№ 2724
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 7-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Кандилова
при участието на секретаря Йоана П. П.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Гражданско дело №
20221100102685 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от М. В. Д. против Р. Т. Д. и детето Р. М. Д., действащо чрез неговата
майка и законен представител Р. Т. Д., с правна квалификация чл. 62, ал. 1 от СК (в
редакцията след изменението й със ЗИДСК, обнародван в ДВ бр. 103/04.12.2020 година) за
оспорването на бащинството на втория ответник, установено от презумпцията по чл. 61, ал.
1 от СК. Твърди, че са съпрузи с ответницата Р. Т. Д., която родила детето Р. М. Д. по време
на брака им. Излага, че биологичният баща на това дете не е той, за което разбрал през
месец ноември 2021 г., след като в разговор с първата ответница по повод бракоразводното
им дело у него се породили съмнения, че е не биологичен баща на детето и направил
независимо ДНК изследване, резултата от което бил категоричен, че вероятността той да е
биологичен баща на детето е 0 %. Моли съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че детето не е заченато и не произхожда от него.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.П. пледира за уважаване на исковата
претенция.
Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който последните
намират иска за недопустим, подаден след изтичане на преклузивния срок по чл.62, ал.1 СК,
като оспорват твърдението между ищецът и ответницата Д. да е воден разговор досежно
произхода на втория ответник през м.ноември 2021 г. Отделно от това застъпват становище
за неоснователност на предявения иск.
1
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.Д. пледира за отхвърляне на
исковата претенция, тъй като била заявена след изтичане на преклузивния предвиден в
закона срок. Не претендира разноски. Релевира възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, намира за
установено следното:
Страните са съпрузи, сключили са граждански брак на 25.11.2006 г. в гр.София,
видно от удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак
№ 914/25.11.2006 г. на СО –Район „Красно село“.
На **** г., т.е. по време на брака, ответницата Р. Т. Д. е родила детето М. В. Д. ( л.7
от д.).
Не е спорно, а и от събраните по делото доказателства, в това число кредитираните
показания на свидетелите Д. и Д. и изготвения за нуждите на настоящото производство
социален доклад на ДСП-„Люлин“ се установява, че страните са във фактическа раздяла,
като след раздялата им децата са останали да живеят и да се отглеждат от майката.
В социалния доклад на ДСП-Люлин е отразена семейната история на страните
споделена от ответницата Р. Д., която е посочила, че по време на брачното съжителство с М.
Д. са имали периоди на временни раздели (първата - след навършване на 6 г. възраст на
детето им В.ия, когато бащата заминава за Германия, втората – след навършване на 5
месечна възраст на детето Р., когато бащата отново абдикира от родителските си задължения
и отново заминава за чужбина, а окончателната им раздяла е от преди 3 години). Посочено е,
че бащата не подпомага майката в грижите и издръжката на децата.
От приетото и неоспорено от страните заключение на ДНК експертизата се
установява, че М. В. Д. не може да бъде биологичен баща на детето Р. М. Д..
Съгласно чл. 62, ал. 1 СК съпругът на майката (актуален или бивш) може да оспори,
че е баща на роденото през брака дете, като докаже, че не е могло да бъде заченато от него,
и в интерес на детето. Искът може да бъде предявен до изтичането на една година от
узнаване на раждането. Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-
късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една
година от узнаване на тези обстоятелства. Тоест срокът за предявяване е една година от
узнаване за факта на раждането или една година от узнаване на обстоятелствата, които
опровергават бащинството. Според ТР № 2/05.02.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГК на
ВКС презумпцията за бащинство може да бъде оспорена само по съдебен ред чрез
предявяване на иск при условията и в сроковете, предвидени в чл. 62 СК, като искът е
личен, а срокът за предявяването му е преклузивен. Спазването на срока за предявяването
на иска е процесуална предпоставка за допустимост, наличието на която следва да бъде
установено от съда, за да разгледал иска по същество.
Предявявайки иска на 16.03.2022 г., ищецът е спазил преклузивния срок по чл. 62, ал.
1, изр. 2 от СК, тъй като обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно
2
по независещи от него причини, а именно през месец ноември 2021 г. , установено от
показанията на св.В. Д. и резултата от ДНК тест, на база получени проби от тестваните лица,
чиято идентичност не е независимо проверена от лаборатория Ангенлаб ( л.8 – л.11 от
делото).
