№ 1855
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330205769 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 576728 -F588983
/11.05.2021г., издадено от Началник отдел **** при ЦУ на НАП ,с което на
„****** с булстат: *** е било наложено административно наказание,
,имуществена санкция’’ в размер от 500 лева за извършено от него нарушение
по чл.39ал.1/б/ от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с ч.118
ал.4т.1 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез жалбата си излага доводи , че
атакуваното лицето ,на което е връчено НП не е изрично упълномощено за
това , поради което иска неговата отмяна. Не се явява в съдебно заседание и
не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание изпрати представител – юрисконсулт З. . Последната поиска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление,като счита
доводите на пълномощника на жалбоподателя за неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
1
По допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
За да накаже дружеството жалбоподател, наказващият орган е приел,
че, „ **** „ЕООД“ , като задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г е допуснало нарушение на същата ,като не е
отпечатало/генерирало пълен дневен отчет с нулиране и запис във
фискалната памет от въведеното в обекта фунциониращо ЕСФП модел „DFS
–Q75-KL“с ИН на ФУ **** за всеки ден през който в устройството са
регистрирани продажби.
Съгласно чл.39 ал.1б от Наредба Н-18 от 13.12.2006г.лице
използващо ЕСФП отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет за всеки ден ,пре който в ЕСФП са регистрирани
продажби /сторно операции и/или зареждания на течни горива ,с изключение
на продажби на течни горива във / от обекти,които са изцяло на
самообслужване.
При извършената проверка в книгата за дневни финансови отчети и
изведенитае документи от КЛЕНсе установи ,ме за периода от 21.11.2020 до
22.11.2020гот въведите в обекта и функциониращото ЕСФП имам издадени 9
фискални касови бонове зареждано гориво ,но не са отпечатани пълен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет в края на всеки
работен ден.Отчет с нулиране е отпечатан на 2311.2020г.с общ оборот в
размер на 8953,99 лв ., в който е включен и оборота от 21.120г и от 22.11.20г.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят П.
Същият потвърди отразеното от него в АУАН. В качеството си на инспектор
по приходите в ТД на НАП –Пловдив е извършил проверка .Като е
констатирал нарушението е съставил АУАН и разяснил,че може да депозират
възражения.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитират
напълно показанията на този свидетел, доколкото същите са ясни, логични и
последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Не се оспорват и от жалбоподателя,нито пък се опровергават с
други доказателства.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в закона ред и не са били
оспорени в нито един етап от производството от страните
Въз основа на събраните на делото доказателства,Съдът намира от
правна страна ,че описаното в НП деяние е безспорно доказано и правилно
квалифицирано като нарушаване на 39 ал.1/б/ Наредба Н-18 от 13.12.2006г.
Административно-наказващият орган е установил правилно фактическата
2
обстановка по спора и е приложил вярно материалния закон.Жалбоподателят
е бил санкциониран с е спазил задължениягта си по посочения по –горе
текст.Нормата е отправена до всички лица по чл.3 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г, каквото несъмнено е и „****“ ЕООД.Като дружеството
принципно не отрича нарушението .
Според разпоредбата на чл.118 ал.4 т.1 и от ЗДДС-„ 4) Министърът
на финансите издава наредба, с която се определят:
1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност;.Като това е застъпено съответно в разпоредбата на чл.39
ал.1/б/ от Наредба Н-18 от 13.12.2006г.
Като съгласно разпоредбата на чл.185ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС
съставомерно -лице което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, Тоест направени са
съответните правни привръзки към съответните правни норми . 0г.Следователно НП се
явява издадено в съответствие с разпоредбите на материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира, че хода на административно
наказателната-преписка не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице.
Спазени са изискванията на закона, като АУАН и НП са съставени и
издадени от компетентни органи.
В случая правилно са посочени нарушените материално правни
норми, а именно чл. 39ал.1 /б/ от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във
връзка с ч.118 ал.4т.1 от ЗДДС.Спазени са и сроковете за издаване на АУАН и
НП.
