26 часа, с техническо средство за видеоконтрол CORDON-M2, №
MD1193 е заснето движение на автомобил марка/модел „Рено Мастер“ с ДК № СВ***ТК в
село Долни Богров по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от Околовръстен път
към с. Горни Богров. Ограничението на скоростта за движение на автомобили било
общоважащото за населено място до 50 км/ч. Автомобилът се движил със скорост 101 км.ч
Нарушението било заснето в клип № АД027623. Системата за видеоконтрол е вписана под
№ B-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е
одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до
13.06.2027 г. Видно от приетия по делото протокол от последваща проверка №
06-СГ-ИСИС/15.03.2022г. системата за видеоконтрол е преминала последваща периодична
проверка на 15.03.2022 г., като към датата на заснемане на нарушението – 20.09.2022 г., е
отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните стандарти.
На 18.01.2023 г. в ОПП-СДВР се явил водачът – ползвател на заснетия автомобил Л. Й.
Д., и попълнил декларация с правно основание чл. 188 от ЗДвП, в която писмено
декларирал, че на 20.09.2022 г. в 13.26 часа товарен автомобил "РЕНО МАСТЕР", с рег. №
СВ***ТК е бил управляван от него.
Въз основа на събраните доказателства, св. Г. М., на длъжност „младши
автоконтрольор“ в ОПП СДВР, съставил АУАН, серия АД, с бл. № 027623/18.01.2023 г.
срещу Л. Й. Д. за извършено от последния административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. АУАН бил връчен лично на жалбоподателя на 18.01.2023 г., който го подписал без
възражения. Не са постъпили и писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 23-
4332-000929/27.01.2023 г., издадено от Началник група към ОПП – СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 700 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за описаното в АУАН
нарушение.
Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 11.11.2023 г.,
който в законоустановения срок депозирал жалба срещу последното, която инициирала
настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. Г. П. М.;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; Протокол № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022г.
от проверка на мобилна система за видеоконтрол CORDON-M2, № MD1193; клип №
АД027623, ежедневна форма за отчет; снимков материал за АТСС, Заповед № 513з-
8285/12.11.2015 г., Заповед № 8121К-13318/28.10.2019г., справка картон на водача, както и
заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, писмо от АПИ
Областно управление, схема на организацията на движението в процесния пътен участък,
декларации по чл. 188 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП
фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства,
приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитания по делото свидетел Г. М., от които се установява, че последният е
съставил АУАН на базата на попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП от водача на
автомобила. Свидетелят има конкретни спомени от случая, поради което съдът се довери на
изложеното от него, доколкото изложеното кореспондира на останалия доказателствен
материал.
2
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от на
основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените
доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с
която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена и отговаря на
нормативните изисквания. От Протокол за проверка № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022г. се
установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение – 20.09.2022 г., системата
за видеоконтрол и радарната система-скоростомер към нея са преминали последваща
периодична проверка на 15.03.2022 г., като е отговаряла на метрологичните изисквания. При
така установеното съдът намира, че са събрани категорични доказателства относно
техническата годност на използваното АТСС към датата на извършване на нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед
на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било ограничението
на скоростта на процесното място, видът, марката и регистрационният номер на
управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 105 км/ч, при
ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място, като ограничението на скоростта не е
било обозначено с допълнителен знак, видно от представената схема на организация на
движението от АПИ Областно пътно управление, с оглед на което наведеното от
жалбоподателя твърдение, че ограничението е било въведено с пътен знак „B26“, а не е
важащото за населеното място, се явява неоснователно. Действително, в наказателното
постановление е посочена скорост на движение на МПС от 101 км/ч, докато в снимковия
материал е отразена скорост от 105 км/ч. От приложения Протокол за проверка се
установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за
видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/3 % при скорост над 100 км/ч. В
конкретния случай от приложените веществени доказателствени средства е видно, че
измерената скорост на заснетия автомобил е 105 км/ч. Тоест, след приспадане на
допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от 105 км/ч като толеранс в полза на
нарушителя, в наказателното постановление законосъобразно е отразено, че действителната
скорост на управление е била 101 км/ч, което е с 51 км/ч над максимално допустимата в
конкретния пътен участък от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, като е изготвен протокол за използване на
АТСС и снимка на разположението на последното, респективно и доводите на въззивника в
аспекта, че не би могъл да се релевира извод как и къде е било разположено техническото
средство, не намират подкрепа в събрания по делото доказателствен материал и не могат да
бъдат споделени.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът счита, че
последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона. АУАН и НП са издадени съобразно предвидените в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат всички реквизити, посочени в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с
изискванията на процесуалния закон. Следва да се посочи, че нарушението е установено
едва след попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от Л. Д., а именно на 18.01.2023 г.
3
При проверката за правилното приложение на материалния закон при издаване на
обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателят Л. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП
От обективна страна се установи, че на 20.09.2022 г., в 13:26 часа, в с. Долни Богров по
бул. "Ботевградско шосе", с посока на движение от Околовръстен път към с. Горни Богров,
жалбоподателят Л. Д. е управлявал лек автомобил марка/модел „Рено Мастер“ с ДК №
СВ***ТК, собственост на „АУТО ФРАНС 3000“ ООД, като при разклона за ЦСПП-МВР се
движил със скорост от 101 км/ч при разрешена максимална скорост на движение за населено
място от 50 км/ч. Нарушението правилно е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото
не е имало поставен пътен знак "В26", който да въвежда ограничение на скоростта, различно
от 50 км/ч. Мястото на нарушението е достатъчно конкретно описано в АУАН и в НП, както
и посоката на движение на жалбоподателя, с оглед на което наведените в жалбата
възражения в тая насока се явяват неоснователни.
Нарушението е извършено от Л. Д., виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото
последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждала
неговите общественоопасни последици, като е целял настъпването им, а именно – съзнавал е
и е искал да управлява автомобила в рамките на населено място със скорост от 101 км/ч при
максимално позволена скорост от 50 км/ч в този пътен участък.
Административнонаказващият орган е индивидуализирал наложените наказания на Л.
Д., за така извършеното административно нарушение, съобразно санкционната разпоредба
на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Съгласно същата, за превишаване над 50 км/ч се налага "глоба" в
размер на 700 лева и три месеца "лишаване от право да управлява моторно превозно
средство", като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч "глоба"-та се увеличава с
50 лева.
Съдът констатира, че правилно е определен размерът на наказанието "глоба".
Налагането на наказание "лишаване от право да управлява МПС" е предвидено да бъде
налагано кумулативно с наказанието "глоба" при това в абсолютно определен размер - три
месеца, поради което намаляването му не е допустимо по арг. от разпоредбата на чл. 27, ал. 5
ЗАНН.
Съдът констатира, че по делото не са налице основания за приложение на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Извършеното нарушение е формално такова, като
законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от
същото. Следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на МПС с
превишена скорост застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на
защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици –
настъпване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението по пътищата. Следва да се отбележи също така, че жалбоподателят е
управлявала автомобила със скорост от 101 км/ч в населено място, което в значителна степен
застрашава обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С оглед на това, правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че подадената жалба
се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, като
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно и
обосновано.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр чл. 27е от
4
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе разноските за
юрисконсулт в размер на 80.00 лева с оглед обема на осъществените процесуални действия
от юрисконсулта на въззиваемата страна.
Предвид изложеното до тук и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от
ЗАНН, настоящият съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-000929 от 27.01.2023 г.
издадено от Началник група ОПП СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 182,
ал.1, т.6 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 /седемстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Л. Й. Д. с ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР сума
в размер на 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението до страните пред Административен Съд – София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5