№ 8854
гр. София, 21.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110128592 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „*********“ ЕООД, ЕИК ******** срещу
Н. Ц. Г., ЕГН **********, която е редовна и предявените нея искове са допустими.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
В срокът по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба.
Ответникът, чрез назначен му от съда особен представител е поискал допускане на
съдебно-счетоводна експертиза по посочени от него задачи, чието изслушване съдът намира
за необходимо за правилното изясняване на делото, поради което искането следва да бъде
уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.04.2025г. – 10.00 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 7826/2024 г. на СРС, 176 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 450 лв., платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА вещо лице Л. Б. Б..
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис
от отговора.
Да се уведоми вещото лице за назначаването му за изготвяне на експертизата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и
2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „*********“ ЕООД против Н. Ц. Г., за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е
издадена заповед за изпълнение № 5765 от 20.02.2024г. по ч.гр.д. № 7826/2024г. по описа на
Софийски районен съд, 176 състав:
1 000 лева - главница по договор за потребителски кредит № ****** от 22.02.2019г.,
ведно със законна лихва от 18.01.2024г. до изплащане на вземането;
274,28 лева - възнаградителна лихва за периода 22.02.2019г. до 25.02.2020г.;
220,50 лева - мораторна лихва за периода 25.02.2020г. до 11.01.2024г.;
396,36 лева - дължими такси ;
1 341,72 лева – неустойка.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на сключен на
22.02.2019г. договор за потребителски кредит № ****** между „*****“ ООД, ЕИК
********* и Н. Ц. Г., ЕГН **********. По силата на сключения договор ответникът получил
сумата от 1 000,00 лева, срещу което трябвало да върне същата разсрочено - на 12-месечни
вноски от по 218,00 лева до настъпване на падежа на 25.02.2020г. Твърди се, че бил уговорен
фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в
размер на 48,43 %. Излага се, че договорът е сключен при спазване разпоредбите на ЗПК.
Твърди се, че договорът бил сключен през системата за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, а ответникът не е изпълнил в срок задълженията си. Ищецът извежда
правния си интерес за образуване на производството, поради твърдяното от него
обстоятелството за осъществена цесия от 13.01.2022г., като „*****“ ООД в качеството си на
цедент прехвърля на ищцовото дружество „*********“ ЕООД – цесионер, вземането си
спрямо ответника. Сочи се, че на 21.03.2022г. длъжникът е уведомен за извършената цесия
на посочения от него настоящ адрес, както и с изпращане на СМС на посочения мобилен
телефон. Моли, в случай, че съдът прецени, че уведомяването за цесията не е извършено
надлежно, да се приеме, че същото е извършено с връчване на исковата молба. Предвид тези
твърдения ищецът моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи
горепосочените вземания. Претендира сторените деловодни разноски.
Ответникът, с отговор на исковата молба, подаден в законоустановения едномесечен
срок, оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се, че не е налице валидно
2
уведомяване на ответника за извършената цесия, поради което ищецът не може да се
легитимира като кредитор. Оспорва се възможността за връчване на уведомлението заедно с
исковата молба, поради наличието на особено представителство на ответника по делото.
Оспорва се твърдението, че сумата по кредита е получена от длъжника. Прави се възражение
за прекомерност на начислената неустойка, както и се твърди, че ГПР е неправилно посочен,
поради което счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен.
По иска с правно основание чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1
и 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД:
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на посоченото облигационно
правоотношение, възникнало по валидно сключен договор за потребителски кредит, който
отговаря на изискванията на чл.9 до чл.14 ЗПК, вкл., че договорът отговаря на изискванията
на чл.19 ЗПК във връзка с възражението за нищожност поради неправилно посочен ГПК; 2)
кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатият
договор за кредит; уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените
дължими вноски за връщане на кредита; 3) наличието на валидно постигната договореност
между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва); вземанията да бъдат установени и
по размер; 4) да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
ищецът да е придобил претендираните вземания; 5) ответникът да е надлежно уведомен за
извършената цесия.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е заплатил претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже: наличието на валидна неустоечна клауза, настъпване
на предвиденото в нея основание за заплащането й (забава в плащането на дължимите
суми), както и нейния размер.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението.
СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК че ще изследва и ще се
произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, като им
дава възможност в срок до о.с.з. да изразят становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
3
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли
иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4