Също така спрямо дружеството жалбоподател, правилно е била
приложена санкционна норма на чл. 185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС и правилно
административно -наказващия орган е съобразил критериите за оразмеряване
на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,основният след които е
тежестта на нарушението ,като е наложил имуществена санкция в нейния
минимален размер от 500 лв.Следва да се отбележи,че административно –
наказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба,така че
основанието за налагане на всяка санкция е ясно и разбираемо,посочено по
недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
По същество на спора,жалбоподателя в жалбата си посочва,че лицето на
3
което е връчен АУАН и НП не упълномощен с изрично пълномощно за това ,
а само с генерално такова.Това се маркира като довод за незаносъобразност
при връчването и от там искане за неговата отмяна. Вярно е, че чл. 43, ал.
5 ЗАНН изисква актът за установяване на административно нарушение да се
връчи лично на нарушителя. В случая обаче не се наказва нарушителят, а
търговският субект, който отговаря за действията на нарушителя. Именно
затова наказанието намира израз не в глоба, а в имуществена санкция.
Текстът на чл. 83 ЗАНН визира като основание на имуществената санкция
факта на неизпълнението на задължения към държавата или общината при
осъществяване дейността на юридическите лица и едноличните търговци.
Вината не е визирана от гореспоменатата разпоредба.
От значение е само неосъщественото публичноправно задължение,
обременяващо правната сфера на юридическото лице.
ЮЛ участват във всяка възможна процесуална процедура посредством
свой представител. Законът никъде не въвежда изискване този представител
да бъде само законен или пък овластен посредством изрично пълномощно.
Следователно в конкретния случай връчването на акта за установяване на
административно нарушение на пълномощник, легитимирал се с
пълномощно, което е приложено по делото и от чийто текст е видно
недвусмислено, че лицето е упълномощено да представлява управителя на
дружеството пред ТД на НАП с посочените в пълномощното действия, не
представлява нарушение на процесуалните правила. Не следва да се приема
формалистично, че винаги при съставен, предявен и подписан АУАН от
пълномощник е основание за отмяна на наказателното постановление. Най-
малкото такъв подход би провокирал винаги всеки нарушител да не се явява
лично за съставяне, предявяване и подписване на АУАН, вместо което винаги
да изпраща пълномощник, с непрецизно съдържание на пълномощното.
Отделно от това нито при подписване на АУАН, нито след това в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН пълномощникът е възразил, че не притежава
представителна власт, като напротив - представяйки пред контролните органи
нотариално заверено пълномощно във връзка с отправената покана до самия
упълномощител, пълномощникът е доказал представителната си власт. Ето
,защо този довод не се приема за основателен и водещ до отмяна на АУАН.
Макар да не е направено искане за произнасяне по чл.28 от ЗАНН то
съдът дължи такова.Съобразно разясненията ,дадени с Тълкувателно решение
№1/2007г на ОСНК на ВКС ,съдът трябва в пълнота да изследва релевантните
за изхода на спора факти,като това включва и преценка за наличието
,респективно отсъствието на такива обстоятелства,дефиниращи случая като
маловажен.Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства
,които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушението от съответния вид.Същото е формално
такова и в този смисъл липсата на вредоносен резултат не е от значение при
произнасянето.
4
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт, като съдът
отхвърля претенцията за разноски на другата страна . С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в
минималния размер от 80 лева, което следва да бъде заплатено от
жалбоподателя.
Като има предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр.
първо, предложение първо ЗАНН, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 576728 -F588983
/11.05.2021г., издадено от Началник отдел **** при ЦУ на НАП ,с което на
„****** с булстат: *** е било наложено административно наказание,
,имуществена санкция’’ в размер от 500 лева за извършено от него нарушение
по чл.39ал.1/б/ от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с ч.118
ал.4т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД с булстат : *** с адрес гр.**** ДА
ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за
юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5