При преценка и анализ на събраните по делото гласни доказателства, в частност на
дадените от св.Д. показания, преценени и по реда на чл.172 от ГПК, съдът намира, че
последните са логични, последователни, кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, поради което им дава вяра, въпреки, близката родствена връзка на свидетеля
с ищеца, респ. вероятната заинтересованост на първия от изхода на делото. В тази връзка,
следва да се отбележи, че показанията на св.Д. не противоречат и не се опровергават от
показанията на св.Е. Д. (приятелка на ответницата от 1989 г.). Св.Д. е категорична, че самата
тя е разбрала, че ищецът не е биологичен баща на детето Р. от ответницата, след като
излезли резултатите от ДНК теста. Последният бил направен със съгласието на ответницата,
дадено след проведен разговор с адвоката на ищеца, заради съмнения у последния за
произхода на детето Р.. Св.Д. е категорична, че преди да излязат резултатите от ДНК теста
ответницата никога не била споделяла за породили се съмнения у ищеца относно произхода
на детето Р. от баща.
Главен предмет на доказване при иска по чл. 62, ал. 1 от СК е невъзможността на
майката да е заченала от съпруга си. Под „невъзможност” по смисъла на чл. 62 от СК се
разбира реално съществуваща съвкупност от обстоятелства, при наличието на които е
изключена всякаква възможност за физически контакт между майката и съпруга по време на
зачеване на детето или е доказано чрез съдебномедицинска експертиза, че съпругът се
изключва като баща.
Заключението на вещото лице, че ищецът не може да бъде биологичен баща на
детето Р., води до извода, че е изключена всякаква вероятност за полови връзки между
ищеца и майката в периода, когато е заченато детето. След като е налице фактическа
невъзможност за зачеване от съпруга, презумпцията за неговото бащинство е опровергана и
искът по чл. 62, ал. 1 от СК следва да бъде уважен.
Уважаването на предявения иск не влиза в колизия с интересите на детето, които
несъмнено предполагат установяване на действителния му произход от баща, а последното е
свързано с преодоляване на забраната по чл.71 СК за разглеждане на иск за установяване на
произход, докато наличният произход на детето, установен с акта за раждане, не бъде
оборен. Емоционална връзка между ищеца и детето Р. е нарушена от години, ищецът не е
участвал активно в живота на детето и преди да узнае обстоятелствата, опровергаващи
бащинството му, а към момента не поддържа никакви контакти с детето.
При този изход на спора на ищеца се следват разноски, които са в доказан размер от
911 лева, от които 80 лева –държавна такса и 831 лева – възнаграждение за вещо лице по
допусната ДНК експертиза.
На ищеца не се следват разноски за адвокатска защита, тъй като последният не е
доказал действително да е сторил такива. Видно от представения по делото договор за
3
правна защита и съдействие, серия „А“, № 031889, сключен на 15.06.2022 г., между ищеца и
адвокат Е. П. ( л.30 от делото), е било договорено и платено възнаграждение в размер на
1000 лева. В договора, обаче, не е посочен начинът на плащане, поради което и съобразно
задължителната съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което „Съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“. В случая,
не може да се приеме, че по делото е установено ищецът да е заплатил договореното
възнаграждение. Доколкото в цитирания договор за правна защита и съдействие не е вписан
начина на плащане, то последния няма характера на разписка и не удостоверява
заплащането на договореното адвокатско възнаграждение, а други доказателства, че тези
разноски са сторени от ищците не са представени. Същото се отнася и до представения
договор за правна защита и съдействие, серия „А“, № 031896, сключен на 17.06.2022 г.,
между ищеца и адвокат Е. П. ( л.40 от делото). Видно от последния е било договорено и
платено възнаграждение в размер на 1800 лева без да е посочен начина на плащане, поради
което и последния няма характер на разписка и не удостоверява заплащането на
договореното адвокатско възнаграждение, а други доказателства, че тези разноски са
сторени от ищците не са представени. Този извод на съда не се променя от факта, че по
делото е представен списък по чл.80 от ГПК, който по принцип представлява изброяване на
всички разходи, които страната е направила и което счита, че следва да й бъдат присъдени, а
съвсем различен е въпросът за доказването на тези разходи. Доказването, както е приел и
ВКС е относимо към основателността на искането за присъждането им, а не към неговото
процесуално въвеждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правна квалификация чл. 62, ал. 1 от СК,
предявен от М. В. Д., ЕГН **********, против Р. Т. Д. , ЕГН **********, и детето Р. М. Д. ,
ЕГН **********, че детето Р. М. Д. , родено на **** г., акт за раждане № 1176/23.12.2014 г.
на СО-район „Люлин“, НЕ Е ЗАЧЕНАТО И НЕ ПРОИЗХОЖДА от М. В. Д..
ОСЪЖДА Р. Т. Д., ЕГН **********, да заплати на М. В. Д., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 911 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на длъжностното
лице по гражданско състояние по местоживеене на детето за вписване на промяната в
регистрите за гражданско състояние.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5